Решение по дело №231/2020 на Районен съд - Провадия

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……… / 26.05.2020 г., гр. ****

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 231/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

          Образувано е по повод на молба вх. № 1352/02.03.2020 г., уточнена с молба вх. № 1453/06.03.2020 г., подадена от Н.М.Х., ЕГН ********** по Закона за защита от домашното насилие против С.К.Х., ЕГН **********.

Молителят твърди, че тя и ответникът – неин син, обитават жилище, находящо се в ***********. Излага, че повече от десет години ответникът проявявал непровокирана агресия спрямо нея. Тя непрекъснато търпяла скандали, обиди, физическо насилие, изразяващо се в ритници, удари с юмрук, скубане на коса. От постоянен стрес получила инсулт през 2019 г., но ответникът постоянно и втълпявал, че ще я убива. Твърди, че на 28.02.2020 г. – ден петък, през деня, си била вкъщи. Към 16:00 часа тръгнала към магазина, за да подготви продукти за вечеря. Излизайки от двора видяла и се разминала с ответника, като продължила към улицата. Той тръгнал след нея и я настигнал по стълбите към вратата на двора. Хванал я и я стиснал здраво за долната челюст. Тя се уплашила много, защото ответникът многократно я е насилвал, дори в присъствието на дъщеря ѝ. Х. и викал „курва”, „ще те убия”, „ще те очистя”. Хванал я за врата с лявата ръка и започнал да я души, а тя едва си поемала въздух. Ответникът ѝ нанесъл удар в лявата страна на лицето. През това време дошла дъщеря ѝ Звезделина, която се обадила на тел. 112. Х. плачела през цялото време. Когато ответникът чул, че са извикали полиция, пуснал молителя. Твърди, че в резултат на тези действия на ответника, много се е уплашила. Посочва, че на 28.02.2020 г., след обаждането на дъщеря ѝ на тел. 112, полицейски патрул посетил адреса на инцидента около 17:00 часа, но в този момент не бил съставен протокол по ЗМВР. Заявява, че не се е освидетелствала, тъй като е трудно подвижна и няма средства, за да посети съдебен лекар в гр. ****.

Моли да бъде издадена заповед за защита срещу ответника, на когото да бъдат наложени следните мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2  и т. 3 от ЗЗДН: задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок от 10 месеца и забрана на извършителя да приближава жилището, в което живее пострадалото лице на по – малко от 30 метра за срок от 10 месеца.

Горните факти и обстоятелства са декларирани от молителя по надлежния ред с необходимата Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Представени са и други писмени доказателства. Молбата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Същевременно връзката между молителя и извършителя попада в хипотезата на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. Следователно страните по делото, съобразно твърденията в молбата, разполагат с активна и пасивна процесуална легитимация за целите на специалното производство.

          Ответникът не е подал отговор на молбата.

          В съдебно заседание молбата се поддържа от молителя Н.Х..

      Ответникът се явява в съдебно заседание лично. Оспорва изложеното в молбата и декларацията за извършено от негова страна физическо насилие спрямо молителя, като твърди, че същото не отговаря на истината. Не ангажира доказателства.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа следното:

 Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката ѝ за допустимост съдът взе предвиди следното:

          В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. С оглед на това съдът намира, че молителят Х. има право на защита по ЗЗДН.

          Страните не спорят, а и от представеното удостоверение за родените от майката деца изх. № ГР 12-31/1/ от 02.03.2020 г., издадено от Община **** и направените служебно справки в НБД „Население”  се установява родствената връзка между тях.

 От представената епикриза № 38759 от 14.09.2019 г., издадена от УМБАЛ „Света Марина” ЕАД – ****, се установява, че поставената на молителя окончателна диагноза е: исхемичен мозъчен инсулт.

 По искане на молителя съдът е изискал служебно информация от РУ – **** за обстоятелството кои служители са посетили адреса на молителя в *********** след подадено обаждане на тел. 112 на 28.02.2020 г. В отговор с писмо рег. № 324000-2883 от 03.04.2020 г. РУ – **** уведомява съда, че на 28.02.2020 г., след подадено обаждане на тел. 112 за скандал на горепосочения адрес, сигналът е посетен от служителите на РУ – ****: И.И.и К.Ж..

          В своите обяснения, дадени в съдебно заседание, молителят твърди, че ответникът я бие, че е била в кръв и че е щял да я удуши. Заявява, че всичко щяло да остане на него и че не иска да бъде тормозена, а иска да бъде спокойна.

          В обясненията си, дадени в съдебно заседание, ответникът твърди, че къщата, в която живеят страните е наследствена. Той живеел на първия етаж и не се качвал горе. Отрича да е удрял молителя.  

          По делото не са събрани гласни доказателствени средства, доколкото допуснатият свидетел на молителя не е доведен, а от страна на ответника такива не са ангажирани.

          При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .

          Съгласно посочената разпоредба, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

  Молбата за защита се разглежда относно конкретния акт на насилие, извършен на 28.02.2020 г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.

          Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за молителя, търсещ защита, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. На същата е придадено доказателствено значение и съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН в случай на липса на други доказателства съдът издава заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. 

          В представената по делото такава се съдържат твърдения за упражнено психическо, емоционално и най-вече физическо насилие, изразяващо се в телесни посегателства, осъществени от ответника на процесната дата. Както се посочи по – горе законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително затруднено доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. Обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. С представянето обаче само на декларацията не следва да се счита, че отпада задължението на молителя да докаже изложените в нея обстоятелства, при положение, че от страна на ответника се оспорват твърденията за осъществено спрямо нея физическо насилие. В този смисъл, за да бъде издадена исканата заповед за защита, следва молителят да ангажира доказателства, които пряко или поне косвено да наведат на извода, че действително е бил осъществен твърденият акт на домашно насилие. В случая единственото доказателство е писмото на РУ – **** за отзоваването на полицейски служители на подаден сигнал на тел. 112 на 28.02.2020 г. на горепосочения адрес. Последното обаче е само една индиция за осъществен акт на домашно насилие, но не и за това какъв вид акт на насилие е извършен от ответника спрямо молителя. Не се ангажираха доказателства, от които да се установява, че ответникът е ударил и душил Х..

          Всичко това дава основание на настоящата инстанция да приеме за недоказано твърдението на Н.Х., че на сочената в молбата дата спрямо нея е бил осъществен твърденият акт на физическо насилие.

   В закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат вербалното насилие /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.

  В конкретния случай се твърдят извършени от ответника актове на психическо и емоционално насилие, а именно: вербално насилие – обиди и заплахи спрямо молителя.

   Ответникът не отрича твърденията, че е наричал Х. „курва” и че е заплашвал същата с изразите „ще те убия”, „ще те очистя”, респ. не е провел необходимото насрещно доказване и не е опровергал изложените в тази връзка факти в декларацията на молителя.

          Ето защо, въз основа на представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и доказателствената стойност, която законът ѝ придава и процесуалните позиции на страните, съдът приема, че описаните актове на домашно насилие – даване на обидни квалификации и отправяне на заплахи спрямо молителя, са доказани. Действията на ответника съдът квалифицира като психическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответника за недопустимо и в абсолютно противоречие с общоприетото разбиране за синовно отношение.

          Несъмнено се установява, че отношенията между страните са конфликтни. Спрямо майка си, ответникът е упражнил психическо и емоционално насилие, което е неправомерно, тъй като засяга личността на друг индивид. Наличието на влошен семеен климат и възникнали неразбирателства, не следва да провокира прояви от такъв характер, изразяващи се в предизвикване на отрицателни емоционални и психически състояния, водещи до негативни изживявания, което е недопустимо, както от законова, така и от морална гледна точка. Нещо повече, от събраните по делото доказателствата се установява, че молителят Х. има сериозни здравословни проблеми и подобно поведение спрямо нея е изключително рисково по отношение на нейния живот и здраве.  

           За да се защитят правата на пострадалото лице, е необходимо съдът да наложи съответни мерки за защита. Посоченото в молбата и декларацията, дава основание за реакция и изисква намесата на съда като регулатор в отношенията между страните, каквато именно е и целта на закона - да обезпечи неприкосновеността на личността, обект на посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила, които по делото несъмнено са необходими. Мерките за защита, които могат да се наложат са изброени изчерпателно в чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът не е обвързан от исканите от молителя мерки за защита. Настоящата инстанция, като съобрази фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че същият следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът счита, че ще способства за преосмисляне от ответника на собственото му поведение към Н.Х., която е негова майка, съответно за промяна в отношението му към нея, за прецизиране на употребяваните спрямо нея изразни средства и обръщения, за преустановяване на отправяните заплахи за физическа саморазправа. Съдът приема за подходяща мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, предвид установеното по делото, че страните живеят в обща къща, но на различни етажи, да се забрани на извършителя да приближава пострадалата на по – малко от 10 метра, както и да приближава на по – малко от 5 метра жилището, което обитава пострадалата на горния етаж от къща, находяща се в гр. ****,  област ****, ****,  за срок от 10 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.

    Съдът счита, че изброените мерки за защита ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, като следва да се има предвид, че при несъобразяване с наложените мерки или неспазването им дори еднократно, законодателят е предвидил неблагоприятни последици за нарушителя, свързани с намеса на органите на реда и сигнализиране на Прокуратурата - чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН, а с приетия ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г. е предвидил и най – високата степен на защита от домашно насилие, каквато е наказателноправната. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, както и на тази по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок от десет месеца, ще даде възможност на молителя да преодолее страха си.

          По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, следва да се посочи, че  задължаването на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, по съдържание не се различава от задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите. Тази мярка се налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция на пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна сфера.

          По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН – отстраняване на ответника от съвместно обитаваното с молителя жилище, следва да се отбележи, че, макар страните да живеят в една къща, същите обитават различни етажи. Дори да се приеме, че понятието “съвместно обитавано жилище“ следва да се тълкува в по-широк от буквалния му смисъл, то незави-симо от санкционния характер на закона, в така очертаната хипотеза, възможността за прилагането на посочената ограничителна мярка следва да бъде съобразена с целта на закона, която не е наказване на ответника, за което съществува друг ред за ангажиране на наказателна и административно-наказателна отговорност, или разрешаване на имуществени спорове - чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН, а предотвратяване на други подобни случаи за в бъдеще. Ответникът е съсобственик в имота и живее на отделен етаж от сградата, поради което мярката по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН би довела до съществено накърняване на правната му сфера. Ето защо съдът намира, че на ответника не следва да се налага мярката за защита, предвидена в чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.

          На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като последица от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати глоба. Налагането на парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги кумулативно. Глобата е необходима заради извършеното от дееца по отношение на молителя, като задължителна реакция спрямо укоримо поведение, което следва да се преустанови. Съдът преценява, че подходящият размер на глобата би бил минималният такъв в размер на 200.00лева. Паричната санкция в този размер е в състояние да окаже търсеното превантивно въздействие занапред и без да е необходимо тя да се налага в по - висок размер, защото целта на това наказание е с него да намери реализация идеята за поправяне и превъзпитание на нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно икономическо въздействие върху него.

           С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на нарушителя следва да се възложат разходите за държавна такса за образуваното производство, възлизащи в размер на 25 лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

           Молителят не претендира разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.

          Мотивиран от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

    НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Н.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, от осъщественото спрямо нея домашно насилие от С.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, като:

       ЗАДЪЛЖАВА С.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Н.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***.

    ЗАБРАНЯВА на извършителя С.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава пострадалата Н.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, на по – малко от десет метра, както и да приближава на по – малко от пет метра жилището, което обитава пострадалата на горния етаж от къща, находяща се в гр. ****, област ****, ****,  за срок от 10 месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.М.Х., ЕГН **********, за налагане на С.К.Х., ЕГН **********, мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.

        НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 200,00 лева (двеста лева), платима по сметката на Районен съд – **** в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

       ОСЪЖДА С.К.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - **** сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

           ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.

           УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.            

           ПРЕДУПРЕЖДАВА С.К.Х., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.

           Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУ - ****.

        Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - **** в седемдневен срок от връчването му на страните.

                                                             

 

         

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: