№ 13540
гр. С., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110110956 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл.422, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл.79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът ФИРМА твърди, че има вземане към ответника сдружение
ФИРМА за сумата 1 888 лв., представляваща непризнати средства по договор
№ РСК 36-00-437/27.04.2020г., подлежащи на връщане на основание чл.14,
ал.1, т.1 от договора, ведно със законната лихва от 05.10.2021г. до
окончателното плащане, за която му е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. №57399/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът ФИРМА твърди, че въз основа на сключен договор № РСК 36-00-
437/27.04.2020г. и допълнително споразумение към него от 23.10.2020г. е
предоставил на сдружение ФИРМА целеви финансови средства в общ размер
от 2072 лв. за изпълнение на дейности по одобрен проект с вх. № 09-00-
910/17.01.2020г. Посочва, че съгласно процесния договор ответникът е
трябвало да разходва получените средства в срок до 31.01.2021г. и в
съответствие с целта на проекта и Програмата за развитие на спортните
клубове за 2020г. Ответникът представил пред ищеца финансов и
съдържателен отчет на разходването на предоставените средства, но от
1
отчетените 2584 лв. ищецът признал за изразходвани в съответствие с
договора само 184 лв. Разходи в размер на 1888 лв. не били признати като
извършени извън срока на договора, а разходи в размер на 512 лв. не били
признати, тъй като били над утвърдените по договора за финансиране
средства. Твърди, че на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 и 3 от договора
ответникът следва да му възстанови сумата от 1888 лв. /неусвоени по
предназначение в срока на договора средства/, ведно със законната лихва.
Сочи, че е отправил до сдружението покана за изпълнение на твърдяното
задължение, получена от ответника на 26.04.2021г. Моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът сдружение ФИРМА оспорва предявения иск. Твърди, че
непризнатият разход в размер на 1888 лв. е направен в срока на договор №
РСК 36-00-437 от 27.04.2020г. и за дейности съответстващи на целта на
същия, като и на одобрения проект и финансов план към него. Моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1, т.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За основателността на иска ищецът следва да докаже възникването на
облигационно отношение между него и ответника по договор за финансово
подпомагане от 27.04.2020г. с предмет финансиране на дейностите, включени
в одобрения проект и отговарящи на условията на Програмата за развитие на
спортните клубове за 2020г., както и предоставянето на ответника целево
финансиране в размер на 2072 лв. и фактът, че сумата, чието възстановяване
се претендира /1888 лв./, не е изразходвана по предназначение и в указания в
договора срок.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е
разходвал предоставените му от ищеца средства целево и в срока по договора
или положителния факт на погасяване на дълга.
С приетия доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че между страните са сключени договор №
РСК 36-00-437/27.04.2020г. и допълнително споразумение към него от
23.10.2020г., по силата на които ищецът е предоставил на ответника целево
финансиране в размер на 2072 лв. срещу поето от последния задължение за
2
изразходване на средствата за развитие на спорта – тенис на маса, при
предварително уговорени условия, срок и страни. Не оспорва и
обстоятелството, че посочената сума е заплатена от ищеца на ответника,
както и че е използвана за развитие на спорта – тенис на маса.
Основният спорен въпрос е относно момента, в който са направени
плащанията от страна на ответника към трети лица и дали същите са
извършени в рамките на предвидения в договора срок – в периода
01.01.2020г. до 31.12.2020г.
От приетия по делото договор за наем на недвижим имот, сключен на
01.11.2019г. между ответника и ФИРМА се установява, че ФИРМА е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот,
представляващ спортна зала, находяща се в гр.С., бул. Ш. пр. №.., като
ответникът се е задължил да плаща месечна наемна цена в размер на 200 лв.,
платима до 20-то число на месеца, за който се дължи. Съгласно чл. 2 от
раздел II на договора за наем, същият е сключен за една година, считано от
датата на подписването му – 01.11.2019г., като след изтичането на този срок и
при липса на писмено противопоставяне на някоя от страните по него,
отправено един месец преди изтичането на първоначално определения срок,
срокът се счита продължен за още една година. Във връзка с посочения
договор е издадена фактура №12 от 05.04.2021г. от наемодателя ФИРМА, за
сумата от 2 400 лв., от съдържанието на която се установява, че е издадена за
„наем съгласно договор за наем за месеците: януари – декември 2020г.“ и
приложен касов бон за посочената стойност от същата дата. По делото са
приети като писмени доказателства и дванадесет броя приходни касови
ордера с номера 151, 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158, 159, 160, 161, 162, от
съдържанието на които е видно, че са издадени във връзка с постъпили
плащания за наем за месеците от януари до декември на 2020г., като същите
са издадени на 1-во число на месеца, за който се отнася плащането и са за
плащане в размер на 200 лв. по всеки ордер. От тях се установява, че на всяко
1-во число на съответния месец ответникът е заплащал наемната цена в
размер на 200 лв. на каса на наемодателя ФИРМА, за което е получавал копие
от приходен касов ордер. Сборът от платените с дванайсетте ордера суми е 2
400 лв. и е идентичен по размер и основание с посоченото във фактура №12
от 05.04.2021г., с оглед на което съдът приема, че въпросните разходи от
страна на ответника са направени в периода месец януари 2020г. – месец
3
декември 2020г. във връзка с извършен разход за наем на спортна зала за
развитие на спорта – тенис на маса.
Ответникът е приложил необходимата отчетна документация по проекта,
като по делото е приложено придружително писмо с вх. № 36-00-437 от
01.02.2021г., от което е видно, че са били приложени отчет за изпълнение на
проекта, финансов отчет, както и декларация, че отчетените разходи не са
финансирани по друг проект (л.62). За действителното изпращане на
документите на ищеца не се спори. Видно от приложение финансов отчет е
видно, че разходите са именно по договор за наем. Подобен разход се е
покривал от целевото финансиране. По този начин ответникът е изпълнил
изискванията на чл.129 от Закона за физическото възпитание и спорт, поради
което процесната сума следва да бъде призната за целеви разход по договор
№ РСК 36-00-437/27.04.2020г., съответно искът за възстановяването от
ответника на ищеца е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответникът, но доколкото същият до приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция не е представил доказателства
действително да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФИРМА, БУЛСТАТ .............., срещу
Сдружение ФИРМА, ЕИК ........, иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Сдружение ФИРМА, ЕИК
........, дължи на ФИРМА, БУЛСТАТ .............., сумата от 1 888 лв.,
представляваща непризнати средства по договор №РСК 36-00-
437/27.04.2020г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на всяка страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4