РЕШЕНИЕ
№260158/3.2.2021г.
Година 2021
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд
двадесет и трети състав
На осемнадесети януари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 4653 по описа на съда за 2020г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.М.Б.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление №
436а-429/26.10.2020г. на
Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.
В жалбата въз.
Б. не оспорва, че се е намирал на детската площадка, но сочи, че след
като разрешил възникнал домашен инцидент, тръгнал към автомобила си, който бил
паркиран зад блока , в който живее, за да се върне на работното си място.
Тогава срещнал свой приятел, с който провели разговор за няколко минути без да
съобрази, че се намира на територията на детската площадка. Поради това и излага съображения, че
случаят следва да бъде приет за маловажен, а постановлението да бъде
отменено .
В съдебно заседание въз.Б., редовно
призован , не се явява, не се представлява. Постъпила е писмена молба, в която
се сочи, че депозираната жалба се поддържа на посочените в нея основания и
отново се иска отмяна на постановлението.
Въззиваемата
страна, редовно призована , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата и
пледира постановлението да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На
27.04.2020г. около 15.20 часа , служители на ІІ РУ-Варна, един от които
св.Б.Д., поради получен сигнал , със
служебен автомобил, отишли в гр.Варна, жк. „Чайка“, в
близост до бл.3. На детската площадка, намираща се зад блока, имало няколко
младежи. Св.Д. и неговата колежка отишли при тях . Установило се, че един от
младежите е въз.Б.. Поради това, че с присъствието си на детската площадка той
нарушавал въведените противоепидемични
мерки , св.Д. съставил против него акт
за установяване на нарушение. В него той посочил, че въз.Б., който се е намирал
на открито обществено място в обособена детска площадка, е нарушил и не е изпълнил въведените със
Заповед РД-01-143 / 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването ,
противоепидемични мерки в по чл.63 ал.1 от Закона за здравето. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ.При личното предявяване на
акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и
депозирани.Установило се, че въззивникът не се
намирал под домашна карантина.
Материалите по започналото
административно-наказателно производство били докладвани на прокурор при ВРП.С
постановление то 01.06.2020г. бил поставен отказ да се образува досъдебно
производство, като било посочено, че обществената опасност на деянието е
изключително ниска и съгласно чл.9 ал.2 от НК не представлява престъпление, а
административно нарушение по смисъла на ЗЗ.
Въз основа на акта за установяване
на административно нарушение и постановлението на ВРП било издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление
436“а“-429/26.10.2020г., с което административно-наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта , както и правната квалификация на
нарушението. За него и на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз.Б. била наложена „Глоба“ в
размер на 300лв.
В хода на съдебното производство бе
разпитан Б.Д. -актосъставител,чиито
показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.Свидетелят
си спомни за случая с необходимата конкретика и
посочи, че въз.Б. се е намирал на територията на детската площадка
заедно с други младежи, както и че след съставяне на акта е напуснал това
място.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление № 436 „а“-429/
26.10.2020г. е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание
чл.209“а“ ал.4 от Закона за здравето.
Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от
компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на
ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с
който е било установено извършеното от въз. Б.
нарушение.Актът е бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис
и е послужил при издаване на
постановлението. В него също се съдържат всички минимално изискуеми по силата
на чл.57 от ЗАНН реквизити, като дори и да е допусната нередовност относно
правната квалификация на нарушението, то доколкото защитата се осъществява
срещу описаните в акта факти, съдът намира, че не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила. Вмененото във
вина на въз. Б. нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. При
предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени
и депозирани възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разследване.В наказателното постановление е посочена нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно- наказващият орган е констатирал нарушение на Закона за
здравето, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.От
доказателствата по делото безспорно се установява, че въз. Б. на
27.04.2020г. е бил установен от полицейски служители на ІІ РУ-Варна докато се е
намирал на територията на детска площадка, намираща се в гр.Варна, жк. „Чайка“ зад бл.3, вх. Д. Същевременно, със Заповед №
РД- 01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Р.България, като считано от 00.00ч.
на 21.03.2020г. са били преустановени посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места.Тази заповед е била изменена със Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020г. С
т.1.1а от нея, считано от 27.04.2020г. отново са били преустановени посещенията
на спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места, като е било допуснато посещение на градски паркове и градини при
стриктно спазване на съответните мерки.В този смисъл, след като на 27.04.2020г.
въз.Б. се е намирал на детска площадка, то той е нарушил въведените
противоепидемични мерки.Това обстоятелство не се и оспорва, включително и с приложените към жалбата
доказателства, свързани с работното време на въз.Б. .
Правилно е била приложена
санкционната норма на чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ, тъй като именно в нея е предвидено
наказание за този, който не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки, каквото имаме в настоящият случай.
Съобразно всички събрани по делото
доказателства обаче съдът намира, че случаят следва да бъде приет за
маловажен. Действително в самия ЗАНН не е предвиден законен
критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, за да се
установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. Безспорно е, че нарушените противоепидемични мерки са били въведени с цел
осигуряване живота и защита на здравето на гражданите и спазването им е с висок
обществен интерес , но при ангажиране на
административно-наказателната отговорност
следва да бъдат отчетени и конкретните фактически обстоятелства на
нарушението.В настоящият
казус въз. Б. , видно от неговата
възраст е млад човек, поради което и присъствието му на детската площадка не би
могло да се обвърже с намерение да използва съоръженията в нея. От показанията
на св.Д. се установява, че там са се намирали няколко човека, които са
разговаряли, като от доказателствата по делото не може да се направи извод въззивникът да е допуснал друго нарушение на
противоепидемичните мерки, с което сериозно да са били застрашени живота и
здравето на околните. На следващо място съдът съобрази и обстоятелството, че
именно от 27.04.2020г. са били въведени промени в противоепидемичните мерки, с
които част от забраните са били отменени и е било допуснато посещение на
паркове и градини. Поради това и следва да се приеме, че в случая не е налице
абсолютно неспазване и игнориране на процесната заповед на Министъра на
здравеопазването, а инцидентно несъобразяване с нея. С оглед на това съдът намира, че административното нарушение, за
което е наказан жалбоподателят, представлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като в незначителна степен е засегнало установения ред на
държавно управление, без да предизвика никакви вредни последици. Действително, в постановлението наказващият
орган е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН, като се сочи , че неизпълнението на въведените мерки е било
предпоставка за разпространение на заразна болест и е било опасно за здравето
на нарушителя и на околните. Съдът намира обаче, че в конкретния случай от
деянието на въз.Б. не са могли да произтекат такива вредни последици, доколкото
към него момент не е било забранено
човек да се намира по принцип на открито обществено място . Поради това
съдът намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че
случаят е маловажен.
С оглед на това и атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Доколкото по делото не са направени
искания за присъждане на разноски, съдът намира, че не следва да се произнася в
тази насока.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
Постановление № 436а-429/26.10.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на Р.М.Б. на основание чл.209 „а“
ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание "ГЛОБА" в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: