Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 17.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 10.06.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдия Бишуров АНД № 891/2019г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „УЕЙБИН” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя Д= С= против НП № 399424-F433746 от 18.01.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/ на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното НП, чиято отмяна се иска. Навеждат се и доводи за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.
Въззиваемата страна – АНО, чрез свой процесуален представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на НП.
Съдът съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, като прие за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е санкционирано след като била извършена проверка от служители на НАП на 24.10.2018г., в търговския му обект – магазин, находящ се гр. П= ул. „Л. Б=” № 1. В хода на проверката се установило, че дружеството, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговския обект чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата. Това станало ясно, след като била извършена проверка на касовата наличност на регистрираното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/ модел „Датекс DP-55KL” с ИН № DT347523 и ФП 02644041, при което се установило, че към момента на проверката отразените във ФУ общо налични пари в брой са били в размер на 506,61 лева. При засечка на наличните парични средства в касата на обекта се установило, че същите са в размер на 819,62 лева. При проверката се установило, че във фискалното устройство имало въведена сума на паричните средства вразмер на 400 лева в началото на работния ден и нямало извеждане на пари от касата.
С оглед на всичко това била констатирана отрицателна разлика в размер на 86,99 лева. За уточняване на касовата наличност в обекта е бил направен опис на наличните парични средства. Видно от дадените в описа на наличните парични средства обяснения от присъствалото по време на проверката длъжностно лице на дружеството досежно установената разлика, тя била обяснена с платена стока на доставчик, която сума не била служебно изведена от касата чрез използването на функцията на ФУ - „служебно изведени” суми. Наличното в проверявания обект фискалното устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Констатираното нарушение е било довело до неотразяване на приходи.
Нарушението е било документирано първоначално със съставения на мястото на проверката ПИП № 0377973/24.10.2018г.
За констатираното нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, против дружеството бил съставен АУАН № F433746 от 29.10.2018 год. Въз основа на него било издадено и обжалваното НП, което било връчено на пълномощник на дружеството на 13.04.2018 година, а жалбата против него била подадена по куриер чрез АНО на 22.04.2018 год. – първи присъствен ден понеделник, след неработния ден /20.04.2018г. - събота, в който е изтекъл срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН и следващият неработен ден – неделя 21.04.2019 година.
При това положение съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, както от гледна точка на срока за обжалване, така и от гледна точка на подателят й, който е активнолегитимирано лице, т.е. с правен интерес да обжалва НП и да инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя - св. Д.Д. и приетите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се доказа фактът на извършеното нарушение по смисъла на 33 ал.1 от Наредба Н-18, която правна норма императивно предвижда, че: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми”.
Въпросната наредба е издадена на основание чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС, която разписва, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
От всичко това следва, че неотразяването на всяка промяна в касовата наличност представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г., при което деянието правилно е квалифицирано като нарушение по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС. Тази правна норма пък сочи, че извън случаите по ал. 1 се налагат конкретно посочени санкции на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, но когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по алинея първа.
Категорично стана ясно от събраните по делото доказателства, че деня на проверката, в наличното в обекта фискално устройство описано подробно по-горе, дружеството не е регистрирало всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ извън случаите на продажби, чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени суми”. Този извод бил направен, след като при проверката на отразените във ФУ общо налични пари в брой се установило, че те са били в размер на 506,61 лева, а във фискалното устройство имало въведена сума на паричните средства в размер на 400 лева в началото на работния ден и нямало извеждане на пари от касата. Това пък сочело, че според ФУ в касата следвало да има пари в размер общо на 906.61 лева. При засечка на наличните парични средства в касата на обекта обаче се установило, че същите са в размер на 819,62 лева, т.е. била констатирана отрицателна разлика в размер на 86,99 лева. Длъжностоното лице на дружеството, присъствало по време на проверката, обяснило пред проверяващите и записало обясненията си в направения опис на касовата наличност, че разликата се дължала на това, че сумата от 86.99 лева била взета фактически от касата и с нея било платено на доставчик, но същата тази сума не била служебно изведена от касата чрез използването на функцията на ФУ - „служебно изведени” суми.
Всичко това по същество не се оспорва и в подадената въззивна жалба.
С оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството, а издаденото НП като законосъобразно следва да се потвърди.
Несъстоятелно е възражението на пълномощника на дружество за допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита, т.к. в АУАН и НП не била посочена датата на извършване на нарушението, а ставало ясно само коя е датата на неговото констатиране, съвпадаща с тази на проверката. Това възражение не би било направено ако се държеше сметка за отразеното в обстоятелствената част на НП, където недвусмислено е посочено, че при извършената проверка в търговския обект на дружеството е открито нарушението, което е било документирано с ПИП /протокол за извършена проверка/ от 24.10.2018г., което по никакъв начин не затруднява дружеството да разбере, че разликата в касовата наличност е констатирана към тази дата, респ. тогава е извършено и нарушението.
Не може да бъде споделено и възражението, че нарушението съставлявало маловажен случай. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, което е отразено и в НП, но ако водеше до такива, то тогава санкцията щеше да бъде по-висока, а и това, че не е установено неотразяване на приходи само по себе си не е достатъчно да се приеме, че с нарушението не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Тъкмо напротив, деянието рефлектира върху сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца и обществената му опасност не е явно незначителна. Такова едно нарушение например, когато фактическата наличност в касата е по-малка от тази по фискалното устройство може да е индиция, че търговецът издава касови бонове без реално извършени продажби, т.е. документира фалшиви по-високи обороти, преследвайки някакви конкретни икономически цели, включително и свързани с т. нар. „пране на пари”. Във всички случаи всяка разлика в касовата наличност, независимо дали е положителна или отрицателна, когато не е отразено по съответния законов ред, застрашава сигурността на документооборота и възможността на обективна отчетност на паричните потоци при дейността на търговеца.
При определяне размера на имуществената санкция по чл.185 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС АНО се е съобразил с изискванията на чл.27 ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания и като е отчел тежестта на нарушението и обстоятелството, че е извършено за първи път, правилно е наложил санкцията в минимален размер от 500 лв., с което ще бъдат постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 399424-F433746 от 18.01.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив при ЦУ на НАП-София, с което на „У” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя Джанг Сюемей, на основание чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДДС и за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.118 ал.4, т.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: