Решение по дело №3315/2019 на Районен съд - Пловдив

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   4472    22.11.2019г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

       при секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3315 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

       Предявеният иск е с правно основание чл.216, ал.2 ДОПК, във връзка с чл.135 ЗЗД.

       В исковата молба и допълнителна молба от *** от ТД на НАП гр.Пловдив против Е.З.Г. и З.Б.Г. се твърди, че ТД на НАП е публичен взискател за сумата от 22740.32 лв., установени с ревизионен акт № **, от които 16957.47 лв. главница и 5782.85 лв. лихва, длъжник по който се явявала Е.З.Г.. Твърди се, че в хода на образуваното изпълнително производство за събиране на установени задължения е констатирано, че длъжникът се е разпоредил със свое имущество при условията на чл.216, ал.1, т.4 и т.6 ДОПК, като на *** длъжникът била сключила безвъзмездна сделка в качеството си на дарител, с предмет – Поземлен имот № *** в землището на гр.Р., ЕКАТТЕ *** с площ 1.531 дка, ведно с построената в имота сграда – масивна сграда с друго предназначение със ЗП от 180 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота. Описаният имот бил идентичен с УПИ с площ 1621 кв.м., съгласно Заповед № ***г. на *** на О. Р., съставляващ УПИ *** от масив *** от С. д. на квартал ***, гр.Р., като дарила полагащата й се ½ ид.ч. от недвижимия имот – СИО, на З.Б.Г.. Сделката била оформена с н. а.за дарение на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***, дело № *** от ***г. При узнаване от страна на публичния изпълнител за извършената разпоредителна сделка между Е.З.Г., Б. А. Г. – съпруг на задълженото лице, в качеството им на дарители и З.Б.Г. – техен син – в качеството му на надарено лице, от Служба по вписванията гр.П. било изискано заверено копие на н. а., в който било посочено, че данъчната оценка на имота е в размер на 9621.60 лв. Сделката била извършена на дата ***, след като на г-жа Г. били връчени заповед за възлагане на ревизия №***, връчена на ***, както и ревизионен акт № *** на ТД на НАП, връчен на ***. Поради това ищецът намира, че е налице хипотезата на чл.216, ал.1, т.1, т.4 и т.6 ДОПК – осъществени били безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника, същите били извършени с намерение да се увредят публичните взискатели и по тях страна било свързано с длъжника лице. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се обяви обективираната в н. а. за дарение на недвижим имот № **, том **, рег.№ ***, дело № *** от ***г. сделка, с която Е.Г. дарява на З.Г. полагащата й се ½ ид.ч. от описания в исковата молба недвижим имот, за недействителна до ½ ид.ч. от прехвърленото имущество по отношение на държавата. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски.

       В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от З.Б.Г., със становище за неоснователност на предявения иск. Искът бил предявен на ***, като на *** била изтекла петгодишната давност за предявяване на иска, който тече от сделката. Посочено е също, че към датата на сделката за имота не е имало възбрана, а този ответник не знаел, че на Е.Г. има издаден ревизионен акт и тя има задължения към държавата или друг кредитор. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск. Претендирани са направените по делото разноски.

       По делото е постъпил писмен отговор и от ответницата Е.З.Г., със становище за неоснователност на предявения иск. Не се спори, че на дата ** ответницата и съпругът й са дарили на сина си З.Г. описания в исковата молба недвижим имот. По-рано ответницата създала ЕТ „***-Е.Г.”, ЕИК *********. Посочено е, че след като на ответницата бил връчен ревизионен акт на *** тя повече не била потърсена от данъчните органи. Поради това прави следните възражения – процесната сделка била сключена на ***, а искът предявен едва сега, като на *** била изтекла петгодишната давност за предявяването му. Поради това искът следвало да бъде отхвърлен. За имота нямало възбрана от НАП. Тоест за страните по сделката не било ясно, че не могат да се разпореждат с имота. Тоест сделката не била извършена с намерение да се увредят кредиторите. Оспорва се качеството на НАП на кредитор, защото вземането на НАП било погасено по давност. По изпълнителното дело не били предприети изпълнителни действия, за което било подадено заявление до публичния изпълнител. Претендирани са направените по делото разноски.

       Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

       По делото е представена Заповед за възлагане на ревизия № *** на ТД на НАП Пловдив по отношение на Е.З.Г., с ЕТ „***-Е.Г.“, за периода от *** до **, връчена на Е.З.Г. на дата ***, видно от разписката на гърба на документа.

       Представена е и Заповед за възлагане на ревизия № *** на едноличния търговец, връчена на дата ***.

       Представен е Ревизионен акт № ***, въз основа на извършена ревизия, за която бил съставен и Ревизионен доклад № ***, неразделна част от ревизионния акт.

       С договор за дарение, обективиран в н. а. № **, том **, рег.№ ***, дело № ** от ***г. Б. А. Г. и Е.З.Г. са дарили на сина си З.Б.Г. недвижим имот – поземлен имот № *** в землището на гр.Р., с площ от 1.531 дка, ведно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 180 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота.

       Представена е покана за доброволно изпълнение до ЕТ „***-Е.Г.“, за заплащане на задължение по ревизионен акт № ***, в общ размер от 22 797.95 лв., от които 16 957.47 лв. главница и 5 840.48 лв. лихва/глоба.

       По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.А. Г., син на ответницата, който изяснява, че е разбрал, че майка му има задължения от самото дело, а не преди това. Не е сигурен за годината, в който майка му прехвърлила недвижим имот на неговия брат, но го направила, за да работят заедно – били производители на патешки дроб. Майка му не била споделяла нито пред свидетеля, нито пред брат му, че има финансови задължения.

           

       При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

  Искът по чл. 216, ал. 1 ДОПК има за предмет потестативното право на държавата да иска обявяването на недействителност по отношение на нея на сделки, сключени от длъжник след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. Ищецът се позовава на хипотезите по т.1, 4 и 6 от посочения законов текст, като твърди, че е осъществена безвъзмездна сделка с имуществени права на длъжника, с намерение да се увредят публичните взискатели и по сделката страна е свързано с длъжника лице.

       По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че заповед за възлагане на ревизия № *** и № *** на Е.З.Г. с ЕТ „***-Е.Г.“ са връчени съответно на дати *** и ***. Не се спори и че е издаден ревизионен акт № **, с който са установени публични задължения.

       Видно е от писмените доказателства, че на *** Б. Г. и Е.Г. са дарили на сина си З.Б.Г. недвижим имот - поземлен имот № *** в землището на гр.Р., с площ от 1.531 дка, ведно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 180 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота. Следователно сделката между ответниците е сключена след датата, на която на ответницата са връчени заповедите за възлагане на ревизия, а в резултат на ревизията са установени публични задължения на ЕТ „***-Е.Г.“, собственик на който е ответницата Е.З.Г., с влязъл в сила ревизионен акт. Ищецът не следва да доказва знание за увреда на кредитора у лицето, с което длъжникът му договаря, защото сделката е безвъзмездна и такова условие не е предвидено в ДОПК, поради което съдът не обсъжда събраните по делото гласни доказателства. Въпреки това обаче съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, тъй като разпоредбата на чл.216 ДОПК е аналогична с тази на чл.135 ЗЗД относно Павловия иск, същността на който е всеки кредитор по облигационно отношение да може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Павловият иск е конститутивен и се погасява с 5 – годишна давност, считано от извършване на увреждащото разпореждане – сключването на сделката /аргумент от определение № 150 от 12.03.2013г. на ВКС по т.д. № 551/2012г., ІІ т.о.; Решение № 311 от 16.04.2010г. на ВКС по гр.дело № 308/2009г., ІV г.о./. Тя не се прекъсва с предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника – така определение № 988 от 03.10.2013г. на ВКС по гр.дело № 3547/2013г. – с такива действия се прекъсва давността за вземането, но не и давността по отношение на претенцията по чл.216 ДОПК. Ето защо разпоредбата на чл.171 ДОПК, според която с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, е относима към самото вземане, а не към предявения иск. В случая договорът за дарение е сключен на *** – начален момент на приложимата към иска петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД, а искът за обявяването на сделката за недействителна по отношение на държавата е предявен на ***, поради което съдът намира, че искът е погасен по давност и на това основание следва да бъде отхвърлен.

       При този изход на делото и предвид направеното от ответниците искане, на същите следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер на по 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за всеки от тях.

 

 

       По изложените съображения съдът

        

                                                               Р   Е   Ш   И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция за приходите – ТД на НАП Пловдив, действаща в производството чрез *** в Дирекция „Събиране“ в ТД на НАП Пловдив – С. Д. И. против Е.З.Г., ЕГН ********** и З.Б.Г., ЕГН **********,*** иск за обявяване на относително недействителна спрямо Държавата, на следната сделка: договор за дарение на недвижим имот, обективиран в н.а. № **, том **, рег.№ ***, дело № ** от *** от *** на *** с рег.№ *** на Н. к. с район на действие Районен съд Пловдив, по силата на който Б. А. Г. и Е.З.Г. са дарили на сина си З.Б.Г. недвижим имот - поземлен имот № *** в землището на гр.Р., с площ от 1.531 дка, ведно с построената в имота масивна сграда със застроена площ от 180 кв.м., както и всички подобрения и приращения в имота, до ½ ид.ч. от прехвърленото имущество.

       ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – ТД на НАП Пловдив, гр.Пловдив, ул. „Скопие“ № 106 да заплати на Е.З.Г., ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. /шестстотин/ заплатено адвокатско възнаграждение, както и да заплати на З.Б.Г., ЕГН ********** *** сумата от 600 лв. /шестстотин/ заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

       Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева

 

Вярно с оригинала.

М.К.