№ 5567
гр. София, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20251100507661 по описа за 2025 година
,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. Р. А. срещу Решение № 9370/22.05.2025 г. по
гр. дело № 51249/2024 г. по описа на Софийския районен съд, с което е отхвърлена
претенцията му по чл.144 СК до размера от 750 лева. Във въззивната жалба са наведени
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен
акт, който се твърди да е постановен в противоречие с материалния закон. Желае се отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена исковата претенция на
въззивника срещу неговия баща Р. С. А. по чл.144 СК за заплащане на издръжка на
пълнолетен редовно учащ в средно учебно заведение в размер на 750 лева месечно, считано
от навършване на пълнолетие до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното
изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума от деня
на забавата до окончателното плащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Р. С. А. е подал отговор, с който оспорва
въззивната жалба и желае потвърждаване на първоинстанционното решение. ПретендИ.
присъждане на сторените пред въззивния съд разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
1
притежаваща правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 9370/22.05.2025 г. по гр. дело № 51249/2024 г. по описа на Софийския
районен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. Р. А. срещу Р. С. А. иск с
правно основание чл.144 СК за присъждане на издръжка в размер на 950 лева месечно,
считано от 20.05.2024 г., до настъпване на законни причинни, водещи до изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска от деня
на забавата до окончателното плащане. Със съдебното решение ищецът е осъден да заплати
на ответника разноски в размер на 605 лева, при приложение на нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е сезИ.н с искане за присъждане на издръжка на
пълнолетен редовно учащ в средно учебно заведение.
Не е спорно в производството и се установява от представеното пред
първоинстанционния съд удостоверение за раждане, издадено на 19.06.2009 г. от Столична
община – район „Младост“ въз основа на акт за раждане 0823/19.06.2009 г.на същата
районна администрация, че въззиваемият е баща на въззивника, роден на 20.05.2006 г.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че по делото не са ангажИ.ни
доказателства, че след 20.05.2024 г. Т. Р. А. е учил редовна форма в средно учебно заведение.
Това обстоятелство подлежи на пълно и главно доказване от ищцовата страна, но такова не е
проведено и не е отделено за безспорно в производството. Различен извод не следва от
ангажИ.ните пред въззивния съд писмени доказателства, доколкото уверение № Д-
198/20.08.2025 г. на Минно-геоложкия университет „Св.Иван Рилски“ – София удостоверява
прием във висше учебно заведение, редовна форма за учебната 2025/2026 г., но иск за
присъждане на издръжка на пълнолетен учащ във висше учебно заведение не е бил предявен
и изменение на иска не е било предприето. Представената едва с въззивната жалба
разпечатка на хартиен носител на изображение от електронна страница на Министерство на
образованието и науката не е приобщена към доказателствената съвкупност по делото,
доколкото не представлява писмен документ или електронен документ по смисъла на чл.3 от
Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, съответно по чл.3, ал.1
от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Вън от
посоченото, същата не е в състояние да удостовери, че до полагане на държавния зрелостен
изпит въззивникът се е обучавал в редовна форма в Софийска гимназия по строителство или
друго учебно заведение.
В първоинстанционното решение правилно е отчетено, че отсъстват ангажИ.ни
доказателства от ищеца, комуто е доказателствената тежест, че същият има разходи за
посещения на образователни курсове и/или за лечение във връзка с влошено здравословно
състояние, каквито доводи са наведени в исковата молба.
Задължението на родителя да изплаща издръжка по чл.144 СК на негово навършило
2
пълнолетие редовно учащо дете не е безусловно, а е обусловено от наличието на определен
от закона фактически състав, включващ ограничението родителят да разполага с възможност
да дава издръжка без особени затруднения. Последното предполага по-широка материална
възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Същият трябва да притежават средства над тези за собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си дете. Това се налага от обстоятелството, че търсещият издръжка е вече
пълнолетен и родителят само подпомага учащия се. При извършване на тази преценка от
значение са обективните данни за приходите и разходите на родителя, от когото се търси
издръжка, като е ирелевантна теоретичната възможност за осигуряване на допълнителни
доходи с оглед обстоятелството, че родителят е в трудоспособна възраст и няма други
алиментни задължения (Решение № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о. на
ВКС, Решение № 305/07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на IV г. о., Решение №
195/01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на III г. о. на ВКС, Определение № 195 от
20.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6841/2014 г., III г. о. и др.). Преценката, която съдът дължи е
винаги конкретна и зависи от установеното имуществото, доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Тези предпоставки са съобразени от първоинстанционния съд при постановяване на
атакувания акт.
По делото не се установява въззиваемият да получава доходи от трудова дейност, а
декларИ.ното от него пред въззивния съд, че не реализИ. такива от 2016 г. не е надлежно
оборено.
Въз основа на приетото от въззивния съд удостоверение от 25.08.2025 г., издадено от
НАП, ТД – София се установява, че през 2024 г. възизваемият е декларИ.л доходи от
възнаграждения от извънтрудови правоотношения в размер на 756,54 лева.
От приетите от въззивния съд писмени доказателства по делото се установява, че
въззиваемият е закупил на 20.06.2025 г. ателие, два склада и две подземни паркоместа за
сумата от 179 300 евро, заплатени по банков път, но по – малко от месец по рано, на
30.05.2025 г., същият е продал свой апартамент на цена от 186 000 евро. Последното
подкрепя твърденията на бащата, че средствата от продажбата на апартамента са вложени в
покупката на недвижимите имоти, описани в представения от въззивника нотариален акт №
48, том VII, рег.№ 13625, дело № 1096/2025 г. на И.Д., нотариус рег.№ 039 на НК. Не е
спорно, че Р. С. А. има алиментни задължения към друго непълнолетно дете, което
обстоятелство е и служебно известно на съдебния състав, пред когото е висящо в.гр.д. №
135/2025 г. по описа на Софийски градски съд. Наличие на възможност за въззиваемия да
заплаща претендИ.ната от пълнолетния му син издръжка не се установява от представените
пред първоинстанционния съд договор за учредяване на ипотека от 30.01.2013 г. и договор
за покупко – продажба от 01.12.2011 г. с оглед периода на сключването им, липсата на
доказателства дадената в заем сума да е била върната и бащата да разполага с нея
понастоящем.
3
Действително, въззиваемият е управител и едноличен собственик на капитала на
„Болкан Премиер Груп“ ЕООД, ЕИК *********, и „Премиер Болкан Груп“ ЕООД, ЕИК
*********, но не се установява търговските дружества да развиват дейност и въззиваемият
да реализИ. доходи в тази връзка, а капиталът им е в размер на по 10 лева. Отсъстват
твърдения и доказателства за разпределени дивиденти. Обстоятелството, че въззиваемият е
управител в посочените по-горе дружества е индиция за възможност за реализИ.не на
доходи от търговска дейност и по договори за управление, но само по себе си не може да
обоснове конкретни изводи на съда в насока основателност на претенцията по чл.144 СК на
въззивника за присъждане на издръжка на пълнолетен, учащ редовно в средно училище.
Първоинстанционното решение е правилно, а доводите във въззивната жалба са
неоснователни. Първоинстанционното решение е постановено при спазване на материалния
и процесуалния закон, при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
правни норми и следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора разноски се следват на въззиваемата страна. Последната е
доказала разноски в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, за чието заплащане в
брой е представен договор за правна защита и съдействие от 20.06.2025 г., служещ като
разписка.
Така мотивИ.н, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9370/22.05.2025 г. по гр. дело № 51249/2024 г. по описа
на Софийския районен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Т. Р. А., ЕГН **********, да заплати на Р. С. А., ЕГН **********,
сторените пред въззивния съд разноски в размер на 600 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4