№ 648
гр. Варна, 03.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20233100900463 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „ИТОЧУ
КОРПОРЕЙШЪН“ ООД, уведомено в предходно съдебно заседание чрез
процесуалните си представители, представлява се от адвокат О. Т. и адвокат Т.
Т., редовно упълномощени и приети от съда от преди.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „АГРОПОЛИХИМ“
АД, уведомено в предходно съдебно заседание чрез процесуалните си
представители, представлява се от адвокат Б. Б. и адвокат К. Т., редовно
упълномощени и приети от съда от преди.
ПРЕВОДАЧ Р. И. К., редовно призован, явява се лично.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 18069/12.07.2024 г. молба, подадена
от процесуалния представител на ответното дружество, адвокат Б., в която е
посочено, че с оглед дадената й възможност за становище по представените от
ищцовата страна с молба вх. № 16887/01.07.2024 г. писмени доказателства,
заявява, че не възразява да бъдат приети като доказателство по делото същите,
като по отношение релевантността на фактите, които се иска да бъдат
установени с тях, ще изрази становище в хода по същество.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 20079/06.08.2024 г. писмо, изходящо
от Министерство на правосъдието, с което по делото е депозирана, че във
връзка с молба за правна помощ за предоставяне на информация за
приложимото право на Япония, грама изх. № КО-12-325/06.08.2024 г. от
Посолството на Република България в Токио, с приложена към нея вербална
нота № 12-325/06.08.2024 г., в която се съдържа информация, че съдебната
поръчка е предадена по дипломатически ред на японската страна.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме като доказателство по делото
представените от ищцовата страна писмени документи, представени с молба
вх. № 18069/12.07.2024 г.
Като доказателство по делото следва да бъде прието и постъпилото
писмо, изходящо от Министерство на правосъдието.
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените от
ищцовата страна с молба вх. № 18069/12.07.2024 г. писмени документи:
платежно нареждане от 27.01.2023 г. в размер на USD 548 691.57 за заплащане
на фактура № DAA2201135/10.01.2023 г. за заплащане на гориво на процесния
плавателен съд и платежно нареждане от 31.01.2023 г. в размер на USD
203 247.68 за заплащане на документ Voy № TQG181, DAA23000133 – такса
Суецки канал на 28.01.2022 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото постъпило вх. №
20079/06.08.2024 г. писмо, изходящо от Министерство на правосъдието, с
2
което по делото е депозирана, че във връзка с молба за правна помощ за
предоставяне на информация за приложимото право на Япония, грама изх. №
КО-12-325/06.08.2024 г. от Посолството на Република България в Токио, с
приложена към нея вербална нота № 12-325/06.08.2024 г., в която се съдържа
информация, че съдебната поръчка е предадена по дипломатически ред на
японската страна.
АДВ. Т.: Водим двама от допуснатите ни трима свидетели за разпит в
днешно съдебно заседание. Третият ни допуснат свидетел нямаше
възможност да пътува.
НАЗНАЧАВА за преводач по повод разпита на водените от ищеца
свидетели от български на английски език и обратно, преводача Р. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, e-mail: **********, вписан в списъка на
съдебните преводачи при Окръжен съд - Варна под № 13/2024 г.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите, допуснати на ищцовата
страна при режим на водене, като сне самоличността им, както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ Ш.К. (S.K.), роден на ***** г., притежаващ
международен паспорт № *****, 31 години, гражданин на Япония,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.
АДВ. Т.: Госпожо съдия, може ли само едно уточнение. Доколкото
свидетелите са допуснати за установяване на различни обстоятелства, моля,
процесуалните представители на ищеца да кажат с показанията на този
свидетел кои обстоятелства ще установяват, за да можем да се ориентираме.
АДВ. Б.: Ние не ги конкретизирахме по причина, тъй като те обясниха,
че не знаят логистично кой ще доведат, като уговорката беше преди разпита
да уточниме кой свидетел за кои обстоятелства ще свидетелства, за да се
покриват, тъй като за различна група обстоятелства е допуснат по един
свидетел.
АДВ. Т.: Господин К. говори английски на високо работно ниво. Наясно
е за протокола.
Господин К., моля, да се представите, какви са Вашите отношения с
„Иточу корпорейшън“ и каква длъжност заемата в дружеството?
СВИД. К.: Аз съм проектен мениджър в „Иточу корпорейшън“ в
3
Германия. Работя в компанията вече 9 години. Винаги съм се занимавал с
търговските дела на компанията.
АДВ. Т.: Запозната ли сте с търговските отношения между „Иточу
корпорейшън“ и „Агрополихим“ и точно по какъв начин Вие сте ангажирани
с тях?
СВИД. К.: Работата ми е свързана с доставките на амоняк за европейски
клиенти.
АДВ. Т.: Запознати ли сте с търговските отношения между „Иточу
корпорейшън“ и „Агрополихим“?
СВИД. К.: През периода м. юли-м. август 2022 г. „Иточу“ търсеше
контакт с „Агрополихим“, защото ние забелязахме голяма активност на пазара
от страна на „Агрополихим“. Един от консултатите на търговското депо ни
представи на ответното дружество. Това се случи в края на август 2022 г.
Първата ни работна среща се състоя в началото на септември.
АДВ. Т.: Може ли да споделите как и кога „Иточу“ встъпи в търговски
отношения с „Агрополихим?
СВИД. К.: Разговорите с „Агрополихим“ продължиха до м. ноември
2022 г. След това започнаха първите стъпки по подписването на договора. На
17 ноември предложихме стоката в количество и цена на госпожица К.В.. И
така всъщност започнаха нашите договорни отношения.
АДВ. Т.: Какви комуникационни канали, средства използваха двете
дружества по време на воденето на преговори и сключването на договора за
продажба на амоняк?
СВИД. К.: След първата web-среща през септември за уреждане на
търговски отношения, започнахме да ползваме електронна поща, WhatsApp,
teems web-meeting и телефонни обаждания. Това е типично в областта на
търговските отношения.
АДВ. Т.: Какви бяха постигнатите уговорки между двете дружества за
покупко-продажба на течен амоняк за първата доставка през м. ноември?
СВИД. К.: По електронна поща беше изпратена офертата и тя беше
потвърдена от другата страна също по електронна поща. Количеството беше
10 500 метрични тона на фиксирина цена от 11 040 щатски долара на
метричен тон.
4
АДВ. Т.: По едно и също време ли бяха договаряни ноемврийската и
януарските доставки и има ли някаква връзка между двата договора?
СВИД. К.: Двата договора бяха сключени по едно и също време. От
самото начало бяхме убедени, в смисъл от м. септември до 17 ноември 2022 г.,
че ако двете доставки не бяха организирани и съгласувани едновременно, ние
нямаме интерес към сделката. На 17 ноември по електронна поща ние
потвърдихме количеството от 10 500 метрична тона, плюс-минус 10%, както и
договорената цена, които бяха потвърдени от насрещната страна.
АДВ. Т.: Бихте ли обяснили кога и как беше сключен договорът за
покупко-продажба на амоняк за м. януари? Какъв беше механизмът на водене
на преговорите и сключването на тази сделка?
СВИД. К.: Механизмът беше същият като за договора за м. ноември.
Т.е., по електронна поща ние изпратихме офертата за количество и цена и тя
беше потвърдена от насрещната страна.
АДВ. Т.: Какви са били практическите стъпки, които са следвали
страните след сключването на договора? Какви действия са предприели след
17 ноември 2022 г.?
СВИД. К.: И двете страни, „Агрополихим“ и „Иточу корпорейшън“
бяха наясно, че ние сме в договорни отношения и процедирахме, съгласно
обвързващия ни договор. От страна „Иточу“ се потвърди и осигури товарът от
Малайзия. Освен това удължихме ангажираността на кораба GAS Serenity за
доставка.
АДВ. Т.: Като казвате GAS Serenity, кога и как „Агрополихим“ са били
информирани от „Иточу“, че GAS Serenity е номинираният кораб, който ще
направи януарската доставка?
СВИД. К.: На 17 ноември, когато ние уточнихме сделката и договора,
„Агрополихим“ бяха уведомени, че този кораб ще направи доставката. Бяха
извършени предварителните проверки на кораба в средата на септември.
„Агрополихим“ бяха известени от този период до 17 ноември, че на този кораб
всичко му е наред и той ще бъде използван за доставката.
АДВ. Т.: Каква комуникация се е водила между двете дружества след
сключването на договора за януарската доставка?
СВИД. К.: Ние винаги сме се стремели да изпълняваме двустранните си
5
задължения по договора, което се извършва стъпка по стъпка.
АДВ. Т.: Забавянето в графика на доставки, в частност на януарската
доставка, обичайно ли е в международната морска търговия на стоки?
АДВ. Б.: За това не е допуснат свидетел – за обичайното право. Тогава
ще поискаме свидетел и експертиза какво се случва.
АДВ. Т.: Ние нямаме допуснат свидетел за общата воля, а за насрещно
доказване.
АДВ. Б.: Тогава ще поискаме свидетел и експертиза да установи какви
са механизмите и какво се случва при превозите на танкер, специално на
амоняк и как минават през Суецкия канал и през Босфора, какъв е редът.
Възразявам и считам, че става въпрос, който няма никакво отношение към
обстоятелствата, за установяване, на които е допуснат свидетеля и не ясно
какво се има предвид под обичайно ли е закъснение на доставки с кораби.
АДВ. Т.: Отделно от това, нямаме никаква представа, дали разпитваният
свидетел има наблюдения върху обичайната практика при доставка на амоняк
с танкери, за да може същият да дава показания по отношение на обичайната
практика в търговията с този вид стока.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На въпроса Ви каква е причината
за закъснението на кораба за януарската доставка, ще обясня следното: След
17 ноември ние актуализирахме графика за доставка с GAS Serenity през
януари за периода между 08-11 януари 2023 г. След м. ноември и за периода от
м. ноември до м. януари, ноемврийската доставка беше забавена поради
забавянето на процеса Мароко заради лоши метеорологични условия, както и
поради тежкия трафик в Босфора. КО.ите ми от Токио, както и аз от офиса в
Германия, пристигнахме на 02 декември 2022 г., за да се срещнат с г-н Б., г-
жица К.В. от „Агрополихим“. От страна на „Иточу“ пристигна г-н Р.. Тогава,
на 02 декември 2022 г., ние обсъдихме заедно възможностите за пренареждана
на прозореца за доставка през януари, тъй като, ако корабът извършеше
доставката през ноември, нямаше да може да вмести в този прозорец от 08 до
11 януари и да отпътува от Пристанище „Варна-Запад“ около 11 ноември.
Това не можеше да бъде сторено и за това ние пренаредихме графика. В
резултат на тези обсъждания ние се договорихме, прозорецът за януарската
доставка да бъде променен от 18 до 23 януари 2023 г.
6
АДВ. Т.: Защо говорите за прозорец за доставка?
СВИД. К.: Защото в международното корабоплаване и доставката по
море, много трудно и е невъзможно да се определи точната дата на доставка.
АДВ. Т.: Да ви попитаме за тази среща на 02 декември, вие сте
променили първоначално уговорения прозорец от 11-12 януари за края на м.
януари? Устно сте постигнали такава уговорка?
СВИД. К.: Да, така е. Устно променихме датата на доставката.
АДВ. Т.: Кога и защо „Агрополихим“ започна да оспорва договора за
януарската доставка? И кога възникна този проблем?
АДВ. Б.: Свидетелят не е казал такова нещо. Той не е казал, че се
случило.
АДВ. Т.: Той не е казал такова нещо, за да го питаме това.
СЪДЪТ прикани адвокат Т. да преформулира поставения въпрос.
АДВ. Т.: След срещата на 02 декември как се развиха
взаимоотношенията между страните?
СВИД. К.: След срещата на 02 декември, хора от „Иточу“ дойдоха във
Варна за да поднесат извинения за забавянето на доставката. Извиненията
бяха приети от страна на „Агрополихим“ и ние приключихме нашата среща в
добър тон. След приключване на срещата, като показател за този добър тон, с
господин Р. излязохме от стола на „Агрополихим“ и обсъдихме как той е
прекарвал времето си на лекции като студент в университета. Т.е.,
говорихме за личния му живот. Това си го спомням добрев, тъй като се оказа,
че господин К. от Токио и господин Р., по едно и също време са били в един и
същи университет. След обяда, господин Р. ни взе с неговия личен автомобил
и ни разведе из района. Не знам дали е важно, но той ми подари тази книга
(свидетелят К. показва на съда книга „България от птичи поглед“). Мисля,
че срещата премина добре и двете страни бяха доволни.
АДВ. Т.: Имах предвид какво се случи след това, а не на 02 декември, с
януарската доставка?
СВИД. К.: След това ние постоянно актуализирахме графиците на
нашите кораби. „Агрополихим“ продължи да изпълнява задълженията си по
договора. Например, да осигури начина на плащане. Т.е., ние обсъждахме
както договора, така и акредитива.
7
АДВ. Т.: Стигна ли се до изпълнение на януарската доставка?
СВИД. К. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: На въпроса на съда дали беше
изпълнен договорът за януарската доставка, доставена ли беше стоката –
януарското карго, ще кажа, че до 05 януари, когато „Агрополихим“ прекрати
изпълнението на сделката, ние подготвяхме доставката на стоката.
АДВ. Т.: Кога беше натоварен корабът?
СВИД. К.: На 30 декември 2022 г. корабът беше натоварен.
АДВ. Т.: Бихте ли казали каква е била комуникацията между двете
дружества в началото на м. януари 2023 г.?
СВИД. К.: На 04 януари 2023 г. имахме съвместна среща с г-н Б. и
госпожа В.. Те ни обясниха, че в края на 2022 г. „Агрополихим“ са имали
инцидент по суша с определена доставка и стока. Този инцидент през м.
декември 2022 г. е попречил на „Агрополихим“ да извършва допълнителни
доставки по суша през януари. Те ни казаха, че планираното количество за
доставка през януари е 3 000 метрични тона. Те ни обясниха, че се е наложило
да пренаредят експлоатацията и работата с резервоарите и хранилищата,
затова няма как да бъдат доставени тези количество веднага, тъй като трябва
бъде освободено място. Тогава те ни обясниха, че нямат физическата
възможност да вземат стоката от „Иточу“ до 07 февруари, тъй като
резервоарите са заети.
АДВ. Т.: В някакъв момент след сключването на договора за януарската
доставка, Агрополихим“ уведомявали ли са, казвали ли са на „Иточу“, че
поради забавянето в графика, те вече нямат нужда от тази доставка и нямат
нужда от този договор?
СВИД. К.: Не, не са казвали.
АДВ. Т.: Казвате, че те са канселирали, това беше думата, бихте ли
обяснили какво точно се случи тогава?
СВИД. К.: След срещата на 04 януари, ние получихме електронна поща
от г-н Б. на 05 януари. В този мейл г-н Б. за първи път след 17 ноември 2022
ни информира за прекратяване на договора.
АДВ. Т.: Според Вас защо сте стигна до прекратяване на договора?
СЪДЪТ указва на адвокат Т., че свидетелят следва да дава
8
показания за факти, а не да изразява лично мнение.
АДВ. Т.: След сключването на договора за януарската доставка,
„Агрополихим“ информирало ли е в някакъв момент „Иточу“, че е търсило
или намерило други опции за снабдяване с амоняк през януари?
СВИД. К.: Не, не сме били информирани за това. За пръв път на 12
декември ние разбрахме чрез проучване на търговските депа, че те поръчали
други доставка за януари. Аз веднага осъществих връзка с г-жа В., първо, за да
проверя за тази поръчка за доставка, която те са направили и второ, за да
проверя дали те ще изпълнят задълженията си към нас. Тя потвърди, че
разбира задълженията по януарския договор.
АДВ. Т.: По време на преговорите с „Агрополихим“ или след тях,
представителите на „Агрополихим“ споделяли ли са с Вас дали имот
вътрешни правила за сключване на такъв тип договор, дали имат вътрешно
изискване тези договори да бъдат в определена форма? Въобще това
поставяно ли е като изискване от тяхна страна?
СВИД. К.: Не, не споделяли за подобни изисквания.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. К..
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. К..
АДВ. Б.: На първо място, казахте, че „Иточу“ е имал интерес от двете
доставки да бъдат заедно. Може ли да обясните в какво се изразява интересът
на „Иточу“ двете доставки – ноемврийската и януарската да бъдат сключени
заедно? В какво се изразява този интерес?
СВИД. К.: В началото на ноември „Агрополихим“ споделиха с нас, че
имат спешна нужда от доставка на амоняк за ноември. Това беше през втората
половина на ноември. Ние винаги сме информали от септември до ноември
„Агрополихим“, че ние в „Иточу“ актуализираме осигуряването на стоката от
15 000 метрични тона от Мароко. Прогнозната дата за доставка в Мароко беше
средата на ноември. Този товар беше доставен от Китай, като молбата на
„Агрополихим“ беше „Иточу“, ако може да пренареди доставката от Китай
към Варна за ноември месец. Ние обсъдихме въпроса с нашия клиент в
Мароко и се споразумяхме с клиента в Мароко да намалим количеството,
което ще бъде доставено в Мароко, за да можем да доставим и за
„Агрополихим“ във Варна. Пренареждането на курса от Мароко до Варна
9
беше скъпоструваща операция за „Иточу“, но искахме и трябваше да
подкрепим „Агрополихим“ и решихме да го направим по този начин. В
същото време ние трябваше да отчитаме и икономическата страна на бизнеса
и за това казахме на „Агрополихим“, че ноемврийската и януарската доставки
трябва да бъдат заедно. В противен случай не можем да помогнем.
АДВ. Б.: Аз пак не разбирам обаче, какъв ви е интересът да бъдат
заедно? В какво се изразяваше икономическият интерес двете сделки да са
заедно?
СВИД. К.: Ноемврийската сделка е по-малко доходоносен за „Иточу“.
Януарската сделка за нас е по-доходоносен. Ако комбинираме двете сделки,
бизнесът за „Иточу“ ще бъде уравновесен, така да се каже.
АДВ. Б.: Каква е причината да се стигне до сключването на писмен
договор за сделката за м. ноември, а да нямате писмен договор в същия вид, а
само драфтове на договора за доставката през м. януари 2023 г.?
АДВ. Т.: Госпожо Председател, възразявам. Има писмени договори за
ноември. Писмен договор не означава документът да бъде разписан договор.
Писмено няма по смисъла на Виенската конвенция.
СЪДЪТ указва на страните, че преценката за необходимостта или не
на писмена форма е въпрос по същество на спора.
СЪДЪТ допуска въпроса на адв. Б. към свид. К..
СВИД. К.: На 17 ноември в електронното писмо относно количеството
и цената на доставката, ние изпратихме тази наша оферта и получихме
потвърждение в същия ден. За нас, това беше договорът, който ние имахме за
ноември. Тези писмени договори обикновено се използват заради
формалностите в търговските взаимоотношения от гледна точка на данъци,
такси, мита и т.н.
АДВ. Б.: След 17 ноември беше ли подписан договор, вкл. от
официални представители на двете страни за доставката за ноември и има ли
подобен договор подписан за доставката за януари и защо не?
СВИД. К.: Договорът за ноемврийска доставка беше сключен за 17
ноември. Договорът за тази ноемврийска доставка беше подписан от двете
страни на 24 ноември. Веднага след 17 ноември, ние пренасочихме нашия
кораб от Мароко за Варна.
10
СВИД. К. НА ВЪПРОС СЪДА: На въпроса дали има такъв писмен
договор за януарската доставка и ако няма подписан, каква е причината да
няма такъв, обяснявам, че договорът за януарската доставка не беше подписан
от „Агрополихим“. В обичайната търговска практика, ние подписваме
договора непосредствено преди извършване на доставката, защото договорите
обичайно за нужни на дружеството, за да извършва плащанията или да се
разкриват акредитиви. Този път, за януарското карго, използвахме
товарителниците, коносамента за времето на доставка, като индекс за
търговския отчет или доклад. До 30 декември, докато товарихме от Малайзия,
съгласно ценовия механизъм, ние не можехме да решим цената. И
следователно „Агрополихим“ не можеше да открие акредитив за посочената
сума във фактурата.
АДВ. Т.: Казахте, че договорът не е бил подписан от представител на
„Агрополихим“, а беше ли подписан януарският договор от представител на
„Иточу“?
АДВ. Б.: Да или не. Въпросът е ясен.
СЪДЪТ указва на процесуалните представители на ответната
страна да не прекъсват даването на показания от свидетеля К. при
зададен от същите въпрос.
СВИД. К.: Не, не беше, защото „Агрополихим“ не се свързаха с нас, за
да потвърдят окончателно желанието за сделка. Формулярът за покупко-
продажба беше на разположение на „Агрополихим“.
АДВ. Б.: В тази връзка, тъй като казахте, че не сме върнали, имали те ли
мейли от г-жа К.В., тя въвежда този същият драфт изпратен от вас с
коментари от „Агрополихим“?
СВИД. К.: Кореспонденцията беше с размяната на много мейли.
АДВ. Б.: Защо тогава казвате, че „Агрополихим“ не ви е върнало
драфта?
СВИД. К.: Беше в края на декември, около Коледните празници. Г-жа
К.В. ми каза, че могат да се свържат с нас чак след Коледните празници.
АДВ. Б.: В крайна сметка, г-жа В. връщала ли ви е проекта на договора,
драфта на договора с коментарите на „Агрополихим“?
АДВ. Т.: До срещата им на 04 януари.
11
СВИД. К.: Честният ми отговор е, че не помня, но аз говорих с г-жа В.
относно договора и ние обсъждахме формата на текста на договора.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На въпроса какво означава
формата на текста на договора, обяснявам, че не помня точно детайлите. Дали
отделни клаузи по договора или оформението на текста - съжалявам не помня
подробности.
АДВ. Т.: А спомняте ли си по какви комуникационни канали беше
осъществявана тази кореспонденция по отношение на промяната или
уточнението на отделните клаузи или целия договор?
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: По отношение на този договор ние
комуникирахме основно по електронна поща, но може би засегнахме въпроса
и в онлайн срещите или в телефонни обаждания.
АДВ. Б.: Осъзнавам, че въпросът ми е некоректен, но той е в отговор на
въпрос на насрещната страна. При разпита преди малко от страна на адвоката
на ищеца, казахте „според мен „Агрополихим“ бяха през цялото време наясно,
че са в договорни отношения“. Освен, че съдържа мнение, съдържа и правен
извод. От къде съдите, че „Агрополихим“ са били наясно през цялото време,
че са в договорни отношения с „Иточу“ за януарската доставка?
СВИД. К.: Когато направихме договора на 17 ноември, ние бяхме
наясно, че ноемврийската и януарската доставки трябва да бъдат заедно. И до
05 януари, те никога не споменаха и не оспориха това.
АДВ. Б.: Преди малко казахте, че в кореспонденцията от 17 ноември е
посочено, че корабът за доставка ще е GAS Serenity и това било достатъчно за
уведомяване за кораба. Днес го казахте. В кореспонденцията от 17 ноември
пише ли GAS Serenity или друг подобен танкер?
СВИД. К.: В електронното писмо беше написано GAS Serenity или
другият кораб, но в средата на септември ние направихме проучването на
кораба GAS Serenity и винаги сме инфомирали „Агрополихим“, че ако
стигнем до сключване на сделката, ще използваме кораба GAS Serenity.
АДВ. Т.: Как беше извършено уведомяването? Беше ли извършено по
официален път, чрез някакъв официален комуникационен канал или беше чрез
телефонен разговор?
СВИД. К.: Това беше сторено лице в лице, по телефона, в web-срещи.
12
АДВ. Т.: Имате ли представа дали за всяка отделна доставка с кораб,
независимо дали се касае за един и същи кораб следва изпращачът,
респективно продавачът да уведоми получателя за корабата, чрез който ще
бъде извършено доставката? Т.е., продавачът да номинира конкретния кораб и
това Вие правилите сте го като компания, която осъществява превози и
доставки на амоняк чрез кораби и по-конкректно, направили ли сте го в
ноемврийската, респективно за януарската доставка? Или, както споменахте,
вие сте направили единствено уведомяване на „Агрополихим“ през септември
месец, че всички доставки бъдещи, които ще се осъществяват към
„Агрополихим“ ще бъдат осъществявани с кораба GAS Serenity?
АДВ. Б.: Въпросът е имаме ли официална нотификация?
АДВ. Т.: Възразявам, защото дефинирано официално в договора между
страните.
АДВ. Б.: Госпожо Председател, държа на въпроса.
СЪДЪТ намира, че така поставеният въпрос следва да бъде
преформулиран, с оглед, на което поставя на свидетеля следния въпрос:
Има ли някаква друга нотификация за това, че януарската
доставка или всички доставки към „Агрополихим“ ще бъдат
извършвани с GAS Serenity или само уведомяването ви по телефон,
електронна поща или лични срещи в интернет м. септември?
СВИД. К.: Септември по електронна поща потвърдихме, че GAS
Serenity може да пристигне във Варна. След това винаги сме комуникирали
устно. Това се отнася както за ноември, така и за януари.
АДВ. Т.: Т.е., друго посочване няма на кораба?
СВИД. К.: Само устно е посочването на кораба.
АДВ. Т.: Това практика ли е на работа на „Иточу“ в такъв тип сделки?
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На въпроса дали това е обичайна
практика да уведомяваме в дейността, за кораба, който ще осъществи превоза
във вашата работа, ще отговоря, че уведомяването за кораба е необходимо, но
можем да бъдем гъвкави за двете неща.
АДВ. Б.: В тази връзка, известно ли Ви е, че за усвояване на акредитиви
от банка се изисква официална номинация на кораба, в която изрично е
посочено от изпращача самият получател и други характеристики на стоката?
13
Ще обоснова защо задавам този въпрос преди да се произнесете по
допускането му. Въпросът е защото, искам да разбера дали е наясно
свидетелят, за да установим дали изобщо е логично допустимо това, което
свидетелят говори във връзка с номинацията на кораба, защото твърдим, че по
цял свят никой няма да допусне в пристанище да влезе кораб и да разтоварва
без номинация и никой няма да допусне акредитив да бъде усвоен. Но искам
да видя доколко свидетелят е запознат с преводни документи.
АДВ. Т.: Възразяваме, защото това твърдение съдържанието на
акредитива, което е правното твърдение. Второ, то е очевидно невярно.
Акредитивът, знаете е договорен елемент и ако се погледне акредитива по
делото, без проблем се случило на предишната доставка и по никакъв начин те
не сочат къде от самия обменен между страните акредитив има такова
изискване. То не следва нито от еднните правила за акредитиви, нито по
приложимото българско право или обичайното право – няма такова изискване,
което те твърдят. И ако се види проектът на акредитив, който е представен по
делото и приет вече по делото, ще се види, че и там няма такова. Както за
ноемврийската доставка, така и за проекта за януарската доставка.
АДВ. Б.: Аз питах дали е наясно, че е изискване на банката за усвояване.
СЪДЪТ като взе предвид така направените от двете насрещни страни
чрез процесуалните им представители реплики намира за необходимо да
укаже на процесуалните представители, че следва да задават въпроси във
връзка с обстоятелствата, за които е допуснат разпита на свидетели, за техните
фактически възприятия за отношенията между страните, а не за общите им
познания в приложението на дадените норми, търговски практики или
изисквания.
С оглед горното, СЪДЪТ намира, че така поставеният въпрос следва да
бъде отклонен, поради което
О П Р Е Д Е Л И
УКАЗВА на процесуалните представители, че следва да задават въпроси
във връзка с обстоятелствата, за които е допуснат разпитът на свидетели, за
техните фактически възприятия за отношенията между страните, а не за
14
общите им познания в приложението на дадените норми, търговски практики
или изисквания.
ОТКЛОНЯВА поставения въпрос от адвокат Б., а именно: Известно ли
е на свидетеля, че за усвояване на акредитиви от банка се изисква официална
номинация на кораба, в която изрично е посочено от изпращача самият
получател и други характеристики на стоката?
АДВ. Б.: В днешно съдебно заседание на отговор на насрещната страна
отговорихте, че корабът е бил проверен преди натоварване. Вие присъствахте
ли на тази проверка на кораба и от къде знаете?
СВИД. К.: Това беше електронна кореспонденция в средата на м.
септември. Ние изпратихме подробности за кораба, данните и логистичният
ни екип провери нещата и се свързва с нас.
АДВ. Б.: Вие отговаряте ли във връзка с комуникацията с търговците за
превозните документи, предоставяйки или това е работа на други отдели или
служители в „Иточу“?
СВИД. К.: Практическата дискусия и обсъждането по документацията е
задължение на друг кО.а от Токио, който извършва това. Това е един екип, т.е.,
нямаме случай един човек да носи цялата отговорност за конкретни неща.
АДВ. Б.: Казахте, че сте разбрали, че корабът е натоварен за
„Агрополихим“ в Малайзия. Вие как разбахте за това натоварване?
СВИД. К.: Съгласно договора от 17 ноември, ние закупихме течен
амоняк от доставчик в Малайзия и датата за натоварване на този конкретен
продукт беше в края на м. декември. И когато товарът беше натоварен на
кораба, ние получихме документацията за доставка за превоз.
АДВ. Б.: В тази документация за доставка „Агрополихим“ беше ли
посочен като получател?
СВИД. К.: Да, „Агрополихим“ беше посочен като получател.
АДВ. Б.: Тези превозни документи за натоварване на стоката, в които
„Агрополихим“ е посочен като получател, изпращани ли са някога на
„Агрополихим“? Окончателните документи?
СВИД. К.: Отговорът е не. Ние изпратихме проект, чернова на
товарителницата, за да може „Агрополихим“ да провери дадените
подробности и след като товарителницата бъде одобрена и потвърдена. Това е
15
до степента, до която ми е известно. Относно преводите за доставката се
извършват от другите кО.и. До степента, до която ми е известно, изпратихме
чернова на товарителната, за да може да бъде проверена от „Агрополихим“.
Това е обичайната практика.
АДВ. Б.: След натоварването, което твърдите, че е станало на 31
декември, в който твърдите, че „Агрополихим“ е посочен като получател, в
окончателният документ – коносамент след натоварнето на 31 декември,
изпращани ли са на „Агрополихим“? Някога изобщо?
СВИД. К.: След 30 декември след натоварване на стоката,
окончателният документ не е изпращан на „Агрополихим“.
АДВ. Т.: А вие виждали ли сте тези документи след натоварването? Вие
лично?
СВИД. К.: Не, не съм.
АДВ. Б.: Каква беше причината за срещата на 02 декември?
СВИД. К.: Нашата ноемврийска доставка беше забавена с няколко дни.
Първоначалната цел на нашето идване във Варна беше да уточним това
забавяне. На 28 октомври информирахме за това забавяне. На 28 ноември
информирахме за това забавяне и на 02 декември пристигнахме във Варна.
АДВ. Т.: Да е провеждана някаква среща, било лично, било чрез друг
комуникационен канал на 01 декември и Вие участвал ли сте в такава?
СВИД. К.: Да, участвах в такава среща, която се проведе на 01
декември.
АДВ. Т.: И каква причината за осъществяването на тази среща?
СВИД. К.: Да проверим процедурата за следващите дни.
АДВ. Т.: В какъв смисъл? Какво означава да проверите?
СВИД. К.: Аз, от страна на „Иточу“ да присъствам и по кое време ще
бъде проведена срещата. Не навлязохме в подробности какви ще бъде
дискутирано.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На въпроса Ви дали срещата на 01
декември беше за уточняване на подробностите за срещата, която щеше да се
проведе на 02 декември, ще отговоря, че е точно така.
АДВ. Б.: На 02 декември казвате, че се е обсъждало закъснението на
16
ноемврийската доставка. Защо се стигна по Ваши твърдения до промяна ва
доставката за януари и Вие ли заявихте невъзможност за спазване на срока?
СВИД. К.: Винаги получаваме актуализация от нашия агент за
маршрута от Мароко до България. На 28 ноември ние разбрахме за
натоварения трафик в Босфора, буквално в последната минута ние
актуализирахме посочването на реално време за пристигане.
АДВ. Б.: Аз друго попитах – за януарската доставка. Как сте стигна на
тази среща, която е посветена на забавянето на ноемврийската доставка до
въпроса за датата на доставка за м. януари?
СВИД. К.: И двете страни знаехме, че ще има друга доставка. В
търговията с амоняк, както и при всяка търговия с други стоки, можем лесно
да изчислим разстоянието, очакваното време на доставка, тъй като „Иточу“ е
пазара и „Агрополихим“ са на пазара, ние обсъдихме практически
изпълнението на прозореца от 08 до 11 януари, през който ще бъде възможна
доставката. Ние постигнахме споразумение за отлагане на доставката за
втората половина на януари, а именно от 18 до 23 януари.
АДВ. Б.: Предвид, че срещата на 02 декември, стоката все още не е
натоварена, как „Иточу“ сте знаели, че няма да успеете да извършите доставка
на 08-11 януари? И корабът не е тръгнал.
АДВ. К.: Отново Варна-Малайзия, Малайзия-Суецки канал и през
Босфора, без съмнение, това се знае, колко време отнема.
АДВ. Б.: Категоричен ли сте, че на тази среща беше уговорената дата
18-23 януари?
СВИД. К.: Да, категоричен съм.
АДВ. Б.: Каква е причината при това положение да изпращате след пет
дни e-mail, в който предлагате именно тези дати за първи път и госпожа В.а ви
е отговорила, че трябва да се проверят графиците, за да може да се
удовлетвори това ваше желание?
СВИД. К.: На 02 декември ние се споразумяхме и същата комуникация
трябваше да я повторим следващата седмица.
АДВ. Б.: Защо? Кое наложи това? И с кого?
СВИД. К.: Актуализацията на графика на кораба е обичайна практика,
особено за международната търговия. Има много променливи, които правят
17
доставката нестабилна. Така, че винаги е добре да се актуализира маршрутът и
графикът за доставки.
АДВ. Б.: Т.е., нека на повторим. През следваща седмица Вие сте дали
график, който е същият, който твърдите да е уговарян на 02 декември?
СВИД. К.: Да, така е.
АДВ. Б.: След като казвате, че е практика да се актуализира всяка
седмица, освен тези две актуализации, имало ли други такива на графиците и
промяна на датите?
АДВ. Т.: Госпожо Председател, …..
СВИД. К.: Да, имаше промяна в графика на доставките.
АДВ. Б.: И за какви дати беше направена актуализацията?
СВИД. К.: Когато обсъждали нещата, винаги сме обсъждали темата за
датата на пристигане. Понякога с e-mail, понякога по WhatsApp, чрез
телефонни разговори и web-срещи. Но края на краищата не се променяха
много.
АДВ. Б.: От 02 декември до 04 януари имаше ли промяна в датата на
доставка, за която твърдите, че е уговорена?
СВИД. К.: Ние винаги потвърждавали на „Агрополихим“, че ще
направим всичко възможно, корабът GAS Serenity да пристигне при тях до
около 20 януари?
СВИД. К. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: На въпроса Ви дали си спомням в
периода от 02 декември до 04 януари е имало промяна в датата на доставката
от страна на „Агрополихим“ или от „Иточу“, ще отговоря, че може да има
един-два дни разлика, но общо казано, физическата ни възможност до
докараме нашия кораб беше около 20 януари. За този период от 02 декември
до 04 януари, ние говорихме за това много пъти.
АДВ. Б.: Във връзка с това, след като на срещата на 02 декември е
уговорена дата, според Вас 18-23 януари, каква е причината в изпратения
драфт на договора от страна на „Иточу“ да посочва 18-23 януари като
предложение на дата на преминаване през Босфора, без да се ангажира с дата
на доставка?
СВИД. К.: Това се отнася за записаното в договора. Това са две
18
различни неща – пристигането в Босфора. Искахме да изясним въпроса за
движението на кораба. Знаете, че трафикът през Босфора винаги е натоварен.
И за това при международната търговия ние не можем да гарантираме точната
дата на пристигане. Ние направихме актуализация от практическа гледна
точка, което е удобно и за двете страни, за да може да се планира всичко, на
база действителната ситуация.
АДВ. Б.: Вие как разбрахте, че корабът е натоварен на 30 декември, при
положение, че не сте виждали оригиналните превозни документи?
СВИД. К.: Това е една обичайна практика в търговията. Освен това
чартираме кораба. Ние знаем точно ситуацията със състоянието на кораба.
Ако нещо е натоварено, ние знаем.
АДВ. Б.: Госпожо Председател, нека да уточним, моят въпрос е как
самият е разбрал, а не как „Иточу“ знае. Явно „Иточу“ може да си има отдели.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На зададения от Вас въпрос как аз
самият съм разбрал, че корабът е натоварен, ще обясня, че получих е-mail, че
товарът е натоварен на борда на кораба.
АДВ. Б.: От кого?
СВИД. К.: Не помня точно, но мисля, че беше от моите кО.и.
АДВ. Б.: Известно ли Ви е, ако знаете, че на 24 януари, за когато
твърдите, че е уговорена доставката за „Агрополихим“, корабът GAS Serenity
се е намирал на пристанище Гемелик в Турция?
ВИД. К.: Да, известно ми е.
АДВ. Б.: Казахте в днешното съдебно заседание, че на 12 декември сте
разбрали, че „Агрополихим“ са направили поръчка за амоняк за м. януари.
Знаете ли за кой януари беше тази доставка за „Агрополихим“?
СВИД. К.: Да, знам. За първата половина на януари?
АДВ. Б.: За цялата първа половина на януари?
СВИД. К.: Те не уточниха конкретно, но количеството беше 21 000
метрични тона.
АДВ. Б.: Вие сигурен ли сте, че става въпрос за количество, което е
трябвало да бъде доставено през началото на януари за „Агрополихим“?
СВИД. К.: На 12 декември, в доклад от маркетинговият отдел се
19
споменаваше, че „Агрополихим“ е поръчал товар от друг производител на
амоняк и ние знаехме какъв кораб те имат. Попитахме какъв е обемът, който е
поръчан от „Агрополихим“. Те ни споделиха, че поръчката е за 21 000
метрични тона, за да покрие празнината между края на декември и нашата
доставка и следващата в януари.
АДВ. Б.: Тези 21 000 метрични тона с една доставка или с две доставки
и с два кораба бяха предвидени, ако Ви е известно?
СВИД. К.: Не знам.
АДВ. Б.: Известно ли Ви е, че „Агрополихим“ непрекъснато получава
доставки с амоняк, защото използва всеки ден в производството си?
СВИД. К.: Знам, че след като са преустановили сами да произвеждат
амоняк продължават с доставки постоянно.
АДВ. Б.: Въпросът ми е, знаете ли, че „Агрополихим“ получава и
използва в производството си амоняк всеки ден?
СВИД. К.: Да, знам.
АДВ. Т.: Само да Ви върна малко назад, за срещата Ви на 02 декември.
Бихте ли ни казали какви въпроси бяха обсъждани по отношение на основната
причина за осъществяването на тази среща, а именно забавата на
ноемврийската доставка?
СВИД. К.: Мисля, че обясних. Лошото време в Мароко.
АДВ. Т.: Не ми е такъв въпросът. Бихте ли ни казали, по отношение на
основната причина за провеждането на срещата какво беше обсъждано между
страни, а именно: забавата на ноемврийската доставка?
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На въпроса, поставен ми от съда,
на 02 декември, когато се проведе срещата в каква насока и от какво естество
беше обсъждането между страните за забавата на доставката за ноември,
отговарям следното: на 28 ноември ние актуализирахме реалистичната дата на
доставката на кораба GAS Serenity. След това на 30 ноември, г-н Б. изпрати е-
mail до „Иточу“, с който ни информира, че съоръженията са спрели поради
забавянето на доставката на амоняк. Ние искахме да установим добри
взаимоотношения с „Агрополихим“ и бяхме нетърпеливи, така да се каже, да
изпълним договора за 20-23. За това решихме да дойдем във Варна. Основните
точки от дневния ред на тази среща беше как да намерим изход от тази
20
ситуация. „Агрополихим“ споделиха с нас, че някои от съоръженията им са
спрени поради забавянето от наша страна на доставката. Следователно, те
губят възможности, от тази гледна точка. За това, актуализацията на
доставката за 28 не беше достатъчно за това, те да компенсират тази забава от
гледна точка на производството си. Тогава ние обсъдихме каква сума би
решила този въпрос.
АДВ. Т.: Т.е., представителите на „Агрополихим“ уведомиха ли Ви
какъв е размерът на претърпените загуби и пропуснатите ползи в следствие на
спирането на производството?
СВИД. К.: Те споделиха с нас сумата устно на 02 декември по време на
срещата. Когато плащането беше извършено, те ни представиха и форма
конкретно за посочената устно сума.
АДВ. Т.: Беше ли представена на тази среща таблица за претърпените
подневни загуби, претърпените от „Агрополихим“ на дневна база вреди от
спиране на производството?
СВИД. К.: Не помня, може би те ни показаха хартия или само устно.
Не мога да си спомня.
АДВ. Т.: Спомняте ли си дали размерът на претърпените вреди беше
по-голям от този, за който казахте, че на срещата сте се споразумели за
постигане на съгласие за обезщетяване от Ваша страна?
СВИД. К.: Числата, които споделиха с нас по време на срещата, може би
да са били по-големи, но начинът, по който те ги бяха изчислили е на базата
цената, на която продават на пазара и производствените разходи. Ние сме
извършвали проверка дали това е коректно или не. Ние не сме сигурни дали
това е вярно или не, но във всички случаи искахме да решим този проблем по
приятелски начин. И за това стигнахме да разплащане.
АДВ. Т.: Да ви разбирам, че вие сте направили плащане за обезщетение
към „Агрополихим“ без да извършите каквото и да е проверка за размера на
вредите, доверявайки се единствено на твърденията на „Агрополихим“?
СВИД. К.: Мисля, че може да се каже така заради нашето доверие в
компанията.
АДВ. Т.: Беше ли Ви обяснено на тази среща дали има значение по
отношение на „Агрополихим“ точното доставяне на договорените количества
21
амоняк?
АДВ. Т.: Госпожо Председател, възразявам, тъй като имаше поставен
такъв въпрос от наша страна и беше даден отговор.
АДВ. Т.: Не, нямаше такъв въпрос.
СЪДЪТ отклонява възражение на процесуалния представител на
ищцовата страна, адвокат Т. и допуска поставения въпрос от
процесуалния представител на ответното дружество, адвокат Т..
СВИД. К.: Ние обяснихме, че актуализацията на датата на доставка е
към 30 ноември.
АДВ. Б.: Госпожо Председател, свидетелят непрекъснато така
отговаря.
СЪДЪТ прикани адвокат Б. да изчака отговора на свидетеля, като не
прекъсва даваните от свидетеля показания, като при неясноти в
отговорите на същия могат да бъдат поставени допълнителни въпроси.
СВИД. К.: Нашата прогнозна дата на доставката беше 30 ноември. На
28 ноември, ние се свързахме с „Агрополихим“, т.е два дни преди преди
датата на доставката, но те споменаха, че това е твърдо късно.
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: По отношение на това дали на
самата среща беше обяснено от представители на „Агрополихим“, че
спазването на времето на доставка е от изключителна важност за тях, ще
отговоря, че това ни беше обяснено, като същевременно ние трябваше да
актуализираме, за да можем да комуникираме прозрачно и да уточним датата
на пристигане на кораба, за да може той да бъде разтоварен.
АДВ. Т.: Беше ли Ви казано от представителите на „Агрополихим“, че
това спиране на производството, което се е наложило поради забава на
ноемврийската доставка е първото такова в последните 10 години от работата
на завода?
СВИД. К.: В e-mail-a на г-н Б. от 30 ноември, беше посочен, че са
спрели част от съоръженията за производството на торове и че това е за първи
път от 4-5 години. По време на срещата на 02 декември, той ни обясни, че са
успели да не спрат производството на азотна киселина. Той ни обясни и че
през следващите седмици заводът е работил със съоръженията, които са
успели да не спрат и как щетите се натрупват. Тогава споменаха споменаха за
22
инсталацията за азотна киселина. Т.е., частично е била спряна инсталацията за
производство на азотна киселина.
АДВ. Т.: По отношение на срещата на 04 януари 2023 г. бихте ли ни
казали какъв беше поводът за нейното осъществяване?
СВИД. К.: Тази среща на 04 януари 2023 г. беше за „Агрополихим“ да
направят осъвременяване на тяхната позиция, като добавим предшестващото
състояние към 30 декември. Госпожа В. сподели с мен през WhatsApp, че в
края на 2022 г. са имали някакъв инцидент и за това не са могли да направят
доставки на клиентите си по суша, което количество е 3 300 тона през януари,
като ще имат твърде голямо количество в техните резервоари. Същото нещо,
което казах и по-рано.
АДВ. Т.: Това ли беше единствената причина за срещата?
СВИД. К.: Това беше основната причина.
АДВ. Т.: Друга причина?
СВИД. К.: Не знам за друга причина.
АДВ. Т.: Когато казахте, че е изпратено по WhatsApp това съобщение
за инцидента?
СВИД. К.: Съобщението от г-жа В. през WhatsApp беше изпратено на
30 декември.
АДВ. Т.: Госпожо Председател, моля, да предявите на свидетеля
разпечатка от кореспонденция чрез WhatsApp между свид. К. и К.В..
СЪДЪТ предявява на свидетеля К. разпечатка от кореспонденция
на английски език чрез WhatsApp между свид. К. и К.В., находяща на лист
650-ти дело от делото.
СЪДЪТ предявява за четене разпечатка от кореспонденция на
английски език чрез WhatsApp между него и К.В..
АДВ. Т.: Това ли е съобщението от WhatsApp, за което казахте?
СВИД. К.: Да, това е съобщението.
АДВ. Т.: Доколкото се запознахте със съдържанието на това съобщение
по WhatsApp от г-жа В., установихте ли, че всъщност в него се казва, че тази
авария е възможно да укаже невъзможност за приемането на доставката за 08-
11 и да се отложи за по-късна дата, но за това г-жа В. ще върне допълнителна
23
информация. Върна ли Ви г-жа В. в последствие както е посочено в
съобщението от WhatsApp, потвърждение, че този инцидент наистина води до
невъзможност за приемане на януарската доставка за уговорения период 08-11
януари?
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На въпроса Ви дали госпожа В.
ми върна информация, че отлагат доставката, ще кажа, че да и не, като тя ни
каза относно физическата възможност на приемните съоръжения, на
резервоарите, за да можем да разтоварим там нашия амоняк, което трябва да
бъде забавено, защото в резервоара няма място. Но ние добронамерено
обсъдихме за графика на доставката.
На въпроса дали във връзка с инцидента в Сърбия г-жа В. потвърди
това, което ни беше казала, че по-късно ще потвърди, казвам, че, ако помня
добре, на 04 януари обсъдихме това.
АДВ. Т.: Дали Ви е върнала отговора – да или не?
СВИД. К. На 04 януари – да. В този период до 04 януари – не мога да
кажа.
АДВ. Т.: По отношение на този въпрос, който сега си спомнихте, че е
обсъждан, а именно: отлагането на януарската доставка, който сте обсъждали
на срещата на 04 януари?
СВИД. К.: „Агрополихим“ споделиха с нас ситуацията на 04 януари,
като те ни казаха, че имат твърде много количество в резервоарите и
физически да разтоварят. Това е, което ние обсъдихте на 04 януари.
АДВ. Т.: Обсъждахте ли на 04 януари промяна на графика на доставка
след 08-11 януари или въобще някаква дата беше ли обсъждана на тази среща?
СВИД. К. НА ВЪПРОС НА СЪДА: Дали на тази среща е обсъждана
въобще някаква друга дата освен 08-11 януари за доставка, ще кажа, че
„Агрополихим“ споделиха с нас физическата невъзможност приемат
доставката. Не помня точно, но не мисля.
АДВ. Т.: Какво обсъждахте на тази среща в платформата Teams, освен,
че Ви обясниха за невъзможността, за което Вие знаехте от кореспонденцията
от 30 декември?
СВИД. К.: Не мога да си спомня точно. Трябва да се консултирам.
АДВ. Т.: А след проведената среща да сте провеждали телефонни
24
разговори с някои от представителите на „Агрополихим“?
СВИД. К.: Доколкото си спомням срещата беше в 11 часа до 12 часа.
След това имахме почивка един час. След това г-жа В. ми изпрати по
WhatsApp въпросите и аз й отговорих, като след това проведохме телефонен
разговор.
АДВ. Т.: Категоричен сте, че сте имали кореспонденция по WhatsApp,
така ли?
СВИД. К.: Ние комуникирахме по WhatsApp и по телефона след
срещата.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. К..
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към свид. К..
СЪДЪТ прекъсва съдебното заседание в 12:15 часа, като обявява
почивка от 30 минути.
СЪДЪТ възобновява съдебното заседание в 12:45 часа.
СВИДЕТЕЛЯТ Р.Ш. (R.S.), роден на ***** г., притежаващ
международен паспорт № TT ******, 34 години, гражданин на Япония,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори истината.
АДВ. Т.: Уважаеми господин Ш., бихте ли обяснили каква е Вашата
роля и работа в „Иточу корпорейшън“, запозната ли сте с търговските
отношения между „Иточу корпорейшън“ и „Агрополихим“ и по какъв начин
сте ангажирани с тях?
СВИД. Ш.: Работя в „Иточу корпорейшън“ от 12 години. В дружеството
се занивавам с торове от 10 години. Това е най-дългият период, през който
съм се занимавал с торове. С този вид дейност аз работя в епика в Токио и съм
човек, който взема решения.
АДВ. Т.: Присъствали ли сте на срещата, проведена на 04 януари 2023 г.
през платформата Teams между „Иточу корпорейшън“ и „Агрополихим“?
СВИД. Ш.: Да, присъствах.
АДВ. Т.: Каква беше причината за срещата и какви договорености бяха
постигнати между страните на нея?
СВИД. Ш.: Тази среща беше по покана от страна на „Агрополихим“.
25
Ние се съгласихме да има такава среща. Мисля, че основната причина за тази
среща беше, че „Агрополихим“ искаха да споделят с нас своите проблеми и
трудности с доставката в Сърбия. Те ни обясниха как е повлиял инцидентът в
Сърбия върху дейността на дружеството. Те ни информираха, че заради
инцидентът в Сърбия, времето за разтоварване на нашата доставка ще се
забави. „Агрополихим“ попита „Иточу“ дали може да препродаде доставката
на друг клиент. Това беше въпросът от страна на „Агрополихим“ към „Иточу
корпорейшън“ и ние се съгласихме.
АДВ. Т.: По време на тази среща на 04 януари, представителите на
„Агрополихим“ вече бяха ли уведомени от Вас, че „Иточу корпорейшън“ вече
е организирало доставката на стоката и корабът е отплавал към пристанище
Варна-Запад или това е станало по време на самата среща?
СВИД. Ш.: Доколкото си спомням, ние вече бяхме изпратили статуса на
доставката до „Агрополихим“. Бяхме изпратили местоположението на кораба
на „Агрополихим“ към този момент.
АДВ. Т.: Какво се случи след срещата през платформата Teams в
отношенията между „Иточу“ и „Агрополихим“? Какви действия предприе
„Иточу корпорейшън“ по изпълнението на договора за доставка?
СВИД. Ш.: Разбира се, за да получим плащането ние трябваше да
доставим стоката на „Агрополихим“. Всъщност този товар вече беше
натоварен на 12 декември.
АДВ. Т.: Мисля, че каза 30 декември.
АДВ. Б.: Е, сега …
СВИД. Ш. НА ВЪПРОС НА СЪДА: Товарът беше натоварен на кораба
на 30 декември.
АДВ. Б.: Госпожо съдия, може ли да не подсказваме?
СЪДЪТ разяснява на адвокат Б., че назначеният преводач за
извършване на симултанен превод следва да осъществява добра
чуваемост с допуснатия свидетел при разпита на същия в днешно съдебно
заседание.
АДВ. Т.: Какво се случи след срещата през платформата Teams в
отношенията между „Иточу“ и „Агрополихим“? Какви действия предприе
„Иточу корпорейшън“ по изпълнението на договора за доставка?
26
СВИД. Ш.: Ние имахме кораб, като каргото беше натоварено. Т.е. след
срещата на 04 януари, ние се опитахме да доставим товара до „Агрополихим“,
но ситуацията се промени, считано от 05 януари. На тази дата, 05 януари, ние
получихме e-mail от г-н Б., в който той беше заявил, че договор не съществува.
„
АДВ. Т.: Имате ли спомен кога беше нает плавателният съд GAS
Serenity?
СВИД. Ш.: Ние стартирахме процедурата по наемане на кораба от 10
септември и това беше договор за тримесечен чартър, като имахме опция за
удължаване на същия с още три месеца. Т.е., договорът за първоначалният
чартър беше до 10 декември и за да доставим товара до „Агрополихим“ ние
удължихме срока на този договор за чартиране.
АДВ. Т.: Този кораб GAS Serenity сведен ли е до знанието на
„Агрополихим“, че той точно е натоварен да извърши ноемврийската и
януарски доставки, т.е. двете доставки да бъдат извършени с този същия
кораб?
СВИД. Ш.: Да, те бяха уведомени, защото знаеха, че ще има само един
кораб.
АДВ. Т.: Ако говорим за януарската доставка, от къде беше натоварена
стоката?
АДВ. Ш.: Корабът беше натоварен в Малайзия.
АДВ. Т.: Какъв беше маршрутът за януарската доставка на стоката с
кораба GAS Serenity?
СВИД. Ш.: На 30 декември корабът беше натоварен, премина през
Суецкия канал, след това през Босфора и плаваше за Варна. Този маршрут,
това плаване отнема около 21 дни.
АДВ. Т.: Ако е бил натоварен на 30 декември кога се е очаквало да
пристигне този кораб реалистично във Варна?
СВИД. Ш.: Около 21-21 януари корабът би трябвало да акостира във
Варна.
АДВ. Т.: В тази връзка Вие информирали ли сте „Агрополихим“ за тази
реалистична дата?
27
СВИД. Ш.: Да, ние своевременно актуализирахме тази информация към
„Агрополихим“.
АДВ. Т.: Спомняте ли си кога „Иточу“ за първи път информира
„Агрополихим“ за тази дата за доставка и по какъв начин?
СВИД. Ш.: Мисля, че кО.ата ми го каза и той го помни, той ми каза, че
на 9 декември. След като датата за доставка беше съгласувана на срещата на
02 декември.
АДВ. Т.: Имате ли спомен кога и как е сключена уговорката за
доставката през м. януари?
СВИД. Ш.: Мисля, че на 17 ноември.
АДВ. Т.: Участвахте ли в процеса и информиран ли сте как тогава е
сключен договорът?
СЪДЪТ преформулира въпроса на адвокат Т. и поставя следния
въпрос към свидетеля: Участвахте ли лично в преговорите по сключване
на договора?
СВИД. Ш.: Да, разбира се, тъй като аз съм човекът, който взема
решението.
АДВ. Т.: „Иточу“ поставял ли е условие при започването на
преговорите, че сключването на двата договора за ноемврийската и януарската
доставка трябва да стане едновременно, т.е. като обща воля на страните, като
условие едната без другата не може да бъде?
СВИД. Ш.: Разбира се. Имам предвид това, че това е едно споразумение
за доставка, защото за „Иточу“ както ноемврийската, така и януарката
доставка е важна сделка. Само януарската не ни устройваше. Доколкото си
спомням, ние помолихме „Агрополихим“ да извършим и двете доставки. Не
само ноемврийската, но и януарската.
АДВ. Т.: Имате ли спомен, след като сте постигнали споразумение за
ноември и за януари на 17 ноември, какви са практическите действия по
изпълнението на януарската доставка от страна на „Иточу“ – практически и
документални действия от страна на „Иточу“ във връзка с тази доставка?
СВИД. Ш.: Ние пречартирахме кораба за януари и осигурихме също
така товара за януари.
28
АДВ. Т.: Имате ли спомен кога за пръв път е изпратен проект на
документа, наречен договор, за тази доставка на „Агрополихим“? И за
ноемврийската, и за януарската доставка.
СВИД. Ш.: Мисля, че на 24 ноември. На 21 декември беше изпратен
проектодоговорът.
АДВ. Т.: Имате ли спомен какъв отговор получихте от „Агрополихим“
във връзка с този документ, наречен договор?
СВИД. Ш.: „Агрополихим“ отговориха: „Благодарим за изпращането“ и
че имат нужда от време, за да потвърдят, защото предстоят Коледните
празници. За това, те казаха, че ще се свържат с нас обратно в началото на
януари.
АДВ. Т.: А в началото на януари те изпратиха ли коментари по проекти
и какво се случи?
СВИД. Ш.: Не, нямаше обратен контакт от страна на „Агрополихим“.
АДВ. Т.: Имате ли спомен дали по време на преговорите по сключване
на сделката през м. ноември или след това, „Агрополихим“ да са споделяли да
имат вътрешни правила за сключване на такъв тип сделки, които да изискват
определена форма за такъв тип сделки? Или да са изисквали от „Иточу“
специфични документи да им бъдат изпратени във връзка с доставките?
СВИД. Ш.: Отговорът е не.
АДВ. Т.: Спомняте ли си от момента на сключване на договора за
януарската доставка - 17 ноември до получаването на e-mail от г-н Б. на 05
януари ….
АДВ. Б.: Той не е казал, че знае за такъв e-mail от 05 януари.
АДВ. Т.: Той каза, че е получил първия драфт на 21 декември, сега
изведнъж му се задава въпрос за сключен договор за януарска доставка на 17
ноември.
АДВ. Т.: Това е формалният документ и няма нищо общо с договора.
СВИД. Ш. НА ВЪПРОС НА СЪДА: На въпроса Ви какво е сключено и
получено на 17 ноември между страните, ще отговоря, че имаме две
споразумение между „Иточу“ и „Агрополихим“. Едното е от ноември, а
другото е през януари.
29
На 17 ноември 2022 г. между страните бяха сключени две споразумения
за доставка през ноември и януари.
АДВ. Т.: Това е сключено на 17 ноември 2022 г.?
СВИД. Ш.: Да, това имам предвид.
АДВ. Т.: Спомняте ли си от момента на сключване на договора за
януарската доставка от 17 ноември до 05 януари по някакъв начин
„Агрополохим“ заявило ли е на „Иточу“, че вече няма интерес от
получаването на януарското карго, респективно, че прекратява или няма
нужда от договора?
СВИД. Ш.: Не. Ние заедно работихме по доставките през ноември и
през януари.
АДВ. Т.: През този период Вие информирали ли сте своевременно
„Агрополихим“, че оргазирате и изпълнявате доставката на януарското карго?
СВИД. Ш.: Отговорът на този въпрос е да.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. Ш..
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. Ш..
АДВ. Т.: Бихте ли ни казали как точно Вие сте участвали в преговорите
по сключването на договорите за ноемврийската и януарската доставка?
Вашето лично участие какво е било? Договаряли ли сте Вие по някакъв начин
чрез e-mail-и или по друг начин лично условия по тези сделки или просто сте
били в копие на кореспонденцията по отношение на тези сделки и евентулно
сте взимали някакви решения и ако сте взимали някакви решения, бихте ли ни
казали какви са били тези решения?
СВИД. Ш.: Между г-жа В. и кО.ата Ш.К. са водени разговорите. Г-н К.
ме иниформира и сподели условията за сключването на сделката. Ние
обсъдихме заедно и решихме.
АДВ. Б.: Има ли кореспонденция изходяща от Вас лично, в която да
уговаряте условия по договора? Всичко, което знаете по сключването на
договора, го знаете от г-н К. и от това, че сте в копие в мейли или Вие лично
извън срещата на 04 януари сте преговаряли с „Агрополихим“?
СВИД. Ш.: Когато бяха преговорите и дискусията, които са водени от г-
н Ш.К., аз бях в копие. А на 04 януари аз участвах лично в срещата.
30
АДВ. Б.: Въпросът беше дали има изходяща от него кореспонденция до
представител на „Агрополихим“ по уговаряне на условията? От вашия е-mail,
от Вашия WhatsApp или от Вашия телефон?
СВИД. Ш.: Преди 05 януари - не.
АДВ. Б.: Това означава ли, че Вие лично изпращахте ли драфтове на
договора, за които казахте или бяхте отново в копие?
СВИД. Ш.: Не съм сигурен дали аз изпращах или Ш.К..
АДВ. Б.: Спомняте ли си дали съдържанието на драфтове на договора за
януарската доставка отговаряше на предложение Ви за януарската доставка,
което е в e-mail-а от 17 ноември?
СВИД. Ш.: Отговорът ми е – да.
АДВ. Б.: Казахте, че сте информирали „Агрополихим“, че изпълняват,
като Вие лично информирахте ли ги или отново имате предвид, че г-н Ш.К. ги
е информирал с копие за Вас?
СВИД. Ш.: Преди 05 януари г-н Ш.К. комуникираше с г-жа В., а не аз.
АДВ.Б.: Присъствахте ли на срещата на 02 декември в завода на
„Агрополихим“, в България?
СВИД. Ш.: Не, не съм присъствал.
АДВ. Б.: Корабът GAS Serenity, който казвате, че е бил натоварен на 30
декември, знаете ли дали тогава беше натоварен и с амоняк, предназначен за
доставка в Турция?
СВИД. Ш.: Да, знам. Този има кораб има вместимост 15 000 тона.
АДВ. Б.: Известно ли Ви е към 23 януари корабът GAS Serenity да е бил
все още в Пристанище Гелемик, Турция?
СВИД. Ш.: Да, известно ми, че на тази дата корабът е в Пристанище
Гемелик, Турция. Помня 21, 22 и 23 януари, че корабът беше в Турция.
АДВ. Т.: Спомняте ли си къде се е намирал този кораб към 05 януари?
СВИД. Ш.: На 05 януари мисля, че корабът вече беше приключило
натоварването и той беше отплавал. Не знам къде се е намирал, не помня.
АДВ. Т.: Бихте ли ни казали по-подробно на срещата на 04 януари, на
която твърдите, че сте присъствал, какви точно и дали беше взето някакво
31
решение в крайна сметка по отношение на обсъжданите въпроси във връзка с
доставката на януарското карго? Въобще какво беше обсъждано и какви
решения се взеха?
СВИД. Ш.: Нямаше взети решения. Г-н Б. сподели тяхната информация
с нас. Той помоли „Иточу“ и ни информира, че времето за разтоварване ще
бъде отложено, ще бъде забавено. Имаше въпрос дали може да препродаде
товара в друг район.
АДВ. Т.: А поради каква причина ще бъде отложено, казаха ли Ви?
СВИД. Ш.: Обясниха ни, че това е заради инцидента в Сърбия в края на
декември.
АДВ. Т.: Някакви други въпроси на тази среща бяха ли обсъждани?
СВИД. Ш.: Той ни информира за капацитета и вместимостта на
резервоарите и това, че „Агрополохим“ не може да извърши продажба в
Сърбия и поради тази причина корабът на „Иточу“ трябва да изчака.
АДВ. Т.: Знаете ли каква е дейността на „Агрополихим“? Запознат ли
сте?
СВИД. Ш.: Ние знаем, че „Агрополихим“ е дружество, което
произвежда торове.
АДВ. Т.: Знаете ли за какво се ползва амоняка, който беше предмет на
сделката с „Иточу“?
СВИД. Ш.: Не знам подробности, но знам, че амонякът се използва при
производството на азотни торове.
АДВ. Б.: Казахте, че на 04 януари г-н Б. е поискал от Вас да се отложи
доставката. Беше постигнато споразумение за такова отлагане и за кога?
СВИД. Ш.: Това просто беше просто информация към „Иточу“.
АДВ. Т.: Т.е., да Ви разбирам, че срещата приключи без да е постигната
никаква договореност по отношение на датата на доставка на януарското
карго?
СВИД. Ш.: Остана прозорецът между 18 и 23 януари.
АДВ. Б.: Казахте в началото, че „Агрополихим“ е уведомен, че GAS
Serenity е корабът, с който ще доставите. Вие лично уведомихте ли ги или г-н
Ш.К. ги уведоми с копие до Вас?
32
СВИД. Ш.: Не знам как г-н К. ги е информирал. Аз изпратих
последните изчисления на г-жа В. в края на декември и тогава споменахме
GAS Serenity и че трябва да знае, че ние имаме само един кораб на
разположение. Тя не попита, за да уточни за кой точно кораб става въпрос.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към свид. Ш..
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. Ш..
ПРЕВОДАЧЪТ К.: 60,00 лева на част е ставката за извършване на устен
превод от български на английски и обратно.
СЪДЪТ като взе предвид, че осъщественият от преводача превод е с
начало на съдебното заседание от 10:00 часа, намира, че на преводача следва
да бъде определено възнаграждение съобразно осъществения от него превод
за 3,5 часа при ставка за час 60,00 лева, а именно в общ размер на 210,00 лева.
СЪДЪТ като съобрази, че от ищцовата страна са представени
доказателства за внесена сума, в размер на 140,00 лева съобразно
разпореждане на съда за авансиране на разноски, намира, че на същата следва
да бъде указано, че в 3-дневен срок, считано от днес, следва да представи
доказателства за довнесен депозит за възнаграждение на преводач, в размер на
70,00 лева.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на преводач Р. И. К., ЕГН **********, за
осъществения симултанен превод, в размер на 210,00 лева.
УКАЗВА на ищцовата страна, в 3-дневен срок, считано от днес, да
представи доказателства за довнесен депозит, в размер на 70,00 лева.
УКАЗВА на ищцовата страна, че при непредставяне на доказателства за
довнесен депозит, СЪДЪТ ще постанови определение за принудително
събиране на сумите, на основание чл. 77 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер на преводача за остатъка от
дължимото му възнаграждение, за сумата от 70,00 лева, платимо от
довнесения депозит.
33
АДВ. Б.: Госпожо съдия, за днешно съдебно заседание водим за разпит
само един свидетел от допуснатите ни трима, който ще установява
обстоятелствата за практиката в завода на начина на оформяне юридически на
документите. Свидетелят за обстоятелствата по воденето на преговорите и
изпълнение на доставката е възпрепятстван, в смисъл, че е с много мънично
детенце е и разбрахме, че в неделя детето е с температура и тя не имала на
кого да остави детето. В тази връзка, моля, да ни дадете възможност да
ангажираме събирането на тези гласни доказателства за датата на следващо
съдебно заседание. Вторият ни свидетел, във връзка с някакъв технически
проблем беше командирован вчера извън завода.
АДВ. Т.: Държим на разпита и на двамата свидетели. Така, че нямаме
нищо против да ни определите и краен срок по чл. 158 от ГПК за следващо
съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката, допусната на ответната
страна при условията на водене, като сне самоличността й, както следва:
СВИДЕТЕЛКАТА Ц.Б.М., лична карта № ****** от МВР - Варна, 42
години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК,
обещава да говори истината.
АДВ. Т.: Г-жо М., бихте ли ни казали къде, от кога и като каква
работите?
СВИД. М.: Работя в „Агрополихим“ като юрисконсулт от 2016 г., отдел
„Правен“.
АДВ. Т.: Бихте ли ни казали как е организирана дейността на работата
на Правен отдел по отношение по-конкретно сключването на търговските
договори, в които „Агрополихим“ е страна?
СВИД. М.: Търговските договори при всички случаи се сключват в
писмена форма, а когато започнат на преговори за доставка на суровина,
например, каквато е амонякът, съответният търговец в началото на
преговорите изисква от съконтрахента да представи проект на договора.
АДВ. Т.: Мен ме интересува как е организирана работата в самия
Правен отдел, във връзка с Вашето участие при сключването на тези договори.
СВИД. М.: Когато пристигне проект за договор към Правен отдел той
34
се разпределя на конкретен юрист. Този юрист започва да работи по съответия
договор до пълното изчистване на клаузите по него. Ако има някакви
насрещни възражения или коментари от съконтрахента, същият юрист
продължава да работи по този договор до подписването му.
АДВ. Т.: Бихте ли ни казали при сключването на тези договори само
представител на търговския отдел и на правни отдел ли или има и други
участници, които са свързани със сключването на определената сделка? Т.е., от
други отдели участват ли хора?
СВИД. М.: Основно функцията се поема от юриста, но разбира си,
когато става въпрос за плащания, кО.ите от финансов отдел участват в
разглеждането на проекта. От „логистика“ също съгласуват, особено, когато
договорът е с морски превоз, превозните документи, изискванията към тях,
изисквания към кораб, когато са включени в клаузите на договора.
АДВ. Т.: Т.е., да разбираме ли, че всъщност при сключването на един
търговски договор участва цял екип от служители на ответното дружество, а
не само представител на правния отдел и търговския такъв?
СВИД. М.: Не, в никакъв случай не участват само юрист и търговци.
Търговците, всъщност, общо взето, правят преговорите, но никакъв друг
начин не съдействат за съгласуването на договорите.
АДВ. Т.: Да разбираме т.е., че търговецът, съответно търговският отдел
е лицето на „Агрополихим“, което осъществява оперативната кореспонденция
със съконтрахентите? Така ли да го разбирам?
СВИД. М.: Точно такава е функцията. Той изисква проекта, съответно
при него се получават съответните промени по драфтовете, чрез него се
изпращат драфтовете с промените, които ние сме правили или това е редът за
комуникация.
АДВ. Т.: След като се получат промените той какво прави? Изпраща за
правен отдел или респективно за съответните отдели, които са свързани със
съответните клаузи? Така ли да Ви разбирам?
СВИД. М.: При всички случаи, когато дойде някаква промяна при
търговеца, която е от съконтрахента, той я изпраща на първо време към
юриста. След като юристът направи прочит на промените, изкаже становище,
направи коментари по текста на договора, той може да прецени, че е
35
необходимо участието на други кО.и и тогава да кажа на търговеца, че е
необходимо да се включат съответните финансисти, когато става въпрос за
застраховки, кО.ите, които отговарят за риск-мениджмънт, логистика и т.н.
АДВ. Т.: Да Ви разбирам ли тогава, че всъщност решенията се взимат,
условно казано, колективно, а не се взимат еднолично от търговеца, който
води оперативните преговори?
СВИД. М.: Никога не е имало съмнение в това, тъй като търговецът
няма как да взима такива решения. Това не е в правомощията на търговците.
Те осъществяват комуникацията със съотвения съконтрахент и я предават
съответо информацията, която са получили, когато става въпрос за проект на
договор към съответните други ангажирани лица.
АДВ. Т.: Каква е практиката в „Агрополихим“ по отношение на тези
търговски договори, които се сключват с външни съконтрахенти, да
специфицирам случаите, когато се касае за доставки на суровини, в случая на
амоняк? Кога един договор са счита за сключен от гледна точка на
„Агрополихим“ и каква е процедурата вътре? Т.е., трябва ли такъв договор да
бъде подписан, не трябва ли да бъде или е достатъчно да се разменят само
някакви кореспонденции и да счита, че договорът е сключен? И кога се
пристъпва към изпълнение, разбира се, на този договор?
АДВ. Т.: Госпожо Председател, възразявам, кога е сключен договорът е
правен въпрос, който се определя от приложимото право по договора. Не е
фактически въпрос.
СЪДЪТ като съобрази поставения въпрос, а именно съобразно
практиката на „Агрополихим“, намира, че така поставеният въпрос не е
правен и следва да бъде допуснат.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА въпроса на процесуалния представител на ответната
страна, адвокат Т., а именно: кога един договор са счита за сключен от гледна
точка на „Агрополихим“.
СВИД. М.: Всички договори за доставка на суровини се считат
36
сключени, когато те са подписани от двете страни. А това е така, защото
специално, когато става въпрос за доставка на суровината амоняк, сроковете,
които се посочват вътре в договорите, са изключително голямо значение.
Графиците на доставките се правят от производствена дирекция и от
изпълнителният директор, на база на тези срокове, които са заложени в самите
договори, които вече са фактически сключени. Така, че при всички случаи, без
изключения, договорите се сключват след постигане на съгласие, след
приключване на преговорите в писмена форма.
АДВ. Т.: А защо е толкова важно да се направи този график и да се
стиковат съответните графици? Защо е толкова важно за завода?
СВИД. М.: Защото амонякът е основна суровина за „Агрополихим“ и
винаги, когато има недостиг, производството спира.
АДВ. Т.: Т.е., какво означава? Трябва ли да се направи някакъв
предварителен график на доставките да се осигури производството и
възможно ли е да се получава на регулярни доставки, т.е., производството
достатъчно ли е обезпечено, така, че да се получават нерегулярни доставки?
СВИД. М.: Целта е производството на бъде обезпечено на база
договорите чрез регулярни доставки. А това изначалната цел на сключването
на договорите. В тях, това е толкова важно, и ние винаги вмъкваме текстовете,
че конкретната доставка трябва да пристигне до еди-си коя си дата. Може да
има период, но до крайната дата трябва да пристигне. Всъщност, аз тези
графици не ги изработвам. Нямам участие в графиците, но знам, че кО.ите
разчитат на вече фактически сключени договори, за да могат да направят
графиците.
АДВ. Т.: Да разбирам, че договорите се сключват с определен период на
време напред, за да може да бъде осигурен съответния график напред?
СВИД. М.: Така е. Всъщност, договорите за календарната година трябва
да се сключат предходната година, в случай, че са годишни такива, ако са за
спотови доставки за единични количества, тогава могат да се сключват по
всяко време на годината.
АДВ. Т.: Вие участвали ли сте в правната работа по такива договори?
СВИД. М.: Да, участвала съм в правната работа по много договори със
съконтрахенти, доставчици на амоняк, както и със съконтрахента „Иточу“.
37
АДВ. Т.: Да разбирам, че Вие сте участвала и по т.нар. договор за
доставката на януарското карго?
СВИД. М.: Да, работила съм по два проекта на договор, вкл. и този за
януарското карго. Спомням си, че договорите пристигнаха през ноември.
Сключихме договора за януарското карго...
АДВ. Б.: Договори или проекти?
АДВ. Т.: Не. Пристигнаха договори, каза свидетелката.
СВИД. М.: Сключихме договора за ноемврийското карго, като в този
договор са отразени нашите забележки, че крайният срок за доставка е от
изключителна важност за „Агрополихим“ и продължавахме преговори по
договора за януарското карго. Всъщност, аз съм работила два пъти по този
драфт. Веднъж, след получаването заедно с другия. След подписването на
ноемврийския продължихме работа по проекта на договора за януарското
карго. Връщали сме коментари два пъти, тъй като отказваха да възприемат
колко важно е за нас крайните срокове за доставка да бъдта фиксирани вътре в
договора. Също така, тъй като датите на товарене също са обвързани с датите
на пристигане, ние искаме да бъде посочено, че трябва да бъдат спазвани и
товарните дати, като условие, че доставката е изпратена.
АДВ. Т.: Спомняте ли си какво беше във връзка с драфта по т.нар.
януарска доставка, как протекоха преговорите, респективно Вашата работа по
отношение на този договор? Казахте, че два пъти сте работили, кога за
последно сте работила по този договор?
СВИД. М.: Последно работих на 21 ноември. Това си го спомням много
добре, защото за първи път, всъщност рядко се случва контрагента да изтрие
предложени от нас клаузи и да не се мотивира. За това ние написахме
коментари, които мотивират необходимостта от включването на тези клаузи.
Още повече, че договорът за ноемврийската доставка беше сключен с такава
клауза, на която настоявахме, тази за крайната дата на доставка. След тази
дата, мисля, че колежката К.В. е писала няколко пъти до съконтрахента, с
въпрос кога ще бъде изпратен съгласувания от тях страна драфт, но до
излизането ми в отпуск, не го получихме. Всъщност, мисля, че той е получен
през декември.
АДВ. Т.: След това работихте ли по драфт на този договор или ако не
38
ста работила, защо?
СВИД. М.: Аз се върнах от отпуск в началото на януари, тогава видях
последния драфт на договора. Мисля, че преговорите вече бяха приключили,
но въпреки всичко беше пристигнал в началото на януари към правния отдел
този договор от кО.ата и съответно видях, че клаузите се различават
съществено от това, което първоначално бяхме съгласували на два пъти и тези
клаузи включително, които бяха приети от „Иточу“ вече не фигурираха в
самия договор. Датите, които бяха посочени като период на доставка, бяха 18-
25, които се различаваха много съществено от това, което първоначално беше
обсъждано. И всъщност трябваше да започнем преговори все едно по
абсолютно нов договор.
АДВ. Б.: Казахте през месец ноември са получени договори за двете
доставки. Подписани договори, драфтове на договори, какво имате
предвид?
СВИД. М.: Прощавайте, трябваше да уточня. Това са проекти на
договори. Така се започват преговорите. Когато започнат преговорите между
търговците, изпращат проект на договора и върху този проект на договора се
нанасят съответно корекции. Двата бяха проекти на договори за
ноемврийската и за януарска доставка.
АДВ. Б.: Проектите на договори за двете доставки, да разбираме, че са
пристигнали от „Иточу“ и Вие сте работили върху техните драфтове?
СВИД. М.: Това е установената практика в „Агрополихим“, когато
продавачът е съконтрахент, работим по техните драфтове. Съответно, когато
ние сме продавачи – по наши. Това е възприета практика и така се процедира.
АДВ. Б.: Търговците, за които казвате, че влизат в контакт със
съконтрахентите и обсъждат с тях и водят преговори, наясно ли са и
съответно, че за конкретните договори сте работили с г-жа В., наясно ли са, че
следва да считат приключването на договора с подписване на договор от двете
страни?
СВИД. М.: Разбира се, всички договори, винаги се сключват по този
начин, без значение, най-вече, когато е за доставка на суровина, но без
значение от предмета на договора, винаги се сключват в писмена форма.
Тогава „Агрополихим“ приема, че има ангажимент по този договор.
39
АДВ. Т.: Прави ли се някакъв архив на всички договори, които сключва
„Агрополихим“, вкл. и на търговските договори?
СВИД. М.: Договорите се съхраняват в архив, вкл. и търговските
договори. Мисля, че са при търговците.
АДВ. Б.: Какво значи търговските договори?
СВИД. М.: Тези, които са за доставка на суровини – фосфорит, амоняк.
АДВ. Т.: Там съхраняват ли се договори, които не са подписани между
страните?
СВИД. М.: Не. Няма как да се съхраняват договори, които не са
подписани между страните, защото ние не приемаме, че имаме договор.
АДВ. Б.: Казахте, че на драфта имало дата, която е различна от
първоначално обсъждана. Спомняте ли си тази дата, която беше посочена от
„Иточу“ като дата на доставка ли беше посочена или като нещо друго?
СВИД. М.: Спомням си, защото го коментирахме с колежката В., че
периодът на доставка беше посочен преминаване през Босфора, без
ангажимент да се спази. Това пишеше в последния драфт за януарското карго,
което е крайно неработещо за „Агрополихим“.
АДВ. Б.: „Агрополихим“ някога получавало ли е доставка на амоняк без
да има договор, подписан от страните и съответно от представител на
„Агрополихим“?
СВИД. М.: Договорите за доставка на амоняк винаги се сключват по
една и съща процедура. Изисква се проект, работи се върху проекта, този
проект се подписва двустранно и договорът започва да се изпълнява. Дори със
страни контрагенти, с които вече сме сключвали договори и познаваме много
добре клаузите на договорите, процедираме по абсолютно същия начин.
Отново се провеждат преговори, отново се прави съгласуване на клаузите на
договора и той се подписва от съответните представители на дружествата.
АДВ. Б.: Известно ли Ви е за закъснение на доставка през м. ноември и
съответно известно ли Ви е това да е довело до спиране производство в
„Агрополихим“?
СВИД. М.: Да. Уведомени бяхме за това, че не е пристигнала навреме
доставката, която е довела до 3-дневно спиране на завода. Доставката беше на
съконтрахента „Иточу“. Това всъщност беше първият договор, който
40
сключихме с тази фирма и беше със закъсняло изпълнение.
АДВ. Б.: До сега случвало ли е закъснение на амоняк, което да
предизвика спиране на завода?
СВИД. М.: Аз поне не знам. Откакто работя не знам за такова спиране.
АДВ. Б.: Това спиране на завода, този проблем, който възникна с
„Иточу“ беше ли изискано от Вас да следите точно в драфтове да са указани
сроковете на изпълнение?
СВИД. М.: Това беше допълнителен мотиватор, но тъй като знаем, че са
изключително важни тези клаузи, ние така или иначе ги включваме и следим
дали тази клаузи са включени и приети от съконтрахента.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. М..
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към свид. М..
АДВ. Т.: Като описвате тази практика на работа на „Агрополихим“ във
връзка със сключването на договори, тя описана ли е в някакъв документ на
дружеството? Някакви вътрешни правила, политики или нещо такова? Как е
материализирана тази практика?
СВИД. М.: Има процедура за работа в правен отдел по отношение на
кой юрист се разпределя и че този юрист работи до приключване на договора,
до финалното му подписване, но нямаме практика, която да организира реда
за комуникация между отделните звена. Това не мисля, че е необходимо, тъй
като обичайно юристът винаги участва. Другите отдели участват, когато има
финансови клаузи и съответно, които касаят номинация на кораб и така.
АДВ. Т.: Правният отдел на дружеството „Агрополихим“ участва по
всички договори, които се сключват, вкл. и тези, които са по чуждото право и
на чужд език?
СВИД. М.: Да. Ние съгласуваме абсолютно всички договори, които не
са наши проекти, а по отношение на чуждото право и чуждият език,
специално аз владея правен английски, така, че това не ме притеснява.
Другите кО.и също. По отношение на чуждото право, достатъчно сме
запознати, арбитражни са ни клаузите, достатъчно сме запознати с правилата
за провеждане на арбитражни процедури и нямаме притеснения. Краткият
отговор е да.
41
АДВ. Т.: Когато има договори с материално чуждо право, примерно
английско, има ли английски квалифицирани юристи от правния отдел, които
да участват в преговарянето и договарянето на тези договори?
СВИД. М.: Не.
АДВ. Т.: Казахте, че драфтовете са пристигнали и за двата договора през
ноември. Спомняте ли си кой ги изпрати до правния отдел тези проекти на
договори?
СВИД. М.: Да, разбира се. Даже, мисля, че посочих кО.ата К.В., която е
търтовец, която е кО.а в отдел „Външна търговия“.
АДВ. Т.: Спомняте ли си като пристигнаха тези договора, по двата
успоредно ли започна работа или първо по ноемврийския и след това по
януарския?
СВИД. М.: Да, спомням си. Отговорихме още на 18-ти мисля или в
рамките на един кратък период по двата договора. Работихме по двата
договора, а отговорихме естествено, по единият имахме различни забележки,
по другия, в смисъл, забележките ни по проектите бяха съобразени с
изначалните клаузи на двата договора.
АДВ. Т.: Дали имате спомен кога е бил подписан т.нар. писмен договор
за доставката през м. ноември?
СВИД. М.: Мисля, че ноемврийският договор носи ноемврийска дата.
Не мога да Ви кажа със сигурност. И ще Ви обясня защо, тъй като мине
съгласуване и юристът и кО.ите, които работят по конкретния проект, кажат
този договор е финален, можем да кажем на съконтрахента това вече са
условията, по които ние можем да сключим договор, те го изпращат.
Съответно, продавачът обичайно подписва пръв. След това подписваме ние.
Датата носи датата на последния подпис.
АДВ. Т.: Дали имате спомен кога е направено плащането по този
договор?
СВИД. М.: Аз не мога да Ви кажа кога е направено плащането.
Предполагам, че е съобразено със срока на издаване на коносамента, тъй като
доколкото си спомням в ноемврийската доставка, коносаментът трябваше да
бъде издаден и след това да бъде извършено плащането.
АДВ. Т.: Ориентировъчно, ноемврийската доставка колко време горе-
42
долу, договорът бил сключен, подписан, както го казвате, преди доставката?
Една седмица, две седмици, месец, ориентировъчно?
СВИД. М.: Обясних Ви, че няк как със сигурност да Ви кажа дата, тъй
като след като ние приключим нашата работа, ние тези договори не ги
изискваме, когато са двустранно подписани, защото няма такава
необходимост.
АДВ. Т.: В тази връзка, да Ви попитам според Вас изпълняват ли се тези
договори преди да имате формализиран документ, подписан от двете страни
или тепърва чак, когато се подпишат, тъй като според Вашите разбирания в
„Агрополихим“ едва тогава има договор? В този смисъл, чак тогава ли
изпращачът, когато Вие сте купувач, изпраща тепърва тази стока, след като
има черно на бяло, разменен, подписан договор?
СВИД. М.: Това е практиката, да. Винаги имаме писмени договори и
след това се започва тяхното изпълнение. Отново казвам, че са важни
договори, изключително важни.
АДВ. Т.: И казвате, че не си спомняте момента, в който корабът е бил
вече натоварен с ноемврийското карго като дата, която вече се изпълнява и
датата, на която всъщност е бил подписан?
СВИД. М.: Договорът за ноемврийското карго ме питате? Кога е
натоварен корабът, аз няма как да знам. Това не ми влиза в задълженията ми
да го знам. Така, че не мога да отговоря на този въпрос.
АДВ. ТЕМНКОВ: Работила ли сте по споразумението за спогодба,
сключено между „Иточу“ и „Агрополихим“ във връзка със забавянето на
ноемврийското карго?
СВИД. М.: Не, не съм работила по това споразумение. Когато трябва да
се направи споразумение, по което трябва само да се напише каква сума като
неустойка, в какъв срок трябва да се изплати, необходимо същият юрист,
който движи проекта за договора да участва в съгласуването на такова
споразумение. Била съм в отпуск тогава. Спомням си, че това беше някъде
след 20 декември.
АДВ. Т.: Споменахте, че сте се върнала от отпуск през януари и
преговорите вече са били приключили. Не ми стана ясно кои преговори
визирате? За януарската доставка?
43
СВИД. М.: За януарската доставка. Аз се върнах или на 09 януари, или
на 10 януари. Тогава имахме среща с „Иточу“ по отношение на това дали ще
се продължават преговорите. Така, че ние по този договор, кО.ата го изпрати
съвсем в началото на година, първия работен ден, мисля, но не сме работили
по този проект на договор. Просто казвам какво съм видяла като съдържание,
защото така или иначе е стигнало до мен.
АДВ. Т.: Да се върнем на установената практика в „Агрополихим“, Вие
по какъв начин информирате вашите съконтрахенти, че считате договора за
сключен единствено и само в писмена форма? Това ваше условие за
действителност на вътрешно ниво, по някакъв начин изразявате ли го за
външните си контрагенти, че ако няма изрично подписан документ, не
считате, че има договор?
СВИД. М.: До сега винаги с всички съконтрахенти сме процедирали по
един и същи начин. Първо подписваме договора и тогава започваме да го
изпълняваме. Не знаех, че е необходимо това да бъде изпращано към
съконтрахента, за да е ясно, че има обвързващо действие една след като бъде
подписан.
АДВ. Т.: Т.е., вие никого не ги информирате, че ще считате договора за
сключен едва след негово подписване?
СВИД. М.: Не. Дори, мисля, че в договорите пишем, че Конвенцията не
се прилага.
АДВ. Т.: Ако говорим за договори, които са с международни
доставчици, Вие казахте, че не изпращате първия драфт в този случай, а се
ползвате с насрещните, следователно не сте информирали и по-конкретно, за
тези две доставки, вие информирахте ли „Иточу“ несъмнено и категорично, че
сключването на писмена форма, подписана от двете страни, чак тогава ще се
счита за сключен договор, който една тогава подлежи на изпълнение?
СВИД. М.: Аз си мисля, че това е ясно за „Иточу“. Категорично ясно.
Не сме ги информирали. Имахме сключен договор за ноемврийската доставка.
Беше подписан двустранно.
АДВ. Т.: Имате ли установена вътрешна практика в „Агрополихим“ да
считате тези договори за фикс-сделки, а именно, че при неизпълнението на
фиксираната дата тези договори може да ги развалите, да ги прекратите, тъй
44
като нямате вече интерес от следващо получаване на тази доставка, за Вас,
просто се изгубва този правен интерес?
СВИД. М.: Тези сделки действително имат характер на фикс-сделки, но
тъй като повечето договори за доставка на амоняк, не говорим за единични
доставки, а говорим за множество доставки, които се сключват в рамките на
календарната година, можем да твърдим за конкретната доставка, която е
закъсняла.
АДВ. Т.: Въпросът ми беше имате ли такова правило като работа на
правния отдел, някакви вътрешни правила да налагат това нещо, вътрешна
практика, която да установява, че те винаги трябва да бъдат фиксирани сделки
и не може да бъде уговаряна доставката като прозорец, т.е., като период, в
който може да бъде доставено, например от 20 до 23, а винаги във всичките си
договори ли договаряте конкретна фиксирана дата?
СВИД. М.: Във всички си договори договаряме ранна дата за доставка,
най-малкото крайна дата за товарене и когато знаем този танкер от къде ще
пътува, ние знаем кога ще пристигне и можем да си направим графика. Но при
всички случаи настояваме да се фиксират крайни дати на доставка. И на
първия въпрос, не, нямаме такива правила в правен отдел.
АДВ. Т.: Стигаме до последващия логичен въпрос, Вие информирали ли
се конкретно „Иточу корпорейшън“, че при забава от дори един ден, вие няма
да имате интерес от получаване на доставката, изобщо да се ползвате от тези
договори?
СВИД. М.: Да, това в договора го пише. В договора за ноемврийската
доставка го пише, че закъснялата доставка не е приемлива, тъй като
производствената дейност на „Агрополихим“ зависи от навременното
пристигане. Мисля, че беше в изпращането.
АДВ. Т.: В самия договор?
СВИД. М.: В самия договор за ноемврийската доставка.
АДВ. Т.: След като сте счели, че договорът е фикс-сделка и той
всъщност е бил нарушен, което по дефиниция фикс-сделката означава…
АДВ. Т.: Може ли без дефиниции?
АДВ. Т.: Защо тогава „Агрополихим“ все пак е приело тази доставка?
СВИД. М.: Ако Вашият завод е спрял Вие няма ли да е приемете?
45
СЪДЪТ прикани свидетелката М. да отговори на поставения
въпрос, а не да отправя такъв към процесуалния представител на
ищцовата страна.
СВИД. М.: Заводът е бил спрял от три дни. Това са изключително много
разходи, които се трупат и генерират загуба на продукция и т.н. Естествено, че
тази доставка ще бъде приета.
АДВ. Т.: Това не означава ли, че вие не сте изгубили правния си интерес
от късната доставка?
АДВ. Т.: Госпожо Председател, ….
СЪДЪТ указва на адвокат Т., че правните знания на юрисконсулт
М. не подлежат на проверка, с оглед качеството й, в което се явява в
днешно съдебно заседание – свидетел.
АДВ. Т.: Вие споменахте в отговорите си, че Ви лично сте договаряли
клаузите за януарския договор. Какви са били проблемните клаузи, какво
точно сте работили точни Вие върху този договор, по коя клауза?
СВИД. М.: Това, което си спомням е, че вмъкнахме важността на
спазването на датите за натоварване, каква ще бъде отговорността на
продавача, в случай, че не спази тези дати за товарене, посочихме също тази
клауза, че доставката след фиксирания период е неприемлива за
„Агрополихим“, т.е., трябва да се спази. Клаузи за спазване на санкционните
закони и мисля, че тогава предложихме предложение 2 – акредитив, проект на
акредитив, тъй като винаги, когато се плаща с акредитив е необходимо да се
съгласува проект.
АДВ. Т.: От „Иточу“ получили ли сте проект на акредитив за сделката
януари месец?
СВИД. М.: Няма как да получим от „Иточу“ проект на акредитив. Ние
изпращаме на „Иточу“ проект на акредитив, но той не ни е върнат с коментари
от „Иточу“.
АДВ. Б.: Вие изпратили ли сте?
СВИД. М.: Да, ние изпратихме проект на акредитив още първия път,
когато съгласувахме договора.
АДВ. Т.: Имате ли спомен коносаментът за първа сделка кога е бил
изпратен на „Агрополихим“?
46
СВИД. М.: За жалост, коносаментът не е приложение към договора и аз
няма как да знам дали сме получили коносамент, дали въобще е изпращан
коносамент в „Иточу“. Той не съгласува с юристите.
АДВ. Т.: Може да стане доставка и без да има изпратен коносамент?
Има ли практика да се приеме доставка без да е получен коносамент?
СВИД. М.: Доколкото знам, тъй като това не ми е по специалността,
няма как да се получи и да се разтовари кораба без оригинален коносамент,
тъй като капитанът на кораба отказва да разтовари каргото.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. М..
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. М..
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. М..
АДВ. Б.: Препращан ли Ви е е-mail, който е изходящ от представител на
„Иточу“ от 17 ноември, в който в табличен вид има предложения на каргото за
м. януари?
СВИД. М.: Мисля, че когато кО.ата изпрати проектите на договорите
имаше и такива таблици в e-mail-а, който беше препратила.
АДВ. Б.: Вие спомняте ли си в тези таблици, които са Ви препратени да
се правили забележки, включвали ли сте в тези таблици уговорка за
значението на крайната дата на доставката?
СВИД. М.: В тези таблици нямам спомен. Аз не съм работила по тях.
Работила съм по проектите. Но знам, че К.В. няколко пъти е акцентирала
върху това, когато е връщала проекта на договора.
АДВ. Б.: С редакция съответно?
СВИД. М.: Със съответните редакции.
АДВ. Б.: Понеже Ви беше зададен въпрос за приемането на закъсняла
доставка, след като е спрял заводът, в случая това явно е било обективно
възможно да приеме, но ако имаме закъсняване на доставка, която се застъпва
в с друга доставка, с друг танкер, от друг съконтрахент и не са свободни
резервоарите, възможно ли е да се приеме закъснялата доставка на амоняк?
СВИД. М.: Не мисля, че може да се приеме, когато няма къде да се
съхранява този амоняк.
47
АДВ. Б.: Има ли специален отдел в „Агрополихим“, който се занимава с
преглед и съгласуване на превозни документи при доставки с кораб?
СВИД. М.: Да, има такъв отдел. Прегледът на тези документи не е в
моята специалност и такива не ми се изпращат.
АДВ. Б.: Нямам други въпроси към свид. М..
АДВ. Т.: Дали имате спомен кога дружеството е договорило други
заместващи доставки за януари месец?
СВИД. М.: Нямам такъв спомен. За заместващи доставки за януари
месец нямам спомен.
АДВ. Т.: А някакви доставки за януари месец имате ли спомен да са
договаряни?
СВИД. М.: Не.
АДВ. Т.: Да разбирам, че не сте работила по друга доставка или че няма
друга доставка?
СЪДЪТ указва на процесуалния представител на ответното
дружество, че свидетелката е дала отговор на този въпрос, който е, че
няма спомен.
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. М..
АДВ. Т.: Нямам други въпроси към свид. М..
СЪДЪТ намира, че на ответната страна следва да бъде дадена
възможност за датата на следващо съдебно заседание да ангажира
допуснатите гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна за датата на следващо
съдебно заседание да ангажира допуснатите гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели.
За събиране на допуснатите гласни доказателства и за получаване на
отговор на молбата за правна помощ от Япония ОТЛАГА И НАСРОЧВА
48
производството по делото за 18.02.2025 г. от 10:00 часа, за което ищцовата и
ответната страни уведомени в днешно съдебно заседание чрез процесуалните
им представители.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:30
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
49