мотиви към присъда № 222/ 10.11.2015г. по НОХД № 885/2015г.
по описа на Окръжен съд - Бургас
Производството по делото е образувано по
повод обвинителния акт на Окръжна прокуратура – Бургас против М.К.И. ЕГН **********
с обвинение за престъпления по чл.249, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.24 от НК и чл.249, ал.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.93, т.24
от НК и против М.С.Т. ЕГН ********** с обвинение за престъпления по чл.249,
ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.4 от НК и чл.249, ал.3 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.93,
т.24 от НК.
В проведеното предварително изслушване, подсъдимите
признават фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и декларират
съгласие да не се събират доказателства за тях.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура-Бургас поддържа обвинението. Счита фактическата обстановка за
безспорно доказана. Моли съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
обвинения. Пледира за индивидуализация на наказанията в съответствие с чл.373, ал.2
от НПК при условията на чл.58а от НК.
Защитникът на подсъдимите счита, че фактите
по делото са установени. По същество пледира наказанията на подсъдимите да
бъдат определени към минимума при отчитане на смекчаващите обстоятелства.
Подсъдимият М.И. е заявил, че е наясно с
повдигнатите обвинения. Признава вината си. Изразява съжаление за деянията си.
Подсъдимата М.Т. разбира обвиненията.
Признава се за виновна и съжалява за деянията си.
След
поотделна и съвкупна преценка на събраните в съдебното производство
доказателства, съдът прие за установено следното:
На 25.06.2014г., свидетелят Ц.Д., бил на
територията на к.к.”Слънчев бряг”, община Несебър, област Бургас. Същият бил служител
на ОД на МВР- Бургас в група „02“, сектор
„ППФКС“, към отдел „ИП“. Около 19,00 часа на същата дата свидетелят получил оперативна
информация, че на банкомат /АТМ/, с № *****, монтиран на офиса на „Първа инвестиционна
банка“АД в к.к.”Слънчев бряг”, намиращ се до хотел „Г.“ има монтирано техническо средство за нерегламентирано
придобиване на информация от платежни инструменти, т.н. скимиращо устройство.
Свидетелят уведомил прекия си началник, че е приел сигнал за монтирано
скимиращо устройство на територията на к.к.”Слънчев бряг”. В изпълнение на
получените разпореждания свидетелят Д. незабавно предприел действия по проверка
на получената информация. Отишъл до офиса на „Първа инвестиционна банка“АД в
к.к.”Слънчев бряг” и започнал оперативно наблюдение на място. В резултат на
проведеното наблюдение Д. установил, че на един от четирите банкомата, находящи
се от външната страна на офиса на банката, има монтирано техническо устройство
за нерегламентирано придобиване на данни от платежни инструменти. За да се
увери лично в това и разгледа устройството, свидетелят Д. решил да изтегли сумата
от 50 лева. В 19.52 часа свидетелят извършил операция „теглене на суми” с
личната си дебитна карта, издадена от „Сибанк” АД. През това време разгледал
внимателно монтираното скимиращо устройство и установил, че същото се състои от
два елемента, монтирани допълнително към банкомата. Единият елемент, който
служил за разчитане на данните от магнитната лента на платежния инструмент бил
монтиран във входа на карточетящото устройство на банкомата с местоположение,
съответстващо на местоположението на магнитната лента на дебитната карта.
Вторият елемент бил с правоъгълна форма, монтиран от външната страна върху
корпуса на банкомата, непосредствено над екрана на банкоматното устройство.
Този елемент бил в цвят наподобяващ цвета на банкоматното устройство. В същия
имало вградена микрокамера, която била насочена и осъществявала видеозапис на
въвеждането на ПИН-кодовете на платежните инструменти при извършването на
операции от клиенти ползващи банкомата. След като приключил банковата операция
със собствената си дебитна карта, свидетелят Д. се отдалечил от банкомата и продължил
наблюдението на същия. За предприетите действия информирал началника си, от
когото получил разпореждане, ако се появи лице, което да демонтира устройството,
да поиска съдействие от служители от РУП-Несебър за задържането му.
Около 10 минути по-късно свидетелят Д. забелязал лице от мъжки пол,
което приближило банкоматното устройство. Според свидетеля Д. лицето имало
съмнително поведение, тъй като не извършило никакви типични операции. Лицето от
мъжки пол се отдалечило от банкоматното устройство на около 30 метра, където го
чакало друго лице от женски пол. Двамата провели кратък разговор, който
свидетелят не чул, след което лицето от мъжки пол отново се върнало до
банкоматното устройство, при което демонтирало втория елемент на скимиращото
устройство /лайсната с микрокамерата/. Това действие било възприето лично и непосредствено
от свидетеля Д., който бил на разстояние около 10 метра от банкоматното
устройство. След демонтирането на втория елемент от скимиращото устройство,
движенията на лицето станали по-резки. Той прикрил елемента с тялото си и бързо
се отправил към лицето от женски пол, което продължавало да го чака на същото
място, като същевременно наблюдавало действията му. Двамата се отдалечили от
банкоматното устройство, а свидетелят Д. тръгнал след тях. След като изминали
няколко метра, свидетелят забелязал, че спрели. Лицето от женски пол отворило
дамската си чанта и лицето от мъжки пол поставил вътре втория елемент на
скимиращото устройство, след което двамата хванати за ръка, с бърз ход се
насочили в посока хотел „К.”, последвани от свидетеля Д..
Свидетелят Д. се свързал с ОДЧ на РУП –
Несебър и поискал съдействие за задържането на лицата, като дал тяхното
подробно описание на дежурния при РУП – Несебър. Според показанията на свидетеля
Д. двете лица изглеждали по следния начин: лицето от мъжки пол бил на видима възраст от около 30 години,
слаб, среден на ръст, с джапанки, облечен с бели къси гащета и с фланелка в
тона на червеното, по краищата с жълт кант, през рамото си носел черна чанта.
Момичето, което било видимо на по-малка възраст от него, било облечена в тъмна
рокля, с тъмно късо яке върху нея и с тъмна дамска чанта. Косата и била
прибрана и защипана с пластмасова щипка.
След като двете лица подминали хотел „К.“
се насочили към пешеходната пътека, за да пресекат главната улица. В това време
на мястото пристигнала патрулна кола на РУП-Несебър и полицейските служители
пристъпили към обезпечаване и задържане на лицата. Служителите на РУП-Несебър
се представили на двете лица, като същите били поканени в РУП-Несебър за
установяване на самоличността им. В РУП-Несебър
била извършена проверка по идентифициране на лицата и се установила тяхната
самоличност. Установило се, че лицето от мъжки пол е подсъдимия М.К.И., ЕГН **********,
роден на ***г***, с постоянен адрес ***, а лицето от женски пол е подсъдимата М.С.Т.,
ЕГН **********, родена на ***г***, с постоянен адрес ***.
Незабавно след установяване на
самоличността на подсъдимите М.И. и М.Т. се пристъпило към извършване на процесуално-следствени
действия. На подсъдимата Т. бил извършен личен обиск, с последващо одобрение по
чл.164, ал.3 от НПК от съдия при Окръжен съд-Бургас, при който са намерени и
иззети следните вещи и предмети: един
брой черно портмоне с размери около 12х25 см; пет броя индигирани копия на
разписка на „Креди хелп” с номера: *****, ****, ****, *****, *****; един брой лента от „Централна кооперативна
банка” АД от 1000 лева; два броя бордера от Пощенска банка АД с номера№ ******
год. и № ******; един брой бележка от „Централна
кооперативна банка” с № ****г. за покупка на чуждестранна валута; един брой бележка от „Изи кредит” с
погасителен план; един брой лист от „Юробанк
България” АД от 24.03.2014г.; два къса
хартия с телефонни номера на тях; черна кожена чантичка със ситни камъчета под
формата на звезда, съдържаща: един брой
мобилен телефон „Самсунг”, модел “Галакси” с ИМЕИ № ****, с един брой батерия
към него; един брой мобилен телефон „Нокиа”
с ИМЕИ № *****, ведно с един брой батерия и СИМ карта на „Виваком”; един брой
панел сив на цвят, с приблизителни размери 31х4х1 см. с монтирани електронни
елементи и батерии свързани във верига посредством кабели; един брой платка с
неправилна форма с приблизителни размери 4х6, изрязана във вътрешната част и с
монтирани електронни елементи; един брой флашка с надпис ADATA с № ****; един брой
шапка, сива на цвят с размер 58 см.; един брой мобилен телефон „HTC” с ИМЕИ № ******,
с един брой батерия към него и един брой СИМ карта на „Глобул” с № *****.
На подсъдимия М.И. също бил извършен личен
обиск по реда на НПК, с последващо одобрение на извършеното действие по чл.164,
ал.3 от НПК от съдия при Окръжен съд-Бургас, при който са иззети следните вещи
и предмети: един брой кожена чанта,
черна на цвят с надпис “Giorgio
Armani”, в която са намерени: устройство за мобилен
интернет, бяло на цвят с надпис: “MAXTBM004167, с квадратна форма, с вход за
ЮСБ- връзка, с три броя светлини индикатори с надписи съответно- жълта PWR,
зелена – WI-FI, синьо червена 4 G; eдин брой мобилен телефон с надпис на задния панел:
“IPod” със сериен номер: ******, 16 G, със включен към него слушалки, марка – “Самсунг”; един брой метална пинсета, с обща дължина 96
мм.; един брой ластичка и един брой
клечка за зъби; един брой кожен черен на
цвят портфейл със щампа с надпис: “DL”, съдържащ следните вещи: Свидетелство за
управление на МПС с номер: **** на лицето М.К.И. с ЕГН: **********, с контролен
талон към него с номер: ****- издаден от КАТ –СДВР; един брой пластика с номер:
***** с имената на М.И. на “Postbank”- “Master Card”, “Standard”; един брой пластика с изписан надпис: “Бяла карта”, с
номер: *******, “VISA”, на М.И.; един брой банкнота с номинал от 5 лева, със
сериен номер: *****; един брой банкнота
с номинал от 10 лева, със сериен номер: *******; един брой банкнота с номинал от 50 лева, със
сериен номер: *****; един брой пластика
– жълто – червена на цвят, с надпис: “Clubsmart”,
с номер: *****, с надпис: “M im Lovin it”; един брой пластика с монтирано
острие, която е пластмасова с метално острие с изписан номер: *****; един брой фотоснимка, с лик на мъж, с
размери: 4 х 3 см..
Незабавно след извършените лични обиски е
извършено претърсване и изземване в хотелска стая № ****, находяща се на етаж №
*, в хотел “П.”, находящ се в к.к.“Слънчев бряг”, община Несебър, наета от подсъдимия
М.И., одобрен по реда на чл.161, ал.2 от НПК от съдия при Окръжен съд- Бургас,
при който са иззети следните вещи: един брой ролка, представляващ двойно
залепваща лента; един брой преносим компютър, сив на цвят, включен към
захранването на ел. мрежата, марка “Сони”, със сериен номер № ******, ведно със
захранваща батерия и включен към него адаптер за високо напрежение; един брой
мобилен телефон, марка: “Нокиа 1616”, с имей номер: ******, ведно със сим карта
на “Виваком”, с номер: *******, ведно с батерия; полиетиленово пликче с размери 6 х 7 см.,
съдържащо платка с ЮСБ- вход, с монтирани към платката кабели, завършващи с
букса, като към платката има монтирани микрочип и микроелементи.
Горепосочените
процесуално-следствени действия са извършени при условията на неотложност, тъй
като това е била единствената възможност за събиране и запазване на
доказателствата.
От
заключението на вещите лица по назначената съдебно-техническа експертиза с
приложени 8 броя оптични носители /CD-диска/ протокол № *******г. на ЦЕКИ при НИКК-МВР - София се
установява следното:
Предоставения за изследване обект № 8.1, иззет при извършения личен
обиск на подсъдимата М.Т., представлява бяла флаш памет с черно лице с надпис „Adata” с № *******. Установено
е, че в същата се съхраняват файлове, съдържащи информация за съдържанието на
следните платежни инструменти-банкови карти:
А/ В папки с наименования “igra” и
“Repeat” са записани следните данни:
- Банкова карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с
BIN/IIN/, код *****, издадена от “Юробанк И Еф Джи България” АД, държава
България, валидност
до 10.2016г.;
- Банкова карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с
BIN/IIN/, код *****, издадена от “Уникредит Булбанк” АД, държава България, валидност до 02.2015г.;
- Банкова карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с
BIN/IIN/, код *****, издадена от United Kingdom, държава Великобритания, валидност до 05.2016г.;
- Банкова карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с
BIN/IIN/, код ****, издадена от “Банка ДСК” ЕАД, държава България, валидност до 05.2015г.;
- Банкова
карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с BIN/IIN/, код *****, издадена от банка
TELLER, A.S, държава Норвегия, валидност до 09.2015г.;
- Банкова карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с
BIN/IIN/, код *****, издадена от банка Savings Bank Of The Russian Federation /Sberbank/, държава Руска Федерация,
валидност до 03.2015г.;
- Банкова
карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с BIN/IIN/, код *****, издадена от банка JS
Savings Bank Belarusbank, държава Беларус, валидност до 02.2017г.;
Б/
Във файловия архив в папка C/Repeat са записани данните на следните платежни
инструменти:
- Банкова
карта, тип VISA/Виза/ с № *****, с BIN/IIN/, код *****, издадена от
“Инвестбанк” АД, държава България, валидност до 09.2017г.;
- Банкова карта, тип
MAESTRO/Маестро/ с № *****, с BIN/IIN/, код *****, издадена от “Банка ДСК” ЕАД,
държава България, валидност до 04.2016г.;
- Банкова карта, тип
VISA/Виза/ с № *****, с BIN/IIN/, код *****, издадена от “Сибанк”ЕАД, държава
България, валидност
до 03.2017г.;
Посочените данни от съдържанието на платежни
инструменти, изброени в пункт Б са били записани на флаш паметта на 28.05.2014г..
Съгласно експертното заключение на вещите
лице по назначената техническа експертиза, обект № 8.2, представлява твърд диск
от преносим компютър, сив на цвят, марка „Сони”, иззет при извършено
претърсване и изземване в хотелска стая № ***, наета и обитавана от подсъдимия М.И..
Установено е, че в паметта на изследваното устройство в папка /24.06./ на диск D се съдържа текстов файл с
наименование 24.06.txt, с пин-кодове от банкови карти на клиенти, ползвали
банкомата. Пин-кодовете в този файл са извлечени от видеоклиповете записани в
същата папка който съдържа видеозапис на набраните пин-кодове от клиенти
ползватели на банкоматно устройство от дата 24.06.2014г.. На иззетия преносим
компютър на дата 30.05.2014г. са записани същите данни от банкови карти, във файл с наименование “R0001.WAV”/архивиран във файл с
наименование “R0001.RAR”/ съдържащ записи на данни от съдържанието на следните платежни
инструменти:
- Банкова карта, тип VISA/Виза/ с № ******, с
BIN/IIN/, код *****, издадена от “Инвестбанк” АД, държава България, валидност до 09.2017г.;
- Банкова
карта, тип MAESTRO/Маестро/ с № *****, с BIN/IIN/, код ****, издадена от “Банка
ДСК” ЕАД, държава България, валидност–04.2016г.;
- Банкова
карта, тип VISA/Виза/ с № ********, с BIN/IIN/, код ********, издадена от
“Сибанк”ЕАД, държава България, валидност до 03.2017г.;
В изведената в
експертизата скайп комуникация се обсъждат теми и се трансферира информация свързана
с банкови карти, с дейността по извличане на данни от чужди платежни
инструменти. Скайп комуникацията се е водила с лице с потребителско име /скайп-нейм/ “ *****”.
Съгласно експертното заключение обект № 8.3,
иззет при извършения личен обиск на подсъдимата М.Т.
- един брой боядисан в черен цвят детайл с неправилна форма с приблизителни
размери 59х35х4 представлявал устройство, което не е фабрично изработено и не е
част от оборудването на банкомат. Същото било изработено от двойно фолиран стъкло-текстолит
и на практика представлявало електронна платка, на която е монтирана миниатюрна
магнитна глава, акумулаторна батерия, гнездови конектор с пет гнезда и микропревключвател.
Батерията е предназначена да захранва електронната платка, гнездовия конектор
служи за връзка с персонален компютър и за зареждане на акумулаторната батерия.
Според вещите лица устройството е пригодено да се монтира в слота за магнитни
карти на банкомат, без това да пречи на нормалната работа на банкомата, като
магнитната глава на устройството преобразува промените в магнитния поток,
получени от преминаването на магнитната лента на банковата карта в електрически
сигнал. Този сигнал се обработвал, цифровизирал и записвал в паметта на
устройството, а след прочитане на паметта посредством персонален компютър,
могат да се придобият данните от втора пътечка на банковите карти на клиентите,
използвали АТМ устройството.
Според
заключението по същата експертиза, обект № 8.4 представлявал един брой
самоделно изготвен, боядисан в сиво декоративен пластмасов панел с отвор за
микрокамера. На задната страна на елемента е установено, че са монтирани 6
акумулаторни батерии и основната платка на записващо мултимедийно устройство /камера/.
Платката представлява електронната част на мултимедийно устройство фабрично
производство. Съгласно заключението това устройство извършва аудио и видео записи във формат „Video clip”/.avi/ и е предназначен да записва пин-кодовете
от картите на клиентите, използвали банкомата.
Обект № 8.5 от експертизата, съгласно
заключението, представлявал устройство за обмен на данни, като в единия му край
се свързва USB – устройство, а в другия пет-гнездов куплунг за връзка с “UART”
устройство /микроконтролер/.
Съгласно експертното заключение обект № 8.6
от експертизата представлява мобилен Wi Fi рутер.
Обект № 8.7 съгласно експертизата представлявал
IPOD. В експертното заключение е изведено част от съдържанието на извършена
комуникация чрез “VIBER”, като същата е относима към предмета на обвинението. Съдържа
се и снимков материал от частите на техническото средство, монтирано и впоследствие
демонтирано от банкоматното устройство, иззето при извършения обиск на подсъдимата
М.Т..
В досъдебното производство са извършени огледи на веществени
доказателства, обективирани в протоколи за оглед на веществени доказателства, иззети
при личните обиски на подсъдимите и претърсването и изземването от хотелската
стая, наета от подсъдимия И..
На същата дата 26.06.2014г. е бил извършен оглед на местопроизшествие,
обективиран в протокол за оглед на местопроизшествие, онагледен с фотоалбум към
него. При огледа е установена нарушена цялост по декоративната лайсна в
областта на отвора за поставяне на платежните инструменти /банкови карти/, което
съответства и е във връзка с установените обстоятелства по монтажа и демонтажа
на скимиращото устройство от страна на подсъдимия И., подпомаган от подсъдимата
Т.
По делото е назначена видеотехническа
експертиза на предоставения от „ПИБ“ АД видеозапис от видео камера, монтирана
над банкоматното устройство и
CD-диск – оптичен носител. От заключението на вещото лице в протокол № 252/12.08.2014г.
на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас се установява, че извлечените от видеозаписа
фотокопия в хронологична последователност на инкриминираната дата са негодни за
фотопортретна идентификация на лицата, поради разлика в ракурса и ниската
разделителна способност. Снимковия материал от тази експертиза е предоставен за
запознаване на свидетеля Ц.Д., който посочва с категоричност, че лицата на
фотокопията са подсъдимите И. и Т., които са осъществявали монтаж и демонтаж на
скимиращото устройство.
От заключението по назначената по делото ДНК експертиза – протокол № 14/ДНК-103/07.07.2014г.
на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас и протоколите за вземане на сравнителни образци
става ясно, че по иззетите по делото веществени доказателства – тиксо и
електронни елементи не се установява ДНК профил. По иззетата електронна платка
се определя ДНК профил на смес от клетъчен материал от поне две лица от мъжки
пол, като всички алели от ДНК профила на подсъдимия М.И. присъстват в сместа,
което не го изключва като източник на клетъчен материал по този обект, заедно с
друго/други лица.
Назначената дактилоскопна експертиза- протокол № 175/03.07.2014г. на
БНТЛ на ОД на МВР-Бургас не е установила годни за идентификационно изследване
дактилоскопни следи по предоставените за изследване веществени доказателства -
панел сив на цвят с приблизителни размери 31х4х1см. с монтирани елементи и
батерии, платка с неправилна форма с приблизителни размери 4х6 см., изрязана
във вътрешната част и с монтирани
електронни елементи.
От заключението на вещото лице по назначената по делото техническа
експертиза и оптичен носител към нея /CD-диск/ на мобилните
телефони, иззети от подсъдимите И. и Т. се установява, че помежду им е
съществувала продължителна мобилна комуникация.Това установява близки отношения
между двамата подсъдими, което обстоятелство не се отрича от самите тях.
Безспорно
се установява, че от обективна страна същият е осъществил състава на престъплението по чл.249, ал.4 вр. ал.3
вр. чл.93, т.24 от НК, като в периода от 30.05.2014г. до 25.06.2014г. в к.к.”Слънчев
бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас, в паметта на ползвания от него един брой
преносим компютър /лаптоп/ марка „Сони“, със сериен номер № ******, сив на
цвят, съхранявал информация за съдържанието на чужди платежни инструменти -
банкови карти, както следва: банкова карта, тип VISA /Виза/ с № *****, с ВIN
/ІІN/ код *****, издадена от „Инвестбанк“ АД, държава България, валидност -
09.2017г.; банкова карта, тип МАЕSТРO /Маестро/с № *****, с ВIN / ІІN /, код *****, издадена от „Банка
ДСК“ ЕАД, държава България,
валидност- 04.2016г. и банкова карта, тип VISA /Виза/ с №******, с ВIN / ІІN /
код ****, издадена от „Сибанк“ ЕАД, държава
България, валидност - 03.2017г.. Деянието по чл.249, ал.4 вр. чл.3 от НК инкриминира съхранението на
информация за платежни инструменти, която би могло да послужи за осигуряване на
възможност неправомерно да бъдат усвоявани чужди парични средства. При
извършеното претърсване и изземване в наетата от подсъдимия М.И. хотелска стая
№ *** в хотел “П.”, в к.к.“Слънчев бряг”, община Несебър е иззет един брой
преносим компютър, марка “Сони”, сериен номер № *****.
Следственото действие е
извършено в съответствие с чл.161, ал.2 НПК и този протокол може да бъде възприет, като годно
доказателствено средство. В паметта на иззетия от хотелската стая преносим
компютър в папка /24.06./ на диск D се е съдържал текстов файл 24.06.txt, с пин-кодове от банковите карти на клиенти,
ползвали банкомата. Съгласно дефинитивната норма на чл.93, т.23 НК банковите
карти са платежен инструмент. Пин-кодовете на посочените платежни
инструменти са били извлечени от видеоклиповете, съдържащи видеозапис на
набраните пин-кодове от клиентите ползватели на банкоматното устройство от дата
24.06.2014г.. На иззетия преносим компютър, на дата 30.05.2014г. са записани
същите данни от банкови карти, във файл с наименование “R0001.WAV”/архивиран
във файл с наименование “R0001.RAR”/ съдържащ записи на данни от съдържанието
на следните платежни инструменти: банкова карта, тип VISA /Виза/ с № ****, с
BIN /IIN/, код ****, издадена от “Инвестбанк” АД, Държава България, валидност
до 09.2017г.; банкова карта, тип Maestro /Маестро/ с № *****, с BIN /IIN/, код *****, издадена от
“Банка ДСК” ЕАД, държава България, валидност до 04.2016г.; банкова карта, тип VISA/Виза/ с №******, с
BIN/IIN/, код ****, издадена от “Сибанк”ЕАД, държава България, валидност до
03.2017г.. Подсъдимият И. е
упражнявал фактическата власт върху преносимия компютър, в който се е
съхранявала информацията за съдържанието на чуждите платежни инструменти по
смисъла на чл.93, т.24 от НК. Същият е намерен и иззет в наетата от него
хотелска стая в х-л”П.”, до която е имал достъп, респективно и до компютъра, в
който се е съхранявала инкриминираната информация. Приобщаването на преносимия
компютър като веществено доказателство е валидно извършено. Следственото действие
е било извършено в условията на неотложност, като единствена възможност за
събиране и запазване на доказателства в
присъствието на лицата по чл.162, ал.1 НПК и е проведено в съответствие с изискванията на чл.163 от НПК.
Същото е обективирано в протокол
за претърсване и изземване от 26.06.2014г., който на основание чл.161, ал.2 от НПК е бил одобрен от съдия от Окръжен съд- Бургас. Следователно съдебно-техническата
експертиза- протокол № 15/ИЕУ-33/28.04.2015г. на ЦЕКИ при НИКК-МВР-София е
изследвала законосъобразно приобщено веществено доказателство. Същата е
компетентно изготвена, поради което съдът изцяло кредитира експертното
заключение на същата. По фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт е налице самопризнание от
подсъдимия М.И. по смисъла на чл.371, ал.2 от НПК, което се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства.
Формата на изпълнителното деяние „съхранява”
предполага субективното знание у дееца, че съхраняваната информация може да
послужи за неправомерно усвояване на чужди парични средства. П
одсъдимият е съзнавал значението
на тази информация, чието наличие в паметта на иззетия компютър не е случайно
съвпадение, а в резултат на съзнателна човешка дейност. В случая е налице пряк
умисъл при осъществяване на изпълнителното деяние, тъй като подсъдимият И. е
бил наясно с общественоопасния му характер и е съзнавал общественоопасните
последици на собственото си поведение и е искал тяхното настъпване.
Безспорно
се установява, че от обективна страна подсъдимата е осъществила състава на
престъплението по чл.249, ал.4 вр. ал.3, вр. чл.93, т.24 от НК, като в периода
от 28.05.2014г. до 25.06.2014г. в к.к.”Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас,
в паметта на ползваната от нея 1 /един/ брой преносима /флаш/ памет, марка
„АDАТА“, с идентификационен номер № *****, съхранявала информация за
съдържанието на чужди платежни инструменти, съгл, чл.93, т.24 от НК: „Платежен инструмент е веществено средство,
което позволява самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят
пари или парични стойности“ - банкови карти, както следва: банкова
карта, тип VISA /Виза/ с № *****, с ВIN/ІІN/,
код *****, издадена от „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, държава България, валидност до 10.2016г.; банкова
карта, тип VISA /Виза/ с № *****, с ВIN /ІІN/,
код ****, издадена от „Уникредит
Булбанк“ АД, държава България, валидност
до 02.2015г.; банкова карта, тип VISA
/Виза/ с № ******, с ВIN /ІІN/, код *****, издадена от United Kingdom, държава Великобритания, валидност
до 05.2016г.; банкова карта, тип VISA /Виза/ с № *****, с ВIN /ІІN/, код ******, издадена от „Банка
ДСК“ ЕАД, държава България, валидност до 05.2015г.; банкова карта, тип VISA /Виза/ с № *****, с ВIN /ІІN/ код *****,
издадена от банка ТЕLLЕR, А.S, държава
Норвегия, валидност до 09.2015г; банкова карта, тип VISA /Виза/ с № ******, с ВIN /ІІN/,
код *****, издадена от банка Savings Ваnк Оf Тhе Russian Federation /SBERBANK/ държава Руска Федерация, валидност до
03.2015г; банкова карта, тип VISA /Виза/ с № ******, с ВIN /ІІN/код *****,
издадена от банка JS Savings Bank BELARUSBANK, държава Беларус, валидност до 02.2017г.; банкова
карта, тип VISA /Виза/ с № ******, с ВIN /ІІN/код *****, издадена от
„Инвестбанк“ АД, държава България, валидност до 09.2017г.; банкова карта, тип
МАЕSТRО /Маестро/ с № *********, с ВIN /ІІN/код *****, издадена от „Банка ДСК“
ЕАД, държава България, валидност до 04.2016г.; банкова
карта, тип VISA /Виза/ с № ********, с
ВIN /ІІN/ код *****, издадена от
„Сибанк“ ЕАД, държава България, валидност до 03.2017г.. Съгласно чл.93, т.23 НК
банковите карти са платежен инструмент. Видно
от експертното заключение по назначената техническа експертиза, подсъдимата е
осъществила от обективна страна състава на чл.249, ал.4 от НК, тъй като в
паметта на ползваната и притежавана от нея флаш памет, в три отделни папки е
съхранявала информация за съдържанието на чужди платежни инструменти – банкови
карти. Същата е иззета при извършения обиск на подсъдимата на 25.06.2014г. с
последващо одобрение по чл.164, ал.3 от НПК от съдия при Окръжен съд-Бургас на
протокола, в който е бил обективиран. Описаните данни от съдържанието на
платежни инструменти са съхранявани от подсъдимата от 25.05.2014г. до
25.06.2014г., тъй като инкриминираната информация от последните три от горепосочените банкови
карти: банкова карта, тип
VISA /Виза/ с № ****, с ВIN
/ІІN/код ****, издадена от „Инвестбанк“ АД, държава България, валидност до
09.2017г.; банкова карта, тип МАЕSТRО /Маестро/ с № ******, с ВIN /ІІN/код ****,
издадена от „Банка ДСК“ ЕАД, държава България, валидност до 04.2016г.; банкова
карта, тип VISA /Виза/ с № ****, с ВIN
/ІІN/ код ****, издадена от „Сибанк“
ЕАД, държава България, валидност до 03.2017г. са записани на флаш паметта на 28.05.2014г.. Извършения
обиск на подсъдимата е в съответствие с чл.164 от НПК, следователно вещите лица
по съдебно-техническата експертиза- протокол № 15/ИЕУ-33/28.04.2015г. на ЦЕКИ
при НИКК-МВР-София са изследвали валидно приобщено веществено доказателство. Експертизата
в тази и част е компетентно изготвена, поради което съдът изцяло кредитира
експертното заключение на същата. Направеното самопризнание от подсъдимата М.Т.
по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства.
Подсъдимата
Т. е извършила деянието при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Изпълнителното
деяние предполага субективното знание у дееца, че съхраняваната информация може
да послужи за неправомерно усвояване на чужди парични средства. Ето защо съдът прие, че
подсъдимата е знаела
значението на тази информация,
чието наличие в намерената у нея флаш памет е в резултат на съзнателна човешка
дейност. Тя е била наясно с общественоопасния характер на деянието си, съзнавала
е общественоопасните последици на своето поведение и е искала тяхното
настъпване.
От
събраните в досъдебното производство доказателства, в т.ч. записа от
видеокамерите, предоставен от „Първа инвестиционна банка” АД и заключенията на вещите
лица по назначените експертизи, както и от показанията на свидетеля Д. който е
пряк свидетел очевидец, безспорно се установява, че подсъдимият И. на
25.06.2014г. е монтирал и използвал техническо средство за нерегламентирано
придобиване на информация от платежни инструменти, т.н. скимиращо устройство на
банкомат /АТМ/, с № *****, монтиран на офиса на „Първа инвестиционна банка“АД в
к.к.”Слънчев бряг”. Понятието „платежен
инструмент” е дефинирано в чл.93, т.23 НК като “веществено средство, което позволява, самостоятелно или във връзка с
друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности”....... От
заключенията на вещите лица по назначените по делото експертизи, както и от
показанията на свидетеля Д. се установява, че на 25.06.2014г. подсъдимият М.И.
е монтирал техническо средство на посоченото банкоматно устройство. Извлечените
фотокопия от записа на видеокамерите на инкриминираната дата, предоставен от „Първа
инвестиционна банка” АД в хронологична последователност са негодни за
фотопортретна идентификация на лицата, поради разлика в ракурса и ниската
разделителна способност. Независимо от това показанията на свидетеля Д. са
годен доказателствен материал, който кореспондира хронологически и е в
логическа последователност с извършените следствени действия по обиск и претърсване
и изземване в хотелската стая, наета от подсъдимия И., огледите на веществените
доказателства, така и със заключението по съдебно-техническата експертиза- протокол
№ 15/ИЕУ-33/28.04.2015г. на ЦЕКИ при НИКК-МВР-София. При извършения личен обиск
на подсъдимата Т. е намерен един брой боядисан в черен цвят детайл с неправилна
форма с приблизителни размери 59х35х4. Същият представлявал нефабрично
устройство, което не е било част от оборудването на банкомат. Според вещите
лица устройството е пригодено да се монтира в слота за магнитни карти на
банкомат, без това да пречи на нормалната работа на банкомата, като магнитната
глава на устройството преобразува промените в магнитния поток, получени от
преминаването на магнитната лента на банковата карта в електрически сигнал. Този
сигнал се обработвал, цифровизирал и записвал в паметта на устройството, а след
прочитане на паметта посредством персонален компютър, могат да се придобият
данните от втора пътечка на банковите карти на клиентите, използвали АТМ
устройството. При обиска на подсъдимата е иззет и един брой самоделно изготвен,
боядисан в сиво декоративен пластмасов панел с отвор за микрокамера, който
представлявал устройство за аудио и видео записи във формат „Video clip”/.avi/ и е предназначен да записва пин-кодовете
от картите на клиентите, използвали банкомата. Посочените устройства
представляват техническо средство за нерегламентирано придобиване на информация
за съдържанието на платежни инструменти. Те са били монтирани от подсъдимия И. на АТМ
устройството, с № ****, на офиса на „Първа инвестиционна банка“АД в к.к.”Слънчев
бряг”. В момента на монтирането на техническото средство, подсъдимата Т. е била
в непосредствена близост от лявата страна на подсъдимия И., на не по-малко от метър от него. Същата е наблюдавала
действията, които И. е извършвал по банкомата, като се е оглеждала за преминаващи
лица. По този начин Т. е осигурявала защита на подсъдимия, като при приближаване
на лица към банкоматното устройство в момент на монтаж на устройствата е била в
готовност да сигнализира. От поведението на Т. и от тези и действия, може ясно
да се заключи за нейната съпричастност към деянието. Обясненията на подсъдимия И.,
с които отрича съучастието на Т. не следва да се кредитират, тъй като се
опровергават по категоричен начин от останалите доказателствени източници. Т. е
била наясно с дейността, която извършва подсъдимия И. и целта, която преследва.
Оглеждайки се за преминаващи лица, тя е подпомагала дейността на подсъдимия,
тъй като е целяла своевременно да го информира за приближаващи лица, които биха
могли да видят извършваните от него неправомерни действия. Около 20.00 часа на същата дата, при
демонтирането на устройството, подсъдимата Т. отново е придружавала подсъдимия И.,
изчаквайки го по същия начин. Тя се е оглеждала за преминаващи лица и за
възможността същите да приближат банкоматното устройство и видят нетипичните
операции, които извършва подсъдимия И.. Съпричастността на Т. се установява дори
и след демонтиране на двата елемента. Същата отново е подпомагала подсъдимия И.,
като го е изчаквала в близост до банкоматното устройство, предоставяйки му
възможността да постави в дамската и чанта двете части на скимиращото
устройство, които е прикривал с тялото си. Тази и дейност, безспорно я определя,
като съучастник–помагач на подсъдимия М.И.. Между двамата подсъдими е
съществувала координация и предварително съгласуване на действията. Обективният
принос на подсъдимата Т. се извлича от показанията на свидетеля Д.. Според
свидетеля подсъдимият И. се приближил до Т., която от своя страна без въпроси и
разговори, отворила дамската си чанта, за да постави подсъдимия двете части на демонтираното
техническо средство. Ето защо следва да се приеме, че самото монтиране, използване
и демонтиране на техническото средство са осъществени от подсъдимия И. с
помощта на подсъдимата Т.. Предвид гореизложените съображения подсъдимият М.И.
е осъществил състава на престъплението по чл.249, ал.3 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.93, т.24 от НК, като на 25.06.2014г. в к.к.”Слънчев бряг”, общ.Несебър,
обл.Бургас, в качеството на извършител, в съучастие с М.С.Т., ЕГН **********
/помагач/, на банкоматно устройство /АТМ/ на „Първа Инвестиционна банка“ АД,
монтирал и използвал техническо средство за придобиването на информация за
съдържанието на платежни инструменти съгл. чл.93, т.24 от НК, а подсъдимата М.Т.
от своя страна е осъществила състава на чл.249, ал.3, вр. чл.20, ал.4, вр.
чл.93, т.24, от НК, като на 25.06.2014г. в к.к.”Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас,
в качеството си на помагач, в съучастие с М.К.И., ЕГН ********** /извършител/,
на банкоматно устройство /АТМ/ на „Първа инвестиционна банка“ АД, спомогнала на
М.К.И., да монтира и използва техническо средство за придобиването на
информация за съдържанието на платежни инструменти съгл. чл.93, т.24 от НК.
Деянието е осъществено при задружното
участие на двамата подсъдими при условията на реална съвкупност по смисъла на
чл.23, ал.1 от НК с престъпленията извършени от тях по чл.249, ал.4 вр. ал.3
вр. чл.93, т.24 от НК, тъй като са извършени, преди да има влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
От
субективна страна деянието е извършено при общност на умисъла и И. и Т.. Налице
е пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като умисълът на всеки един от
съучастниците включва, както умисъл за самото престъпление, така и за съучастието.
И двамата подсъдими са знаели предназначението и целта на монтираното и
използвано техническо устройство и са били наясно, че чрез него
нерегламентирано ще придобият информация за съдържанието на платежните
документи, следователно са съзнавали общественоопасния характер на деянието си
и последиците от своето поведение и са искали тяхното настъпване.
За престъплението по чл.249, ал.3 вр. чл.94, т.24 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок от една до осем години и глоба до двойния размер
на получената сума. Същото наказание се предвижда и за престъплението по чл.249,
ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.24 от НК. Производството е по реда на глава двадесет
и седма от НПК и съгласно чл.373, ал.2
от НПК наказанията на подсъдимите следва да се определят при
условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанията съдът съобрази степента на обществена
опасност на престъпленията, като деяния с оглед на конкретните условия, място,
време, обстановка на осъществяване, както и обществената опасност на подсъдимити
като личности.
Деянието по чл.249, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.24 от НК е с висока
степен на обществена опасност. Предвидена е отговорност във връзка с действия
по отношение на особен предмет-информация относно съдържанието на платежен
инструмент. Деянието по чл.249, ал.3 вр.
чл.94, т.24 от НК от своя страна е своеобразна форма на извършителство във
връзка с добиване на тази информация чрез техническо средство. По мнение на
съда независимо, че законодателят санкционира по идентичен начин и двата
престъпни състава, деянието по чл.249, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.24 от НК в
конкретния случай е с по-завишена обществена опасност. Това е така, тъй като
съхранението на инкриминираната информация може да послужи за многократно
неправомерно придобиване на чужди парични средства, включително и от други
лица.
Подсъдимият М.И. е роден на ***г***. Същият
е ***** гражданин, *****. ***, видно от приложеното към досъдебното
производство свидетелство за съдимост, като две от престъпленията са против
паричната и кредитната система. От приложената по делото справка от ДМОС-МВР,
гр.София се установява, че И. е бил осъден от Градския съд в Прищина, Република
Косово за неправомерно проникване в компютърни системи – престъпление по чл.264
от НК на Република Косово и за нарушаване правата за неприкоснованост на
личната кореспонденция и база данни с информация- престъпление по чл.168, ал.2
и чл.3 от НК на Република Косово. Този факт е удостоверен от МВР, Дирекция”МОС”
по повод извършено официално запитване до националните бюра на Интерпол в
Европа. Гореизложените обстоятелства съдът
отчете, като отегчаващи вината.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
взе предвид оказаното съдействие на подсъдимия при разследването, младата му
възраст, признаването на вината, извън самопризнанието по фактите на
обвинителния акт и изразеното съжаление за извършените деяния. Съобразявайки гореизложеното
съдът намери, че наказателната отговорност на подсъдимия следва да се реализира
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което на основание
чл.54 от НК му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година
и девет месеца, като след приложението на редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и два месеца за
престъплението по чл.249, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.24 от НК. За
престъплението по чл.249, ал.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.93, т.24 от НК съдът
определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
шест месеца, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК му наложи наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година. За така наложените наказания
„лишаване от свобода” на основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС съдът
определи първоначален строг режим на изтърпяване в затвор.
Така определените наказания се явяват достатъчни
по размер и по мнение на съда, ще изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК
да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване законите, да се въздейства
предупредително върху него, като му се отнеме възможността да върши други
престъпления, като наред с това ще въздействат възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Деянията
са извършени от подсъдимия И. при условията на реална съвкупност по смисъла на
чл.23, ал.1 от НК, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях,
поради което съдът наложи на подсъдимия едно общо, най-тежко измежду
наложените, а именно наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и
два месеца, като постанови същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг”
режим в затвор на основание чл.61, т.2
вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 и
т.2 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”, съдът
приспадна, времето, през което подсъдимият И. е бил задържан по реда на чл.64,
ал.2 от НПК и по мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 26.06.2014г.
, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „домашен арест”,
считано от 17.09.2014г..
Престъпленията по чл.249, ал.4 вр. ал.3 вр.
чл.93, т.24 от НК и чл.249, ал.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.93, т.24 от НК не са
резултатни по своя характер, доколкото не предвиждат настъпването на
съставомерен резултат. Същите се считат за довършени с момента на монтирането и
използването на техническото средство за придобиването на информацията от
платежните инструменти и съхранението на същата. Предвиденото кумулативно
наказание глоба не е абсолютно определено от законодателя по размер, а е
определяемо в зависимост от получената сума. Такива суми следствие на
престъплението в случая не са получени, поради което съдът не наложи това
наказание на подсъдимия И..
При определяне на наказанията на подсъдимата
М.Т. съдът съобрази степента на обществена опасност на престъпленията, като
деяния с оглед на конкретните условия, място, време, обстановка на
осъществяване, както и обществената опасност на подсъдимата.
Личността на подсъдимата М.Т. е с ниска
степен на обществена опасност. Тя е **** и е родена на ***г***. Т. е с *****,
със ****, като по делото липсват данни за противообществени прояви, предхождащи
инкриминираното деяние. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът кредитира признаването
на вината, извън самопризнанието по фактите на обвинителния акт, младата и
възраст, добри характеристични данни, изразеното съжаление за извършеното
деяние, както и личния и принос при извършване на деянието, като помагач. Обсъдените
по-горе обстоятелства водят до извод за наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Съобразявайки гореизложеното съдът индивидуализира
наказанията на подсъдимата Т. за извършените от нея престъпления при приложението
на чл.55 от НК,
съгласно нормата на чл.58а, ал.4 от НК, действаща при осъществяване на
престъпните състави и предвид на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2
от НПК. Предвид изложените съображения съдът на основание чл.55,
ал.1, т.1 от НК наложи на подсъдимата наказание „лишаване от свобода” за срок
от шест месеца за престъплението по чл.249, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.24 от НК и „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца за престъплението по чл.249, ал.3 вр. чл.20, ал.4, вр. чл.93, т.24, от НК.
С така определените наказания, съдът
намери, че спрямо подсъдимата М.Т. ще бъдат постигнати целите на специалната и
генералната превенции предвидени в чл.36 от НК в максимална степен.
Деянията извършени от подсъдимата Т. са при
условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, т.е. преди да е
имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, поради което съдът наложи
на подсъдимата едно общо, най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Според съдебния състав не
само чистото съдебно минало, но и липсата на лоши характеристични данни,
младостта и бъдещата реализация на подсъдимата обосновават приложимост на
института на условното осъждане. Прилагайки института на условното осъждане, съдът
отдаде преимуществено значение на личната превенция, без да омаловажава генералната,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НПК отложи изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода” срок от 3 години.
Престъпленията по чл.249, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.93, т.24 от НК и чл.249,
ал.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.93, т.24 от НК не са резултатни, доколкото не
предвиждат настъпването на съставомерен резултат. Същите се считат за довършени
с момента на монтирането и използването на техническото средство за придобиването
на информацията от платежните инструменти и съхранението на същата.
Предвиденото кумулативно наказание глоба не е абсолютно определено от
законодателя по размер, а е определяемо в зависимост от получената сума. Такава
в случая не е получена, поради което съдът не наложи това наказание на
подсъдимата Т..
Веществените
доказателства 1 /един/ брой преносим
компютър, сив на цвят, марка “Сони”, със
сериен номер № *****, ведно със захранваща батерия и включен към него адаптер
за високо напрежение, както и 1/един/ брой бяла флаш-памет с черно лице, с надпис на
предното лице ADATA с № *****; 1/един/ брой панел сив на цвят, с
приблизителни размери 31х4х1см. с монтирани електронни елементи и батерии
свързани във верига посредством кабели;
1 /един/ брой платка с неправилна форма с приблизителни размери 4х6,
изрязана във вътрешната част и с монтирани електронни елементи/; 1 /един/ брой
метална пинсета, с обща дължина 96
мм; 1 /един/ брой ролка
от двойно залепващо тиксо, която на външен вид личи, че е ползвана; полиетиленово
пликче с размери 6х7 см.,
съдържащо платка със ЮСБ-вход, с монтирани към платката кабели, завършващи с
букса, като към платката има монтирани микрочип и микроелементи; 1 /един/
брой пластика с монтирано острие, която е пластмасова с метално острие с
изписан номер: *****, представляват средство за извършване на престъпленията,
поради което на основание чл.53, ал.1,
б.”а” от НК. Веществените доказателства с изключение преносим компютър, сив на цвят, марка “Сони”,
със сериен номер № *****, ведно с принадлежностите към него- захранваща батерия
и включен към него адаптер за високо напрежение следва да бъдат
унищожени, като вещи без стойност по реда на ПАС.
Веществените доказателства 1/един/ брой мобилен телефон, марка: “Нокиа 1616”, с ИМЕЙ номер: *****,
ведно със СИМ карта на “Виваком”, с номер: *****, ведно с батерия; 1 /един/ брой мобилен телефон с надпис на
задния панел: “IPod” със сериен номер: *****,
с включени към него слушалки, марка – “Самсунг”; устройство за мобилен
интернет, бяло на цвят с надпис: “MAX Telekom mini, с квадратна форма, с вход
за ЮСБ - връзка, с три броя светлини
индикатори с надписи съответно- жълта PWR, зелена – WI-FI, синьо червена 4 G.; 1 /един/ брой банкова
карта/пластика/ с номер: ***** с имената
на М.И., изписани на латиница на
“Postbank”, вид - “Master Card”, “Standard”, с холограма; 1 /един/ брой пластика
/банкова карта/ с изписан надпис: “Бяла карта”, с номер: ********, “VISA”, на М.И.,
с изписани имена на лицето на латиница, като под имената е изписан следния
номер – ****; 1 /един/ брой пластика – жълто – червена на цвят, с надпис: “Clubsmart”,
с номер: *****, с надпис: “M im Lovin it” не попадат в нито една от хипотезите
на чл.53 от НК, поради което същите съдът постанови да бъдат върнати на
собственика им - подсъдимия М.И.. По същите съображения 1/един/ брой мобилен
телефон „Самсунг”, модел “Галакси” с ИМЕИ № ****, с един брой батерия към него;
1 /един/ брой мобилен телефон „Нокиа” с ИМЕИ № ****, ведно с един брой батерия
и СИМ карта на „Виваком” с № *****; 1 /един/ брой мобилен телефон HTC с ИМЕИ № ********,
с един брой батерия към него и един брой СИМ карта на „Глобул” с № ***** съдът
постанови да бъдат върнати на подсъдимата М.Т..
След като призна подсъдимия М.И. за виновен по повдигнатите му
обвинения на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати
направените разноски в досъдебното производство в размер на 860,23 лева по
сметка на ОД на МВР- Бургас, 120 лева по сметка на НБПП- София за служебно
назначения защитник, 181,98 лева разноски в съдебното производство по сметка на
Окръжен съд – Бургас, както и държавна
такса в размер на 15 лева за издаване на изпълнителни листи.
Съдът, като призна подсъдимата М.Т. за
виновна на основание чл.189, ал.3 от НПК я осъди да заплати направените
разноски в досъдебното производство в размер на 860,23 лева по сметка на ОД на
МВР- Бургас, 120 лева по сметка на НБПП- София, 181,98 лева по сметка на
Окръжен съд – Бургас за разноски в
съдебното производство, както и държавна
такса в размер на 15 лева за издаване на изпълнителни листи.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови присъдата си .
Председател: