Решение по дело №581/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Л. С. А. – Затвора [област] обжалва Заповед № Л - 1165/12.03.2024г. на Заместник Г. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ - ст.комисар Цв.Ц., с която е наредено л.св. Л.А. да бъде настанен в затвора [населено място] за доизтърпяване на наложеното наказание.

В жалбата е заявено, че постоянният адрес на оспорващото лице е в [населено място] – много по-близо до [населено място]. Затворът в [населено място] е далече и жалбоподателят няма да може да се вижда с годеницата си, която няма да може да идва на свиждания. Поддържа се, че в затвора – [област] А. има повече шанс за работа, отколкото в затвора – [област]. Посочено е, че лицето иска да работи и да излезе по-рано, поради което оспорва заповедта. Вписано е, че в [област] нарочно не го водят на работа и там има проблеми с лишени от свобода. Поддържа се искане за оставяне в затвора – [област] за доизтърпяване на присъдата.

В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и поддържа жалбата с искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Заяви, че няма доказателствени искания.

Ответникът Заместник Г. директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорва жалбата чрез процесуален представител ст.юрисконсулт Тр. Ч. и я счита за неоснователна. В писмен отговор по жалбата е посочено, че лицето е с постоянен адрес в [населено място], [улица]. Жалбоподателят е осъден на 1 година „ЛСВ“ с влязъл в сила съдебен акт. Осъденият е постъпил в затвора [населено място] на 03.01.2024г., където се намира понастоящем. С прилагане на т.4.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главен директор на ГДИН, лицето следва да изтърпи присъдата в затвор – [област]. Оспорената заповед се счита за законосъобразна и мотивирана /с позоваване на съдебна практика/. Поискано е присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ст.юрисконсулт Тр. Ч. поддържа отговора по жалбата и искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура-[област] се представлява от прокурор Б.М.. Изразено бе становище за неоснователност на жалбата.

1. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК. Същата е с вх.номер в затвора – [област] от 18.03.2024г. Оспорената Заповед № Л - 1165/12.03.2024г. е връчена при отказ да бъде подписана от адресата за удостоверяване връчването й – на 13.03.2024г. Административният акт подлежи на обжалване в 14 – дн.срок по реда на АПК. Оспорването е осъществено в срок и от адресат на неблагоприятен административен акт, поради което допустимо.

Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/. На жалбоподателя бе осигурена възможност за запознаване с документацията от преписката в цялост посредством изпращането й в Затвора – [област].

1.1. Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – в хипотеза на делегиране на правомощия /чл.62 ал.5 ЗИНЗС : “Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.“/. Налице е и общо правило за делегиране на правомощия по см. на чл.13 ал.6 ЗИНЗС /която норма е отразена в приета по делото заповед от 08.11.2022г./ - „Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може да делегира със заповед правомощия на своите заместници или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби "Изпълнение на наказанията".“. Авторство не е оспорено.

Със Заповед № Л 4743/08.11.2022г. Главен директор на ГДИН е възложил на ст.комисар Цв. Ц. – зам. – главен директор на ГДИН /т.6/ - да премества лишени от свобода от един затвор в друг в случаите по чл.58 ЗИНЗС вр. със Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН, изменена със заповед № Л-4037/13.09.2018г. на гл.директор на ГДИН /включително и в случаите по т.6 от заповедта/ или да прави отказ от преместването. При делегиране на правомощия органът, на който са делегирани, издава от свое име съответния административен акт, поради което той е страна по оспорването /възможността за делегиране на административни правомощия е ограничена в хипотезите : никой не може да делегира правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму - Т.Р. № 4/2004г. на ВАС/.

1.2. Фактически и правни основания за издаване на оспорената заповед : Приложена е нормата на чл.58 т.2 ЗИНЗС /“Осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим;“/ и точка 4.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН : т.4 „Осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвора и затворнически общежития, както следва : 4.7 „Затвора – [населено място] – лишени от свобода от област Пазарджик, [област], без [област] – град и [област]“. Посочената заповед е издадена на основание чл.13 ал.2 т.1 и чл.58 ЗИНЗС.

Обстоятелствената част на заповедта съдържа следните данни : Лишеният от свобода Л.А. е постъпил в затвора [населено място] на 03.01.2024г. на основание акт на правораздавателните органи /съответният съд и привеждащата в изпълнение прокуратура/. Изтърпява наказание по НОХД № 790/2023г., РС – [община] : осъден на 1 година лишаване от свобода с начало на наказанието 19.11.2023г., строг режим, закрит тип. Постоянният му адрес е – [населено място], [улица], община Садово.

Оспорената заповед се издава в изпълнение нормата на чл.58 ЗИНЗС, която по съществото си регламентира общия принцип на разпределяне на осъдените в местата за лишаване от свобода, съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близко до постоянния си адрес към момента на постъпването, както и издадената в тази вр. Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, с която се определя териториалния принцип на разпределение и предоставената от закона изключителна компетентност на административния орган в условията на оперативна самостоятелност.

2. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основание по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице.

Оспорената заповед е мотивирана от фактическа страна, като по отношение мотивите се съобрази, че те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975 г. на ОС на ГК на ВС/. В случая заповедта съдържа самостоятелни фактически основания, съобразени със Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН : т.4, 4.7. Същите не са опровергани в съдебното производство - постоянният адрес на жалбоподателя е [населено място], [улица], община Садово, което означава – област Пловдив и респект. наличие на предпоставката по см. на т.4, 4.7 от посочената заповед /тоест, в Затвора – [населено място] – лишени от свобода от област Пловдив/. В хода на делото не са приети допълнителни доказателства, които да опровергаят установените факти в хода на административното производство или дори само да ги разколебаят.

Твърденията в жалбата относно повече шанс за работа в затвора - [област], отколкото в затвора – [област], не се основават на конкретни доказателства. Посоченото е относимо и за твърдението, че в [област] нарочно не го водят на работа и там има проблеми с лишени от свобода. Обективен факт е, че разстоянието от [населено място] до [населено място] не е голямо и има осигурен транспорт, поради което твърдението за невъзможност за свиждания не е основателно.

Не се установи да са налице хипотезите от обхвата на чл.62 ал.1 т.1-5 ЗИНЗС /“Преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията": 1. (изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода; 2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание; 3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; 4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода; 5. (нова - ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм., бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г., бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 4; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.“/. Не се установи и забраната по см. на чл.62 ал.2 ЗИНЗС : „Лишените от свобода не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.“.

В тази вр. се отбелязва, че законът въвежда две изисквания при разпределяне в местата за лишаване от свобода – осъдените да бъдат настанявани най-близо до постоянния си адрес и минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Първата предпоставка е обективен факт, по който не се спори. За втората не е налице информация за несъобразени изискванията на чл. 43 ал. 4 ЗИНЗС, като данни в тази насока не се твърдят в жалбата. Съобрази се, че ЗИНЗС поставя изискване единствено да се преценява възможността за изтърпяване на наказанието най-близо до постоянния адрес на осъденото лице и в случая това изискване е спазено с оглед точка 4.7 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на главния директор на ГДИН. Следователно, материалният закон е приложен правилно. Спазени са императивните изисквания – осъдените лица да бъдат настанявани най-близо до постоянния си адрес и минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.

В обобщение - оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Не се констатират съществени нарушения, обосноваващи извод за незаконосъобразност на административния акт. Според теорията, съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на акта. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти. Фактическите основания в заповедта съответстват на приложените правни основания. Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в случая ясно е изразил волята си.

При доказателствена тежест за жалбоподателя, същият не установи различна фактическа обстановка. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не е основателна.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.62 ал.3 ЗИНЗС, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на Л. С. А. – Затвора [област] против Заповед № Л - 1165/12.03.2024г. на Заместник Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Осъжда Л. С. А. – Затвора [област], [ЕГН] да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата 80 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.