Решение по дело №85/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.53б, ал.5, т.1, във вр. с чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР.

Предмет на оспорване е отказ, обективиран в писмо № 17-372/27.11.2023г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място], да се извърши изменение на кадастралната карта и регистър към нея на [населено място], по отношение на имоти с идентификатори 07079.118.297 и 07079.118.362, по подадено от Д. О. П. от [населено място], [улица]заявление с вх.№ 01-609468/31.10.2023г.

Жалбоподателят Д. П. оспорва отказа като незаконосъобразен поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Възразява срещу мотивите на административния орган, с които е отказано нанасянето на сграда с [идентификатор] и посочва, че тя е съществувала към момента на приемане на КК на [населено място]. Оспорва извода на органа, че е сградата не е годен обект за нанасяне в кадастъра поради разрушаването на по-голямата част от южната й стена, но посочва, че нейните граници могат да бъдат определени.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.

Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – Бургас, чрез представляващия го пълномощник, оспорва жалбата и поддържа становището, че исканото изменение не може да бъде извършено, тъй като претендираният за нанасяне обект не отговаря на характеристиките на сграда по смисъла на § 1, т.1б от ДР на ЗКИР, съответно – липсва обект на кадастъра. Претендира разноски.

Заинтересованата страна - Община Бургас, не изпраща представител.

Заинтересованите страни – Д. Х. Д. и В. К. Д., се представляват от общ пълномощник, който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна поради липса на сграда, годна да бъде нанесена в кадастралната карта, както и присъждане на разноски.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок

Разгледана по същество е основателна.

Данните от административната преписка сочат, че жалбоподателят Д. П. е подал до СГКК Бургас заявление вх. № 01-609468/31.10.2023г., с което е поискал извършването на услуга по нанасяне на настъпила промяна в кадастралната карта. Видно от приложения към заявлението проект за изменение касае се за нанасяне на сграда в имот с [идентификатор] по КК на [населено място], представляваща масивна стопанска сграда, с проектна площ от 234кв.м., която получава нов [идентификатор], с предназначение – селскостопанска сграда.

Н. 24.11.2023г. е извършена проверка на място за изследване съществуването и състоянието на сградата - предмет на заявлението, за която проверка е съставен протокол, видно от който, посочено е, че сградата е с изцяло разрушена южна стена и част от покрива, което възпрепятства нанасянето й в кадастралната карта, тъй като не отговаря на изискванията на § 1, т.1б от ДР на ЗКИР.

По реда на чл.26 от АПК административният орган изпратил писмо изх.№ 24-34372/07.11.2023г. до заинтересованите страни Община Бургас, Д. Д. и В. Д., с което ги уведомил за инициирано производство с правно основание чл.51, ал.1 т.3 от ЗКИР.

От страна на В. Д. е постъпило възражение с рег.№ 02-1377/15.11.2023г. против исканото изменение, видно от което, възразила е, че заявителят Д. П. не е представил документ за собственост и няма правен интерес да иска промяна в КККР на [населено място] и няма фактическо основание за нанасяне на нова сграда с проектен [идентификатор], попадаща в [ПИ] – общинска собственост и в [ПИ] – съсобствен на нея и Д. Д., съгласно [НА]/12.07.2019г. на Службата по вписванията.

От страна на Община Бургас също постъпило възражение с рег.№ 02-1386/16.11.2023г., видно от което също е изразено несъгласие с исканата промяна, с позоваване на висящ спор за материално право по отношение на имота и неговите граници.

Административният орган е преценил, че следва да разгледа заявлението на жалбоподателя П. в хипотезата на явна фактическа грешка. Въз основа на съставения протокол за оглед на обекта е обосновал извод, че тъй като исканата за нанасяне сграда с проектен [идентификатор] е с изцяло разрушена южна стена и част от покрива, това възпрепятства нанасянето и в КК понеже не отговоря на изискванията на §1, т.1б от ДР на ЗКИР и на §1, т.1 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. С тези мотиви е постановен процесният отказ, обективиран в писмо № 17-372/27.11.2023г., като е отказано изменение на кадастралната карта и регистър към нея на [населено място], по отношение на имоти с идентификатори 07079.118.297 и 07079.118.362.

Отказът е незаконосъобразен както поради допуснати съществени процесуални нарушения, така и поради нарушение на материалния закон.

Началникът на СГКК Бургас е разгледал подаденото заявление за изменение на кадастралната карта с нанасяне на сграда – нов обект на кадастъра, в хипотезата на явна фактическа грешка, видно от посоченото от него правно основание на чл.51, ал.1, т.3 и чл.53б от ЗКИР и изричното словесно отбелязване. Законовата дефиниция за явна фактическа грешка се съдържа в нормата на т.9 на § 1 от ДР на ЗКИР и представлява несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл.41, ал.1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собстевността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл.31. Няма мотиви относно местонахождението на имота в неурбанизирана територия, нито коя от двете хипотези е счетена за приложима. Въз основа на други събрани по делото доказателства – изпратеното удостоверение от Община Бургас изх. № 08-00-671/29.05.2024г. става ясно, че за двата имота с идентификатори 07079.118.297 и 07079.118.362 няма информация за проведени процедури за промяна предназначението на земеделските земи по реда на ЗОЗЗ. Предвид обстоятелството, че се касае за искане за нанасяне на сграда като обект на кадастъра, може да се предполага, че административният орган е имал предвид втората хипотеза на явна фактическа грешка. Тази хипотеза обаче не е налице.

Производството по отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта има специфичен обхват и е обвързано със съпоставяне на данните от предходни планове и карти /напр. карта на възстановената собственост /КВС//, изготвени по реституционните закони, посочени в легалната дефиниция по-горе. Видно от тази дефиниция не всяка неточност в отразяванията е явна фактическа грешка, а само тази по несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. Процесният обект има характер на топографски обект с изкуствен произход в неурбанизирана територия и ако по отношение на него е налице явна фактическа грешка то тя трябва да засяга неговите граници /контури/ според законовата дефиниция. А дали е налице такава грешка може да се установи след като се съпоставят границите на обекта нанесени в КВС – дали те са правилно възпроизведени при прехвърляне на данните от КВС към КК. Отнесено към настоящия случай, доколкото в постановения отказ няма мотиви в тази насока, може да се предполага, че исканият за нанасяне обект не е бил нанесен и в КВС и поради това не е възпроизведен и впоследствие в кадастралната карта. Тоест, налице е изначално липсващ обект в кадастралната карта, поради което в производството пред административния орган се иска неговото нанасяне за пръв път като нов обект на кадастъра. Тези несъответствия не са явна фактическа грешка по определението на §1, т.9 от ДР на ЗКИР, защото не са несъответствия между съществуващите на местността трайни топографски обекти, заснети съгласно изискванията на закона, и данните за тях в картата или плана. В този случай производството не е по реда на отстраняване на явна фактическа грешка дори и обектът да се намира в неурбанизирана територия. Органът вероятно е процедирал по реда на чл.53б от ЗКИР изхождайки само от характера на територията, но съдът счете, че в случая не е налице хипотезата на чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР, а обстоятелствата, въз основа на които е заявено исканото изменение, сочат на основанието по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, поради което то не би могло да се осъществи по реда на отстраняване на явна фактическа грешка, а по реда на преодоляване на непълнота в кадастралната карта. Двете производства са напълно самостоятелни и несъвместими помежду си, почиват на различна фактология, провежда се различна процедура и приключват с различни по вид административни актове Действително, хипотезата за отстраняване на непълнота е останала извън обхвата на случаите, когато такава е налице в кадастралната карта досежно неурбанизирани територии, но исканото изменение за нанасяне на нов обект на кадастъра не изпълва предпоставките на нито една от хипотезите на явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗКИР. Касае се за законова празнота, която следва да се преодолее по реда на правоприлагане по аналогия, в какъвто смисъл е и разбирането на Върховния административен съд видно от мотивите на постановено от него Решение № № 507 от 16.01.2024г. по адм. д. № 8960/2023г. Отделно от това следва да се отбележи и вътрешното противоречие в мотивите на органа, в които е посочил, че исканото изменение касае одобрената кадастрална карта на [населено място], но след като е процедирал в хипотеза на неурбанизирана територия, то няма как да се промени кадастралната карта на урбанизираната територия на [населено място], а следва да се измени кадастралната карта на неурбанизираната територия на землището на [населено място], ако такава е изготвена в съответствие с § 32 и § 33 от ПЗР на ЗКИР /ДВ, бр.57/2016г./.

Дори да се приеме за правилен процесуалният ред, по който административният орган е процедирал по заявлението, постановеният отказ е незаконосъобразен по същество.

По делото беше назначена съдебно-техническа експертиза, посредством която се изясни, че процесната сграда е масивна едноетажна сграда с конструкция от носещи метални колони и греди, върху които стъпват покривните панели и зидове от тухлена зидария. При огледа на място експертът е установил, че около 2/3 от южната фасада на сградата е напълно разрушена, като последната нейна 1/3 част, състояща се от метални остъклени рамки – витрини е в много лош вид, но рамките не са демонтирани. Експертът е установил още започнато разрушаване и на вътрешните тухлени зидове, като част от тях са напълно премахнати, по други са разбити отвори и е започнато разкъртването им, както и е констатирал разрушаване на покривните панели, като две от тях са напълно компрометирани, голяма част е разбита и от тях висят огромни бетонови късове. Посочва, че металните колони и греди по южната фасада, върху които стъпват покривните панели, са запазени. При огледа е установено още, че металният профил по пода, служещ за монтаж на остъклените рамки по тази фасада, продължава и извън частта, която не е демонтирана – крайната 1/3 и от наличието на заварните за металните колони профили обосновава извод, че цялата южна фасада е била изпълнена с остъклени метални рамки, а не от тухлен зид. При изслушване в съдебно заседание уточнява, че останалите три ограждащи стени са налични, не са разрушени, както и е наличен покрив макар и с два разбити покривни панела. При това фактическо състояние може да се счете, че обектът е запазил характеристиките си на сграда по смисъла на легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.1б от ДР на ЗКИР, съгласно която "сграда" или "постройка" е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по по чл.31. Неправилно административният орган е приел, че разрушаването на южната фасада компрометира обекта като сграда. Установи се, че в действителност не цялата южна фасада е разрушена, а само част от нея, като на място е налична около 1/3, което позволява да се свържат крайните точки на тази ограждаща стена за целите на нанасянето в кадастъра. Тази фасада не е била монолитна, за да бъде разрушавана, а е била изпълнена като остъкление, захванато за метални профили. Дори и неговата липса прави напълно възможно сградата да бъде индивидуализирана по нейните останали очертания от другите ограждащи стени, покрити от покрив и така оформящи самостоятелен обект, който да се отграничи от външната среда и който е трайно прикрепен към земята. При това фактическо състояние процесната сграда не е измежду изключенията по чл.38, ал.4 от ЗКИР и е годен обект на кадастъра по смисъла на чл.23, т.2 от с.з. Нанасянето на сградата ще отразява действителното фактическо положение в изпълнение целта на закона по чл.1, ал.2, т.1 от ЗКИР.

Останалите доказателства по делото, изпратени от административния орган със съпроводително писмо на л.88 от делото, съдът не обсъжда тъй като те не касаят процесната сграда, а са относими към друго инициирано от жалбоподателя производство. Съдът не обсъжда и възражението на заинтересованите страни за наличие на спор за материално право, тъй като от една страна той не касае сградата, а от друга страна в хипотезата, в която е процедирал органа – по отстраняване на явна фактическа грешка, това възражение е без правно значение и то може да се слуша само в производството по отстраняване на непълнота или грешка – арг. от нормата на чл.54, ал.2 от ЗКИР.

Н. основание изложеното постановеният отказ следва да се отмени като незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения - неправилен ред на процедиране на заявлението, липса на мотиви относно наличието на явна фактическа грешка и неяснота относно нейната приложена хипотеза, както и поради неправилно приложен материален закон. С оглед този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер [рег. номер].

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд Бургас, IX състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – [населено място], обективиран в писмо № 17-372/27.11.2023г.

ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър - [населено място], [улица], № 120, ет.4 да заплати на Д. О. П. от [населено място], [улица], с [ЕГН], сумата [рег. номер]. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.