Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 07.06.2022г.

                                              

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на десети май две хиляди  двадесет и втора година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка И. като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 328 по описа за 2021г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 Предявени са искове с правно основание чл. 75, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. 

 

Ищецът „М.ц.М.Д.К.“ ЕООД твърди, че страните са били в облигационни и работни взаимоотношения във връзка с извършваната от тях дентална практика. Практиката на ищеца се намира в гр. София, бул.“**********По-конкретно на 06.02.2016г. страните са сключили договор за наем, с който ищецът е отдал под наем на ответника кабинет по дентална медицина № 7 на етаж 2 в клиниката на бул.“***************. Договорът е действал до ноември 2020г., когато ответникът е преместил практиката си на адрес гр. София, ул.“**********От 02.07.2018г. между дружествата е бил сключен и договор за съвместна дейност, с който са били уредени правилата и редът  при осъществяване на съвместната дейност и индивидуалните стоматологични практики, предвид, че се ползват площите на една и съща клиника. В договора са били уредени само отношенията във връзка с ползването на общите помещения, приема на пациенти, поддръжка, почистване и месечни такси за дезинфекция. Всяка от страните е запазила своята самостоятелност по отношение на практиката си, пациентите и договорите с тях. Дружествата са продължили да работят отделно, имали са различно счетоводство и всяко е сключвало индивидуални договори с пациентите и е предлагало съответния план за лечение. Не е имало уговорки за разпределение на печалба или да се извършват посреднически услуги. Не са сключвани общи договори с пациенти. Договорът за съвместна дейност също  е бил прекратен през месец ноември 2020г. 

Лечението на пациенти при ищеца е било извършвано от д-р Б.К., който в някой случаи е представял на пациентите и д-р С.Р., който  е бил млад обучаващ се лекар.  Единствената цел е била  да се показват различни медицински казуси и методи на лечение, които д-р Б.К.е усвоил извън страната. В годините се е случвало д-р К. са изпраща пациенти за профилактични прегледи, за се обучава и трупа опит.     

След прекратяване на договорните отношения д-р Б.К.е установил чрез справка в счетоводството, че има пациенти, които са платили за лечението си не по сметка на ищцовото дружество, а по банковата сметка на ответника. Д-р С.Р. се е възползвал от близостта, която е имал с пациентите на клиниката и ги е заблудил, за да получи по сметка на своето дружество дължимите суми за лечението на някои пациенти, като след това не ги е превел по сметка на ищеца, а ги  е задържал без правно основание.

За лечението на Т.К. по договор от 26.05.2020г. са били платени 2 041. 60 лева, на А.П. по договор за медицински услуги от 12.08.2020г. - 3 062. 40 лева, на П.Г. по договор от 27.07.2020г. – 42 000 лева, и на И.З. по договор от 09.06.2020г. – 2 499 лева.  Общо четиримата пациенти са заплатили по сметка на д-р Р.суми в размер на 49 603 лева, които са били дължими към д-р Б.К..

Ищецът иска да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 49 603 лева, получена от него без правно основание,   със законната лихва от завеждане на исковата молба (18.02.2021г.) до окончателно изплащане на задължението и с присъждане на сторените в производството разноски.

  

Ответникът „С.Р. – А.ЗА И.П.за първична Д.П.“ ЕООД оспорва исковете.

Не оспорва, че страните са имали облигационни отношения чрез сключени договор за наем и договор за съвместна дейност, като дружествата са работили отделно, с отделно счетоводство. Лекарите са имали отделни отношения  с пациентите според експертизата си. Допълва, че са работили под обща търговска марка и в един медицински център, но всеки доктор е бил с отделен кабинет, лекувал е своите пациенти и е участвал единствено в общите разходи на сервизните помещения за поддръжка и дезинфекция. Между страните е бил сключен и договор за продажба на  стоматологично оборудване от 02.07.0218г. и ответникът е работил със собствено оборудване.

Ответникът оспорва, че лечението на пациентите, посочени в исковата молба, е извършвано от д-р К., както и изобщо описаните в исковата молба конкретни отношения между този лекар и д-р Р.при работата им.

Д-р Р.е профилиран в протетични и композитни възстановявания, а д-р К. е извършвал хирургичното лечение на пациентите. При пациенти с комплексна нужда, лекувани от няколко лекари в центъра, пациентът е заплащал лечението към конкретния лекар, извършил лечението. В тези случаи д-р Р.е осъществявал самостоятелно лечение на пациенти в рамките на неговата експертиза. Изброените в исковата молба пет пациенти са били пациенти на д-р Р.със записани в графика му в системата на центъра Practicedent часове за лечение, като И.З.  е лекувана и от д-р Д.Д., наета по трудов договор с ответника.

Договорите между страните са били прекратени поради виновното поведение на д-р К., за което в исковата молба се излагат обстоятелства.  

 

С допълнителната си искова молба ищецът изцяло поддържа твърденията си, включително относно сключените договори с пациентите, към които плановете за лечение са приложения. Излага свои твърдения за това по каква причина са били прекратени договорите между страните.

 

С допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията, оспорванията и правните си доводи.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

В хода на делото от ответника е уточнено, че извършваните от дружеството медицински дейности са били по отношение на пациентите П.Г. и И.З..

Исковете до пълния първоначално предявен размер от 63 145 лева (относно пациентката Б.Н.), със законните лихви, са били оттеглени и производството в тази част е било прекратено.

 

След приключване на устните състезания по делото от страните са представени  писмени защити.

 

 

По предявените искове

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна следното:

 

Ищецът и ответникът са еднолични дружества с ограничена отговорност с основна дейност по НКИД дейност на лекари по дентална медицина. Едноличен собственик на капитала и управител на ищцовото дружество е д-р Б.К., а на ответното – д-р С.Р.. 

Съгласно Договор за наем от  08.02.2016г. ищецът, като наемодател, е преотдал на ответника – наемател да временно и възмездно ползване част от наетия недвижим имот в гр. София, ж.к.“Лозенец“, бул.“***************, а именно кабинет по дентална медицина № 7 на втори етаж с оборудване,  за ползване като кабинет по дентална медицина, при дължима от ответника наемна цена. С анекс от 08.02.2016г. ищецът се е задължил да осигури за своя сметка на ответника ежемесечно извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация на наетото помещение, както и автоклавиране на инструментариума. Сключването и действието на договора между страните не е спорно.

Още през 2009г.  Б.К.е заявил за регистрация словната търговска марка  „Medicaldent“ за стоки и услуги от класове от 1 до 9, като марката е била регистрирана.

На 02.07.2018г. страните по делото, както и още три търговски дружества (ЕООД), всички осъществяващи  стоматологичната си практика като част от Дентален център „М.Д.“, находящ се в гр. София, ул.“***************, офис 5,  са сключили договор, с който са уредили правилата и редът, който ще спазват при осъществяване на съвместната си дейност и стоматологичните си практики в центъра.

Конкретно са били уговорени правата и задълженията на страните по договора при осъществяване на дейността във и като част от центъра – да действат добросъвестно, да спазват високо качество и професионално ниво, са използват качествени материали, инструменти и оборудване, да пазят и съдействат да повишаване на имиджа на денталния център, да спазват утвърдените в него практики, цени и ценови политики, да изпълняват всички общо взети решения, и да се съобразяват с общите интереси и тези на останалите страни.  Уредени са били въпроси с хигиената, поддържането на общите помещения и оборудване, заплащането на общия персонал, ползването на чужди кабинети (оборудване). 

В договора от 02.07.2018г. не е имало уредба, касаеща отношенията на всяко от търговските дружества като стоматологична практика с пациентите, нито са били уреждани отношенията между дружествата във връзка с предоставяне на услугите на пациентите, освен задължение за високо качество и професионално ниво, единна ценова политика,  спазване на вътрешния ред, ползването на гаранции от пациентите и изрично посоченото, че дейността по лечението на пациентите и предоставяните в денталния център стоматологични услуги ще се разпределят между страните според специалността и техните стоматологични практики и по преценка на лекаря, извършил първичния преглед на съответния пациент.   Разходите, свързани с поддържането и ползването на апаратурата и оборудването в отделните кабинети, са се поемали от дружеството, което осъществява стоматологичната си практика в тези кабинети.   

При осъществяване на дейността е трябвало да бъде ползвана търговската марка „Medicaldent“, регистрирана от Б.К., като в тази връзка е бил сключен и отделен договор от 25.07.2018г.

Посочените договори са обвързвали страните по делото поне до 31.10.2020г.

  Междувременно между страните е бил сключен договор за продажба на медицинското оборудване с наетия от ищеца кабинет, като продажната цена е бил дължима за период от 42 месеца.

На 15.06.2020г. д-р Б.К.е изготвил план на лечение на пациентката П.Г., съдържащ етап 1 – изработване на фасети в горна и долна челюст при обща стойност от 42 000 лева, и етап 2 – оперативно отстраняване на мекотъканно доброкачествено образувание в горната устна при обща стойност на дейността 490 лева. Специалистите, въвлечени в лечението, е трябвало да бъдат естетичен стоматолог и хирург-имплантолог.

За времето от 15.06.2020г. до 20.10.2020г. медицинските услуги са били изпълнени, съгласно изготвен от името на Дентален център „М.Д.“ амбулаторен картон, представен по делото. Извършването на манипулациите  е потвърдено и от П.Г. като свидетел.

Съгласно показанията на  П.Г. изработването на фасетите е било изпълнено от д-р Р.(поне два месеца пациентката е посещавала единствено и само д-рР., към когото се е обърнала и са коментирали цена на процедурите), а оперативното отстраняване на образувание – от д-р К.. Последното обстоятелство е посочено и в амбулаторния картон. Показанията на свидетеля Г. са дадени подробно и убедително и съдът няма основание да не ги приеме.  

Междувременно на 27.07.2020г. от името на ищцовото дружество и от пациентката е бил подписан типов Договор за предоставяне на медицински услуги, също потвърдено и от свидетеля. Съгласно договора лечебното заведение е предоставяло на пациента срещу заплащане (авансово)  медицинска помощ – дентално лечение, което се изразява в извършването на медицински процедури, описани в утвърден между страните индивидуален план за лечение и ценово споразумение за дентално лечение (приложение към договора), като денталното лечение се извърши от д-р К..

П.Г. е считала сключването на договора като част от условията по провежданото лечение и не е обърнала внимание точно кое дружество е било посочено като предоставящо медицинските услуги (в този смисъл са показанията й по делото).

По делото не е спорно, че сумата от 42 000 лева за изработването на фасети на пациента е била платена. Плащането е било на два пъти по 21 000 лева  по банков път по сметка на ответника в „У.К.Б.АД.  Това е потвърдено и от П.г. по делото.

За извършената от д-р Р.работа по изработване на фасетите са били издадени две фактури с издател ответното дружество и получател П.Г. (фактура № **********/23.07.2020г. и № **********/30.07.2020г., представен ипо делото).

Също от ответното дружество е била издадена фактура № **********/20.07.2020г. за предоставена медицинска услуга  на И.З. като пациент за сума от 2 499 лева, която сума дружеството е получило по банковата си сметка. Пациентката е имала план за лечение на три етапа на обща стойност 14 650 лева (12 452. 50 лева с отстъпка), при участващи специалисти пародонтолог, хирург-имплантолог, ендодонтист и естетичен стоматолог,      като планът за лечение и ценовото предложение са били част от сключен с ищеца идентичен писмен типов Договор за предоставяне на медицински услуги от 09.06.2020г. 

Разпитана като свидетел, И.З. е потвърдила сключването на договора и изпълненото лечение, което е било от няколко лекари, включително д-р Д.Д., която е правила манипулация за изравняване на зъбите и избелване в неин кабинет. Плащанията са били на части  - в брой или с карта, като се е слизало на рецепцията на медицинския ценътр  с лекаря, извършил манипулациите.

Към момента на лечението д-р Д. (Р.) е работила по трудов договор с ответното дружество (за период от 14.06.2019г. до 02.10.2020г., съгласно представените справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, както и трудов договор от 14.06.2019г.). Идентичността на имената на този лекар е потвърдено от направената по делото справка от НБД“Население“.

На 26.05.2020г. между ищцовото дружество и Т.К. също е бил сключен писмено типов Договор да предоставяне на медицински услуги. Приложение към него е бил изготвен от д-р Б.К.план за лечение от 07.05.2020г. на два етапа и въвлечени в лечението трима специалисти – хирург-имплантолог, пародонтолог и протезист, при обща стойност на денталното лечение 9 960 лева, съответно 8 964 лева с отстъпка. Като свидетел по делото  Т.К. изцяло потвърждава изпълнената от  д-р К. работа като неин лекуващ лекар и уговорени за плащане около 8 800 лева с отстъпката, но изрично заявява, че по този договор цената е била платена в брой, а не по банков път (съгласно показанията на свидетеля - абсолютно не е плащала нищо по банков път, а 8 800 лева е занесла в клиниката в брой и така ги е платила).

По делото не е спорно, че в полза на ответника от Т.К. е имало плащане по банков път за сума от 2 041. 60 лева. За извършена на пациента медицинска услуга за сумата е била издадена фактура (№ **********/11.05.2020г.).

При показанията на Т.К. за плащане в брой, не се установява плащането на сумата от 2 041. 60 лева  да е било във връзка с договора от 26.05.2020г. и извършената по него медицинска дейност. По делото няма доказателства за такива обстоятелства, както и изрично от свидетеля е посочено, че са били осъществявани и други медицински услуги в денталния център – на  нейната дъщеря (съгласно извършената справка от НБД“Население“ относно свидетеля - непълнолетната С.Т.), като свидетелката  не е сигурна дали при това лечение не е било плащано с карта.

Изцяло от ищеца са били осигурени и осъществени медицински услуги за пациента А.П., постоянно пребиваваща в България чужда гражданка, въз основа на писмен типов Договор за предоставяне на медицински услуги от 12.08.2020г. с приложен план на лечение от 17.07.2020г., четири етапа за лечение с участие на трима специалисти и на стойност (без отстъпка) 9 645 лева. Сключването на договора и изпълнението на услугите е потвърдено от  А.П. като свидетел по делото, а след допълнително извършена от нея справка е потвърдено категорично, че във връзка с лечението й освен плащане в брой е бил извършен и  превод на сума от 3 062. 40 лева. Не се установява сключван друг договор със свидетеля, освен този от 12.08.2020г.

Последното плащане е било по сметка на ответника, като получаването на такава сума не е било и оспорвано от него. За услуга на такава стойност от ответника не е била издавана фактура. С превод на ответното дружество от 19.04.2022г. сумата от  3 062. 40 лева   е била върната на  А.П..

За времето от 18.02.2020г. д о18.04.2022г., включително, върху сумата от 3 063. 40 лева са изтекли лихви за забава в размер на 361. 53 лева, съответно на промените в основния лихвен процент за периода. Размерът на изтеклата законна лихва се установява от  данните  относно размера на основната лихва по сайта calculator.bg (чл. 162 от ГПК).

 

     При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Твърденията на ищеца, осъществяващ дейност по дентална медицина в Дентален център „М.Д.“, находящ се в гр. София, ул.“***************, са за предоставени от дружеството през 2020г. медицински (стоматологични) услуги по конкретни договори с пациенти, възнагражденията по които договори са били получени без основание от ответника, при което подлежат на връщане на ищеца, в какъвто смисъл е и формулираният петитум – да се платят на ищеца получените от ответника суми по плащанията на пациентите П.Г.,  И.З., Т.К. и  А.П. по сключени договори от 27.07.2020г., 09.06.2020г., 26.05.2020г. и 12.08.2020г. Не се твърди дължимост на сумите от пациентите, които са платили лечението си, а от ответника, който в периода е осъществявал дейност по дентална медицина също в  Дентален център „М.Д.“.

При така изложените обстоятелства и петитум се касае за искове по чл. 75, ал.2 от ЗЗД – длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задълженията си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, но истинският кредитор има право на иск срещу лицето, което е получило изпълнението. Хипотезата е израз на общия правен принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване (чл. 59, ал. 1 от ЗЗД). В този смисъл е Решение № 129 от 16.02.2010г. по гр.д. № 406/2009г. на ВКС, ГК, ІІІ т.о.

С оглед осъществяването на дейността на всички лекари в медицинския център „М.Д.“ под обща търговска марка, безспорна е добросъвестността на пациентите, дължали възнаграждения за лечението си, при плащанията – те са считали, че следва да извършващ  плащанията към центъра в брой на рецепция или чрез постерминал -  недвусмислени обстоятелства по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД за лицето, овластено да получи изпълнението.  Извършването на денталните  (стоматологични) услуги е  било по договор с всеки от пациентите по реда по Закона за здравето, като самият договор (формален или неформален) има същественото съдържание на договор за изработка (чл. 258 от ЗЗД). 

По делото нито се твърди нито се установява (съгласно възприетото от фактическа страна) страните по делото да са имали уговорки относно плащанията от пациентите  при осъществяване на медицинските услуги, съответно как ще се уреждат отношенията между дружествата в тези случаи. Уговорено е било единствено пациентите да бъдат разпределяни за лечение  от приелия ги лекар с оглед специалностите на лекарите в центъра  и медицинските услуги да се  извършват при  спазване на общо ниво на услугите, единна ценова политика,  вътрешния ред в центъра и осигуряване на  гаранционна отговорност за услугите. В този смисъл са твърденията на ищеца, но и  изявлението на ответника в първоначалния му отговор по делото – че лекарите са имали отделни отношения с пациентите си според експертизата си.

 

По отношение на сума от 42 000 лева, дължим на лечението на П.Г. по договора от 27.07.2020г., искът на ищеца по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен.

Въпреки сключения между тази пациентка и ищеца договор от 27.07.2020г. с уговорено възнаграждение от 42 0000 лева за  изработване на фасети в горна и долна челюст, не се установява ищецът да е изпълнил услугите, при което при  одобрение на изпълните услуги пациентката да е дължала плащане на възнаграждение на  ищеца,  съответно на приложимата разпоредба на чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Това е и при уговорката за авансово плащане по договора от 27.07.2020г. – не се установява от ищеца изобщо да са предприемани манипулации, при което сума от 42 000 лева да е била дължима преди всяка от манипулациите авансово.   

Напротив, съгласно възприетото от фактическа страна, лечението на П.Г. е било изпълнено от д-рР., управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество, по уговорка с пациентката, като доставената  медицинска услуга (освободена доставка по ЗДДС) е била удостоверена и в издадена от ответното дружество данъчна фактура,  по която ответникът е получил две плащания по банков път. Липсва издавана фактура от ищцовото дружество за услугите или осчетоводяване. Ответникът е възразил за изпълнено дентално лечение  на тази пациентка от името и за сметка на дружеството и възражението е основателно.

Така липсва качество на ищеца кредитор на пациентката П.Г. по договора от 27.07.2020г., при което  с плащането от нея на сумата от 42 000 лева на ответника не е имало погашение на задължение към ищеца, нито  възникнало задължение за възстановяване на сумата от 42 000 лева на ищеца  (разместване на имуществени блага без основание). Не се установява твърдението на ищеца, че д-р С.Р. се е възползвал от близостта, която е имал с пациентка на клиниката и я е заблудил, за да получи по сметка на своето дружество дължимите суми за лечението.

Д-р К. е изпълнил част от лечението на пациентката - оперативно отстраняване на мекотъканно доброкачествено образувание в горната устна при обща стойност на дейността 490 лева, съгласно договора от 27.07.2020г., но не тази сума е предмет на делото.

 

Същото е по отношение на пациентката  И.З., която е била лекувана от д-р Д.Д. (Р.) в съответната част от планираното й лечение по договор от 09.06.2020г. Този лекар е работил по трудов договор  за ответното дружество в периода (от негово име и за негова сметка), при което за предоставената услуга е било дължимо плащане на това дружество, така както е било посочено и на самата пациентка при плащането. За услугата от ответника също е била издадена данъчна фактура (за 2 499 лева, което не се установява за ищеца) и няма основание сумата да бъде възстановявана на ищеца. Още с първоначалния отговор на исковата молба ответникът е възразил, че И.З. е лекувана от д-р Д.Д. (Р.), наета по трудов договор с дружеството, което  се установява по делото.

 

Относно пациентката Т.К., с която е бил сключен договор от 26.05.2020г. от ищеца, се установяват уговорени и изпълнени услугите по договора  от  дружеството ищец (ответникът не е и възразявал за оказани дентални услуги на тази пациентка), но Т.К. категорично е потвърдила по делото като свидетел  плащане по договора в брой  (с определената й отстъпка), а не по банков път. Така не се установява плащането от 2 041. 60 лева от Т.К. към ответника по банков път да е било свързано с договора от 26.05.2020г., както твърди ищецът. Няма ограничения относно свидетелските показания на Т.К. свидетел относно плащането по договора от 26.05.2020г. по чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК (не е налице недопустимост на доказателственото средство), тъй като разпоредбата касае спор между страни по договор, а в случая договорът от 26.05.2020г. е  сключен между дружеството ищец и свидетеля К..

Тъй като по отношение на този пациент и този договор се установява погашение на задължението чрез плащане на ищеца – кредитор, отново липсва осъществена хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, съответно   обедняване на ищеца за сметка на ответника. При данните по делото, че в медицинския център е била лекувана и дъщерята на Т.К.,  вероятно  се касае за други услуги и плащания, които не са предмет на делото.

С оглед изложеното предявеният иск за сумата от 2 041.60 лева също  следва да бъде отхвърлен.

 

При неоснователност на исковете по чл. 75, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни и акцесорните претенции за лихви по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумите съответно 42 000 лева, 2 499 лева и 2041. 60 лева от датата на исковата молба (18.08.2021г.) до окончателното плащане.

 

 Установените по делото обстоятелства във връзка с договора за предоставяне на медицински услуги, сключен на 12.08.2020г. между ищеца и пациентката А.П., обосновават хипотеза на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД – пациентката е извършила плащане за 3 062. 40 лева по сметка на ответника във връзка с този договор, но ответникът не е изпълнявал никакви медицински услуги на пациентката (липсват и възражения за доставени такива услуги). Напротив договорът от 12.08.2020г.  е бил изпълнен от ищеца, така както е бил сключен, като липсват доказателства за друг договор с тази пациентка. При отправената покана за плащане (с исковата молба по делото) освен заплащане на сумата ответникът е дължал и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г.

 

В хода на делото, на 19.04.2022г. обаче, след като пациентката е била уведомена за делото и обстоятелствата по  него (явила се е като свидетел),  тя е  представила сметка за възстановяване на сумата от ответника като недължимо платена и сумата от 3 062. 40 лева й  е била изцяло възстановена. При тези действия от страна на ответника, той не задържа сума, дължима на ищеца, както и  липсва  изпълнение на задължението на пациентката А.П. по договора с ищеца. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право и искът по чл. 75, ал. 2 от ЗЗД подлежи на отхвърляне.

 

Останала е  дължимата на ищеца до възстановяването на сумата от 3 062. 40 лева  лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (от 18.02.2021г., датата на исковата молба, до 18.04.2022г., включително)  – 361. 53 лева съгласно възприетото от фактическа страна, която сума следва да бъде присъдена на ищеца.  Това задължение не е погасявано чрез плащане или по друг начин.

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски – 5 000 лева разноски за адвокат по договор от 17.02.2021г. и 2 525. 80 лева платена държавна такса по исковата молба. Дължима е  съответната част от разноските за 3 062. 40 лева от общо претендираните 49 603 лева, за които производството не е прекратено  – 364. 99 лева разноски(чл. 78, ал. 1 от ГПК). С плащането на А.П. на сумата от 3 062. 40 лева след образуване на делото  ответникът е признал иска на ищеца, но е дал повод за делото, при което по аргумент от противното на чл. 78, ал. 2 от ГПК дължи разноските. От ищеца не са претендирани разноски с оглед частичното прекратяване на производството и съдът не се произнася по такива разноски.

 

При отхвърляне на исковете (без сумата от 3 062. 40 лева) на ответника се следват направените и установени разноски от 2 653. 36 лева – за адвокат от 3 600 лева  общо по договор от 13.04.2021г.  (чл. 78, ал. 3 от ГПК), също при приспадане на разноските по прекратената част от исковете, за което липса искане да бъдат присъждани.           

 

От ответника е възразено, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение  е прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            Възражението е неоснователно.

Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 и чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес в исковото  производство е около един път и половина по-малко платеното от ищеца за адвокат. Платеното не е прекомерно  като се съобрази  продължителността на производството (над една година с шест открити съдебни заседания), характера на събираните доказателства (множество) и броя на предявените искове (пет).   

 

 От страните са платени депозити от по 40 лева за свидетели, които не са усвоени и по тяхна молба подлежат на връщане. 

 

 

Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „С.Р. – А.ЗА И.П.за първична Д.П.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** с ТСП 1,  да заплати на „М.ц.М.Д.К.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление *** 5,   сумата от 361. 53 лева (триста шестдесет и един лева и петдесет и три стотинки) лихва за забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 18.02.2020г. до 18.04.2022г.  върху сумата от 3 062. 40 лева,  платено възнаграждение от пациента А.П. по Договор за представяне на медицински услуги от 12.08.2020г.,   като   ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.ц.М.Д.К.“ ЕООД срещу  „С.Р. – А.ЗА И.П.за първична Д.П.“ ЕООД искове с правно  основание чл. 75, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в останалата част  - за заплащане на общо 49 603 лева, получени от ответника суми по плащания на пациентите П.Г. по Договор за представяне на медицински услуги от 27.07.2020г.,  И.З. по Договор за представяне на медицински услуги от 09.06.2020г., Т.К. по Договор за представяне на медицински услуги от 26.05.2020г. и  А.П. по Договор за представяне на медицински услуги от 12.08.2020г., всички сключени с ищеца, със законната лихва за забава от 18.02.2021г. до окончателното плащане.    

 

ОСЪЖДА „С.Р. – А.ЗА И.П.за първична Д.П.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление *** с ТСП 1,  да заплати на „М.ц.М.Д.К.“ ЕООД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление *** 5,   сумата от 364. 99 лева (триста шестдесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а  „М.ц.М.Д.К.“ ЕООД да заплати на  „С.Р. – А.ЗА И.П.за първична Д.П.“ ЕООД сумата от 2 653. 36 лева (две хиляди шестстотин петдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                               Съдия: