Решение по дело №266/2021 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 317
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Миглена Раденкова
Дело: 20217080700266
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта

      РЕШЕНИЕ

№ 317

 

гр. Враца,  13.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.09.2021 г. /две хиляди двадесет и първа година/, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

  ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

     КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ

                                                                       

при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 266 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от  АПК, вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) против Решение № 260053/24.02.2021 г., постановено по АНД № 562/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-8392019 от 22.05.2020 г. на Директора на АДФИ гр.София, за наложено на основание чл. 256, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) в ред. ДВ бр. 34/03.05.2016 г., административно наказание - „глоба” в размер на 5968,21 лева на К.Н.Ш. ***, за нарушение на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗОП.

В касационната жалба се твърди, че решението на РС – Враца е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния закон, при липса на обсъждане на всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост.

Претендира се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с. з. касаторът, редовно призован, представител не се явява. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Т., по съображения, изложени в депозираната по делото молба вх. №2266/20.09.2021 г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника.

            Ответникът  К.Н.Ш. ***, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. И.И. ***, в съдебно заседание, в писмен отговор и в представеното по делото писмено становище, развива доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

            В настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

            Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218,  ал. 2 от АПК, приема следното:

            Касационната жалба е подадена от надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационна проверка е Решение № 260053/24.02.2021 г., постановено по АНД № 562/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-8392019 от 22.05.2020 г. на Директора на АДФИ гр.София, за наложено на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, в ред. ДВ бр. 34/03.05.2016 г., административно наказание - „глоба” в размер на 5968,21 лева на К.Н.Ш. ***, за нарушение на чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗОП.

За да отмени Наказателното постановление, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в рамките на техните правомощия, при спазване на предвидената процедура и съдържат установените в закона реквизити, но са допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН водещи до съществено ограничаване правото на защита на санкционираното лице.

 По същество на спора съдът е достигнал до извода, че е налице  несъставомерност на вменената деятелност. След анализ на събраните доказателства е изложил подробни мотиви относно установената в документацията на обществената поръчка техническа грешка при изписване периода на прогнозните количества (1, вместо 2 години), при което и неправилно стойността на последните е удвоена. Отчетено е, че стойността на обществената поръчка е 264000,00 лева, без ДДС, като е с 33,00 лева по-ниска от минималния стойностен праг на чл. 20, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗОП, в относимата му редакция, а не 497351,60 лева, както неправилно е приел АНО.

Съдът е изложил и мотиви, обосноваващи приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажност.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на оспореното наказателно постановление. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

По отношение на възраженията, възведени в обстоятелствената част на първоначалната жалба, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактическите констатации и правни изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Отделно от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че в обстоятелствената част на НП е посочено, че на ответника по касация в настоящото производство би следвало да се наложи наказание глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор – от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, съобразно действащата към момента на извършване на нарушението разпоредба на  чл. 256, ал. 1 от ЗОП, в ред. ДВ, бр. 30/2018 г., явяваща се по-благоприятна за нарушителя. Като стойността на доставките според АНО възлиза на 497351,60 лева без ДДС, респ. 596821,92 лева с ДДС, за което и наложената санкция е в размер на 5968,21 лева.  

Съдът намира, че в случая административно-наказващия орган неправилно е отчел стойността на договорите, както и обстоятелството, че същите касаят прогнозни количества, като същевременно не е отчел стойността на действително извършените разходи. За последните, данни в АНП не се съдържат, а видно от доказателствата по делото и обстоятелствената част на АУАН, последният е съставен на 26.11.2019 г., преди изтичане на сключените в резултат на обявената обществена поръчка договори – през м. януари 2020 г., т. е. преди да е известна стойността на действително извършените по всеки един от тях разходи.

При това положение е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на обжалваното НП относно размера на определената и наложена санкция – глоба, доколкото липсва каквото и да е съответствие между посочената сума, с тази по сключените въз основа на проведената обществена поръчка  договори, респ. стойността на извършените разходи, от една страна и размера на наложеното наказание, от друга, поради което НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН и по-конкретно на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН.

При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Искането на ответника за присъждане на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на разноски пред настоящата инстанция на база представен договор за правна помощ е основателно. Страната е представлявана от адвокат на база приложен договор за правна помощ, по силата на който е заплатил възнаграждение за процесуално представителство в размер на 630,00 лева.

Така заплатеното от страната възнаграждение е съответно на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 върху стойността на санкцията и е равен на предвидения минимум.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд – Враца 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260053/24.02.2021 г., постановено по АНД № 562/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отменено Наказателно постановление № 11-01-8392019 от 22.05.2020 г. на Директора на АДФИ гр.София.

 

ОСЪЖДА Агенция за държавна финансова инспекция гр.София ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.Ш. *** направените по делото разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 630,00 лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

       ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

         2.