РЕШЕНИЕ
№ 3977
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело №
20211100514872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20196435 от 11.10.2021 г., постановено по гр. д. №
33940/2020 г., по описа на СРС, II ГО, 75 състав, М. Н. М. и Д. И. С. - М.а са
осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1,
предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 375, 85 лв., представляваща цена за
потребена топлинна енергия за периода м.07.2017 г. – м.04.2019 г. за
топлоснабден имот – апартамент № 108, находящ се в гр. София, ж. к.
*******, сумата от 29, 30 лв., представляваща цена за услугата дялово
разпределение за периода м. 03.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 29.07.2020 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 88, 16 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. – 09.07.2020 г. Искът за главница за топлинна енергия е
отхвърлен над уважения размер до пълния предявен размер от 529, 96 лв. и за
периода м.05.2016 г. – м. 07.2017 г., а искът за обезщетение за забава върху
цената за услугата дялово разпределение в размер на 5 ,55 лв. и за периода
15.09.2017 г. – 09.07.2020 г., е отхвърлен изцяло. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сторените от него
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите, в размер на 793, 26 лв.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач „Т.” ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, са депозирани въззивни жалби от ответниците М. Н. М.
1
И Д. И. С. – М.А, чрез адв. П. К., назначена по реда на чл.47, ал.6 ГПК, да ги
представлява по делото. Излагат съображения, че решението в обжалваната
му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния закон. Считат, че не е налице законово основание за солидарната
им отговорност, при изрично изявление на ищеца за разделна такава. Считат,
че решаващият съд неправилно е приел наличието на облигационна връзка
между страните по делото. Поддържат, че за исковия период не са
процесуално легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове.
Излагат съображения, че не дължат такси за отчитане на уредите за дялово
разпределение да периода м.03.2017 г. – м.04.2019 г., както и законната лихва
върху главниците. Молят съда да отменени решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С молба от 18.11.2022 г. оспорва въззивната
жалба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му
присъди сторените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещните страни.
Трето лице – помагач на ищеца – „Т.” ЕООД, не е депозирал в срока
по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 108,
находящ находящ се в гр. София, ж. к. *******, с абонатен № **********
като му дължат сумата от общо 652, 97 лв., от която: 529, 96 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. – м.04.2019 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2017
г. и обща фактура № *********/31.07.2018 г., сумата от 29, 30 лв. – главница,
представляваща стойност за предоставена услуга дялово разпределение за
периода м.03.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както
и сумата от 88, 16 лв. – мораторна лихва за забава за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 09.07.2020 г. и сумата от 5, 55 лв. –лихва за забава за
дялово разпределение за периода 15.09.2017 г. – 09.07.2020 г. Претендира
сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответниците.
С постъпилият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответниците,
чрез назначения им по реда на чл.47, ал.6 процесуален представител, оспорват
предявените искове по основание и размер. Считат, че не са процесуално
легитимирани да отговарят по тях, тъй като не са били собственици или
ползватели на процесния топлоснабден имот за исковия период. Твърдят, че е
изтекъл уговорения срок на договора за разпределение на топлинна енергия.
Позовават се на изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните вземания. Молят съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск.
2
Видно от представен нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 141, том I, рег. № 2954, дело № 146/2000 г. Г.В.Б. и
съпругът й Р.Л.Б. са продали на М. Н. М. и Д. И. С. – М.а на 25.04.2000 г.
апартамент № 108, находящ се в гр. София, ж. к. „*******
С молба – декларация от 23.10.2000 г. М. Н. М. е поискал откриване
на партида за процесния имот на негово име, като е посочил, че семейството
му се състои от 2-ма членове. При промяна на собствеността на имота се е
задължил незабавно да уведоми топлофикационното дружество по
установения ред.
Съгласно изготвените справки за предоставяне на данни по реда на
Наредба 14/18.11.2009 г. М. Н. М. и Д. И. С. – М.а са сключили граждански
брак на 06.04.1995 г.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.
„******* от 20.07.2002 г., етажните собственици са взели решение да се
сключи договор с „Т.“ ООД, което дружество да извършва дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 13.11.2006 г. е сключен договор № 2603 между „Т.“ ООД и
етажната собственост с адрес в гр. София, ж.к. „*******, по силата на който
дружеството се е задължило да извършва дяловото разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост.
Пред СРС е ангажиран договор № У96/02.11.2007 г., сключен между
„Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
Пред СРС е изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от
вещото лице инж. М.Т., от чието заключение се установява, че абонатната
станция на процесната сграда е нова, автоматична, с пластинчати
топлообменници. Същата е автоматична, с пластинчати топлообменници.
Общият топломер с № 8480515, а по-късно с № 4012309 се отчита по
електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца. Отчетът се документира
и подписва от представител на етажната собственост. Технологичните
разходи изчислявани със специален софтуер и са приспаднати за сметка на
топлопреносното дружество, а чистото количество топлинна енергия е
разпределено между потребителите. Дяловото разпределение в сградата е
извършвано от „Т.” ООД, въз основа на сключен договор за 5 години с
етажните собственици на 29.02.2002 г., който автоматично е бил продължен с
още една календарна година. Преди процесния период дялово разпределение
в процесната сграда е извършвано от „Т.С.“ ЕАД. Според протоколите за
липса на достъп и изравнителните сметки на фирмата за дялово
3
разпределение абонатът на процесния имот е квалифициран с трайно
демонтирани радиатори. Констатирано е, че за исковия период в имота е
имало 1 бр. щранг – лира без индивидуален разпределител 1 бр. водомер за
топла вода. Топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е
начислявана, тъй като имота в протоколите за липса на достъп се води
необитаем. На абоната е начислявана само топлинна енергия за сградна
инсталация, която е разпределена от фирмата за дялово разпределение между
всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по
проект. Съгласно заключението общият размер на дължимата сума за периода
м.05.2016 г. – м.04.2019 г. възлиза на 529, 95 лв., без в нея да са включени
предишни неплатени и просрочени суми, изравнявания за периоди извън
процесния, както и суми за дялово разпределение и лихви по тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
4
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
От ангажираните по делото писмени доказателства - нотариален акт
и справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г.,
обсъдени по – горе, се установи, че жалбоподателите се легитимират като
собственици на процесния топлоснабден имот, придобит чрез покупко -
продажба на 25.04.2000 г. Съгласно изготвената по делото справка
ответниците са сключили граждански брак на 06.04.1995 г. т. е. пет години
преди покупката на процесния имот, поради което и на основание чл.19, ал.1
СК от 1985 г. (отм.) вр. с чл.21, ал.1 СК и § 4, ал.1 ПЗР на СК, същият е в
режим на съпружеска имуществена общност. Ето защо ответниците в
качеството си на собственици на топлоснабдения имот се явяват и клиенти на
топлинна енергия за битови нужди през исковия период.
Спори се дали за разглеждания период жалбоподателите следва да
отговарят в условията на солидарност или разделно към ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК съпрузите отговорят
солидарно за задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството.
Ето защо жалбоподателите отговарят солидарно за задълженията си към
ищеца за доставената в техния имот топлинна енергия. По делото не са
ангажирани доказателства за отпадане на основанието за солидарната
отговорност на ответниците към ищеца.
По изложените съображения въззивният съд счита, че за исковия
период между главните страни в процеса е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за
битови нужди относно процесния имот – обстоятелство. Ето защо наведените
във въззивната жалба оплаквания в тази насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост за
исковия период е извършвано от „Т.С.“ ЕАД, която е осъществявала услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
5
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
По релевираните във въззивната жалба доводи за недължимост на
цена за услугата дялово разпределение:
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето,
вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и
приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат
цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и
начина на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите.
С договора от 29.02.2002 г., сключен между ищеца и „Т.“ ООД
страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги
съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата година.
Ангажирани са и доказателства установяващи, че през процесния период
дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, е осъществявано от „Т.“ ООД. Ето защо ищецът се
легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта
й са установени по основание.
Във въззивната жалба не са заявени оплаквания относно
установената с обжалваното решение стойност на доставената топлинна
енергия до топлоснабдения имот и стойност на услугата за дялово
разпределение за периода, който не е покрит от погасителна давност, както и
относно размера и периода на лихвата за забава. Ето защо и на основание
чл.269 ГПК тези въпроси са извън пределите на въззивния контрол, поради
което не следва да се обсъждат по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
6
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като същият не е депозирал писмен
отговор на въззивната жалба, не е представляван в проведеното открито
съдебно заседание от юрисконсулт, следва да се приеме, че страната не е
защитавана във въззивното производство от юрисконсулт. С оглед на това се
налага извода, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК и
не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20196435 от 11.10.2021 г.,
постановено по гр. д. № 33940/2020 г., по описа на СРС, II ГО, 75 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която М. Н. М., ЕГН ********** и Д. И. С., ЕГН
********** и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. „*************чрез
особения им представител - адв. П. К., са осъдени солидарно да заплатят на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* с адрес гр. София, ул. „*******“ № **, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. е чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 375, 85 (триста седемдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки)
лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода
м.07.2017 год. – м.04.2019 год. за топлоснабден имот - апартамент №***,
находящ се в гр. София, ж. к. *******; сумата от 29, 30 (двадесет и девет лева
и тридесет стотинки) лв., представляваща такса за отчитане на уредите за
дялово разпределение за периода от м.03.2017 год. до м.04.2019 год., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 29.07.2020 г. до
окончателното им изплащане; сумата от 88, 16 (осемдесет и осем лева и
шестнадесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2017 г. до 09.07.2020 г.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „*****”, ул. „****** ******.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7