№ 20268
гр. София, 09.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110124303 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК установителни
искове от Л. А. М. - К. срещу Н. Г. А. с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за сумите, за които по ч.гр.д. № 60815/2023 г. по описа на СРС, 41 състав е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а именно
сумата 3000 лева, представляваща непогасена главница по договор за заем, сключен
между страните по делото на 21.04.2023 г., както и за сумата 197,58 лева,
представляваща лихва за забава за периода 28.04.2023 г. - 02.11.2023 г. В условията на
евентуалност ищцата е предявила осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за същите суми, като се твърди, че ответницата неоснователно се е
обогатила за сметка на ищцата.
В исковата молба се твърди, че между ответника и ищеца е бил сключен
неформален договор за заем, по силата на който на 21.04.2023 г. ищцата е превела по
банкова сметка на ответницата сума в размер на 3000 лева, която последната се е
задължила да върне в едноседмичен срок. Поддържа се, че ответницата не е погасила
задължението си на падежа, с оглед което и е изпаднала в забава и дължи лихва в
размер на законната за периода на забавата. В условията на евентуалност и в случай че
по делото не се установи възникването на договорно правоотношение между страните,
вземанията се претендират на извъндоговорно основание, като се твърди ответницата
неоснователно да се е обогатила със сумата от 3000 лева за сметка на ищцата.
Искането е за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. В
открито заседание е изложил становище, че оспорва иска, с твърдения, че не е
получила процесната сума. Заявява, че не познава ищцата и не е сключвала с нея
договор за заем. Не отрича, че е титуляр на сметката, по която сумата е преведена, но
поддържа, че сумата е била предназначена за брата на ответницата, който имал
1
договорености с ищцата, в която насока са изложени подробни съображения. Твърди,
че след получаването на сумата от 3000 лева от ищцата по сметката си, е прехвърлила
същата по друга своя сметка, достъп до която имал нейният брат. Не е давала съгласие
сумата да постъпва по нейна сметка. Моли за отхвъркяне на исковете.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
По делото са представени писмени извлечения за движение по банкови сметки,
като не е и спорно, че ищцата е превела сумата от 3000 лева по банкова сметка с
титуляр ответницата, с посочено основание на превода „заем“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба и отговора доводи,
намира от правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК установителни
искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и евентуални
осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 2 и т. 5, вр. чл. 154, ал. 1 с доклада по делото
съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да
установи сключването на договора за заем за сумата от 3 000 лева, която е предоставил
на ответника, а последният се е задължил да върне предоставената сума в
претендирания размер в уговорения срок, както и че е настъпила изискуемост на
вземането.
В тежест на ответника по предявения иск и в случай че ищецът установи
горните обстоятелства, е да докаже, че е погасил задълженията си.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предоставя на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
неформален договор, който може да бъде сключен в писмена форма или устно, чрез
реално предаване на паричната сума, предмет на договора за заем.
С решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК,
ВКС приема, че договорът за заем се счита за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ,
а не от момента на подписване на писмения договор или от постигане на съгласието за
сделката, независимо от формата на волеизявленията. Безспорно, следва да е налице
съгласие съвпадане на насрещните волеизявления на страните, но това не е
достатъчно, а фактическият състав се завършва с предаването на предмета на договора
в случая с получаване по сметката на ответника на сумата.
В конкретния случай между страните не е спорно, че процесната сума е била
предоставена от ищеца на ответника чрез извършването на банков паричен превод с
основание „заем“.
Основният спорен въпрос между страните е дали е налице постигнато
съглашение помежду им за сключване на договор за заем.
Настоящият съдебен състав намира, че при наличие на платежно нареждане до
обслужваща банка, в което за извършения паричен трансфер към сметка на
ответницата, наредителят е попълнил основание "заем" и парите са били преведени, се
удостоверява предаване на твърдяната сума, но ищецът следва пълно и главно да
докаже постигнато съгласие за предоставяне на сумата в заем и поето насрещно
задължение от получателя за връщане на сумата, което не се презюмира, а документът
не е достатъчно доказателство за това /в който смисъл е напр. Определение № 305 от
2
24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 159/2015 г., III г. о., ГК/. За това дали получателят,
чиято сметка е заверена, се счита "обвързан" от основанието, посочено от наредителя,
в практиката на ВКС е даден отговор като е изтъкнато, че поетото задължение за
връщане на полученото, съгласието по един сключен договор за заем, подлежи на
пълно и главно доказване от този, който го твърди. В случая макар и ответницата по
иска да не оспорва получаването на сумата по нейната сметка /но да твърди, че
правните основания за паричния превод са съществували не между нея и ищцата, а
между последната и брата на ответницата/, не може да се изведе, че е налице
постигнато съгласие за сключване на договор за заем между страните. В Решение №
390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК е посочено, че
доказването на договора за заем чрез възпроизвеждането пред съда (пряко или с
поредица изключващи друга възможност косвени факти) на изявлението на
получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне, като
изявлението на получателя не се презюмира.
В обобщение на така изложените съображения, съдът приема, че ищецът не е
установил по делото, че между страните е бил сключен договор за заем, поради което
така предявеният на договорно основание иск подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си на падежа.
По съображения, изложени по-горе, съдът намира за недоказано наличието на
главен дълг, което води до извод за неоснователност на акцесорната претенция за
лихва.
Предвид отхвърлянето на главния иск и на акцесорния му иск за лихви, е налице
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на предявения евентуален иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и акцесорния му иск по чл. 86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи, че е предоставил на ответника процесната сума.
В тежест на ответника е да установи, че е налице основание за задържането й.
По делото се установи, че ищцата е прехвърлила сумата от 3000 лева чрез
банков превод по сметка на ответницата, за което обстоятелство няма спор между
страните.
Не се твърди от ответника обаче, нито се доказа наличието на основание за
задържане на сумата. Твърденията за фактите, изложени в проведеното открито
заседание, сочат към извод в обратна насока, а именно че ответницата не се е
намирала в никакво договорно правоотношение с ищцата, при наличието на което
евентуално би имала основание за задържане на сумата. Обстоятелството, че сумата е
била предвидена за получаване от трето лице, не може да доведе до извод за
отхвърляне на евентуалния иск, тъй като сумата е преведена по сметка на ответницата.
Както последната сама е пояснила пред съда, сумата е получена по нейна банкова
сметка, с лични действия ответницата е прехвърлила същата по другата си банкова
сметка и е предоставила възможност на трето лице, което има достъп до сметката й, да
се разпореди със същата. Ето защо и съдът приема, че ответникът не установява
наличието на правно основание за задържането , а доколкото уговорките с трети
лица не са предмет на настоящото производство, то и с тази сума същата се е
обогатила неоснователно.
Липсата на доказани договорни правоотношения между страните по повод
безспорно преведената от ищцата на ответницата сума, води до извод за наличие на
дадена без основание сума, което води до основателност на евентуалния предявен иск
3
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно, възникнало на извъндоговорно
основание, поради което не е налице възможност страните да са уговорили
предварително срок за изпълнение, какъвто не е предвиден и в закона. При
неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за
изпълнение. Изключение е предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД - при задължения от
непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е
безсрочно, може да се иска от кредитора веднага, като началото на изискуемостта не
води автоматично до забава на длъжника. За поставяне на длъжника в забава е
необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни. В този смисъл са и
разясненията, изложени в Тълкувателно решение № 5/2017 г.по тълк. дело № 5/2017 г.
на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай не са представени доказателства, а и не се твърди до
ответницата да е изпращана покана да възстанови процесната сума, с оглед на което
искът за лихва е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като
ответницата не претендира разноски.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищцата следва
да бъде присъдена сума в размер на 60,04 лева от общо 64 лева /за държавна такса/.
Съдът намира, че разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство не
следва да се присъждат. Договор за правна защита и съдействие е представен само
заповедното производство. Вземането по заповедта за изпълнение с оглед заявеното в
това производство основание се отхвърля с настоящото решение. Ето защо и на ищеца
не се следват разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК от Л. А. М. –
К., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Н. Г. А., ЕГН ********** , с адрес:
******, за признаване дължимостта на сумата 3000 лева, представляваща непогасена
главница по договор за заем, сключен между страните на 21.04.2023 г., както и за
сумата 197,58 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната за периода
28.04.2023 г. - 02.11.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 33823 от 13.11.2023 г. по ч. гр. д. № 60815/2023 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на Л. А. М. – К., ЕГН **********, със съдебен адрес: ******
сумата 3000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 25.04.2024 г. до
окончателното плащане, представляваща заплатена без основание сума.
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. А. М. – К., ЕГН **********, с адрес: ******,
срещу Н. Г. А., ЕГН ********** , с адрес: ******, осъдителен иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 197,58 лева, представляваща лихва за забава в размер на
законната, начислена за периода 28.04.2023 г. - 02.11.2023 г. върху дадената без
основание сума в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, с адрес ****** да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на Л. А. М. – К., ЕГН ********** със съдебен адрес: ****** сумата
от 60,04 лева, представляваща разноски за производството по гр.д. № 24303/2024 г. по
описа на СРС, 41 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5