№ 4487
гр. Варна, 01.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502505 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна, представлявана от
кмета Иван Портних, чрез процесуалния представител юрисконсулт Стела Докова срещу решение
№ 2974/06.10.2022г., постановено по гражданско дело № 2003 по описа за 2022г. на Районен съд –
Варна, в частите, с които на основание чл.49 , вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, Община Варна е осъдена
да заплати на В. Н. С. сумата от 12 000лв., по частичен иск от общо 20 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинени травматични увреждания, в следствие настъпило на 05.08.2021г. пропадане на крака й в
дупка на тротоар на крайбрежната алея в гр.Варна, поради лошо стопанисване на обекти от
Община Варна, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането – 05.08.2021г.
до окончателното изплащане на сумата и сумата от 540,29лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в следствие настъпилият на 05.08.2021г. деликт, изразяващи се в
направените разноски за изследвания, лекарства и възстановяване, както следва 100,29лв. платени
на 10.12.2021г., рехабилитация – 400лв., платени на 05.10.2021г., 40лв. такса за платени на
12.08.2921г. медицински услуги, ведно със законната лихва от датата на извършване на разходите.
Както и разноски в размер на 1119лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, неправилно, като постановено в
нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява, че в резултат на настъпилия инцидент ищецът
е претърпял посочените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и
причинноследствената връзка между инцидента и вредите. Ищцата, в чиято тежест е да установи
наличието на елементите от фактическия състав по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД не е ангажирала
доказателства, от които безспорно да се установява, че към датата на злополуката, на описаното в
исковата молба място е съществувала дупка или неравност на тротоара в отклонение от
нормативните изисквания и изискваща незабавен ремонт, който не е извършен своевременно от
Община Варна. Необосновано и единствено въз основа на събраните гласни доказателства,
представляващи показания на заинтересовани от изхода на спора свидетели, съдът е приел, че е
налице противоправно бездействие от страна на служители на Община Варна. Оспорва се като
необоснован и неправилен изводът, че общината не е изпълнила вменените й по закон, като
собственик задължения във връзка с поддържане на пътя и тротоарите и следва да носи
отговорност, тъй като по делото не е изследван въпросът дали същата е предприела действия в
съответния законоустановен срок и е упражнила предписаният й като на собственик на пътя
надзор, както и дало мястото, на което е станал инцидента е общинска собственост. Изложени са и
доводи, че решението не е съобразено със задължителната съдебна практика по приложението на
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като размерът на присъдените неимуществени вреди е необосновано
завишен. По подробни доводи и съображения, изложени в жалбата се претендира отмяна на
1
решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни, в условие на евентуалност да се намали размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
С въззивната жалба не са отправени искания за допускане на доказателства.
Въззиваемата страна, с писмен отговор е изразила становище за неоснователност на
жалбата. Моли решението в обжалваните части да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.
Въззивният съд намира настоящото производство образувано по подадена в
законоустановения преклузивен срок по чл.259, ал. ГПК жалба за допустимо. Въззивната жалба е
подадена от страна с правен интерес от обжалването на решението, при изпълнение на
изискването за надлежна представителна власт, същата е редовна и съдържа изискуемите по
чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.261 ГПК и е надлежно администрирана.
Въпреки наведените твърдения за допуснати при разглеждането на делото процесуални
нарушения, жалбоподателят не отправил искания за събиране на нови доказателства. Предвид
липсата на доказателствени искания, отчитайки, че при първоинстанционното разглеждане на
делото са събрани относимите и допустими доказателства, поискани от страните, като в случая
не е налице задължение на съда за служебно събиране на доказателства по смисъла на т.3 от
ТР1/2013г. на ВКС, настоящият състав на въззивният съд намира, че производството по жалбата
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва производството по делото в с.з. на 17.01.2023г. от 9,00ч., за която дата и час да
се призоват страните, чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2