Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 11.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на осемнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с.СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8098 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 344639/21.02.2018г. по гр.д. № 73257 по описа за 2016г. на Софийски районен
съд, 40-ти състав , изменено с Определение от 123.04.2018г. по реда на чл. 248
от ГПК А.А.М., ЕГН ********** с
адрес по делото: гр. София, б,л. „********е осъдена да заплати на Фондация „Е.И.”, със седалище : САЩ,
гр. ********, и съдебен адрес: адвд. И.М.,*** на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1611,73лв., ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба – 15.12.2016г.,
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за закупуване на самолетни билети и за такса
за издаване на работна виза за САЩ, които вреди са настъпили в следствие на
неизпълнение на задължение на ответника по сключен договор за участие в турне в
постановка „Госпожа Стихийно бедствие” в САЩ и в Канада за периода от
22.09.2016г. до 07.10.2016г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни
разноски от 283,80лв., като неоснователен е отхвърлен иска за
горница над 1611,73лв. до предявен размер от 3770,23лв. за разходи за виза,
основни и допълнителни разходи в Канада и адвокатски хонорар, като ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни
разноски в размер на 215лв.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба вх. № 5047426/21.03.2018г. по регистъра на СРС от
ответника по исковете- А.А.М., ЕГН **********
в
частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението е недопустимо и неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е,
че по делото не било установено ищецът да е правосубектен, представените
доказателства не установявали същото към подаване на исковата молба и към
момента. Ищецът не бил индивидуализирал вземанията по реда на чл. 127 от ГПК,
не бил посочил правоотношението, което обвързва страните, въпреки че за същото
му били дадени указания от съда. Районният съд изготвил доклад в който посочил,
че претенцията е за неимуществени вреди, а решението било постановено по иск за
имуществени вреди. По делото не било установено страните да са обвързани от
договор и от конкретни съглашения по този договор. Страните не било установено да са били с трайни взаимоотношения, изяви на ответника били организирани преди
това от други лица, а не от ищеца. По
делото било установено, че отказа й да пътува на турне САЩ била лекарска забрана. Последната се наложила
и поради отражението върху живота, здравето и психиката й в резултат на
огромния скандал, установен по делото от събраните гласни доказателства. Влошаването на здравословното й състояние се
дължало на публични обиди. Показанията на св. Романова противоречали на
твърденията в исковата молба за момент за узнаване за скандал. Ответникът оказала пълно съдействие на
заместилата я актриса. Не било установено че 332,50лв. били платени за виза на
ответника и 1279,23лв. били платени за нейни самолетни билети. Документ за
плащане на 332,50лв. се сочел че сума е платена от ищеца. Заместилата ответника
актриса била американска гражданка и нямала нужда от работна виза. Печатът
„виза” в паспорта на ответника не установявало платец на разходи за същата и
размер на тези разходи, както и самото плащане. Представения ценоразпис бил
разпечатка на информация, не можел да установи стойност на разходи. По същите съображения и разпечатан „протокол
за доставка на билет” не установявал сочени в него обстоятелства. Отделно показанията
на св. А.установявали че билети били купени по-рано, за да са по-евтини, тоест
купени са преди публикуване във вестници на материали срещу св.А.и ответника, а
протокол за .билет бил с дата след това. Билети по делото не били представени,
протокол не доказвал плащането им, а и ищецът можел да промени името на пътника
за този билет, като посочи името за актрисата Кривошиева, заместила ответника в
турнето. Претендирала е разноски .
Въззиваемият- ищец Фондация
„Е.И.” е оспорил жалбата. Навел е твърдения,
че решението в обжалваната част е допустимо и правилно. Посочило е, че представените
доказателства установявали правосубесктноста му, правоотношението между
страните, както и че бил претърпял вреди в размер на сумите, за които искове са
уважени в причинно-следствена връзка от неизпълнение на задължения на ответника
по договор с ищеца. Писмен договор между страните не бил сключван, но договор
между тях съществувал, защото имало постигнато съглашение между страните за
него. В подкрепа на тези твърдения било и проведеното поведение от ответника, който
се явил на интервю в посолството на САЩ за получаване на работна виза в САЩ,
като потвърди, че ще работи с ищеца. Посочило е, че ответникът била част от
екипа на постановката „Госпожа Стихийно бедствие”, договорките за турнето в САЩ
били с целия екип, тоест с всеки един от членовете му. По тези договорки ищецът
трябвало за организира турнето в САЩ, като за негова сметка следвало да са разходи
за билети и за работни визи на актьорите, отделно за афиши и други. Ответникът
бил актьор от постановката, но отказал да участва в турнето след като разходи
за визи и билети били направени, носел отговорност за възстановяване на така
направените от ищеца разходи, защото причините за отказа му да участва в
турнето не го освобождавали от тази отговорност. Претендирало е разноски ,
оспорило е поради прекомерност претенцията на въззивника за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 8026499/15.12.2016г., уточнена с молба от 30.01.2017г. и в
о.с.з. от 28.02.2018г. на Фондация „Е.И.”, регистрирано в САЩ под
№ 45-553-2456 , със седалище : САЩ, гр. ********, и съдебен адрес: адвд. И.М.,***
срещу А.А.М., ЕГН **********, с
която е поискало от съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 3770,23лв.,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 15.12.2016г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за закупуване на самолетни билети от 1279,23лв.; за такса за издаване на работна виза за САЩ в
размер на322,50лв.; 909,50лв. за адвокатски хонорар; 304,50лв. основни и допълнителни услуги в Канада; 945лв.
за посетителска виза , които вреди са настъпили в следствие на неизпълнение на
задължение на ответника по сключен договор за участие в турне в постановка
„Госпожа Стихийно бедствие” в САЩ и в Канада за периода от 22.09.2016г. до
07.10.2016г. Навело е твърдения, че е с предмет на дейност популяризиране на
българско образование, култура и история, която дейност осъществява чрез
организиране на гастроли и турнета на български певци и актьори с постановки и
спектакли. Посочило е, че едно от тези турнета било с постановката „Госпожа
Стихийно бедствие” за периода от 22.09.2016г. до 07.10.2016г. в САЩ и Канада, в
която участвала и ответника като актриса и което турне било планувано от
октомври 2015г. Заявило е, че работило с ответника и по други турнета в Европа
през 2015г. и 2016г.. За процесното
турне уговорките били работни визи и самолетни билети да са за сметка на ищеца
и, започнала подготовката още в края на септември 2015г. защото срок на
международни паспорти на участващи в постановка изтичал, организацията вървяла
по план, но на 11.09.2016г. ищецът узнал от актьора Н.А., че между ответника и
участващата в постановката С.М.възникнал сериозен личен конфликт и ответникът отказва да пътува, че ответникът
имала и медицинско свидетелство. При проведени същия ден разговори с ответника
последната заявила, че има хроничен здравословен проблем и на 12.09.2016г. по
настояване на ищеца ответникът представил медицинското направление от
19.08.2016г. с отбелязване че консултацията за което е издадено е проведена на
02.09.2016г. Неуведомяването своевременно за отказа да участва в турнето довело
до необходимост от бързо намиране на заместваща актриса, която да отговаря на
изискванията за участие в постановката, но и за пътуване и работа в САЩ и
Канада, като тогава и разбрали от посочени и от познати публикации във вестник „Марица”
от 05.09.2016г., че ответникът още тогава не възнамерявал да пътува поради
отношенията й със С.М.и здравословно състояние, дължащо се на хронично
заболяване датиращо от преди 18 месеца.
Поведението на ответника обосновавало ангажирането на отговорността му
от ответника за възстановяване на направените разходи от ищеца по договора
между тях, който бил за организиране на турнето от ищеца, в което турне да
участва ответник. В о.с.з. от 10.10.2017г. е заявил, че след публикуване на статиите ответникът се обадила
на управителя на ищеца и на ответника предложили да я разделят от С.М., като
пътуват в различни самолети, бъдат в различни хотели и тогава ответникът се
съгласила да пътува на турнето, били направени промени в самолетните резервации
и хотели, ответникът се явила в офиса на ищеца и заснела рекламен клип на
постановката за турнето. Претендирало е разноски.
Ответникът А.А.М., ЕГН ********** е
оспорила исковете. Посочила е, че ищецът
не е правосубектен и негов представител не е
П.Р.. Посочила е, че действително от дълги години участвала заедно със С.М.и
с други актьори в постановката „Госпожа
Стихийно бедствие”, която играят в страна и в чужбина, но не е в договорни
правоотношения с ищеца, включително и за турне в САЩ и Канада през
септември-октомври 2016г. Посочила е, че
във вестник Уикенд” в брой за 23-29 юли
2016г. било публикувано интервю с дъщерята на С.М.– М.Г.със заглавие „Два
кърлежа неуспели актьори са се впили в С.М.”, от което ставало ясно, че тези
два „кърлежа” са ответника и Н.А.. Във в. „Телеграф” на 28.07.2016г. била
публикувана статия „С.М.уволни двама актьори” и допълнително изписан над
заглавието текст „М.репетира с А.П.и Н.И.”. Последното се твърдяло и в
интервюто на М.Г., в други издания били публикувани и други материали за
скандала. Посочила е, че била тежко наранена и обидена от случващото се,
опитала се да разговаря със С.М., но последната й казала, че не смее да се
дистанцира от казаното, защото била зависима от дъщеря си в ежедневието.
Заявила е, че още през юли 2016г. в телефонен разговор с П.Р. обяснила обидата
си , че това довело до влошаване на здравословното й състояние , а и доколкото
в публикациите пишело, че е „уволнена”, то явно няма да пътува на турнето в
САЩ, за което имала и лекарска забрана. Посочила е, че своевременното
уведомяване за невъзможността й да пътува, а и допълнително влошеното й след
това здравословно състояние я освобождавали от отговорност пред ищеца, защото
не била провела поведение, което да е от естество да ангажира тази отговорност.
Посочила е, че през септември 2016г. актрисата И.К., избрана за замести
ответника в постановката, я помолила за съдействие и ответникът й издиктувала цялата пиеса –
текст и мизансцен, на 21.09.2016г. за турнето заминала Ирен Кривошиева, тоест
турне било осъществено. Не било установено ищецът да е направил разходи, за които
е предявил претенции, представените протокол за доставка на билет, ценоразпис
за визи били разпечатки но интернет-сайтове и не установявали сочените в тях
обстоятелства. В платежното нареждане не
се сочело за платец фондацията. Ищецът
не бил направил разходи за виза на Кривошиева, можело да върне/смени самолетния
билет на името на Кривошиева, ако такъв бил изобщо купен на името на ответника.
Претендирал е разноски.
По делото са приети на чужд език и с превод на български език формуляр за нетърговски лица 114.05., получен
от Секретар на щата Илинойс, САЩ ,
съгласно който на 05.07.2017г. е получен формуляр за годишен доклад на Фондация Е.И.” , която е
регистрирана като юридическо лице в САЩ,
щат Илинойс, гр. Чикаго и е с адрес: гр. Чикаго, Н.Уабаш 405, ап. 4805,
президент на която фондация е П.Р. към 2017г.
По делото е приет документ на
чужд език с превод на български език, съгласно който на 06.07.2017г. Държавният секретар на щата Илинойс на САЩ – Д.У., е
удостоверила, че съхранява архивите на
Министерство за делови услуги и
„Фондация за Е.И.” е юридическо лице, учредено по законите на щата Илинойс на
18.06.2012г., като към момента на издаването на удостоверението няма промяна в
статута му.
По делото е приет документ на
чужд език с апостил, нотариално удостоверение от нотариус М.Ч., преведени на български език, съгласно
които Щатския секретар на щата Илинойс е
удостоверил на 13.03.2019г., че приложеният
документ - Устав на фондация „Е.И.” е точно и вярно копие на оригиналния
документ, съхраняван в канцеларията й за фондация Е.И.”.
По делото е прието платежно нареждане от 20.05.2016г., съгласно което А.Д.е наредила сумата от 332,50лв. от името
на А.А.М. като такса за „Visa Fee”.
Приет е документ, озаглавен
„протокол № 65220/03.08.2016г.”,
неподписан от страните посочени в него, съгласно който „А.Х.”ЕООД е доставило
на ищеца самолетни билети на името на А.М. , Н.А., М.М.всеки за по 1279,23лв.
за дата 22.09.2016г. по маршрут София-Мюнхен–Торонто и на 07.10.2016г. по маршрут Ню
Йорк-Цюрих-София.
Приета е страница от международен паспорт на ответника,
съгласно които на ответника А.М. е
издадена виза за САЩ за периода от 24.06.2016г.
до 07.10.2016г. с посочено име във визата и на Фондация Е.И.“, виза й е издаден
и за Канада от 26.04.2016г. до
26.10.2016г.
Приета е стр. 23 от вестник
Уикенд”, за 23-29.07.2016г., на
която е публикувана статия със заглавие „Два кърлежа- неуспели актьори, са се
впили в С.М.”, в която се съдържа интервю с М.Г.- дъщерята на С.М., в което М.Г.говори
за обир в дома им, посочва А. А. и Н.А.
като „...неуспели актьори, които са се залепили като кърлежи за С..... А. е
доста подла и лицемерна ... ако я нямаше майка ми какво щяха да правят те, 15
години А. и Ш.не са канени на работа ... С. им е златна мина ... в трудни
моменти се покриват... С. е над тези неща и не обръща внимание...”.
Приета е публикация във
вестник Телеграф” от 28.07.2016г. , в който е публикувана
статия със заглавие „С. уволни двама актьори” и подзаглавие „А.А. и Н.А. – Ш.аут
от „Госпожа Стихийно бедствие”, в която журналистът Лора Ризова е посочила, че С.М.е
уволнила А. и А., разгневена от това, че те двамата не й предложили помощта си
след обира на дома й, че вече е намерила техни заместници и репетира с А.П.и Н.И.,
които вероятно ще я придружат на турнето в САЩ и Канада.
Приети са страници 1 и 37 от
вестник „Марица”, бр. 36/05.09.2016г.,
съгласно които на първа страница на вестника е публикувана анотация за статия
във вестника със заглавие „Актрисата А.А.: „Обидата от С. не мога да простя” ,
като на стр. 37 е самата статия, съгласно която в интервю ответникът А. е посочила, че срещу нея е започнала
атака, дъщерята на С.М.по медиите заявила, че ответникът изсмуква средствата на
С.М.като кърлеж, че М.ги носи на гърба си, че А. била изоставила М.след обира
на дома й, това било голям удар за А., не можела да преглътне обидата, а и
здравето й било крехко и нямало да замине на турнето в САЩ и в Канада, не се
наемала да пътува.
Приета е стр. 34-37 от бр.
12/20.03.2017г. на вестник „Минаха години”,
съгласно която е публикувана статия със заглавие „Актьори в шок от обидите
срещу А.А.“.
Приета е медицинско направление
от 19.08.2016г., издадено от д-р А.Х.,
съгласно което здравословното състояние на А.А.
във връзка със сърдечно-съдовия й статус не е подходящо за продължителни полети.
Прието е медицинско направление
от 02.09.2016г., издадено от МБАЛ
„Токуда болница” съгласно което А.А. е насочена към консултация със специалист
и при проведена такава е установено, че състоянието й не е подходящо за пътуване поради заболяване от 2011г, което в
последните 18 месеца е лекувано с медикаменти, но в момента е с кървави
дефекации и болки, с уверено увредено общо състояние.
Приета е епикриза, издадена на
03.09.2016г. от МБАЛ Токуда болница”, съгласно която А.А.М. е постъпила в болницата на 30.08.2016г., изписана е на 03.09.2016г.,
диагнозата й е „улцерозен колит” Мейо 2, с придружаващо заболяване: АХ.НИЗДД,
дивертикулоза на колона., направени са изследвания , включително и с апарат Olympus, предписани са медикаменти, постъпила е поради екзацербация на
заболяването , установили са се ендоскопски данни за активност на заболяването
.
Приет е амбулаторен лист от 16.09.2016г., фиш за спешна медицинска
помощ от 16.09.2016г., съгласно
които на 16.09.2016г. А.М. е била прегледана от екип на Спешна медицинска помощ
и отведена в болница Токуда”, където при прегледа е установено, че има „паническо разстройство”- епизодична пароксизмална тревожност ,
придружаващи заболявания са предсърдно мъждене и трептене, хипертонично сърце ,
неинсулинозависим захарен диабет и е насочена към психиатър поради установена
тревожност и афектираност.
Приети са договор от 01.05.2016г.
съгласно които Креатива”ЕООД е възложило на А.М. да участва в спектакъл
„Госпожа Стихийно бедствие” и „Безумната лейди Д.” срещу възнаграждение.
Разпитан по делото св. Н.Д.А.е посочил, че познава ответника от
50 години, от 22 години участвали заедно
в театрални постановки, през 2016г. с нея били на турне в Германия, Швейцария,
Австрия, Холандия, организирано от П.Р., тогава нямали здравословни проблеми,
съгласили се да участват и в турне в САЩ и Канада, извадили им работни визи в
посолствата на тези държави. Посочил е, че самолетните билети били купени от П.Р.
по-рано, за да са по-евтини и всичко било наред до излизането в жълтата преса
на няколко публикации, в които се говорело от дъщерята на С.М.неприятни и
грозни неща за свидетеля и за ответника. Тези публикации ответникът ги
преживяла тежко, много се разстройвала при всяка от публикациите и не искала да
пътува на турнето още повече, че дъщерята на М.щяла да пътува с тях. Заявил е,
че убеждавал ответника да пътува на турнето, защото обратното нямало да бъде честно
по отношение на Романова, която организирала всичко – самолетни билети, визи,
хотели, нямало да бъде честно и спрямо свидетеля и спрямо човекът, който
отговарял за техниката, но ответникът заявила, че ще намерят друг да пътува
вместо нея. След като се разбрало, че А. няма да пътува И.К.се съгласила да я
замести, но по негова молба П.Р. сменила самолетните билети, за да непътуват
заедно в едни самолет със С.М.и дъщеря й. А. била издиктувала на И.К.пиесата,
независимо че била обещала на свидетеля да не го прави. Тогава свидетелят
разбрал и че ответникът има здравословни
проблеми. Знаел, че ответникът имала хронични
заболявания на сърцето, но те не й пречели да пътува и играе в постановките. Бил
казал на ответника, че може да я съдят, защото имат договор, но свидетелят му
казала, че ще си извади медицинско. Заявил е, че 20-25 дни преди дата на отпътуване ответникът заявила, че няма да
пътува, А.репетирал повече от две седмици непосредствено преди отпътуването
постановката с участието на И.К.в
ролята, изпълнявана преди това от ответника. След като статиите били публикувани ответникът заявила, че е обидена, тогава не била казала, че няма да пътува. П.Р.
знаела за статиите.
Разпитан по делото св. М.Д.М.е заявил, че работи в екипа
със С.М., А.М. и Н.А. малко повече от 20 години, всеки си знаел работата,
свидетелят обслужвал технически постановката , имал и малка роля в края й.
Заявил е, че турнетата в чужбина започнали
през 2016г., решили че ще имат турне и започнали събеседванията в
посолството на САЩ и Канада, започнали да очакват дата на пътуването. Посочил
е, че малко преди да започне подготовката имало няколко статии в жълти издания
с информация, уронваща авторитета, очерняща и неотговаряща на истината и от
този момент се заформило напрежението. То било повече между дъщерята на М.и А.М.
, а не толкова между М.и М.. Посочил е, че през лятото ответникът многократно се оплаквал на свидетеля в разговори
по телефона, като цитирала поредната статия или сайт, това което чувал като
публикации било грозно, но свидетелят се опитвал да я убеди , че трябва да
защитят инвестициите на П.Р., защото ставало въпрос за много пари. В
посолствата свидетелят бил заедно с ответника и с Н.А., интервютата минали
много бързо и им дали работни визи. Към този момент А. не се била оплаквала от
здравословни проблеми, обсъждали заминаването, вече била започнала медийната
атака срещу М. и А.. Във всеки разговор
с ответника тя заявявала нежелание да пътува, а свидетелят я убеждавал да
не се отказва от турнето, умолявал я да потисне емоциите си. Появата на И.К.като
заместник била щастлива случайност, 2 седмици тя репетирала усилено с А..
Турнето се провело по план.
Разпитана по делото св. В.М. е заявила, че е дъщеря на
ответника и на практика живее с нея,
през юни 2016г. имало кампания на дъщерята на М.в жълтата преса срещу А.м. и Н.А.,
което огорчило и съсипало ответника, рязко започнало да се влошава здравето й –
постъпвала в болница, веднъж я намерили в състояние, в което не можела да
говори, извикали линейка и я откарали в Токуда болница и установили тежка
неврологична криза, зачестили излизанията й от ритъм, лекари и кардиолози
забранили пътуванията, особено в чужбина. Посочила е, че ответникът след една от статиите от юли 2016г. се
обадила по телефона на П.Р. , било между 20.07.2016г.
и 26.07.2016г., който разговор протекъл в присъствието на свидетеля и на съпруга
й. В този разговор ответникът заявила на П.Р., че няма да пътува, защото
дъщерята на М.ще пътува с тях, а ответникът била много огорчена от статиите,
след 20.07.2016г. ответникът била категорична, че няма да пътува. Не помнела
кога А.М. посетила посолствата за работна виза, не знаела М. да е посетила офис
на П.Р. за заснемане на рекламен клип.
Разпитана по делото св. В.Т.Щ.е заявила, че е братовчед на
ответника , била лекар – анестизиолог в болница „Пирогов“, знаела че ответникът
трябва да пътува на турне в САЩ и Канада през септември. Посочила е, че се били
появили през юли статии във вестниците , в първата пишело, че А.
и Н.А. са кърлежи, некадърници, че печелят на гърба на С.М.и ответникът тежко
понесла тази статия, колеги й се обаждали да я успокоят. Тогава при ищеца се
появили сърдечните й проблеми, първо пулса й станал 140, сърцето й изпаднало в
пълна аритмия, повишило се кръвното й налягане. Ответникът била оперирана от
сърце преди 12 години, но проблемите се появили след статията, ответникът
провела много консултации, получила неврологични проблеми, припаднала, не
можела да стои права, не знаела къде се намира, в болница „Токуда” се усъмнили
дали не е получила инсулт и лекарят от „Спешно отделение“ я държал 6 часа.
Заболяването й „улцирозен колит“ се засилило и всеки ден кървяло, от това ответникът
получила анемия, така била и в момента. Кардиолозите й забранили за пътува,
особено в чужбина. Посочила е, че решението да не пътува на турнето ответникът
била взела още след първата статия , нямала сили да замине и ответникът веднага
се обадила да каже, че няма да пътува.
По делото са приети платежни
документи за суми, които са неотносими към предмета на въззивното дело, защото
решението на СРС по исковете за тези суми е влязло в сила .
С оглед на така установената фактическа
обстановка,съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Неоснователни са доводите на ответника, че исковата молба не
индивидуализира вземането по реда на чл. 127 от ГПК. Ищецът е посочил в
исковата молба, допълнителната молба и в о.с.з. пред въззивния съд фактите, на които
основава претенциите си, като те са достатъчни, за да позволят правна
квалификация на исковете и това е достатъчно, за да се приеме, че исковата
молба е редовна. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са
предявени, поради което и решението е допустимо. Действително с доклада на
делото районният съд е посочил, че искове са за неимуществени вреди, но съдът
приема, че това е допусната техническа грешка при изявяване на волята на съда.
Това е така, защото от следващите изявления на районния съд при разглеждане на
делото се установява, че на страните е указан предмет и е разпределена
доказателствена тежест по исковете така, както са предявени – по иск за обезщетение за претърпени имуществени
вреди поради неизпълнение на задължение на ответника, възникнало на договорно
основание, по тези искове е постановено и решението. Неоснователни са доводите
на ответника, че ищецът не е доказал правосубектността си по делото и представителната
власт на П.Р. за него. Приетите по делото удостоверение от 06.07.2017г.,
издадено от Държавния секретар на щата Илинойс, САЩ, формуляр за деклариран
годишен доклад, удостоверение от
13.03.2019г. на Щатския секретар на щата Илинойс, САЩ установяват че ищецът е
регистриран в САЩ на 18.06.2012г. като самостоятелно юридическо лице, че такъв
е и към юли 2017г. и към 2019г., като представител му е П.Р.. По делото не е
установена промяна в тези обстоятелства, поради което и доводите на ответника в
обратния смисъл са неоснователни.
По правилността на решението :
Предявеният иск е с правно
основание чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86
от ЗЗД – иск за заплащане на обезщетение на претърпени от ищеца вреди,
представляващи направени разходи за участие на ответника в постановки на
спектакъл , които вреди са претърпени поради
неизпълнение на задължението на ответника по договор между страните ,
което задължение на ответника е да участва в представленията на този спектакъл.
Съдът приема за установено по
делото от събраните по делото доказателства, че страните са били обвързани от
валиден договор, съгласно който ищецът е
възложил на ответника да участва като актриса в представления на постановката „Госпожа
Стихийно бедствие” в САЩ и Канада в периода от 22.09.2016г. до 07.10.2016г. и
ответникът се е съгласил, като ищецът се е задължил да организира турнето ,
като за своя сметка заплати разходи за
работна виза за ответника и за самолетни билети. Тези обстоятелства се
установяват от съвкупна преценка на събраните гласни и писмени доказателства,
както и признатите от страните факти по делото. По делото не се спори, че турне
за САЩ и Канада за този период е уговорено да се осъществи с постановка „Госпожа
Стихийно бедствие“ с участието на ответника като актриса. В тази насока са и
всички събрани гласни доказателства, поради което и съдът приема, че това е
установено по делото. По делото не се спори , а и се установява от събрани
гласни доказателства, приета страница от международен паспорт на ответника, че
на ответника са издадени работни визи от
посолствата на САЩ и Канада в България за период, който обхваща дати на
турнето. Съдът приема, че доколкото в работната виза на ответника за САЩ е
посочено името на ищеца, то по делото е установено, че страна по договора с
ответника е ищецът, управител на когото е П.Р.. По делото се установява от
показанията на св. М.и св. А., че цялата организация по турнето, включително за
работни визи и за самолетни билети е поет от организатора на турнето чрез П.Р., че уговорките са били
организаторът да поеме разходи за самолетни билети и визи. Не е установено, а и
не се твърди участниците в турнето да са заплатили сами разходите за самолетни
билети и за работни визи, същевременно се установи, че на ответника е издадена
такава виза, както е закупен и самолетен билет, поради което и съдът приема, че
по делото е установено, че тези разходи за визи и за самолетни билети са били уговорени да са за сметка на ищеца, и
такива разходи са направени от ищеца.
Съдът приема, че договора между
страните е сключен през пролетта на 2016г. преди 26.04.2016г. За тези обстоятелства
съдът кредитира показанията на св.М., заявил че решението да се направи турне и
в САЩ и в Канада било взето през 2016г. по време на турнето в Германия, след
това им били издадени работните визи. Тези показания съдът кредитира като
резултат от личните впечатления на свидетеля, последователни неопровергани от
другите събрани по делото доказателства. Приетата по делото страница от
международен паспорт на ответника установява, че визата за Канада е издадена за
период с начало 26.04.2016г., визата за САЩ е за период с начален момент
24.06.2016г., поради което и съдът приема, договорът между страните е сключен през
2016г. и то преди 26.04.2016г.
По делото не се спори, че
ответникът е отказал да участва в представления на постановката „Госпожа
Стихийно бедствие” в САЩ и Канада в периода от 22.09.2016г. до 07.10.2016г.
Това обстоятелство се установява и от събраните по делото гласни доказателства,
които в тази част са еднозначни и съдът ги кредитира като неопровергани от
другите доказателства по делото.
Спорен въпрос по делото е дали
отказът на ответника да участва в турнето
може да е основание да се ангажира отговорността му пред ищеца за
възстановяване на разходите, направени от ищеца с оглед участието на ответника
в турнето които разходи са за самолетни билети и за работна виза.
Съгласно разпоредбата
на чл. 81, ал.1 от ЗЗД, която съдът
приема за приложима в случая, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за
изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. За да е налице
невъзможност то следва престацията да е
неосъществима с оглед на длъжника, евентуално и с оглед на онези ІІІ-ти лица,
към чието съдействие би могло да се очаква длъжникът да е в състояние да
прибегне Тази невъзможност следва да е възникнала след сключване на договора,
тоест през период , през който договорът е обвързвал страните. Ако
невъзможността за престация е съществувала при сключването на договора, то
тогава би била приложима хипотезата на чл. 26 от ЗЗД и договор би бил нищожен поради
невъзможен предмет. Разпоредбата на чл. 81 от ЗЗД ще е приложима само при
валидно сключен договор, тоест за невъзможност, която е възникнала след сключването
на договора. Невъзможността по чл. 81 от ЗЗД може да бъде фактическа
(погиване на индивидуално определена вещ, нейното изгубване; заболяване, смърт
на длъжника, ако задължението е свързано с личността му; климатични
явления и т.н.) или правна (легална забрана да се извърши престацията; изваждане на
вещите от граждански оборот; задържане на длъжника от органи на властта и др.).
В хипотеза, в която длъжникът виновно е причинил невъзможността за изпълнение,
то той не е освободен от отговорност по чл. 81 от ЗЗД. Ако обаче невъзможността
е настъпила без оглед на поведението на длъжника, то тази невъзможност
освобождава длъжника от отговорност за обезщетяване на кредитора за вредите от
неизпълнената престация. Случайното събитие и непреодолимата сила са причини за невъзможността, които
освобождават длъжника от отговорност пред кредитора. При пълна и трайна
невъзможност задължението се погасява – арг. от чл. 89 от ЗЗД. При невиновна
невъзможност длъжникът се освобождава от задължение за обезщетяване, освен ако
не се е съгласил да отговаря за невиновното си поведение, или ако законът не го
предвижда изрично- напр. чл. 85 от ЗЗД.
За да се освободи от
отговорност за вреди длъжникът следва да докаже, че е настъпила невиновна
невъзможност за престация. Длъжникът следва да докаже, че след сключването на
договора е възникнало конкретно препятствие, което е непреодолимо практически или
юридически, като то по своя характер е случайно и непредвидимо, че в причинно-следствена
връзка с това препятствие е възникнала невъзможността за изпълнение.
Заболяването на длъжника което препятства обективно изпълнението на
задължението и което не може да се вмени във вина на длъжника е обективна
невиновна невъзможност за изпълнение. (В този смисъл Решение № 168/29.02.2012г.
по т.д. № 506/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О. ; Решение № 90/24.02.2010г. по гр.д. №
3526/20018г. на ВКС, ІV-то Г.О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
В конкретния случай
съдът приема, че договора между страните е бил сключен с оглед личността на
ответника. Това е така, защото предмет на договора е участие на ответника в
театрална постановка като актриса, тоест
предмет му е интелектуален труд, съществени елементи на който са
качествата на ответника и които качества
са мотивирали сключването на договора. При така възприето съдът приема, че
както обективната , така и субективната невиновна невъзможност на ответника да
изпълни задълженията си по договора биха го освободили на основание на чл. 81
от ЗЗД от отговорност за обезщетяване на ищеца за вреди от неизпълнението.
Съдът приема, че по
делото е установено, че след сключването на договора е възникнало внезапно, непреодолимо и непредвидимо за ответника
препятствие, което му е попречило да изпълни поетите към ищеца задължения. Приетите
по делото медицински направления, епикриза, фиш за преглед в Спешно отделение, амбулаторен
лист, събраните по делото гласни
доказателства, които съдът кредитира като неопровергани от другите
доказателства, еднозначни резултат от личните впечатления на свидетелите
установяват по делото, че публикациите в медиите от последната седмица на юли
2016г. са разтревожили силно ответника, тя се почувствала обидена и наранена, преживяла
е паническо разстройство, хроничното и сърдечно-съдово заболяване се е влошило
и на 19.08.2016г. и е препоръчано да избягва продължителни полети, в
последствие се е обострило и хроничното й заболяване „улцерозен колит“ и на
30.08.2016г. е била хоспитализирана за 3 дни, като на 02.09.2016г. е препоръчано от лекуващи
лекари да избягва пътуване, на 16.09.2016г. е установено мъждене и трептене на
сърцето и паническото разстройство. Така установеното здравословно състояние на
ответника съдът приема, че е довело до неговата
невъзможност да пътува и да престира уговореното с ищеца участие в
представленията на постановката „Госпожа стихийно бедствие“ в САЩ и в Канада в
периода от 22.09.2016г. до 07.10.2016г. Съдът приема, че поведението на
ответника не е причинило влошаването на здравословното му състояние, поради
което и невъзможността да изпълни задълженията по договора с ищеца е невиновна.
Съдът приема за установено, че тази невъзможност е настъпила след сключването
на договора . Този договор е сключен през пролетта на 2016г., не по-късно от
26.04.2016г., като същевременно влошаването на здравословното състояние на
ответника е започнало през август 2016г. Съдът приема, че влошаването на здравословното състояние на
ответника е било внезапно, непредвидимо и непреодолимо за него. Действително, заболяванията на
ответника са хронични, но това не е от естество да обоснове извод, че
обострянето им и преживените кризи
не са внезапни, непреодолими и
непредвидими. По делото се установи от събрани гласни доказателства, че въпреки
хроничните заболявания на ответника тя е пътувала на турнета с постановката
извън България. Това обосновава извод, че хроничните заболявания на ответника
са били овладяни с подходящо лечение, но не може да се изключи възможността за обострянето им рязко и
внезапно. В случая по делото се установи по делото от гласните доказателства,
че публикациите в медиите от края на юли 2016г. са повлияли силно на
емоционалното състояние на ответника. Събраните гласни доказателства и
медицински документи установяват, че в периода от 19.08.2016г. до 16.09.2016г. ответникът е преживяла паническо разстройство,
влошило се е и физическото й здраве,
като се е проявило се е предсърдното
мъждене и трептене, настъпила е екзацербация на улцерозен колит. Влошаване на
психо-физическия здравен статус на ответника в периода от 16.08.2016г. до
16.09.2016г. съдът приема, че е било рязко и непредвидимо. Това е така, защото
по делото е установено, че преди това заболяванията на ответника са били овладени
и здравословното състояние на ответника е позволявало да пътува на турнета с
постановката „Госпожа стихийно бедствие“, като в средата на август състоянието
й се е променило неочаквано – в следствие на публикации в медиите. Публикациите
не са били предвидими за ответника. Полагането на грожи за здравето си и
овладяването на хроничните заболявания установяват полагането на дължимата
грижа от ответника. Влошаването на
здравето на ответника в следствие на тези публикации въпреки полагането на
грижи за него също не е било предвидимо
и преодолимо за ищеца. Този извод се налага при съобразяване характера на тези
събития - проявели се по независещи от ответника причини. Съдът приема, че влошеното здравословно състояние на ответника
е било непреодолимо за период, който да позволява изпълнението на задълженията
й по договора с ищеца. Събраните по делото писмени документи установяват, че
ответникът своевременно е посетил лекари
и се е подложил на лечение на обострилите се заболявания, но и през септември
2016г. състоянието й не е позволявало да пътува, а началната дата на турнето в
САЩ и Канада е била 22.09.2016г. , като не е подлежала на промяна. При така
възприето съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 81, ал.1 от ЗЗД
и е основателно възражението на ответника, че ищецът не може да ангажира
отговорността му за обезщетяване на процесните
вреди. Следва да се посочи, че в случая ответникът своевременно е уведомил
ищеца за невъзможността да изпълни задълженията си по договора. Този извод с
налага от установените по делото дати на лекарски препоръки да не пътува
ответника и от установеното от гласните доказателства, че около 3 седмици преди
отпътуването актрисата И.К.вече е репетирала с Н.А. ролята на ответника в
постановката. За тези обстоятелства показания са дали св. А.и св. М.и съдът ги
кредитира като резултат от личните им впечатления, логични и последователни. Технологичното
време за намирането на заместваща актриса включително и при съобразяване на
установеното по делото, че това се е случило много бързо и „като по чудо“
обосновават извод, че около 20-25 дни преди начална дата на турнето-22.09.2016г., до
знанието на ищеца е достигнало, че ответникът няма да пътува на турнето. При така възприето
съдът приема, че за влошеното здравословно състояние на ответника ищецът е бил
уведомен в края на август 2016г.-началото на септември 2016г., което е своевременно.
Този извод се налага при съобразяване на период на влошаване на здравословно
състояние на ответника, което е установено при няколко прегледа от лекари от 19.08.2016г. до 16.09.2016г.
При така възприето
съдът приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 81, ал.1 от ЗЗД и
ищецът не може да ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на
процесните вреди.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че решението на районният съд в частта, в която исковете са уважени е
неправилно и следва да бъде отменено, като исковете бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
разноските във въззивното производство следва да се поставят в тежест на въззиваемия
и той следва да бъде съден да заплати на въззивника сумата от 32,23лв. разноски
за държавна такса
Решението на районния съд с което са присъдени разноски в тежест на
ответника по исковете следва да се отмени.
На ответника по исковете следва
да се присъдят разноски за адвокат в производството пред СРС в размер на още
275лв. Направеното възражение от въззиваемия в хода на въззивното дело е
преклудирано, защото претенцията на въззивника е за разноски за адвокат в
производство пред СРС, а не за производство пред СГС. По тази претенция СРС
вече се е произнесъл, не е обжалвано произнасянето му и въззивния съд не
разполага с възможност да преценява съответствието на уговореното от ответника
възнаграждение за адвокат в производството пред СРС.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 344639/21.02.2018г. по гр.д. № 73257 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 40-ти
състав , в частта, с която А.А.М., ЕГН ********** с адрес по
делото: гр. София, б,л. „********е осъдена да заплати на Фондация „Е.И.”, със седалище : САЩ, гр. ********, и съдебен адрес:
адвд. И.М.,*** сумите, както следва: на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1611,73лв., ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба – 15.12.2016г.,
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за закупуване на самолетни билети и за такса
за издаване на работна виза за САЩ, които вреди са настъпили в следствие на
неизпълнение на задължение на ответника по сключен с ищеца договор за участие в
турне в постановка „Госпожа Стихийно бедствие” в САЩ и в Канада за периода от
22.09.2016г. до 07.10.2016г.; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 283,80лв. и вместо това постановява
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени с искова молба вх. № 8026499/15.12.2016г., уточнена с молба
от 30.01.2017г. и в о.с.з. от 28.02.2018г.
на Фондация „Е.И.”,
регистрирано в САЩ под № 45-553-2456 , със седалище : САЩ, гр. ********, и
съдебен адрес: адвд. И.М.,*** срещу А.А.М.,
ЕГН **********, със съдебен адрес:***, за заплащане на основание на чл. 79 вр. с чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД
на сумата от 1611,73лв., ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба – 15.12.2016г., до изплащането й, представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване
на самолетни билети от 1279,23лв.; за
такса за издаване на работна виза за САЩ в размер на 322,50лв., които вреди са
настъпили в следствие на неизпълнение на задължение на ответника по сключен
договор от пролетта на 2016г. за участие в турне в САЩ и в Канада за периода от
22.09.2016г. до 07.10.2016г., като
изпълнява роля на актриса в постановка „Госпожа Стихийно бедствие”.
ОСЪЖДА Фондация
„Е.И.”, регистрирано в САЩ под № 45-553-2456 , със седалище : САЩ, гр. ********,
и съдебен адрес: адвд. И.М.,*** да
заплати на А.А.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 307,23лв (триста и седем лева и 0,23лв), представляващи съдебни
разноски в производство пред СРС и СГС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.