№ 286
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20235300500359 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 09137/26.01.2023г. по описа на ЧСИ К.П., рег.
№***, район на действие - ПдОС, подадена от В. А. К., ЕГН: **********, от гр.А.,
кв.З., ул.“К.ф.“ №***, вх.***, ет.***, ап.***, чрез пълномощника адвокат С. Д., против
Разпореждане изх.№ 3525/12.01.2023 г. по изп.дело № 20208240400074 на ЧСИ К.П., с
което е оставено без уважение искането на В. А. К., обективирано в молба с вх.№
00304/04.01.2023 г. за прекратяване на изпълнителното дело с искане да бъде отменен
отказът за прекратяване на изп.дело като незаконосъобразен. Жалбоподателката
релевира оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането, с което съдебният
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство. Поддържа се, че
съдебният изпълнител е бил длъжен да прекрати изпълнителното производство против
В. К. предвид отказа й от наследството и тъй като изпълнителният лист е престанал да
разпростира субективните си предели спрямо същата. Моли да се отмени отказа на
ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело. Претендира присъждането на разноски.
Ответната страна по жалбата - взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ЕАД, ЕИК:*********, чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Н., оспорва жалбата
като неоснователна и необоснована. Посочва, че длъжницата В. К. е била търсена
многократно по делото, но не е била открита. Посочва, че от смъртта на наследодателя
до датата на отказа от наследство са минали десет години, в рамките на които В. К.
била приела наследството с конклудентни действия. Поддържа, че е налице мълчаливо
1
приемане на наследството. Моли за отхвърляне на жалбата.Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.Присъединеният взискател - ТД
на НАП - Пловдив не взема становище по жалбата.
В мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ К.П., рег.№***, район на действие -
ПдОС, излага подробни доводи срещу оплакванията в жалбата. Посочва извършените
изпълнителните действия по делото. Намира жалбата за неоснователна. Поддържа, че
В. К. е приела наследството на наследодателя чрез конклудентни действия в рамките
на десет години от смъртта на последния. Моли да се остави жалбата без уважение и да
се потвърдят обжалваните действия.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и след преценка на обжалвания акт и приложените по
изпълнителното дело доказателства, намери за установено следното: Съгласно
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение. Жалбата е допустима
като подадена в срок от процесуално легитимирана страна, която има правен интерес
от обжалването, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител.
По същество настоящият съдебен състав намира следното: Изпълнително дело
№ 20208240400074 по описа на ЧСИ К.П. е образувано по молба на взискателя
„Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД против М.Н.К. и изпълнителен лист от
17.04.2012 г., издаден от СГС по т.д.№ 2218/2012 г. От постъпилото по делото
удостоверение за наследници от 27.01.2020 г. изд. от Община Асеновград се
установява, че длъжникът М.Н.К. е починала на *** г. и е оставила наследници В. А. К.
/дъщеря/ и Х.А.Щ. /син/, които са конституирани на осн.чл.429, ал.2 ГПК като
наследници на починалия длъжник. По делото са извършвани справки за проучване на
имуществото на конституираните длъжници, както и са наложени запори и възбрана
върху установени вземания и недвижимо имущество. По отношение на
жалбоподателката се установява, че поканата за доброволно изпълнение й е била
връчена чрез работодателя на 12.12.2022 г.
На 04.01.2023 г. е постъпила молба от В. А. К., чрез пълномощника адвокат Д., с
която е представила удостоверение от РС - Асеновград за вписан отказ в особената
книга при съда за отричане от наследството на М.Н.К. под № ***/***г. С молбата е
поискано прекратяване на делото и вдигането на наложените запори.
На 10.01.2023 г. взискателят „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД е депозирал
становище, с което е оспорил искането в молбата като неоснователно.
Последвало е постановяване на обжалваното разпореждане с изх. №
3525/12.01.2023 г. с което съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на В.
А. К., обективирано в молба с вх.№ 00304/04.01.2023 г. да бъде прекратено
2
изпълнителното дело, а въз основа на това и искането й за възстановяване на
постъпилите суми и за вдигането на наложените обезпечения по изп.дело. За да
постанови отказа да прекрати изп.дело ЧСИ се е позовал на обстоятелството, че от акта
на смъртта на наследодателя до отказа от наследството от длъжника В. К. са минали
десет години. Според ЧСИ в рамките на посочените десет години В. К. е приела
наследството с конклудентни действия, включително и чрез получаване на движими
вещи, собственост на наследодателя. Посочил е, че ЧСИ не е компетентен да се
произнесе по недействителността на отказа от наследство, но въз основа на прежде
изложеното не е зачел отказа от наследство.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.426 от ГПК съдебният изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Съдебният изпълнител е
обвързан от субективните и обективните предели на изп.лист, поради което
конституира страните в изпълнителното дело, индивидуализирани в изпълнителния
лист - взискател и длъжник, както в случая е сторено. Според разпоредбата на чл. 429,
ал. 2 ГПК издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде
изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че
са се отказали от наследството или че са го приели по опис. В разглеждания случай се
установява, че по реда на чл.429, ал.2 ГПК съдебният изпълнител е конституирал
наследниците на починалния длъжник - В. А. К. и Х.А.Щ.. По отношение на В. К. се
установява, че е направила отказ от наследството на длъжника М.Н.К., който отказ е
вписан в особената книга на съда съгласно чл. 52 от Закона за наследството. Съдът
намира, че след като е заявила отказа си от наследството, В. К. е загубила с обратна
сила качеството си на наследник на М.К., поради което срещу нея не могат да бъдат
извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на
кредитора на починалия длъжник. Противно на изложеното, съдебният изпълнител не
се е съобразил с отказа от наследството. Видно от мотивите на обжалваното
разпореждане, ЧСИ е изложил съображения, че не е компетентен да преценява
законосъобразността на отказа от наследство, но независимо от това е извършил
преценка на същия, считайки, че В. К. е приела наследството с конклудентни действия.
По този начин, съдебният изпълнител, без да има право да преценява прието ли е
наследството преди вписването на изричния отказ от същото, не е зачел
удостовереното с надлежен документ обстоятелство на вписания отказ от
наследството. В този смисъл обжалваният отказ се явява незаконосъобразен и следва
да бъде отменен и делото да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания да
прекрати производството по отношение на В. К..
По разноските: С оглед изхода на правния спор е основателно искането на
жалбоподателката за присъждането на разноските по делото, които се установяват в
3
размер на 600 лева - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие 25 лева - държавна такса по сметка на ПдОС. Ответникът по жалбата е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е
основателно. В разпоредбата на чл.10, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за обжалване на действията на
съдебен изпълнител е предвидено възнаграждение в размер от 400 лв., а когато
жалбите се разглеждат в открито заседание – 600 лв. В случая делото не е разгледано в
открито съдебно заседание, както и не се отличава с правна и фактическа сложност,
поради което следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 400 лева, ведно с
платената държавна такса от 25 лева
Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане изх.№ 3525/12.01.2023 г. по изп.дело №
20208240400074 по описа на ЧСИ К.П., рег.№***, район на действие - ПдОС, с което е
оставено без уважение искането на В. А. К., ЕГН: **********, обективирано в молба с
вх.№ 00304/04.01.2023 г. за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на
същата и ВРЪЩА делото на ЧСИ К.П., с указания за прекратяване на изп.дело №
20208240400074, по отношение на В. А. К., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК:*********, да заплати
на В. А. К., ЕГН: **********, сумата в размер на 425 лева - разноски за
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4