Р Е Ш Е Н И Е  №166

                                                                                                

                                                                                                  гр.Пловдив, 07.02.2020г.

 

                                                                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година  в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЪСТИНА ДИМИТРОВА

 

СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от председателя  гр.д.№73  по описа за 2019г., намира за установено следното:

 

          Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД.

          Производството е образувано по искова молба на „***“, ЕИК *** с предишно наименование „***“, с адрес: ***, представлявана от изпълнителния директор П. С. А. против „***“ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: *** и Б.А.П., ЕГН ********** ***. 

           Ищецът твърди, че е кредитор на ответното дружество за суми, за които са издадени изпълнителен лист на Окръжен съд – гр.Пловдив от ***г. по т.д.№402/2005г. и изпълнителен лист на Окръжен съд – гр.Пловдив от ***г. по т.д.№12/2003г. Въз основа на изпълнителните листове било образувано изпълнително дело №298 по описа на ЧСИ С.Г..

            Твърди се, че след възникване на задълженията, дружеството е прехвърлило свой недвижим имот на Б.А.П. с нотариален акт №171, т.V, н.д.№911 от 30.08.2018г., а именно: сграда с идентификатор №56784.506.111.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, със застроена площ от 197 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.506.111, с предназначение – друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка със застроена площ от 199 кв.м., построен по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отменен с Постановление №*** на Министерски съвет от 1997г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в ***, а именно – дворно място застроено и незастроено цялото от 14 500 кв.м., представляващо УПИ VІІІ-комплексно застрояване, търговия и зеленина, кв.592 по плана на Пета гр.част, ***, при граници на имота: от север – ул.“***“, от изток – ул.“***“, от юг – ул.“***“, от запад – ул.“***“.

           Поддържа се, че в нотариалния акт е посочено: че имотът се прехвърля вместо плащане на задължението, което „***“ЕООД има към Б.П., съгласно договори за прехвърляне на вземане, възлизащо общо на 41 000,00 лева, че с прехвърлянето на имота задълженията на дружеството ще се считат за погасени при условията и сроковете на сключеното между страните споразумение от 30.03.2018г., че данъчната оценка на имота е в размер на 123 717,60 лева. Ищецът оспорва договорите за цесия с твърдението, че същите не са подписани от лицата, сочени като техни автори; твърди, че датата на сключване на договорите не е достоверна. Тъй като в нотариалния акт не са индивидуализирани прехвърлените вземания и не е посочено от какъв договор произтичат, ищецът навежда възражение за нищожност на цесиите, поради невъзможен предмет.

           Като има предвид, че данъчната оценка на прехвърления от първия ответник имот е в размер на 123 717,60 лева, а насрещните вземания възлизат на 41 000,00 лева, ищецът счита, че нереципрочността на престациите доказва наличие на дарение като основание за извършеното разпореждане. Ето защо и поддържайки, че безвъзмезната сделка го уврежда и първият ответник е знаел за увреждането, ищецът сезира съда с искане да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна спрямо ищеца сделката, извършена с нотариален акт №171, т.V, н.д.№911 от 30.08.2018г., с която първият ответник е прехвърли на втория ответник собствеността върху гореописания имот.  При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че сделката е възмездна за частта от имота, съответстваща на сумата 41 000,00 лева, ищецът иска да бъде постановено решение, с което атакуваната сделка да бъде обявена за недействителна спрямо него за 2/3 ид.части от имота, съответстващи на разликата между 41 000,00 лева /размера на вземанията по договорите за цесия, за погасяване на които ответното дружество е прехвърлило имота вместо плащане/ и данъчната оценка на прехвърленото имущество в размер на 123 717,60 лева, за които само идеални части настоява, че сделката има безвъзмезден характер.

             В срока по чл.131 ГПК ответникът „***“ЕООД чрез пълномощника адв.А.О. е подал отговор, с който застъпва становище за недопустимост на евентуално предявения иск, тъй като сделката е изцяло възмездна, не е ясно как и защо ищецът съизмерява собствеността върху имота като вещно право с данъчната му оценка, а освен това петитумът на иска не съответства на изложените от ищеца фактически обстоятелства. По същество намира иска за неоснователен с възражението, че към момента на извършване на сделката ищецът не е имал качеството на кредитор спрямо „***“ЕООД, поради погасяване на вземанията му по изпълнителните листове по давност. Поддържа, че цената по сделката напълно съответства на състоянието на имота и неговата пазарна стойност, както и че погасените с прехвърлянето вземания са напълно валидни и редовно осчетоводени в счетоводството на дружеството.

         В срока по чл.131 ГПК ответникът Б.А.П. чрез упълномощения адв.В.Т. – М. е подал отговор, с който счита предявения евентуален иск за недопустим, тъй като договорът е възмезден и прехвърля правото на собственост върху целия имот, независимо дали договорената цена е 41 000,00 лева или 123 717,60 лева. Намира, че искът за прогласяване на относителна недействителност на сделката е неоснователен, тъй като посочените в исковата молба вземания на ищеца като кредитор са погасени по давност. Твърди, че е придобил възмездно имота като добросъвестен купувач и че цената му е по-ниска от данъчната оценка, тъй като в този размер напълно отговаря на състоянието на имота и неговата пазарна стойност.         

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:

           Съгласно пар.5 от ПЗР на Закон за публичните предприятия /ДВ бр.79 от 08.10.2019г./ *** се преименува на ***.

           Съгласно изпълнителен лист от ***г., издаден по т.д.№402/2005г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, „***“ООД е осъдено да заплати на ***“ – гр.*** сумите: 6784,81 щатски долара – незплатени осма, девета и десета годишна вноска по договор за приватизационна продажба от 03.12.1998г.; 31167,60 щатски долара съгласно чл.25 от договора от 03.12.1998г., ведно със законна лихва от 08.12.2005г. до окончателното изплащане; 3223,65 щатски долара – вноски по цената по договор от 30.06.1999г.; 21771,02 щатски долара – неустойка, ведно със законна лихва от 08.12.2005г. до окончателното изплащане; 160,00 лева – разноски.

          Съгласно изпълнителен лист от ***г., издаден по т.д.№12/2003г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив „***“ООД е осъдено да заплати на ***“ – гр.*** сумите: 3310 щатски долара на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и 11800 щатски долара на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, произтичащи от договор за приватизация от 30.06.1999г.; 600 лева – разноски.

           С нотариален акт №171, т.V, рег.№6115, н.д.№911 от 30.08.2018г. на нотариус С. З., „***“ЕООД, действащо чрез управителя си З. Л., е прехвърлило на Б.А.П. собствеността върху описания в исковата молба недвижим имот. Посочено е в договора, че собствеността се прехвърля вместо плащане на задължението, което дружеството има към П. съгласно договори за прехвърляне на вземане от 19.02.2018г. и подписаното във връзка с тях споразумение от 30.03.2018г., което задължение възлиза в общ размер на 41 000,00 лева. Посочена е данъчна оценка на прехвърления имот в размер на 123 717,60 лева.

           За уважаването на Павловия иск е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: ищецът да притежава качеството „кредитор“ по отношение на ответника, който се е разпоредил с имуществото си, атакуваната сделка да е увреждаща за кредитора /с нея да е намалено имуществото на длъжника/, длъжникът и лицето, с което той е договарял /когато действието на разпореждане е възмездно/ трябва да са знаели, че с извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. В настоящия случай е установено не само твърдението, че ищецът притежава качеството на кредитор по отношение на ответното дружество, но са представени и доказателства за това, че паричното вземане на  *** със сегашно наименование „***“ е безспорно установено с посочените по-горе съдебни актове.

            Съдът приема за установен по безспорен начин и факта, че с атакуваната сделка длъжникът е отчуждил правото си на собственост по отношение на недвижим имот, което е довело до намаляване на  имуществото му и до затрудняване на удовлятворяването на ищеца като кредитор, поради невъзможността да се удовлетвори за вземанията си от стойността на прехвърления имот.

            Съгласно трайно установената съдебна практика правоотношенето, от което произтича вземането на кредитора не е предмет на делото по Павловия иск и съдът не може да проверява съществува ли то или не /освен ако вземането е отречено с влязло в сила решение/. Поради това ответниците не могат да се бранят с възражения, които се основават на правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор. Такива в случая са възраженията на ответниците за погасяване на кредиторовото вземане по давност, които съдът намира за неоснователни в контекста на казаното.

            Спорните по делото въпроси са има ли процесната сделка безвъзмезден характер изцяло или отчасти /в който случай не следва да се доказва наличие на знание у приобретателя за увреждането по аргумент на чл.135, ал.1, изречение второ от ЗЗД/ и действителни ли са договорите за цесия, задълженията по които са погасени с прехвърляне на имота вместо плащане.

         Приетите по делото експертизи на вещото лице М.С. установяват, че оспорените договори за цесия, сключени на 19.02.2018г. между В.Л. и Б.П. и между Б.Л. и Б.П., са подписани от лицата, сочени като автори. Ето защо възражението на ищеца за неистинност на документите е неоснователно.

         С договор за прехвърляне на вземане, сключен между В. Л. като цедент и Б.П. като цесионер е прехвърлено вземането на цедента срещу „***“ЕООД в размер на 38 000,00 лева, произтичащо от договор за заем за погасяване на данъчни задължения на дружеството по ДРА №*** на ТДД – гр.***. С договор за прехвърляне на вземане, сключен между Б. Л. като цедент и Б.П. като цесионер е прехвърлено вземането на цедента срещу „***“ЕООД в размер на 3000,00 лева, представляващо остатък от дължими суми по договор за заем, за което са съставени и осчетоводени от дружеството Приходен касов ордер №3/4 от ***г. Със споразумение от ***г. Б.П. в качеството му на кредитор и „***“ЕООД в качеството му на длъжник са констатирали съществуването на задълженията, произтичащи от двата договора за цесия в общ размер на 41 000,00 лева и дружеството е поело задължение да погаси тези задължения, като вместо плащане да прехвърли на кредитора правото на собственост върху сграда с идентификатор №56784.506.111.42. Това споразумение е било представено като доказателство пред нотариуса при изповядване на сделката.

         Нотариалният акт представлява официален документ /съставен е от нотариуса в качеството му на длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установените в закона форма и ред/ и като такъв той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК относно извършените от нотариуса действия, в това число и относно представените и описани в акта документи. Представянето на споразумението от ***г. в производството по извършване на въпросната разпоредителна сделка обвързва съда да приеме съществуването на договорите за цесия към момента на подписване на нотариалния акт, макар съдъжанието на споразумението и на цесиите да не е възпроизведено подробно в нотариалния акт. Съществуващата договореност между страните задълженията към П. да се погасят чрез прехвърляне на имот вместо плащане, за която договореност свидетелства нотариалния акт, е достатъчно основание да се приеме, че договорите за цесия са съществували към момента на сделката. Ето защо и предвид нормата но чл.181, ал.1 от ГПК възражението на ищеца, че договите нямат достоверна за него дата и са му непротивопоставими е неоснователно.

       Неоснователно е и възражението на ищеца, че договорите за цесия са нищожни поради невъзможен предмет, тъй като в атакуваната сделка прехвърлените задължения не са индивидуализирани. Съгласно чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В случая двата договора имат за предмет вземания на цедента спрямо дружеството, които са надлежно описани във всеки от договорите и за които няма доказателства да са несъществуващи, негодни или невъзможни. Всеки порок, който води до нищожност на сделката произтича от самата сделка и не зависи от други стоящи извън нея юридически факти, поради което невъзпроизвеждането на конкретните прехвърлени вземания в нотариалния акт за прехвърляне на имота по никакъв начин няма за последица опорочаване на договорите за цесия.

          Съдът не споделя тезата на ищеца, че прехвърлянето на имота е станало изцяло или отчасти безвъзмездно. Ясна е волята на страните, че правото на собственост се прехвърля възмездно, като прехвърлителят с престацията замества плащането на паричните си задължения към преобретателя, явяващ се негов кредитор на основание договорите за цесия. От отговора на въпроса в какво съотношение са тези парични задължения с размера на данъчната оценка на имота, не може да се  определя характера на сделката като възмездна или безвъзмездна. Неравностойността на престациите не обосновава извод за наличие на каквото и да било дарствено намерение, тъй като при дарението изобщо липсва насрещна престация. Ето защо съдът приема, че атакуваната сделка е с изцяло възмезден характер, поради което за уважаването на иска е необходимо да се докаже, че ответникът Б.П. е знаел за увреждането на ищеца - кредитор на дружеството. Доказателства в този смисъл не са събрани по делото. Липсата на една от визираните в закона предпоставки прави исковете неоснователни и като такива същите следва да се отхвърлят, включително и исковете предявени като евентуални и касаещи само част от правата върху прехвърления имот. 

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното дружество сумата 800,00 лева – платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие,  приложен на л.160 от делото.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника Б.А.П. сумата от 300,00 лева – направени разноски за експертиза. На адв.В.Т. - М. като пълномощник на П. не следва да се присъжда възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, каквото искане се съдържа в молба от 15.01.2020г., тъй като по делото не е представен договор за правна защита, от който да е видно, че адвокатът е поел задължение да представлява ответника безплатно.  

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „******“, ЕИК ****** /с предишно наименование „*****“/, с адрес: гр.****, ул.“******“№**, представлявана от изпълнителния директор П. С. А. против „****“ЕООД, ЕИК****** със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.“*****“№** и Б.А.П., ЕГН ********** *** искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на сделката, извършена с нотариален акт №***, т.*, рег.№****, н.д.№911 от 30.08.2018г. на нотариус С. З., с която  „******“ЕООД е прехвърлило на Б.А.П., ЕГН ********** вместо плащане на задължението, което дружеството им към последния съгласно договори за прехвърляне на вземане от *****г. в размер на общо 41 000,00 лева, следния недвижим имот: сграда с идентификатор №56784.506.111.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.******, ул.“****“, със застроена площ от 197 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.506.111, с предназначение – друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка със застроена площ от 199 кв.м., построен по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отменен с Постановление №**** на Министерски съвет от 1997г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.***, а именно – дворно място застроено и незастроено цялото от 14 500 кв.м., представляващо УПИ VІІІ-комплексно застрояване, търговия и зеленина, кв.592 по плана на Пета гр.част, гр.*****, при граници на имота: от север – ул.“******“, от изток – ул.“*******“, от юг – ул.“*******“, от запад – ул.“*******“.

ОТХВЪРЛЯ предявените при условията на евентуалност от „*******“, ЕИК ***** /с предишно наименование „*****“/, с адрес: гр.****, ул.“*****“№**, представлявана от изпълнителния директор П. С. А. против „******“ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.“******“№** и Б.А.П., ЕГН ********** *** искове по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителна спрямо ищеца на сделката, извършена с нотариален акт №***, т.*, рег.№*****, н.д.№911 от 30.08.2018г. на нотариус С. З., с която  „*******“ЕООД е прехвърлило на Б.А.П., ЕГН ********** вместо плащане на задължението, което дружеството им към последния съгласно договори за прехвърляне на вземане от ******г. в размер на общо 41 000,00 лева, следния недвижим имот: сграда с идентификатор №56784.506.111.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.*****, ул.“*****“, със застроена площ от 197 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор №56784.506.111, с предназначение – друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда, брой етажи – 1, която съгласно титул за собственост представлява обект – нежилищна постройка със застроена площ от 199 кв.м., построен по реда на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, отменен с Постановление №**** на Министерски съвет от 1997г., получил постоянен градоустройствен статут в недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр.*****, а именно – дворно място застроено и незастроено цялото от 14 500 кв.м., представляващо УПИ VІІІ-комплексно застрояване, търговия и зеленина, кв.592 по плана на Пета гр.част, гр.******, при граници на имота: от север – ул.“*****“, от изток – ул.“*****“, от юг – ул.“******“, от запад – ул.“******“, до размер на 2/3 ид.части от имота.

ОСЪЖДА „*******“, ЕИК ****** /с предишно наименование „********“/, с адрес: гр.****, ул.“*****“№**, представлявана от изпълнителния директор П. С. А., да заплати на „******“ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр.****, ул.“****“№** сумата 800,00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „*********“, ЕИК ***** /с предишно наименование „******“/, с адрес: гр.*****, ул.“*****“№**, представлявана от изпълнителния директор П.С. А., да заплати на Б.А.П., ЕГН ********** *** сумата 300,00 лева – разноски за вещо лице.

Оставя без уважение искането на адв.В.С.Т. – М. за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: