Р Е Ш Е
Н И Е
№ 653
гр. Бургас, 18.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, LI–ви наказателен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 01.06.2020 г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 236 по описа на РС – Бургас за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.Б., ЛНЧ **********, срещу
Наказателно постановление № 19-0769-003826 от 13.08.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор ПП, с което на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление и
прави искане да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се
явява, представлява се от адв. К. К. от БАК, който поддържа подадената жалба.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас, сектор
ПП, редовно уведомени, не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
На 12.07.2019 г., около 13:48 часа, в гр. Бургас, на път №
I-6, в посока към кв. Ветрен, до надлез Лукоил, срещу Джъмбо, жалбоподателят
управлявал л.а. ПЕЖО 307, с peг. № *******, като поради неспазване на
необходимата дистанция, застигал и ударил намаляващия скоростта пред него л.а. „Рено“,
рег. № ********, управляван от водача св. И. Т.С.. В резултат на това настъпило
ПТП с причинени материални щети.
От свидетелските показания на св. С. се установява, че ПТП
е настъпило след предприета от нея
маневра за изпреварване на намиращия се пред нея автовоз, който също предприел
маневра навлизане в лявото платно, и тя била принудена да намали скоростта за
да не последва удар. В резултат на рязкото спиране от нейна страна автомобилът
й бил блъснат от този на жалбоподателя.
По сигнал на място пристигнал свидетелят Д.А. - мл.
автоконтрольор сектор ПП при ОД на МВР – Бургас. След установяване на извършеното
нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства, вкл.
и от свидетелските показания на свидетелите Д.А., Н.Г.и И.С.. Доказателствата
по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства по категоричен и
несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 23, ал. 1 ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да
може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.
Това задължава всеки един водач на пътно превозно средство
сам да преценява начина си на движение по пътното платно и разстоянията спрямо другите
водачи или участници, като винаги да има възможност да спре и да не реализира ПТП.
В показанията си свидетелката Н.Г.(пътувала заедно с
жалбоподателя на задната седалка) заявява, че е възприел, че водачът на
движещия се пред тях автомобил е предприел рязко намаляване на скоростта на
движение. Рязкото спиране на движещия се
отпред автомобил се потвърждава и от показанията на св. С., която заяви в съдебно
заседание, че в резултата на предприетата маневра от автовоза се наложило да
спре рязко. Дори да се приеме от фактическа страна, че водачът на лек автомобил
л.а. Рено, рег, № ********, е извършил нарушение на чл. 24, ал. 2 от ЗДвП (преди
да намали значително скоростта на движение на управляваното от него пътно
превозно средство, водачът е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
останалите участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното
движение. В този случай водачът на пътно превозно средство, което няма стоп -
светлини или те са повредени, подава своевременно сигнал с ръка), това негово
противоправно поведение не изключва задължението на движещия се зад него водач
да спазва предписанието на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и да се движи на такава
дистанция, която да позволява избягване на ПТП със спрелия рязко отпред
автомобил. Ето защо, след като жалбоподателят не е успял да избегне настъпване
на удар между управлявания от него и предно движещия се автомобил, той е
нарушил правилата за движение по ЗДвП, в частност чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2,
пр. 2 ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба от 200 лв. Размерът на наказанието е фиксиран от законодателя и
следователно определянето му не подлежи на преценка. Наказващият орган правилно
е приложил посочената санкционна норма като относима към настоящия случай и на
жалбоподателя е била наложена глоба именно в размер на 200 лева. Съдът счита, че с така наложеното
наказания ще бъдат постигнати целите, предвидените в чл.
12 ЗАНН.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск,
a процесното нарушение касае безопасността на движението по пътищата,
поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради
което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
С оглед изложеното
наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от страна на представителя на АНО (л. 16-17 от делото), в негова полза следва
да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне
на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е
от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна
до извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-003826 от 13.08.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас, сектор ПП, с което на жалбоподателя А.Б., ЛНЧ **********,
на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 23,
ал. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА А.Б., ЛНЧ **********,***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата
на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС