ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 692
гр. Пазарджик, 07.11.2017 г.
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение,
в закрито заседание, на седми ноември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ
ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 79/2017 г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по предявен иск
от „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, ет. 1, ап. 4, срещу
„Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Щърково, общ. Лесичево, област Пазарджик,
ул. „Втора“ № 3, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
С
исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени
доказателства и прилагане на ч. гр. д. № 623/2017 г.
по описа на РС – Пазарджик /заповедното производство/.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Еко Агро Дар“ ООД е депозирал отговор на исковата
молба, в който е поискал привличане на В.И.С., като трето лице - помагач на страната на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. С определение № 434 от 05.07.2017 г. съдът е уважил
искането, като е конституирал същото. Във връзка с оспорването на датата
на издаване на процесния запис на заповед, датата на приемането му за плащане в
по-късен (необозначен) момент, датата на Протокол от 12.05.2016 г. за проведено
ОС на съдружниците на ответника и подписа на В. М.К., положен в протокола, се
иска откриване на производство по оспорване истиността на тези документи с
въпроси дали датата „12.06.“ в записа на заповед и изписването ръкописно на
имената на В.И.С. са изпълнени от това лице или от друго, със същата химикална
паста и по едно и също време, дали подписът на съдружника В.М.в Протокола е
изпълнен от него или друго лице? Направено е доказателствено искане на
основание чл. 190 от ГПК да се задължи третото лице – помагач В.С. да представи
оригинала на Протокол от 12.05.2016 г. за проведено Общо събрание на
съдружниците на „Еко Агро Дар“
ООД. Моли се съдът да изиска копия от преписки от Районна и
Окръжна прокуратура – Пазарджик.
Постъпил е
отговор от третото лице – помагач на страната на ответника В.И.С.. Моли се за
приемане на представени писмени доказателства и допускане на гласни – двама
свидетели при режим на довеждане Е. Д. Г.– бивш съдружник при ответника и Катя
Тодорова – счетоводител за установяване на отказа на съдружниците да платят на
ищеца дължимата сума по договора от 12.06.2016 г. за проучване за техническа
осъществимост на инвестиционен проект, сключен с ищцовото дружество.
В срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Оспорва се приемането
на представени от ответника писмени доказателства, като относими за вътрешните
отношения между ответното дружество и неговия управител, но неотносими за
настоящото производство, както и се оспорва допускане на експертизите.
В срока по чл.
373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова
молба, с който се поддържа изложеното в отговора. Моли се за допускане на трима
свидетели при режим на довеждане, които да установят обстоятелства по твърденията
за нищожност на записа на заповед поради накърняване на добрите нрави, липса на
съгласие на дружеството, привидна сделка и сделка, сключена във вреда на
дружеството.
По допустимостта на претенциите:
Спазването на
установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка
за съществуване на правото на иск. В конкретния случай правото на иск на
кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното производство в
срок надлежно възражение. При обусловеността на правото на иск на ищеца от
надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на
съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на
длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката на
съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на
указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния
иск (така т.10а от ТР № 4/2013 г.).
От изисканото и приложено по настоящото дело ч. гр. д. № 623/2017 г. на РС –
Пазарджик по образуваното заповедно производство се установява, че заповедта за
незабавно изпълнение (чрез връчване на ПДИ) е връчена на ответника на
02.03.2017 г. Възражението по чл. 414 от ГПК е подадено на 14.03.2017 г., т. е.
същото е в 2-седмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е уведомен за
депозираното възражение на 07.04.2017 г., като искът е предявен на 05.05.2017
г., видно от пощ. клеймо, т.е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК и е допустим.
Легитимацията на страните
съответства на твърденията за неизпълнение на парично задължение по запис на заповед,
издадена заповед за незабавно изпълнение и депозирано възражение от длъжника.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото
искане за приемане на представени с исковата молба писмени
доказателства е основателно.
По направеното
доказателствено искане за откриване на производство по оспорване истиността на
записа на заповед и протокол от 12.05.2016 г., съдът приема следното:
Изрично
ответникът заявява, че не оспорва, че процесният запис на заповед е подписан от
В.И.С., действаща като управител на дружеството. Следователно не се оспорва
формалната доказателствена сила на документа, а именно, че материализираното в
него изявление изхожда от лицето, подписало документа като негов автор. В тази връзка,
доколкото не се оспорва автентичността на документа, ирелевантен е отговорът на
въпроса дали ръкописното изписване на името на издателя е на лицето, което е
подписало същия, тъй като това няма да промени извода, че менителничният
документ е подписан от В.С.. Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ не изисква изписване
на имената на издателя.
Съгласно чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги
издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, т. е. когато
датата е включена в съдържанието му (както е в
случая предвид изискването на чл. 535, т. 6 ТЗ), всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на
основание чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне,
при съответните процесуални ограничения относно доказването (чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 и чл. 165, ал. 2 от ГПК). При възражение за антидатиране, посоченият в документа
издател не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 от ГПК относно
достоверната дата, т. к. нейни адресати са само трети спрямо документа лица, а представляваното дружество не е трето лице по смисъла на
цитираната разпоредба.
Оспорването на
достоверността на датата не се извършва по реда на чл. 193 от ГПК,
доколкото наличието
или липсата на достоверна дата, не се отразява на автентичността на документа.
С оглед на изложеното, принципно няма пречка да се
установява недостоверността на датата на издаване на документа, но във всеки случай страната, която навежда подобно
оспорване следва да има интерес от това. Оспорване само по себе си без значение
за изхода на делото е недопустимо - съдът допуска доказателства, които имат
значение за решаване на делото съгласно чл. 159, ал. 1 от ГПК.
В случая направеното формално
оспорване на датата на издаване на записа на заповед не е подкрепено с
твърдения, обосноваващи правен интерес от направеното оспорване, т. е. не се
сочи какви ще са правните последици от евентуалното установяване антидатирането
на посочения документ и по какъв начин това би повлияло на изхода на делото /напр.
не се твърди, че записът на заповед е подписан на дата, на която подписалият за
издател не е бил представляващ дружеството и по този начин не обвързва
представляваното лице/. С оглед на изложеното искането за откриване на
производство по чл. 193 от ГПК е неоснователно.
ІІ. Не се
оспорва от ответника, че записът на заповед е издаден с падеж на определена
дата – 01.02.2017 г. При това положение ирелевантно за изхода на делото се
явява установяване на обстоятелството кога точно е предявен за плащане
менителничният ефект.
ІІІ. Представеният
Протокол от 12.05.2016 г. за проведено ОСС на ответника също е неотносим за
изхода на спора по настоящото дело, поради което установяването на неговата
неавтентичност е ирелевантно обстоятелство.
В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка
от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи
за претендираното, съответно
отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В тази връзка следва да се посочи, че нито ищецът, нито
ответникът навеждат твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение.
Ответникът дори изрично поддържа, че липсва такова.
По делото са налице твърдения от третото лице – помагач за наличие
на каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, но
същото заявява, че задължението на ответника по обезпечената сделка не е
изпълнено, поради което искът, основан на менителничната сделка, се явява
основателен (по същество признание на иска).
Представените от ТЛ-помагач писмени доказателства,
удостоверяващи наличието на каузално правотношение (договор за проучване от
12.06.2016 г., приемо-предавателен протокол от 01.09.2016 г., фактура, 2 бр.
молби), са неотносими за спора. Същите биха били относими, ако в предмета на
доказване бе въведено твърдение за изпълнение на задължението на ответника
по каузалната сделка (обезпечена с издаването на записа на заповед), което би
довело до отхвърляне на иска, основан на вземането по записа на заповед. В
случая, доколкото такова твърдение няма наведено от ищеца и ответника (а
е и преклудирана възможността да се наведе такова след отговора на исковата
молба – така т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), респ. както се посочи, не
се твърди изпълнение на задължението, което е обезпечено с договора, съдът не е
необходимо да изследва наличието на каузално правоотношение. От друга страна,
ТЛ-помагач не следва да доказва неизпълнението на задължението по договора, тъй
като твърдението за отрицателния факт не подлежи на доказаване.
Представените от ответника писмени доказателства (договор за
консултантска услуга, 2 бр. жалби, молба до ДФЗ, отговор от ДФЗ, заявление от В.С.
до ДФЗ, протокол от ОСС от 12.05.2016 г., покани, отговори на покани) също се
явяват неотносими за спора по изложени
вече съображения.
Направеното доказателствено
искане за задължаване на Веря С. да представи оригиналният протокол от 12.05.2016
г. също е неотносимо.
Искането на ТЛ –
помагач за допускане на гласни доказателства за установяване на отказа на
новоприетите съдружници да се плати по договора от 12.06.2016 г. също се явяват
неотносими за спора, доколкото на доказване подлежи положителния факт за
извършено плащане, а не отрицателния за неплащане.
Искането на
ответника за допускане на гласни доказателства (трима свидетели при режим на
довеждане) за установяване нищожността на записа на заповед е допустимо и
следва да се уважи.
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен иск от
„Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, ет. 1, ап. 4, срещу
„Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Щърково, общ. Лесичево, област Пазарджик,
ул. „Втора“ № 3, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ
за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, ет. 1, ап. 4, срещу
„Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Щърково, общ. Лесичево, област Пазарджик,
ул. „Втора“ № 3, за установяване на вземането на ищеца от ответника за сумата от 72 000 лева, на основание издаден запис на
заповед от 12.06.2016 г. с падеж 01.02.2017
г., за което
е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 368 от 24.02.2017 г. по ч. гр. д. № 623/2017 г. на РС – Пазарджик,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 17.02.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски, включително тези в заповедното производство.
С Определение № 434 от 05.07.2017 г. съдът е конституирал В.И.С.,
ЕГН **********,***, като трето лице – помагач на страната
на ответника.
В исковата молба ищецът твърди, че на 12.06.2016 г. „Еко Агро Дар“ ООД е издал в негова полза запис на заповед за сумата от 72 000 лева и с
падеж 01.02.2017 г. Записът на заповед бил предявен за плащане, но дължимата по
него сума не била платена. Поради това ищецът депозирал на 17.02.2017 г.
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК,
като по образуваното ч. гр. д. № 623/2017 г. на РС – Пазарджик била издадена
Заповед за незабавно изпълнение № 368 от 24.02.2017 г. и Изпълнителен лист № 582 от същата дата, с които било
разпоредено на длъжника „Еко Агро Дар“ ООД да заплати на „Европроект
консулт 2014-2020“ ЕООД сумата от 72 000 лева, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане на
главницата, както и 2 440 лв. – разноски по делото. Било образувано
изпълнително дело № 277/2017 г. по описа на ЧСИ, рег. № 904 от КЧСИ, като
ответникът подал възражение по чл. 414 от ГПК, обусловило предявяването на
настоящия иск. Моли за уважаване на същия.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК, ответникът „Еко Агро Дар“ ООД е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи се, че не се
спори, че процесният запис на заповед е подписан от В.И.С.-съуправител. Оспорва
се, че същият е действителен и е породил задължения срещу ответното дружество.
В тази връзка се твърди, че записът на заповед ангажира отговорността само на
физическото лице, което го е подписало, като се сочат разпоредбите на чл. 537
вр. чл. 461 – 463 от ТЗ. Оспорват се изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, вкл. време на издаване и място на предявяване на ценната книга,
като се иска откриване на производство по оспорване достоверността на датата и
приемането за плащане на записа на заповед в един по-късен необозначен момент. Твърди
се, че съгласно чл. 36, ал. 3 от обявения в ТР дружествен договор на ответното
дружество, управителят може да сключва сделки на стойност над 15 000 лева
само след предварително писмено съгласие на съдружниците, изразено в протокол
на ОС, което може да бъде и неприсъствено. Това ограничение е вписано в ТР,
поради което било известно на всяко трето лице, включително ищеца по делото –
чл. 141, ал. 2, изр. 2 от ТЗ. В тази връзка се излага, че В.С. е подписала
запис на заповед на стойност над предвидената в дружествения договор от
15 000 лева, т. е. за 72 000 лева, без знанието и съгласието на
съдружниците към момента на подписването – 12.06.2016 г. Тъй като ищецът се
явява недобросъвестен, едностранната сделка се явява относително недействителна
спрямо ответното дружество и не го е задължила. Доколкото обаче подписът в
записа на заповед е на В.С., на основание чл. 537 във вр. чл. 461, ал. 1 и чл.
462 ТЗ, същият е действителен по отношение на нея и тя се явява задълженото
лице. Поддържа се, че сключената сделка е нищожна и като накърняваща добрите
нрави, поради липса на съгласие на дружеството, като привидна по отношение на
ответното дружество, както и като сключена от представителя във вреда на
дружеството-представляван. Излага се, че липсва и каузална сделка с
дружеството-ищец, за да се поеме отговорност за 72 000 лева с процесната
ценна книга. Сделката накърнява добрите нрави, тъй като В.С. е действала против
интересите на дружеството, като отговор на предприетите срещу нея действия за
търсене на отговорността й като управител по чл. 145 от ТЗ и изключването й
като съдружинка от дружеството по чл. 126, ал. 3 ТЗ. Ответникът излага в
хронологичен ред събития, които са ирелевантни за предмета на настоящото дело,
доколкото не се твърди да е налице каузално правоотношение във връзка с което,
като обезпечение, да е издаден записът на заповед, задължението по което да е
изпълнено от ответника. Напротив –
оспорва се съществуването на други отношения с ищеца. Ответникът въвежда
твърдения за извършени от управителя В.С. действия, за които не е овластявана
от ОСС на ответното дружество, респ. за действия против интересите на
дружеството – сключен договор за заем, за подаване на заявление за прекратяване
разглеждане на заявление до ДФ „Земеделие“, странни съвпадения между сумата по
договор за заем и общата сума от издадени записи на заповед от ответното
дружество и т. н., обстоятелства които са извън предмета на делото в настоящото
производство, а по-скоро относими за друго производство (чл. 145 от ТЗ).
Оспорва се датата и подписа за Васил Митков Кръстев, положен в Протокол от 12.05.2016
г. за проведено ОС на ответното дружество с искане да се открие производство по
оспорване съдържението му. Направено е доказателствено искане за задължаване на
Веря С. да представи оригиналният протокол от 12.05.2016 г. Моли за отхвърляне
на иска.
Постъпил е
отговор от третото лице – помагач на страната на ответника В. И.С., в който се
твърди, че процесният запис на заповед е издаден от нея и същият обезпечава
изпълнението по Договор от 12.06.2016 г., сключен с ищеца, за проучване за
техническа осъществимост на инвестиционен проект за строителство и оборудване
на ферма за подово отглеждане на пилета – бройлери. Поддържа се, че проучването
е необходимо пред ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) във връзка с кандидатстването на
ответното дружество в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по Плана за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. по мярка 4.1
за изграждане и оборудване на птицеферма. Сочи се, че В.С. е била надлежно
упълномощена да представлява ответника пред ДФЗ с решение на ОС на
съдружниците, обективирано в Протокол от 12.05.2016 г. Твърди се, че ищецът е
изпълнил задължението си по договора, като с приемо-предавателен протокол от
01.09.2016 г. е предал проучването на ответника, но новоприетите съдружници
Митко Кръстев и Благовест Гогов отказали да бъде платена дължимата по договора
сума от 72 000 лева. На 01.02.2017 г. ищецът издал фактура за вземането и
предявил за плащане процесния запис на заповед. Моли се за приемане на
представени писмени доказателства и допускане на гласни – двама свидетели при
режим на довеждане Е. . Г.– бивш съдружник при ответника и Катя Тодорова –
счетоводител за установяване на отказа на съдружниците да платят на ищеца
дължимата сума по договора.
В срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се изразява
становище, че издаденият запис на заповед ангажира отговорността на ответното
дружество, а не на издателя физическо лице, доколкото същото е един от тримата
управители, които представляват ответника. В ТР е посочено, че управителите
представляват ответника заедно и поотделно, респ няма други вписани ограничения
в представителната власт на В. С., поради което решение на ОС на съдружниците
не е необходимо условие за действителност на записа на заповед.
В срока по чл.
373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова
молба, с който се поддържа изложеното в отговора.
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът, с оглед насрещните съвпадащи твърдения,
приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството че е налице подписан запис на заповед от 12.06.2016 г. с
издател „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, действащо чрез управителя си В. И.С. и поемател „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД,
ЕИК *********.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя
съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи
тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни
последици и на които основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият
правен спор възлага в тежест на ищеца доказването
на предпоставките от специфичния фактически състав на нормата на чл. 422, ал. 1
от ГПК: ищецът – кредитор доказва вземането
си, основано на
менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи възраженията си за
нищожност на записа на заповед.
ПРИЛАГА като писмено доказателство по настоящото
дело ч. гр. д. № 623/2017 г. по описа на РС – Пазарджик.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените
към
исковата молба копия на документи,
заверени по реда на чл. 183 от ГПК.
НЕ
ПРИЕМА представените от ответника
и третото лице – помагач писмени доказателства, а именно: договор за проучване от 12.06.2016 г., приемо-предавателен
протокол от 01.09.2016 г., фактура, 2 бр. молби, договор за консултантска
услуга, 2 бр. жалби, молба до ДФЗ, отговор от ДФЗ, заявление от В.С. до ДФЗ,
протокол от ОСС от 12.05.2016 г., покани, отговор на покани.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да води в
съдебно заседание трима свидетели за установяване на твърденията си за
нищожност на записа на заповед.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали
доказателствени искания.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 19.01.2018 г. от 9.30 ч., за която дата и час се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, като на ищеца
да се връчи и препис от допълнителния отговор на ответника и отговора на
ТЛ-помагач.
Определението не
подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: