РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Търговище, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:ЙОРДАН П. ИВАНОВ
МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20253500500143 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 62 от 20.02. 2025 г., по гр.д. № 638/ 2024 г. на РС –
Търговище, е предоставено упражняването на родителските права по
отношение на детето М.Н. Д.а, ЕГН ********** на бащата Н. Д. П., от гр.
Търговище и определено местоживеенето на детето при него в гр.
Търговище, кв. “З...“, бл. .., ет. .., ап. ...
Определен е режим на лични контакти на майката С. Х. Д., от гр.
Търговище, с детето М.Н. Д.а, както следва: всяка първа и трета седмица
от месеца от 18.00 часа в петък до 17.00 часа в неделя, с преспиване при
майката; един месец през лятото, който да не съвпада с отпуска на
бащата и след едноседмично предизвестие за вземането на детето, на
всяка нечетна година по време на Коледните празници, а на четна година
по време на Новогодишните празници детето да е при майката с
1
преспиване, както и всяка година последните два дни от Великденските
празници детето да е при майката.
Осъдена е майката С. Д. да заплаща месечна издръжка за детето М...
чрез неговия баща и законен представител Н. Д. П., в размер на по 270,00
лв., считано от 07.05.2024 год., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното
изменение или прекратяване.
Постановено е предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката.
Отхвърлен е предявеният от С. Д. против Н. Д. П. насрещен иск с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на
родителските права, определяне местоживеенето, определяне на режим
на лични контакти на детето с бащата и присъждане на издръжка, като
неоснователен.
Присъдени са и разноски в размер на 1725,00 лв. и държавна такса в
полза на съда, за което е осъдена майката.
Срещу това решение е постъпила жалба от С. Д., като от
изложението става ясно, че се обжалва в цялост, с доводи за противоречие
с материалния закон и установената съдебна практика.
Обсъжда се подробно съдебната практика и ППВС № 1 от 1974 г. в
контекста на конкретния случай. Майката счита, че бащата няма добър
родителски капацитет и възпитателски качества и поддържа тезата, че не
се е отнасял добре с детето, че злоупотребявал с алкохол. Оспорват се
изводите на съда по отношение на това доколко майката може да разчита
на помощта на близки за отглеждането на детето, както и дали
здравословното й състояние би представлявало заплаха за сигурността и
здравето на детето. Излагат се доводи и за необоснованост на решението
по отношение възприетите факти на база свидетелски показания. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени
насрещните й претенции за упражняването на родителските права и
свързаните с това искове. Претендира издръжка за детето в размер на 350
2
лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба. Моли да се
допусне до разпит свидетел – бивш квартален полицай, който бил
посетил дома им при един от подадените сигнали на тел. 112.
В законния срок е постъпил писмен отговор от бащата Н. П., чрез
адв. С.. Жалбата се оспорва, като подробно се излагат съображения по
всички доводи относно изводите на съда и това какви са свидетелските
показания. Изложените твърдения относно посочените недостатъци в
поведението на бащата останали недоказани, като опитите за
дискредитирането му продължавали. Коментира се и здравословното
състояние на майката. Оспорва се искането за разпит на свидетел. Иска
се назначаване на повторна медицинска експертиза относно
здравословното състояние на майката.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния по отношение на установените факти и
правните доводи.
Изложените в жалбата съображения съдът приема за неоснователни
изцяло.
По фактите: исковата молба е предявена от бащата Н. П., който е
поискал роденото от съвместното съжителство с ответницата С. Д. дете, да
бъде определено при него и той да упражнява родителските права, като
получава издръжка от майката, а тя на свой ред да има режим на лични
контакти с детето.
Насрещна претенция в този смисъл е направила и майката.
Детето на страните – М... Д.а, е на 8 години. Същото е родено по време
на съвместното съжителство на родителите, които са живели като семейство
до средата на 2024 г. При раздялата, която е мотивирана от ищеца с това, че
отношенията със съпругата му (фактическата) станали до такава степен
нетърпими, че това влияело отрицателно на детето, а то на свой ред има
физически и ментални ограничения, свързани с непрекъснат контрол и грижи
от страна на близките, бащата е взел детето със себе си и е заживял в близкото
3
до гр. Търговище с. Д.., в дома на майка си. Преди това семейството е
живеело в гр. Търговище, в собствено жилище на бащата. Бащата е посочил,
че той може да се грижи по-добре за детето и винаги го е правил, разполага с
нужния капацитет, физически е здрав и може да разчита на своята майка,
която е и личен асистент на детето. Майката освен това имала сериозно
заболяване, което било свързано с пристъпи на скованост (Синдром на
скования човек) и тези състояния идвали внезапно и не са предвидими. Това
също би й попречило сама да се грижи за дете със специални нужди.
Майката на свой ред, както в отговора, така и в насрещната молба
посочва, че раздялата й с бащата е изцяло по негово желание. Докато са
живеели заедно бащата е имал груби прояви по отношение на детето, дърпал
го грубо за ръката, позволявал си да го удря. Имало случаи да удря и нея. Не е
подавала сигнали до съда и не е искала защита по реда на ЗЗДН, но е звъняла
на телефон 112. По време на съвместния живот с ищеца майката била тази,
която полагала грижи за детето, а съпругът й продължил безгрижния си
живот, пиейки бира всяка вечер в квартала с неговите приятели. Той
предпочитал да прави това, вместо да извежда детето на разходка, не го водел
по детски площадки. Детето било привързано много към майка си и
последните месеци тя усещала някакво безпокойство в него, а за проблеми
споделили и учителите. Здравословното й състояние не изключва
възможността да полага пълноценни грижи за дъщеря си, като досега именно
тя е вършила домакинската работа.
Действително страните са разделени от една година, като детето живее с
бащата, в с. Д... Връзката с майката не е прекъсната, като бащата не
възпрепятства контактите й с детето. Детето има специфични нужди, предвид
установено заболяване, като е поставена диагноза „Хиперактивно
разстройство, съчетано с умствено изоставане и стереотипни движения“,
определена е степен на увреждане 85 % ВСУ, с чужда помощ, пожизнено. М...
е записана на училище в гр. Търговище, като се обучава на изнесено обучение
в ЦСОП гр. Търговище, дневна форма на обучение, при целодневна
организация на учебния ден.
Майката е била личен асистент на детето, но от май 2023 год. личен
асистент е бабата по бащина линия. От приложената индивидуална оценка на
потребностите на детето (л.8) се установява, че то не може да се справя
4
самостоятелно с ежедневието си, нуждае се от постоянен контрол и надзор
над поведението, нуждае се от помощ при осъществяване на ежедневни
дейности – хигиена, хранене и т.н., а предвид увреждането е невъзможно
придвижването на детето без помощта на придружител. Безспорно е по
делото, че отношенията между родителите са се сложили така, че правят
невъзможно съвместното упражняване на родителските права по отношение
на детето М.... Причините за раздялата между родителите за въззивния съд са
от значение доколкото това може да е свързано с упражнено насилие от страна
на някой от двамата и запазване живота и здравето на детето.
Подобни факти по делото не бяха установени. С оглед на това е без
значение точната причина за раздялата, но тя е факт вече една година. Именно
затова е важно, след като родителите не могат да постигнат съгласие, съдът да
се намеси и да определи местоживеенето на детето и упражняването на
родителските права и всички последици.
От събраните по делото гласни доказателства и от социалния доклад се
установи, че и двамата родители разполагат с добри жилищнобитови условия,
както и с доходи да отглеждат детето. Установи се също така, че двамата
родители разполагат с добър родителски капацитет, ангажирани са с бъдещето
на детето и с опазване на живота и здравето му и двамата могат да осигурят
правилното му физическо и емоционално развитие. Двамата родители имат
разширено семейство, на което могат да разчитат, като бащата е подпомаган
от своята майка, с която живеят в едно домакинство, а майката разчита на
подкрепата на своите родители, които обаче живеят в гр. Горна Оряховица,
поради което майката реално няма подкрепа при отглеждането на детето от
разширеното си семейство в гр. Търговище.
По отношение на здравослровното състояние на майката. Тя страда от
заболяване „Синдром на скования човек“ – средна степен, като с решение на
ТЕЛК – Търговище й е определена 75 % трайно намалена работоспособност.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се
установи, че заболяването на майката е рядко автоимунно заболяване,
засягащо централната нервна система и се проявява със скованост на
мускулите на гърба, гърдите, корема, болезнени спазми в крайниците, които
нарушават подвижността, същото е нелечимо, като с терапията се цели
облекчаване на оплакванията, подобряване мобилността и комфорта на
5
пациента. Заболяването има различни по тежест проявления, като при
ответницата са сравнително леки, повлиява се състоянието й от назначеното
медикаментозно лечение, като при прегледа на 09.12.2024 год. заболяването е
било компенсирано и общото състояние е било добро, като ответницата е била
подвижна и със самостоятелна походка, въпреки че в предишни периоди се е
придвижвала с помощта на бастун. Едно от лекарствата, приемани от
ответницата, подлежи на специално лекарско предписание по чл.174, ал.1 от
ЗЛПХМ, но е в такава доза, че не може да повлияе на реакциите и
възприятията й, като крайният извод на експертизата е, че към момента
здравословното състояние на майката позволява тя да полага грижи за детето
си. Кризите, с които е съпътствано заболяването на ответницата, не могат да
бъдат предвидени или прогнозирани, предвид индивидуалното протичане на
заболяването при всеки отделен пациент. Вероятността ответницата да
получи нови кризи и да не получи такива в дълъг период, е еднаква.
Твърденията на ответницата, че ищецът злоупотребява с алкохол, че
неглижира нуждите на детето, като предпочита компанията на свои приятели,
с които се събира, за да пие, че се е държал грубо и агресивно и с нея, и с
детето, като дори е упражнявал физическо насилие, останаха недоказани.
В подкрепа на тези твърдения са единствено показанията на св. Елена
Д., която е майка на ответницата и като такава се явява заинтересована от
изхода на делото. Преценявайки нейните показания в този контекст съдът
счита, че същите не следва да се кредитират, не само поради близката й връзка
с ответницата, но и защото същите не кореспондират, а и в голямата си част
противоречат на останалите събрани по делото доказателства – социален
доклад, показанията на останалите свидетели и други писмени доказателства.
От приложеното на л. 98 от делото, писмо от РУ – Търговище, в масивите на
Районното управление няма данни за подавани сигнали или жалби от
ответницата спрямо ищеца. Бащата обаче още в исковата молба казва, че
майката е подавала такива сигнали, когато двамата влязат в спор, но посочва,
че скандалите са инциирани именно от майката.
Приложена е информация от сдружение „Асоциация Ная“ гр.
Търговище, видно от която ответницата е била ползвател на социална услуга в
Център за социална рехабилитация и интеграция, в периода ноември 2020 год.
– март 2021 год., като сама е подала заявление посочвайки, че е подложена на
6
домашно насилие от ищеца. Но това са твърдения, които не са подкрепени с
доказателства, а и е налице изявление от майката, че не е сезирала съда с
искане за защита.
От показанията на тримата свидетели – Вълчева, Методиев и Сотирова
(доведени от ищеца), се установява, че бащата е изключително заинтересован
за здравето и безопасността на детето, спокоен и търпелив е в общуването си
с него, не се кара, не повишава глас и въпреки това детето се вслушва в него и
той е възрастният, който може да контролира поведението му, той е
родителят, който извежда детето на разходки и на детската площадка, с него
общува персоналът на Дневния център за деца с увреждания към КЗСУ гр.
Търговище, където детето прекарва летните дни. Свидетелката Сотирова –
директор на центъра, не познава майката, въпреки че е търсила среща с
родителите. На такива срещи са идвали само бащата и бабата по бащина
линия, но никога майката на детето.
От представения по делото социален доклад на ДСП Търговище се
установява, че детето е изключително привързано и към двамата родители,
като и с двамата емоционалната връзка е силна, както и че раздялата на
страните не се е отразила негативно на детето, тъй като бащата не ограничава
контактите на майката с детето. От психологическата оценка към доклада се
установи, че детето М..., предвид заболяването си, е невербално, не може да
бъде отчетено неговото мнение, но при срещата на която е присъствало,
доведено от бащата, детето е било спокойно, не е допускало външни хора, но и
не е проявявало агресия, като е слушало напътствията на бащата. От
психологическата оценка се установява също така, че и двамата родители, а и
бабата по бащина линия са запознати с ежедневието на детето, с неговите
нужди и с неговите предпочитания за храна и забавления. Отразено е в
психологическата оценка, че майката е признала факта, че детето М... не може
да й помогне, в случай, че поради собственото си заболяване „Синдром на
скования човек“ тя получи криза.
При така установеното съдът прави следните правни изводи:
Безспорно е, че раздялата на родителите и техните отношения не им
дава възможност да постигнат съгласие относно упражняване на
родителските права и местоживеенето на дъщеря им М.... В отношенията
между родителите има напрежение и неразбирателство, което им пречи да
7
взимат съвместни решения по въпроси, касаещи детето. Основния принцип,
от който се води съдът при определяне кой от родителите следва да упражнява
родителските права, са интересите на детето. Отчита се както необходимостта
на същото да бъде осигурена стабилна и сигурна среда, с оглед правилното му
физическо развитие, така и нуждата от задоволяване на неговите емоционални
потребности.
В настоящия случай, преценявайки всички доказателства, както
писмени, така и гласни, съдът счита, че и двамата родители разполагат с
необходимия родителски капацитет. На фона обаче на недоказаните обвинения
спрямо бащата за недостойно поведение и упражнено насилие, нещо повече –
наличие на доказателства, които говорят точно обратното – за голяма
загриженост за състоянието на детето и полагани ежедневни грижи за него, за
търпение и любов, съдът до голяма степен е разколебан по отношение на
моралните качества на майката. Очевиден е нейният стремеж да изобличи
бащата на всяка цена, защото отправените обвинения за насилие са нещо
изключително сериозно. Семейството и детето обаче са наблюдавани от
множество институции и в нито един момент не е имало съмнение, че от
страна на бащата има такива прояви, в които го обвинява съпругата му. От
друга страна бащата в нито един момент не е възпрепятствал контактите на
детето с майката, въпреки че изпитва притеснения за това тя да не получи
внезапен пристъп на заболяването си. В цялостното поведение на бащата по
време на съдебния процес не е отправян упрек към майката по отношение на
грижата за детето, освен разбира се изложеното за личните отношения, довели
до раздялата. Като цяло съдът намира, че с оглед всички тези обстоятелства,
бащата е този, който показва по-добри възпитателски качества и може по-
добре да се грижи за интересите на детето. Той е и този, който е проявявал и
по-голям интерес към развитието на детето не само в училище, но и в
заниманията през лятото. В това отношение са налице абсолютно
безпристрастните показания на свид. Сотирова.
Що се отнася до битовите условия и материалните възможности, те са
нормални и за двамата родители и не са решаващи по отношение предмета на
делото.
Важен фактор от друга страна обаче е здравословното състояние на
детето и неговите нужди. Те са специфични – постоянно наблюдение,
8
постоянна грижа при придвижването, при играта и каквито и да било
занимания на открито и закрито, с цел съхраняване на живота и здравето. В
това отношение бащата също има предимство, защото за разлика от майката
той няма физически ограничения. Съдът разбира усилията на майката и
оценява подобрението в здравословното й състояние, но преценката, която
трябва да направи, е свързана на първо място със защита интересите на
детето. А то има нужда от специални грижи, които изискват отдаденост и
много усилия, зависещи до голяма степен и от общото физическо състояние
на човека, който полага ежедневните грижи в дълъг период от време.
Друг важен фактор, който съдът следва да обсъди, съобразно
задължителната съдебна практика, е и това доколко всеки родител може да
разчита на помощта на разширеното семейство при отглеждането и
възпитанието на детето. В това отношение бащата също им предимство.
Вярно е, че бабата на детето като личен асистент има своите задължения,
независимо от това при кого живее детето. Тя обаче живее с бащата и детето,
може ежедневно да бъде до него извън определените часове като асистент,
включително и когато се налага бащата да полага грижи за домакинството, да
пазарува или отсъства по работа или друга причина. Родителите на майката
също могат да й помагат, но тяхната помощ не е ежедневна, предвид на това,
че живеят в друго населено място.
Всички тези фактори са решаващи относно това при кого да живее
детето и затова съдът намира, че М... следва да продължи да живее със своя
баща. С оглед на това и изложените вече съображения и родителските права
следва да бъдат упражнявани от бащата, а на майката да се определи режим на
лични контакти, като тя следва да заплаща и издръжка.
Изложените в жалбата доводи съдът приема за неоснователни, като по
голяма част от тях вече бяха изложени доводи и именно те следва да се имат
предвид. Както вече се посочи основният довод в жалбата е свързан с
родителски капацитет и възпитателските качества на двамата родители. Съдът
посочи защо смята, че бащата има предимство в това отношение. Твърденията
на майката относно неговите качества и лоши прояви се подкрепят отчасти
само от показанията на нейната майка. С оглед заинтересуваността на
свидетелката и близките родствени отношения с ответницата, предвид и
влошените отношения като цяло между родителите и съответно между тях и
9
родителите на другия, на тези показания не може да се даде вяра. Няма друго
доказателство, което да подкрепя тези твърдения.
Относно пола и възрастта на детето. Действително с оглед
задължителната съдебна практика по ППВС № 1/1974 г. този критерий е
важен. Той обаче не е решаващ. Особено в конкретния случай, когато
останалите нужди на детето са много по-важни. Не без значение е и това, че в
живота на детето ежедневно има близък роднина от женски пол, който полага
грижи. Не на последно място, от приемане на постановлението на ВС са
изминали повече от 50 години, през които изключително много се измениха
социалните отношения. В съвременните семейства бащите поемат много
повече от онези традиционни задължения, с които са били ангажирани жените
и полагат не по-малко като количество и качество грижи за децата си. М... е
вече на 8 години, не е в крехка детска възраст. Разбира се никой не отрича
ролята на майката, но в случая този критерий, на фона на останалите нужди и
потребности на детето, с оглед и на останалите съображения на съда, не може
да бъде решаващ по отношение на спора.
Относно останалите оплаквания съдът вече изложи своите
съображения.В жалбата няма изложени евентуални оплаквания и няма
направени евентуални искания, които да са свързани с определения режим на
лични контакти на майката с детето и издръжката. Определеният от съда
режим е обичайният, издръжката е минимална и след като няма оплаквания,
не са налице и основания за служебна намеса на въззивния съд, то решението
и в тази част е правилно и законосъобразно.
В заключение: решението е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено изцяло.
По разноските. Същите в настоящата инстанция следва да останат за
страните така, както са направени, предвид вида на делото – спорна съдебна
администрация. Относно разноските пред първата инстанция няма
оплаквания.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 20.02. 2025 г., по гр.д. № 638/
10
2024 г. на РС – Търговище, като правилно и законосъобразно изцяло.
Решението може да се обжалва, в едномесечен срок от съобщаването
му на страните, пред ВКС, при наличието на основанията по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11