№ 719
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000502643 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ответницата в първоинстанционното производство Ю. В. Д. в срока по
чл.259, ал.1 ГПК (препис от решението е връчен редовно на 01.12.2022 г.,
жалбата е подадена на 14.12.2022 г.) обжалва с въззивна жалба вх. №
315652/14.12.2022 г. в цялост Решение № 263371/25.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 13599/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 3-ти състав, поправено с Решение № 260786/31.05.2023 г., с което е
отменено по иска предявен от В. В. М. на основание чл. 227, б. „в“ ЗЗД,
дарението, извършено с нотариален акт № 88, том I, рег. № 5372, дело № 77 от
2009 г., на нотариус В. Я., рег.№ *** от НК, вписан в Служба по вписванията
вх.рег. № 26132, акт № 94, том LXXIV, дело № 16704, имотна партида 33637,
по силата на който Е. И. М., починала на 18.11.2019 г. е дарила на дъщеря си
Ю. В. Д. 1/2 ид.ч. от следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № **,
находящ се на *** етаж, в жилищна сграда - блок ** София, адрес ***,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, със застроена
площ от 80.50 кв.м., като си запазила правото пожизнено и безвъзмездно да
ползва имота, предмет на дарението, до размер на 1/2 ид.ч. от извършеното
1
дарение.
С решението и съобразно изхода на спора, съдът е разпределил
разноските.
Въззивната жалба е подадена от пълномощник адвокат Д. с надлежно
учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.45 от
настоящото дело. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване е внесена
с вносни документи съответно от 26.01.2023 г. и от 30.08.2023 г.
С оглед на горното въззивната жалба е редовна.
Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно
и постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че съдът
подхожда изключително формално при разглеждане на казуса без да установи
конкретните отношения между роднините. Твърди се, че обжалваното
решение не обсъжда събраните доказателства в цялост, а единствено стига до
извод, че след поканата не е плащана издръжка и формално прилага
разясненията на ТР № 1/2013 г. на ОСГК, без обаче да отговори на останалите
въпроси от съществено значение за изхода на спора. Поддържа се, че не е
изследван въпросът за наличното имущество на Е. М. и възможностите за
доходи от него, независимо от представените данни и доказателства. Съдът е
установил, че Е. М. е собственик на първия етаж от къщата в с. ***, но не е
включил стойността на имота като възможност за издръжка при продажба или
наем, както и данните за наличието на собственост върху земя. Поддържа се
недопустимост на решението, тъй като в осъдителната му част фигурира
нотариален акт от 1999 г., какъвто няма.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени изцяло
обжалваното решение.
Твърди се процесуално нарушение във връзка с несъбирането на
доказателства от значение за точното решаване на спора, както и
неизслушване от съдийския състав в пълнота на свидетелските показания на
доведените от ответницата свидетели. Във въззивната жалба са развити
подробни съображения по съществото на спора.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
въззиваемата страна - ищецът В. В. М., конституиран по реда на чл.227 от
ГПК в качеството му на наследник на починалата в хода на производството
първоначална ищца Е. И. М. чрез процесуалния му представител адвокат М. с
2
надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.197
от първоинстанционното дело.
Счита, че Съдът правилно, в съвкупност и в съотношение едни с други е
преценил фактите по делото. Поддържа, че по делото се е установило чрез
множество писмени доказателства и няколко съдебни експертизи тежкото
здравословно състояние на дарителката и нуждата й от издръжка. Твърди се,
че по делото не са се събрали никакви доказателства ответницата да е оказала
каквато и да е помощ в издръжката на починалата Е. М. след 2017 г. Развиват
се подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
първоинстанционното решение.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство,
Решение № 263371/25.11.2022 г., постановено по гр.д. № 13599/2017 г. по
описа на Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, 3-ти състав,
поправено с Решение № 260786/31.05.2023 г., се обжалва в неговата цялост.
Въззивницата-ответник, в открито съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови друго такова, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция за разваляне на дарението. Претендира разноски, съобразно списък
по чл.80 от ГПК.
Въззиваемите - ищци в първоинстанционното производство, в съдебно
заседание, чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и
молят съда да я отхвърли по подробните съображения изложени, включително
и в представените по делото писмени бележки. Претендират разноски,
съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.227,
ал.1, б.“в“ от ЗЗД, предявен от Е. И. М., починала в хода на настоящото
производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по
закон В. В. М., също починал в хода на производството и заместен от
наследниците си по закон В. М. и Ю. В. Б. срещу Ю. В. Д. за отмяна на
3
дарение по отношение на ½ идеална част от АПАРТАМЕНТ № **, находящ се
на адрес ***, обективирано в нотариален акт № 88, том І, рег. № 5372, дело №
77 от 24.06.2009 г. на нотариус В. Я. с рег.№ *** на НК.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
На 24.06.2009 г. ищцата Е. И. М. е дарила на дъщеря си-ответницата Ю.
В. Д. своята собствена ½ идеална част от следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на адрес ***, със застроена площ от 80,50
кв.м., заедно със зимнично помещение и заедно 6.21/100 ид.ч. от общите части
на сградата, която сграда е построена върху държавна земя, съставляваща
парцел І в кв.192, местността „Лозенец“ по плана на гр.София, като
дарителката Е. И. М. е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване на имота, предмет на дарението.
С нотариална покана с рег.№ 6869, том 5, № 48 от 18.07.2017 г. на
нотариус В. Г. с рег.№ *** на НК, редовно връчена на ответницата на
31.07.2017 г., ищцата е поканила последната да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 250 лв. до 10-то число на всеки месец, за който се
дължи, считано от получаване на поканата.
С приетото по делото Разпореждане № **********/01.10.2017 г. на
НОИ, ТП-София-град, се установява, че към тази дата, ищцата получава лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 КСО, социална пенсия за
инвалидност по чл.90а КСО и добавка по чл.84 КСО в общ размер на сумата
от 335,46 лв.
С Експертно решение № 1209 от зас.№ 103 от 07.06.2011 г. на І МБАЛ
София, се установява, че Е. М. е с определена 80% степен на трайно намалена
работоспособност, пожизнено, с водеща диагноза: неревматични болести на
митралната клапа, с общо заболяване: СП, имплантирана биологична
митрална клапа за тежка регургитация, АХ-ІІІ степен, хронично предсърдно
мъждене.
От приетата по делото медицинска документация, както и с
неоспорените от страните основно и допълнително заключение на СМЕ, се
установява, че при ищцата са установени следните заболявания: 1.клапна
болест на сърцето, високостепенна митрална инсуфициенция, митрално
4
клапно протезиране с биологична клапна протеза, 2.артериална хипертония ІІІ
ст., 3.хронично предсърдно мъждене и трептене, имплантиран постоянен
електростимулатор на 18.07.2017 г., 4.състояние след исхемичен мозъчен
инсулт в басейна на дясната средномозъчна артерия през 2016 г. С оглед
установените и регистрирани заболявания, на ищцата й се отпускат
множество медикаменти с частично намаление от НЗОК, които са редовна
терапия. Последната изписана терапия е от 20.09.2017 г., 5.старческа
нуклеарна катаракта на дясно око, което на 11.12.2015 г. е оперирано по
стандартната методика без компликации и са платени медицински изделия,
които не се заплащат от НЗОК, а именно задно-камерна леща и Мегакром
00104 на обща стойност 1000 лв., 6.интрапаренхимна мозъчна хеморагия.
Издадена е рецепта и е закупен и приложен по време на болничния престой
медикамент Албурекс на стойност 129,90 лв. Писмените доказателства,
удостоверяващи извършените плащания са приети по делото.
От неоспорените от страните основно и две допълнителни заключения
на СИЕ, се установява, че месечния паричен разход за издръжка средно на
едно лице за 2017 г. е 434,75 лв., а за 2018 г.-463,22 лв., като конкретно за
ищцата тези разходи са съответно: за 2017 г.-495,38 лв., а за 2018 г.-523,85 лв.
Разходите извършени от ищцата в края на 2018 г. и през 2019 г. са в размер на
1 334,64 лв. и представляват заплатени битови сметки за парно отопление и
електричество. Писмените доказателства, удостоверяващи извършените
плащания са приети по делото.
От приетия по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот №
80, том ІІ, дело № 767/1983 г., се установява, че ответницата е собственик на
втория етаж от масивна жилищна сграда построена върху дворно място,
образуващо парцел І, кв.30 с пл.№ 707 по плана на с. ***.
От представените нотариални актове и справка от АВ, се установява, че
ответницата е придобила през 2000 г. недвижими имоти - адрес ***, в
жилищна сграда обект 32, както и на гараж № 3 и № 4, находящи се на
същото място, като след това се е разпоредила с тях, продавайки ги на трети
лица.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите
Н. Н. Н., С. С. З. и Т. В. Т..
Свидетелката Н. установява, че познава Е. от 60 години, съседи са и
5
живеят на една площадка. Дъщеря й Ю. е напуснала апартамента от 30 години
и оттогава не я е виждала. Е. живеела в апартамента срещу свидетелката, като
лятото си ходела на вилата в с.***, а зимата живеела в апартамента заедно с
внука си В. и неговото семейство-съпруга и две момченца. Свидетелката
установява, че Е. имала материални затруднения.
Свидетелката З. установява, че е родена и живее в *** и оттам познава
Е. още от 1978 г. Заедно правили къщите си в ***. Лично от Е. чула, че има
голям грях срещу Ю., защото тя е обгрижвала, хранела, оставала й пари, а Е.
ги давала на сина си и внука си. Парите за операция дала Ю., но свидетелката
няма лични възприятия за даването на пари.
Свидетелката Т. установява, че познава Е. от 1996 г., а Ю. от 1995 г.-
били приятелки и многократно гостували на родителите на Ю.. Свидетелката
установява, че Ю. много помагала на майка си и се грижела изключително
добре за нея и за баща си. Когато Е. получила втори инсулт и била закарана в
болница, брат й и снаха й, й пречили да види майка си. Ю. нямала достъп до
апартамента на ***. Майка й живеела с внука си В., който нямал особено
добро отношение към баба си. Е. живяла в апартамента на Ю. след сърдечната
операция, няколко месеца докато се възстанови. Това било 2011 г. По това
време и самата Ю. била оперирана и на химиотерапия, но се грижела за майка
си. Свидетелката видяла последно Е. през месец декември 2015 г. За периода
2015-2017 г. до 2022 г. няма лични впечатления.
При така установената по-горе фактическа обстановка с обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е основателен
и го уважил, така както е предявен.
От събраните и приети пред настоящата въззивна инстанция писмени
доказателства се установява, че Е. М. е била собственик на 1/3 ид.ч. от пет
броя ливади, всички намиращи се в землището на адрес ***. Жилищната
сграда в с.***, е собственост както следва: първи етаж, без дворното място-на
нейния син В. М., а втория етаж-на нейната дъщеря, ответницата по делото Д..
От заключението на приетата пред настоящата инстанция СИЕ се
установява, че няма обекти които да могат да бъдат отдадени под наем и да
носят доходи на Е. М., тъй като тя няма реална собственост, а е в
съсобственост с останалите наследници на В. М.. За да бъдат отдавани под
наем на туристи е необходимо същите да бъдат обслужвани, което при липса
6
на втора стая в жилищната сграда, годна за живеене на наемодателя, е почти
невъзможно, тъй като ще бъде свързано с ежедневни пътувания от гр.София
до с.*** и обратно, което би било нерентабилно, защото тези услуги са
свързани и с разходи за консумативи-ток, вода, амортизация на оборудването
и обзавеждане, данъци, пътни. За ливадите, от които Е. М. притежава 1/3
ид.ч., ако бъдат дадени под аренда, то те биха донесли към 31.07.2017 г.
годишен доход от 41,40 лв. за нейната идеална част, или 3,45 лв. месечен
доход. Пазарната стойност на ливадите към същата дата е 637,97 лв., а
пазарната стойност на 100% от сутеренния етаж и тавански етажи е 34 645 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ответницата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и частично допустим съдебен акт,
подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената
въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и частично допустимо по отношение
на ¼ ид.ч. от процесния апартамент.
От влязлото в сила на 21.04.2007 г. Решение от 05.03.2007 г.,
постановено по гр.д. № 14631/2006 г. по описа на СРС, 41 състав се
установява, че първоначалната ищца по делото Е. И. М. и починалият й
съпруг В. В.в М. и с нотариален акт № 31, н.д. № 14729/1997 г. на 20.06.1997 г.
са прехвърлили на внука си В. В.в М. правото на собственост върху
придобития по време на брака им и представляващ СИО имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № **, адрес ***, т.е. процесният апартамент. С влязлото в
сила решение, договорът е развален за ½ ид.ч. от апартамента, т.е. след
влизане в сила на решението на 21.04.2007 г. съсобственици на процесния
апартамент с равни квоти от по1/2 ид.ч. се явяват Е. И. М. и внука й В. В.в М.,
понастоящем страна в производството, конституиран на основание чл.227 от
ГПК след смъртта на прекия му наследодател В. В. М. и на общия
наследодател Е. М..
7
На 24.06.2009 г. Е. М. се е разпоредила чрез дарение със своята идеална
част в полза на ответницата по делото Ю. В. Д..
Т.е. съсобственици на процесния апартамент са станали страните по
делото В. М. и неговата леля Ю. Д..
В хода на процеса пред първата инстанция и след смъртта на
първоначалната ищца, конституираният на нейно място наследник по закон
син В. В. М. се е легитимирал като собственик на ½ идеална част от процесния
апартамент въз основа на саморъчно завещание /завет/ от 30.03.2018 г., което
завещание е обявено на 16.12.2021 г. Автентичността на подписа на
завещателката е установена в процеса с неоспорена от страните СГЕ.
Предвид горното първоинстанционният съд е приел, че
новоконституираната страна В. В. М. има активна процесуална легитимация
да продължи производството по делото за ½ идеална част от апартамента.
Въззивният съд намира, че синът на първоначалната ищцата има
процесуална легитимация само за ¼ ид.ч. от процесния апартамент, която
съответства на неговата наследствена квота.
След смъртта си ищцата Е. М. е оставила наследници по закон своите
две деца син В. М. и дъщеря Ю. Д. - ответница по делото, всеки един с
наследствена квота от по 1/4 идеална част от процесния имот, доколкото
останалата ½ е собственост на внука на първоначалната ищца, а именно В. М..
В. М. не се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от апартамента въз
основа на завета от 30.03.2018 г., доколкото същият е недействителен на
основание чл.19, ал.1 от Закона за наследството, тъй като при откриване на
наследството на 18.11.2019 г. Е. М. не е била собственик на ½ идеална част от
процесния апартамент, предвид извършеното от нея на 24.06.2009 г. дарение
на тези идеални части в полза на нейната дъщеря.
След смъртта на Е. М. в хода на първоинстанционното производство,
нереализираните от нея до момента вземания, както и правото на иск
преминават върху нейните наследници, като всеки от тях ще има основание да
получи дробна част от тези вземания, съответстваща на наследствения му дял.
Включва се и правото да се иска разваляне на договора за дарение, но
наследникът ще може да упражни правото да развали договора по отношение
на неизправния длъжник(ци) в обема на притежаваните от него права - т.е.
съобразно дела си, а не и по отношение на целия договор, ако не е единствен
8
наследник. Следователно в случаите на наследяване на дробна част от правата
на кредитора-дарител развалянето на договора следва да се осъществи
частично. Защото сънаследникът не може да упражни и правата на другите
сънаследници.
На следващо място, при смърт на страна в процеса - в случая на ищцата,
се стига до процесуално правоприемство по силата на закона. В случаите,
когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание
като насрещна страна по спора, е налице сливане на качеството на ищец и
ответник в един правен субект. Това води до недопустимост на иска, поради
липса на насрещни страни и правен спор, в който случай съдът прекратява
производството по делото, независимо от становището и желанието на
страните. В конкретния случай сливането на качеството на ищец и ответник е
по отношение на ¼ ид.ч. от процесния имот, поради което и производството в
тази част се явява недопустимо.
Предвид горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
обезсилено в тази му част за ¼ ид.ч. и производството по делото прекратено
като недопустимо.
По основателността на иска за останалата ¼ ид.ч., за която
производството по делото е допустимо.
За да е основателен иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227
ал. 1, б. "в" от ЗЗД, е необходимо да се установи кумулативното наличие на
няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал
такава от дарения, който да му е отказал престирането й.
Дареният дължи издръжка на дарителя, ако същият се нуждае от такава.
Отказът на дарения да даде издръжката е основание да се иска от дарителя
отменяване на дарението.
Изхождайки от характера на дарението като правна сделка, сключена с
оглед личностите и отношенията между тях и субектите в тази сделка, съдът
следва да уважи иска за разваляне на дарението, когато анализът на събраните
по делото доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна нужда и няма
средства за своето съществуване. Тъй като задължението за издръжка в този
случай не е задължение по закон, а морално задължение, превърнало се в
правно от момента на възникване необходимостта от издръжка, съдът е
длъжен да обсъди доказателствата и досежно размера на издръжката, и то с
9
една средна мярка с оглед социалната среда на дарителя.
Дарителят трябва да се нуждае от издръжка поради трайното му
изпадане в нужда. Това означава, че нито паричните му доходи, нито цялото
притежавано недвижимо и движимо имущество, нито потенциалните
възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за преживяването
му. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка трябва да се
вземат предвид всички обстоятелства, включително и да дали доходите на
дарителя са по-ниски от определения от държавата размер на линията на
бедност.
С оглед на горното съдът намира, че искът е основателен.
По делото безспорно се установи, че между страните съществуват
валидни облигационни отношения по силата на сключен между тях договор за
дарение.
Предвид напредналата възраст на ищцата - 84 г. към момента на
подаване на исковата молба, тежките й хронични заболяванията, довели до
80% степен на трайно намалена работоспособност, пожизнено, а именно:
клапна болест на сърцето, високостепенна митрална инсуфициенция,
митрално клапно протезиране с биологична клапна протеза, артериална
хипертония ІІІ ст., хронично предсърдно мъждене и трептене, имплантиран
постоянен електростимулатор на 18.07.2017 г., състояние след исхемичен
мозъчен инсулт в басейна на дясната средномозъчна артерия през 2016 г.,
старческа нуклеарна катаракта на дясно око, интрапаренхимна мозъчна
хеморагия и обстоятелството, че месечният й доход се формира единствено от
пенсията в размер на 335,46 лв., който е по-нисък от определения от
държавата размер на линията на бедност от 351,08 лв. за 2017 г.,
невъзможността й да реализира доходи от собствеността на 1/3 ид.ч. от пет
броя ливади, всички намиращи се в землището на адрес *** и от жилищната
сграда в с.***, собственици на двата етажа, от която са на децата й, безспорно
се налага извода, че ищцата както към датата на подаване на исковата молба,
така и към датата на нейната смърт, се е нуждаела от издръжка.
Нуждата от издръжка се определя след преценка на всички посочени по-
горе обстоятелства като средната сума, необходима за издръжката на човек в
пенсионна възраст е общоизвестна, а по делото е установена и с приетото по
делото заключение на ССче и възлиза на сумата от 495,38 лв. за 2017 г. и
10
523,85 лв. за 2018 г. Тази сума в случая се увеличава съответно с необходимите
разходи за лекарства за заболяванията на ищцата. Ищцата е поискала от
надарената издръжка и не е получила такава. Оттук следва, че нито
единственият й паричен доход, нито цялото притежавано имущество и
потенциалните възможности, свързани с това имущество, не са достатъчни за
преживяването й.
Надареният е длъжен след покана от дарителя да дава такава издръжка,
която да съответства на материалните му възможности.
Съобразно приетото с Тълкувателно решение № 1/2013 от 21.10.2013 год.
на ВКС, ОСГК, при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б.„в”
ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави
поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради
липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният
би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо
положение от това на дарителя.
Ответницата не е представила доказателства, установяващи обективна
материална невъзможност за престиране.
Изпадането на дарителя в трайна нужда следва да се преценява както
към датата на поканата, отправена преди исковата молба, така и към датата на
исковата молба или към датата на приключване на устните състезания,
съответно датата на съдебното дирене във въззивна инстанция, а в случая до
датата на смъртта на дарителя на 18.11.2019 г.
Ето защо и по горните съображения въззивният съд намира предявеният
иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за ¼
идеална част.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на първоинстанционния съд за ¼ идеална част следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноските в процеса:
С оглед прекратяване на производството по делото за ¼ ид.ч. от
процесния недвижим имот, то и първоинстанционното решение ще следва да
бъде отменено в частта, с която, Ю. В. Д. е осъдена да заплати на В. В. М.
разноски над дължимата сума от 1 729 лв. до присъдената сума от 3 458 лв.
11
В първоинстанционното производство ответницата Д. не е претендирала
разноски, поради което такива не й се присъждат, съобразно прекратената
част от исковата претенция.
При този изход на делото пред въззивната инстанция разноски се дължат
само на въззиваемата страна в размер на сумата от 2500 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 05.02.2024 г.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 263371/25.11.2022 г., постановено по гр.д. №
13599/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 3-ти състав, поправено с Решение № 260786/31.05.2023 г., В
ЧАСТТА, с която е отменено по иска предявен от Е. И. М., починала в хода на
настоящото производство и заместена на основание чл.227 от ГПК от
наследника си по закон В. В. М., също починал в хода на производството и
заместен от наследниците си по закон В. М. и Ю. В. Б. на основание чл. 227, б.
„в“ ЗЗД, дарението, извършено с нотариален акт № 88, том I, рег. № 5372,
дело № 77 от 2009 г., на нотариус В. Я., рег.№ *** от НК, вписан в Служба по
вписванията вх.рег. № 26132, акт № 94, том LXXIV, дело № 16704, имотна
партида 33637, по силата на който Е. И. М., починала на 18.11.2019 г. е дарила
на дъщеря си Ю. В. Д. 1/4 ид.ч. /една четвърт идеална част/ от следния
недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № **, находящ се на *** етаж, в
жилищна сграда - блок ** София, адрес ***, състоящ се от две стаи, хол,
кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 80.50 кв.м., като си
запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва имота, предмет на
дарението, до размер на 1/2 ид.ч. от извършеното дарение и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази му част.
ОТМЕНЯ Решение № 263371/25.11.2022 г., постановено по гр.д. №
13599/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Първо гражданско
отделение, 3-ти състав, поправено с Решение № 260786/31.05.2023 г., В
ЧАСТТА, с която, Ю. В. Д. е осъдена да заплати на В. В. М. разноски над
сумата от 1 729 лв. до присъдената сума от 3 458 лв. и ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му обжалвана част за ¼ идеална част от описания
12
недвижим имот.
ОСЪЖДА Ю. В. Д., ЕГН **********, адрес *** да заплати на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на Е. И. М., починала в хода на настоящото производство и
заместена на основание чл.227 от ГПК от наследника си по закон В. В. М.,
също починал в хода на производството и заместен от наследниците си по
закон В. М., ЕГН **********, адрес *** и М. В. Б., ЕГН **********, ***
сумата от 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лв.), разноски направени от
въззиваемите пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13