№ 181
гр. Благоевград, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200182 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. С. Л. с ЕГН **********, с адрес г***
против Наказателно постановление № 9030/04.12.2024 г, издадено от началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя
на основание чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена "глоба" в размер на 800 лв. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП във вр. чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и в пълно несъответствие с фактическата обстановка. Оспорва
се компетентността на актосъставителя и наказващия орган. Твърди се, че НП е
издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН като в него липсвало пълно и ясно
описание на нарушението. В тази връзка се сочи, че в НП не било описано
разстоянието между кои оси е 1,45 м и сумата от натоварването на коя задвижваща се
ос на МПС е 21.750 т., съответно за коя ос е установено претоварване. Навежда се
необоснованост на изложените в НП мотиви за субективната съставомерност на
нарушението. Не била ясна и волята на наказващия орган на какво правно основание е
прието, че ППС е тежко. Твърди се, че превозното средство попадало в хипотезата на
чл.8, ал.5, вр.чл.14, ал.3 от Наредба 11/03.07.2001 г., поради което предвид
установеното претоварване, ППС е било възможно да се движи след заплащане на
определена пътна такса, в който случай отговорността следвало да се реализира по ЗП.
Сочи се, че наказващият орган твърди, че нарушителят превозвал неделим товар,
поради което нарушението също следвало да се санкционира по ЗП. Твърди се
необоснованост на приетото от наказващия орган, че жалбоподателят е субект на
нарушението. Не ставало ясно и дали при измерването са спазени законовите
изисквания за използване на електронна мобилна везна.
1
Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН,
както и необоснованост на размера на наказанието.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и присъждане на направените по делото разноски .
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призовано, не се явява и не
се представлява от процесуален представил. Депозирано е писмено становище от адв.
Л., с което се подържат изложените във въззивната жалба доводи.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Паргов, който оспорва жалбата
като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление
като правилно и законосъобразно. Акцентира, че водачът на автомобила е наказан за
претоварване на двойна задвижваща ос на 3-т и 4-та ос, а не за общата маса на
превозното средство, като в случая е измерено поосово натоварване и санкцията е
наложена за претоварване на двойно задвижваща се ос. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено от фактическа страна следното:
На 15.11.2024 г. около 10.00ч. жалбоподателят М. Л. по път I -1 км. 359 на
отбивна площадка в посока с. *** управлявал МПС с четири оси с две управляеми
оси марка „Скания“ модел Р124 ЦБ Х3 470 с рег. № *** като превозвал бирена каша.
На посоченото място автомобилът бил спрян за проверка от свидетелите Е. С. и Р. Г. –
служители на АПИ.
В хода на проверката е направено измерване с техническо средство
електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
DFW-KR № 118845 и ролетка 1311/15/5 и е констатирано следното: при разстояние
между осите 1.45 м., сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС
била 21.750 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т съгл. чл. 7, ал.1, т.5,
б. "в" от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, поради което е констатирано претоварване на
двойната задвижваща се ос на МПС с 2.750 т.
Резултатите от извършеното измерване са отразени в кантарна бележка
150/15.11.2024 г. и са предявени на жалбоподателя.
При така установените резултати, С. приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП във вр. чл.7, ал.1 т.5, б. „в“ от Наредба
№11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС, поради
което на същата дата в присъствието на свидетеля по извършване и установяване на
нарушението-Г. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №0010391.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, като отразил, че няма
възражения. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 20.01.2025 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели Е. С. и Р. Г. и от приобщените към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Свидетелство за регистрация
част I на товарен автомобил с ДК № ***; Свидетелство за регистрация част II на
товарен автомобил с ДК № ***; Пътен лист от 15.11.2024 г.; Кантарна бележка № 150/
15.11.2024 г. на АПИ; Писмо с изх. № 94-00-5448 / 10.12.2024 г.; Известие за доставяне
2
на Писмо с изх. № 94-00-5448 / 10.12.2024 г.; 3аповед № А - 333 / 29.05.2014 г. на
председателя на ДАМТН; 3аповед № А - 616 / 11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН; ЕС декларация за съответствие - в превод; Сертификат за съответствие DIN
50049-2.1 за ролетка № 1311 / 18 (5 м.) - в превод; Заявление № 000029 - 22104 /
25.04.2024 г. за проверка на електронна везна тип DFW-KR № 118845 и Приложение 1;
Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603;
Система за измерване на оси на превозни средства тип DFW-KR; Протоколи за
проведени обучения от 06.06.2024 г.; Пълномощно е изх. № П - 173/19.06.2023 г. -
заверено копие, АУАН № 0010391/15.11.2024 г., СРМПС част I, известие за доставяне,
разписка от 15.11.2024 г., ксерокопие на СРМПС част II, пътен лист, заповед № РД11-
1139/15.10.2024 г., заповед № РД11- 1138/15.10.2024 г.
При установяване на фактите по дело, съдът се довери на показанията на
свидетелите С. и Г., като съобрази незаинтересоваността им от изхода на делото,
последователността, непротиворечивостта на показанията им и съответствието им с
приетите по делото писмени доказателства. Показанията на двамата свидетели се
отличават с висока доказателствена стойност, основана на пресъздаването на
непосредствените им възприятия на обстоятелства, релевантни към предмета на
доказване.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
От показанията на служителите на АПИ, протокол от измерване, съставения
АУАН, пътен лист и кантарна бележка от 15.11.2024 г. съдът установи датата, мястото
и начина на извършване на проверката, констатираното превишение на максимално
допустимото натоварване на двойната задвижваща ос на ППС, както и други
обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на
техническото средство.
От представените по делото Удостоверение за одобрен тип на измерване №
06.07.4603 на типа номер касаещо везна с неавтоматично действие тип DFW;
декларация за съответствие, заявление за проверка от 25.04.2024 г. издадено от МИМ,
както и сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка се установява
съответствието с изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008 на използваните по
време на проверката технически средства – електрическа мобилна везна модел DFW-
KR № 118845 и ролетка 1311/15/5.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния
срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 20.01.2025 г., а жалбата е
от 03.02.2025 г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от посочените от жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата урежда
3
правомощието на съответните служители към АПИ да спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, както и съставят акт на водача, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително
Наказателното постановление е издадено от надлежно упълномощено на
основание чл.167, ал.3 и чл.170, ал. ЗДвП лице с приложената по делото Заповед №
РД-11-1139/15.10.2024 г.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал.3 ЗАНН. Налице е и редовна процедура по съставянето и връчването като в
съставения АУАН актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на
твърдяното нарушение и обстоятелствата по извършването му, отразил е детайлно и
прецизно резултатите от извършените измервания с техническото средство (за теглото
на двойната задвижваща ос) и с ролетка (за разстоянието на двойната задвижваща се
ос), неговата правна квалификация, която напълно му съответства, като актът съдържа
и останалите изискуеми реквизити по чл. 42 от ЗАНН.
Издаденото НП също отговаря на законовите разпоредби, регламентиращи
изискуемите реквизити, които следва да съдържа. Отразени са фактическите
обстоятелства на санкционираното нарушение и обстоятелствата по извършването му,
техническите средства, които са използвани за измерване на натоварването на ос и
резултатите от извършените измервания. Релевантните за съставомерността на
нарушението признаци са описани по начин, който да осигури упражняването на
адекватна на обвинителната теза право на защита. Налице е и съответствие между
словесното описание на нарушението и правната му квалификация.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Съдът приема, че обжалваното НП е издадено и при спазване на материалния
закон.
Съгласно чл. 139, ал.1, т2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението;
Конкретното максимално допустимо натоварване на осите е регламентирано с
чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че жалбоподателят е управлявал извънгабаритно ППС. Несъмнено се
установява, че от обективна страна на описаните в наказателното постановление дата
и място, Л. е управлявал МПС с четири оси, като сумата от натоварване на ос на
двойната задвижваща ос на МПС била 21.750т. (при разстояние между осите от
1.45см.) при максимално допустимо натоварване на оста- 19т., съгласно чл. 7, ал.1, т.5,
б."в" от Наредбата.
Измерените параметри на управляваното от жалбоподателя ППС показват, че
същото е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т.2 на Наредбата /както е посочено и в НП/. С оглед приетото и доказано по делото, че
МПС е тежко такова предвид установеното превишаване на максимално допустимите
норми по чл.7 от Наредбата, неотносимо е възражението, че в НП не била посочена
4
общата маса на ППС.
Разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.5, б. "в" от цитираната наредба предвижда, че
допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по
чл. 6, ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение
по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси
без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по
дадените в Приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е 19 т. за
сумата от нaтовaрвaнията на ос нa една двойнa ос нa моторни превозни средствa,
когато рaзстоянието между осите е от 1,3 включително до 1,8 m. В конкретния случай
сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е било 21.750, а
разстоянието между двете оси е било 1,45 м. (т.е. превишението е било 2,750 тона).
Предвид установеното по делото спазване на правилата при извършването на
съответните измервания, както и използваните за целта технически годни средства за
измерване, съдът намира за неоснователен въведения с жалбата довод за
компрометиране на извършеното измерване. Тук е мястото да се посочи, че е
неоснователно въведеното с жалбата възражение, че използваната при проверката
електронна везна може да бъде използвана за определяне на общата маса на
превозните средства само когато при измерването всички оси/колела са разположение
едновременно върху съответните части за приемане на товар. В случая с електронна
везна е измерено поосовото натоварване на МПС /чиито резултати са отразени в
издадената кантарна бележка/ и именно за установеното претоварване на двойната
задвижваща се ос е санкциониран водачът на МПС, за което измерване не е
необходимо всички оси/колела да са разположение едновременно върху съответните
части за приемане на товар.
Доколкото посочените обстоятелства са категорично установени с помощта
на надлежно и технически изправно и годно за експлоатация средство за измерване
съгл. чл. 35, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, настоящият съдебен състав
приема за безспорно доказано, че обективните признаци на административното
нарушение са реализирани изцяло.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредбата движението на извънгабаритни ППС се
осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в
случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид
транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в
рамките на общественото ползване на пътищата, като с ал. 5 на същата разпоредба е
предвидено, че на извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по
чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.
Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001
г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на
неговото превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би
породило риск от нанасяне на вреди и който поради своите размери или маса не може
да бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено
ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
В тази връзка следва да бъде подчертано, че по отношение на процесния
превозван товар – бирена каша, който е делим, подобно разрешително не е възможно
да бъде издавано, тъй като то се издава в случаите когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части, какъвто очевидно не е настоящият случай.
В същият смисъл е и Решение № 593 от 10.05.2024 г. на АдмС - София област
по к. а. н. д. № 219/2024 г., в което изрично е посочено, че разрешаването на движение
5
на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този случай би било
незаконосъобразно. Превозвания товар, в настоящия случай може да бъде "разглобен
на части" без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от
нанасяне на вреди, съответно да бъде превозен в рамките на общественото ползване на
пътищата с превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на Наредбата. Във всички случаи, в които разрешение не се следва
поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен и превозен на части,
така че ППС, с което превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана
за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретното ППС ще бъде
претоварено, съответно извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и
чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.“
Нарушението е осъществено и от субективна страна при форма на вина
непредпазливост, доколкото макар и да не се доказа жалбоподателят да е знаел за това,
че ППС е извънгабаритно и има претоварване на двойната задвижваща се ос, е можел
и е бил задължен съгласно разпоредбите на ЗДвП и Наредба № 11 от 03.07.2001 г. да
измери и съобрази натоварването на съответната двойна задвижваща ос на ППС, и при
претоварване да не предприема управлението на автомобила .
Тук е мястото да се посочи, че водачът на извънгабаритно ППС е субект на
административно нарушение по чл.139, ал.1, т. 2 вр. във вр. чл.7, ал.1 т.5, б. „в“ от
Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС,
тъй като е изрично посочен в санкционната разпоредба на чл.177, ал.3, т.1 ЗДвП.
Законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя с налагането на административно наказание на основание чл.177, ал.3,
т.1 ЗДвП, с която е предвидена глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството.
Наложеното административно наказание "глоба" в размер на 800. 00 лева, в
предел близък към минимума от 500. 00 лева съответства на тежестта на нарушението
и е съобразено с факта на първо нарушение от този вид от страна на жалбоподателя.
Установеното претоварване на управляваното от жалбоподателя ППС сериозно
уврежда пътната инфраструктура с всички произтичащи от това рискове за
безопасността на движението. При това положение съдът намира, че наказанието е
правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, в сила от 23.12.2021 г., за
нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, поради което съдът не разполага с възможността да приеме, че
нарушението на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП е маловажно такова по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и
обосновано.
При този изход на делото право за присъждане на разноски възниква за
наказващия орган.
Разпоредбата на чл.63д, ал.4 ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
6
служител с юридическо образование, като съгласно ал.5 размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание чл. 37, ал. 1
ЗПП заплащането на правната помощ следва да е съобразно с вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение
на НБПП. Като взе предвид фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
за производството пред Районен съд Благоевград следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер малко над минимално предвидения с чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно сумата от 100 /сто/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 ЗАНН, Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 9030/04.12.2024 г, издадено
от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на М.
С. Л. с ЕГН ********** с адрес г*** на основание чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП е наложена
"глоба" в размер на 800 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 ЗДвП във вр. чл.7,
ал.1, т.5, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН М. С. Л. с ЕГН ********** с
адрес общ. Благоевград, у*** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура”
сума в размер на 100лв /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение, направени в производството пред РС - Благоевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7