№ 501
гр. Перник, 21.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201539 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „СТАР СКРАП“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***, представлявано от М.А.Ф. –
управител, срещу Наказателно постановление № 14-2400142 от 13.09.2024г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Перник, с което на
търговското дружество, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от
ДР на Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 и
чл.415, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и
петстотин/ лв., за това, че не е изпълнило в срок дадено предписание на
основание чл.404, ал.1, т. 1 и т.12 от Кодекса на труда с Протокол за извършена
проверка, изх. № ПР 2425904/22.07.2024г, а именно предписанието по т.9 –
„Работодателят да изплати трудовото възнаграждение на Б.Е.Б. за
извършената от него работа през м. април 2023 г., съгласно чл.128, т.2 от
Кодекса на труда“, със срок на изпълнение 08.08.2024г. - нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда, извършено на 09.08.2024г..
Жалбоподателят „СТАР СКРАП“ ЕООД, гр. Перник, представлявано от
управителя М.Ф., оспорва издаденото наказателно постановление и моли за
отмяната му като незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
Релевира възражения за липса на императивни реквизити от съдържанието на
акта и наказателното постановление, за необоснованост и недоказаност на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството.
Обосновава и позиция, че нарушението е маловажно по своя характер и е
1
приложима нормата на чл.28 от ЗАНН.
Тези доводи се поддържат и допълват в съдебно заседание от
пълномощника - адв. В.Ф.. Същата изтъква, че наказателното постановление
е издадено и в противоречие с целта на закона. Развива доводи, че
предписанието не е изпълнено по причина, че в действителност трудовото
възнаграждение на лицето за съответния месец е било заплатено
своевременно, „на ръка“, но това не е било оформено документално по
причина у самия служител, който отклонявал настояванията от страна на
управителя на дружеството да удостовери с подпис във ведомостта
получаването на трудовото възнаграждение. Изтъкват се съображения, че
действията на Б. след прекратяването на трудовото му правоотношение със
„Скрап Строй“ ЕООД /подавайки сигнал в ИТ за неполучени трудови
възнаграждения/ са предприети тенденциозно, с личен мотив и с цел да
навредят на жалбоподателя поради разрив в отношенията им. Алтернативно,
пълномощникът излага съображения, че са налице всички основания
нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай. Претендира
присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител – ю.к. Н.М., изразява становище за неоснователност на жалбата
и пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Застъпва тезата,
че процесуалните изисквания са спазени, че нарушението е доказано по
несъмнен начин, същото не е маловажно, поради което отговорността на ЮЛ е
ангажирана законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, прие за установено следното:
В периода от 04.07.2024г. до 22.07.2024 г. главни инспектори в Д
„Инспекция по труда“ – Перник извършили проверка в СТАР СКРАП“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. П., ул. ***, ***,
представлявано от М.А.Ф., по повод получен сигнал от Б.Е. Б. – бивш
служител в дружеството, за това, че не са му заплатени трудови
възнаграждения за продължителен период от време. При преглед на
представените им ведомости за изплатени заплати контролните органи
констатирали, че в периода от месец 09.2022 година до м. юни 2023г., когато
трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №9/29.06.2023г.,
работодателят е начислил трудовото възнаграждение за извършената от
работника работа, но за целия период липсвали и не се представили платежни
документи, удостоверяващи изплащане на възнаграждението за всеки от
месеците в периода.
Установено било и неизплащане на дължими обезщетения при
прекратяване на трудовото правоотношение.
Констатациите си от проверката инспекторите обективирали в протокол
за извършена проверка №ПР-2425904/22.07.2024г., връчен на 22.07.2024г.
лично на управителя на дружеството. За отстраняване на констатираните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици
2
от тях контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ - Перник
приложили принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 и т.12 от
КТ – дали съответен брой задължителни предписания работодателят да
изплати уговореното трудово възнаграждение за извършена работа на Б.Е. Б.
за всеки от месеците в посочения период, включително за м. април 2023г., като
определили срок за изпълнение, който за предписанието по т.9 бил
08.08.2024г., както и предписания във връзка с останалите констатирани
нарушения.
След изтичане на определения срок, в периода от 12.08.2024год. до
15.08.2024 год., свидетелите М. М. Д. и Т. Б. Т. - гл. инспектори в Д
„Инспекция по труда“ - Перник, извършили последваща проверка за
изпълнение на дадените предписания с Протокол на Д „ИТ“ – Перник с №ПР-
2425904/22.07.2024г. Проверката се извършила в присъствието на управителя
на „Стар Скрап“ ЕООД – М.Ф. на адреса, на който е седалището на
дружеството. Изискани били ведомости за заплати, други документи,
удостоверяващи изплащането на работна заплата, както и документи относно
изпълнение на останалите предписания. Проверката продължила в Д
„Инспекция по труда“ - Перник по изисканите и представени от работодателя
документи. Въз основа на тях контролните органи констатирали, че
единадесет от дадените общо четиринадесет задължителни предписания при
предходната проверка не са изпълнени, сред които и това описано под №9 в
протокола, а именно: в срок до 08.08.2024 г работодателят да изплати
трудовото възнаграждение на Б.Е. Б. за извършената от него работа през м.
април 2023г., съгласно чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
Установените факти били закрепени в Протокол
№ПР2430850/15.08.2024 год. Протоколът бил предявен за запознаване и
подписване, а впоследствие и връчен на управителя на дружеството М.Ф..
На същата дата, в негово присъствие, свид. М. Д. образувала
административнонаказателно производство, съставяйки АУАН №14-2400142,
като приела, че с неизпълнение в срок на горепосоченото предписание, „Стар
Скрап „ЕООД е извършило нарушение по чл.415 ал.1 от КТ.
Актът бил предявен на законния представител на дружеството -
работодател, който го подписал без да впише обяснения или възражения.
Административнонаказателни производства били образувани и относно
останалите неизпълнени предписания.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения срещу конкретния АУАН.
На 13.09.2024г., след проверка по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53,
вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
имуществена отговорност на „Стар Скрап“ ЕООД, гр. Перник за установеното
нарушение, налагайки имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В горния обем изложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите М. М. Д. и Т. Б. Т., съставеният АУАН №14-
2400142/15.08.2024г., Протоколи за извършени проверки №ПР-
2425904/22.07.2024г. и №ПР-2425904/22.07.2024г., разплащателна ведомост за
м. април 2023г., заповеди № 3-0864/17.10.2022 г. и №ЧР-1260/18.12.2017г. на
3
изпълнителния директор на ИА “ГИТ”. Събраните гласни и писмени
доказателствени източници са допустими и относими към предмета на спора.
От правна страна, съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство.
Нарушение на императивните изисквания в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН не е допуснато. Нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота
на всички обстоятелства, относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено.
В наказателното постановление са посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението, поради което възражението, че АНО се е
произнесъл по преписката единствено въз основа на констатациите в акта е
неоснователно.
Възражението за липса на мотиви в наказателното постановление също
е неоснователно, тъй като чл.57, ал.1 ЗАНН не установява изискване
административнонаказващият орган да излага мотиви за взетото решение,
включително когато е направено възражение от лицето, сочено като
нарушител. В случая нито при съставяне на акта, нито в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН са изложени конкретни възражения, за да има изобщо основание да
бъдат обсъждани и да се изрази конкретно становище по тях при решаването
на преписката. В този аспект незаконосъобразност в процедурата по издаване
на обжалвания административнонаказателен акт не е допусната.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от длъжностни лица с доказана материална
компетентност, правомощията на които произтичат от пряко от закона, респ.
от приетите като писмени доказателства по делото заповеди, издадени от
изпълнителния директор на ИА “ГИТ”.
По същество :
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че формирания извод за осъществено
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ е законосъобразен и обоснован, тъй като
съответства на установеното в казуса фактическо положение.
От приетите писмени доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебното следствие свидетели – М. Д. и Т. Т., се установява, че процесното
нарушение е констатирано при извършена в периода 12.08-15.08.2024 г.
проверка спрямо „Стар Скрап“ ЕООД, гр. Перник по повод последващ
контрол за изпълнение на дадени по-рано задължителни предписания във
връзка със спазване на трудовото законодателство. Именно при тази проверка
е констатирано неизпълнение на предписанието, обективирано под №9 в
протокола, обвързано със срок на изпълнение 08.08.2024 г.
Констатацията си за това, че към тази дата, а и към датата на
приключване на проверка /15.08.2024г./ предписанието не е изпълнено,
4
контролните органи отразили ясно в съставения протокол, който връчили на
законния представител на дружеството – работодател . Даденото предписание
е следвало да бъде изпълнено най - късно на датата, определена от
контролните органи - 08.08.2024 г., поради което с изтичането му, в деня,
следващ тази дата, деянието се явява довършено. В този смисъл,
констатацията относно датата на извършване на нарушението, обективирана в
акта и постановлението /09.08.2024г./, е правилна.
Събраните доказателства по делото са еднопосочни, че даденото
задължително предписание не е изпълнено не само в определения срок, но и
до завършване на контролната проверка, следователно извършено е
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. За осъществяване на състава на това
нарушение от обективна страна е достатъчно да се установи неизпълнение на
задължително предписание на контролния орган по спазване на трудовото
законодателство, което без противоречия се установява в казуса .
Доказателства за изпълнение на същото не са представени, както към
момента на образуване на административнонаказателното производство
срещу жалбоподателя пред съответния контролен орган, така и пред
наказващия орган - до произнасянето му по преписката с издаване на
наказателното постановление, а същевременно и пред съда - до
приключването на делото пред настоящата съдебна инстанция. Това
обстоятелство не е и спорно по делото, предвид тезите в жалбата и позицията
на пълномощника, според когото предписанието не е изпълнено, тъй като
възнаграждение за съответния месец било заплатено своевременно, но „на
ръка“, без удостоверяване по предвидения ред.
Доколкото установените по делото факти се субсумират в състава на
нарушението по чл.415, ал.1, а събраните писмени и гласни доказателства
убедително ги подкрепят, съдът приема, че нарушението е действително
извършено и административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя е образувано законосъобразно и обосновано.
Безспорно е, че „Стар Скрап“ ЕООД, гр. Перник, в качеството си на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е субект на нарушението по
чл.415, ал.1 от КТ, тъй като видно от протокола за проверка, връчен на
22.07.2024 г., ЮЛ е адресат на приложената принудителна административна
мярка по чл.404, ал.1, т.12 от КТ, а именно даденото от контролен орган
задължително предписание, насочено към отстраняване на установеното към
тази дата нарушение на трудовото законодателство по чл.128, т.2 КТ и на
вредните последици от него
При тези обстоятелства съдът приема вмененото нарушение за безспорно
доказано.
Ирелевантни за предмета на настоящия спор са обстоятелствата,
свързани със същността на самото предписание, както и изтъкнатите от
пълномощника причини за неизпълнението му, тъй като те са относими към
нарушението, по повод на което е дадено предписание за отстраняването му.
По делото не са ангажирани доказателства ПАМ да е обжалвана по
предвидения ред, още по-малко да е отменена, липсват и наведени доводи в
тази насока, поради което същата е подлежала на безусловно изпълнение /арг.
чл.405 от КТ/. При това положение, в процесния спор е достатъчно да се
5
констатира неизпълнение, за да възникне основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на работодателя на посоченото
правно основание. Следва да се отбележи също, че твърденията на управителя
на търговското дружество за редовно изплащане на трудовите възнаграждения
на лицето, подало сигнала, според показанията на свид. Т. и Д. са им станали
известни още при първоначалната проверка, извършена през м. юли 2024г., и
именно затова са я приключили с прилагане на принудителна
административна мярка по чл.404, ал.1, т.12 от КТ - даване на задължителни
предписания в насока отстраняване на нарушението на трудовото
законодателство, а не със съставяне на актове за нарушения по чл.128, т.2 от
КТ /каквото основание формално е имало/.
Въз основа на изложеното съдът приема, че формираните от
актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са
обосновани и правилни, поради което и законосъобразно жалбоподателят, в
качеството му на работодател, е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.415, ал.1, вр. чл.404, ал.1, т.1 от КТ.
Материалният закон е приложен правилно и при административното
наказване. В случая привилегированият състав на чл.415в от КТ е
неприложим, тъй като първото от кумулативно установените в нормата
условия за това – нарушението да е отстранено веднага след установяването
му по реда предвиден в кодекса, категорично отсъства. В хода на
производството не само, че не са представени доказателства за отстраняване
на нарушението до произнасянето на АНО по преписката, но и въобще не се
навежда твърдение в тази насока.
В същия контекст няма място и за обсъждане на маловажност по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не е отстранено, а и същото не е
инцидентно, тъй като аналогични такива са констатирани за период от десет
последователни месеца, както и други нарушения, обективирани в протокола
за извършената проверка. Всичко това не очертава по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението в сравнение с други такива от същия
вид.
По отношение наложеното административно наказание:
Административнонаказателната разпоредба на чл.415, ал.1 от КТ
предвижда, че който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.. В
конкретния случай на „Стар Скрап“ ЕООД, гр. Перник е наложена
имуществена санкция в минималния размер, а именно 1500 лв., която при
конкретните обстоятелства на случая АНО е намерил за съответна на
характера и тежестта на нарушението и достатъчна за успешно реализиране
целите на наказването. Съдебният състав намира преценката му за правилна
предвид обстоятелството, че административнонаказателни производства са
били образувани и за останалите неизпълнени предписания. Определената от
АНО санкция е съответна на характера и тежестта на нарушението и в този си
размер би допринесла за дисциплиниране на нарушителя по отношение
задълженията му като работодател, както и за реализиране на целите на
административното наказване.
6
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на възнаграждение на
Дирекция „Инспекция по труда“ към ИА „ГИТ“, чийто орган е издал акта по
чл.58д, тъй като е бил защитаван от служител с юридическо образование – ст.
юрисконсулт Н.М., който своевременно /в съдебното заседание/, направи
искане за това.
Предвид горното, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на Дирекция
„Инспекция по труда“ към ИА „ГИТ“ следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая приложима е
нормата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която
предвижда, че възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 лв. до 150 лв. При
определяне на възнаграждението на правоимащата страна, съдът взе предвид,
че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, приключило е в
едно съдебно заседание, което мотивира присъждане на възнаграждение в
минимален размер, а именно - 80 лева.
При изхода на делото няма основание за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение по чл.63д от ЗАНН на жалбоподателя, каквато
претенция е заявена в съдебно заседание от пълномощника .
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №14-2400142 от
13.09.2024г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Перник, с което на „СТАР СКРАП“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. П., ул. *** ***, представлявано от М.А.Ф. – управител, в
качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.1 и чл.415, ал.1 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лв. за нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, извършено на 09.08.2024г..
ОСЪЖДА „СТАР СКРАП“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. П., ул. *** ***, представлявано от М.А.Ф. – управител, да
заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ към ИА „ГИТ“, София
юрисконсултско възнаграждение в размер 80 /осемдесет/ лв.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски на
жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
7
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8