РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110124070 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 233, ал. 1, предл. 2
от ЗЗД от Б. А. А. срещу Х. Д. Г. с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 20614.06 лв., представляваща обезщетение за
вредите, причинени през време на ползването на наетата вещ от Х. Д. Г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 24.04.2024 г. до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за наем, сключен на 01.08.2008г., по силата на
което на ответникът му било предоставено за временно възмездно ползване на
апартамент № 11, находящ се в **********, заедно с терасата над
апартамента. Впоследствие до ответника била изпратена покана за
прекратяване на договора за наем, доколкото същият не бил върнал веща
ищцата предявила иск за опразване на наетото помещение. С решение по гр. д.
№ 13965/2022 г. по описа на СРС, което било потвърдено с решение по в. гр. д.
№ 2924/2023 г. по описа на СГС, ответникът бил осъден да опразни наетото
помещение. На 08.02.2024 г. ищцата извършила принудителен въвод в имота,
за което бил изготвен протокол, в които било посочено състоянието на имота.
Предвид характера на уврежданията били необходимо да се предприемат
спешни мерки за съхраняване на имота, като била подадена молба и молба по
реда на чл. 207 ГПК за обезпечаване на доказателства. Посочва, че ответникът
ползвал имота през периода от 01.08.2008 г. до 08.02.2024 г., като бил
причинил повреди, които не се дължали на обичайното изхабяване на вещта.
Посочва се, че за възстановяване на имота следвало да се извършат СМР на
1
обща стойност 20614.06 лв., а именно разваляне на тухлена облицовка стени в
дневна – 700.77 лв., демонтиране на мокет и наминат под него в спалня –
130.13 лв., демонтиране плочи в баня, на допълнителна; водопроводна
инсталация за вана – 1047.44 лв., остъргване подкожушена мазилка/шпакловка
по стени и тавани в дневна, спалня, стълбище, при преградна стена – 664.08
лв., сваляне тапети – 177.74 лв., доставка и монтаж нов ламинат спалня, вкл.
Подложка – 955.50 лв., доставка и монтаж первази ламинат – 485.95 лв., нова
шпакловка по стени на мястото на бялата тухлена стена, под тапетите, по
стени на стълбището и по тавани, вкл. шкурене, финна шпакловка – 3031.80
лв., полагане грунд по стени и тавани в цялото жилище на 100% - 786.14 лв.,
боядисване с латекс по стени и тавани в цялото жилище на 100% - 3123.65 лв.,
подготовка на основата за полагане на нови плочки - изравнителна мазилка по
стени и замазка по под – 639.90 лв., настилка с плочки по под в баня – 696.95
лв., облицовка с плочки по стени в баня – 224.01 лв., демонтиране и отново
монтиране на санитарно обзавеждане (мивка, батерия, душ батерия), вкл.
лунички – 350 лв., полагане нова хидроизолация по покрив 2 пласта,
вкл.грунд - 50% от вида СМР – 1900 лв., доставка и монтаж вратички за горни
и долни кухненски шкафове, вкл. лунички – 1000 лв., ремонт на терасата към
*******, демонтиране дървени греди, нарушена покривна хидроизолация –
300 лв., събиране, изхвърляне на отпадъци, вкл. покривна тераса /40 бр.саксии
с пръст,дъски от навеса и др./, ръчно, без асансьор – 3000 лв., превоз на
отпадъци, вкл. и неизнесени при напускане на наемателя – 1400 лв. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата претенция, като претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за наем на
01.08.2008 г., по силата на който на ответника е предоставен за ползване имот,
а именно: апартамент № 11, находящ се в **********, заедно с терасата над
апартамента, както и че със влязло сила съдебно решение по гр.д. №
13965/2022 г. СРС, ответникът е осъден да опразни наетото помещение, като
на 08.02.2024 г. е бил извършен принудителен въвод във владение. Горното се
установява и от представени договор за наем от 01.08.2008 г., сключен между
Х. Д. Г. в качеството на наемодател и Б. А. А. като наемател. Съгласно
договора на наемателя е предоставен за временно възмездно недвижим имот,
а именно апартамент № 11, находящ се в **********, заедно с терасата над
апартамента. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договорът за наем се сключвал за срок от
5 години.
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 89 от 04.10.2005 г., рег. № 5128, дело № 262 от 2005 г., съгласно който
2
********** продават на Б. А. А. ¾ ид. ч. и на Т.А.Ш. ¼ ид. ч. от следния свой
собствен недвижим имот, а именно апартамент № 11, находящ се в
**********.
Съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № 4358 от
12.10.2015 г. издадено от Столична община се установява, че Т.А.Ш. е
починала на 24.05.2015 г., като вдовица и е оставила за наследници по закон Б.
А. А. – сестра.
По делото е представено решение № 13787 от 01.12.2022 г. постановено
по гр. д. № 13965/2022 г. по описа на СРС, 175 състав, съгласно което е осъден
Х. Д. Г., на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да опразни от свои вещи и да предаде
на Б. А. А., фактическата власт върху наетото помещение: апартамент № 11,
находящ се в **********, заедно с терасата над апартамента, предоставено за
ползване по силата на договор за наем на недвижим имот от 01.08.2008г. ведно
с допълнително споразумение от 03.08.2008г.
Представено е и решение № 4867 от 20.09.2023 г. постановено по гр. д. №
2924/2023 г. по описа на СГС, IV-Д възз. Състав, съгласно което е потвърдено
изцяло решение № 13787 от 01.12.2022 г. постановено по гр. д. № 13965/2022
г. по описа на СРС, 175 състав. Като е представен и изпълнителен лист от
13.11.2023 г. издададен по делото.
По делото е представен протокол за извършване на въвод във владение на
недвижим имот след решение на съда с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД,
от който се установява, че на 08.02.2024 г. ЧСИ М.К. е отнел от ответника и е
предадено на ищцата владението на процесното жилище. В протокола е
описано състоянието на процесния апартамент, като е посочено наличието на
видими сериозни течове от покрива на терасата в хола, както и в спалнята и
стълбището- коридора към покривната тераса, мазилката по стените частично
липсвала, била подкожушена и била мокра където още не била паднала, като
частично била съборена мазилката, на тавана във всекидневната.
По делото е приложено за послужване гр. д. № 10368/2024 г. по описа на
СРС, 32 състав в което производство по реда на чл. 207 от ГПК е приета
съдебно-техническа експертиза за състоянието на процесния недвижим имот.
Съгласно заключението апартаментът бил с ламинат, върху, който бил
поставен друг ламинат, демонтиран от ответника, като били демонтирани и
первазите на ламината в дневна, спалня, кухня и трапезария, а в зоната на
праговете на вратите личат следи от залепване върху плочките. Над врата на
дневната бил паднал таванът, оронена била мазилката и бил на плоча. На
терасата на дневната имало тента /навес, която била била захваната за покрива
на сградата, като било дупчена директно хидроизолацията, на стената личали
още недемонтираната дървена греда и захващането на навеса по горната
страница на прозореца, като на двете тераси имало битови и строителни
отпадъци, в т. ч. и навесът, който бил монтиран на терасата към *******.
Съгласно заключението стената на спалнята също била с много следи от
мокри петна, тази граничеща с терасата и към калкана, като големи щети от
течовете от покривната тераса били нанесени по стените на стълбището, ката
шпакловка и мазилка били напукани и отлепени. Била премахната плъзгащата
3
се преградна стена, отделяща спалнята от другите помещения като била
останала релсата, бил зазидан прозореца на дневната към *********, като на
същата стена и на тази към двора е имало климатици, които били
демонтирани, но останали пробитите отвори за външното тяло, както и следи
от климатика върху стената. По стените имало изрисувани много цветни
картини, които сравнително трудно щели да се заличат с обикновено
боядисване с латекс, като бил преобразуван кухненския фронт и били
демонтирани луничките. Вещото лице посочва, че в банята имало монтирана
допълнително вана, за която било прекарано външно водопроводна
инсталация, по облицовката от фаянсови плочки имало много дупки, останали
след демонтиране на окачените по тях аксесоари, демонтирани били
луничките на окачения таван в банята, като в преддверието пред вратата на
банята, вляво била разбита колекторна кутия и от бил изведен кабел, който
вървял към спалнята. Посочено, е че на покривната тераса до воронката имало
оставена пръст, която също била напоена с вода, от дъждовете, която се
просмуквала и отивала надолу по тавана и стените на жилището, като по
терасата има складирани дъски, остатъци от монтиран навес, като в резултат
на монтирането на навеса била нарушена хидроизолацията, което също водило
до течовете и влагата на долния етаж. Вещото лице е посочило видовете СМР,
който следвало да се извършват за възстановяване на констатираните щети,
както и че същите възлизат на стойност от 20614.06 лв.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 233,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД е да докаже следните обстоятелства: наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на
договор за наем за процесния имот; прекратяването на договора;
настъпването за ищеца на вреди от ползването на имота от ответника, което
предполага ищецът да установи конкретното състояние, в което имотът му е
бил върнат от наемателя след прекратяване на ползването, стойността на
необходимия ремонт за възстановяване на имота в състоянието, в което се е
намирал към момента на предаването му на наемателя.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да
му плати определена цена. При липса на друга уговорка между страните
наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на
ползуването, за което е наета /чл. 230, ал. 1 ЗЗД/, а наемателят е длъжен да
върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през
време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина,
за която той не отговаря /чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. Наемателят дължи
обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от
неговите пренаематели /чл. 233, ал. 1, изр. 3 ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на
чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 /последно/ ЗЗД до доказване на противното се
предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна
норма предвижда оборима презумпция по отношение доказване на
състоянието на вещта при предаването й от наемодателя на наемателя по
договора за наем. Ако страните по наемното правоотношение не са подписали
двустранно приемо-предавателен протокол, установяващ състоянието на
4
отдадената под наем вещ, приложение намира оборимата презумпция на чл.
233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е получена от
наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в
лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на
ползуването, за което е наета, т. е. в ненадлежно състояние, доказателствената
тежест за установяване на съответното състояние е негова.
В настоящият случай по делото е безспорно, че страните са сключили
договор за наем на 01.08.2008 г., по силата на който на ответника е
предоставен за ползване имот, а именно апартамент № 11, находящ се в
**********, заедно с терасата над апартамента, като съгласно разпоредбата на
чл. 233, ал. 1, т. изр. 4 /последно/ ЗЗД вещта е била приета в добро състояние.
Също така с влязло в сила решение № 13787 от 01.12.2022 г. постановено по
гр. д. № 13965/2022 г. по описа на СРС, 175 състав, е прието, че наемното
правоотношение е било прекратено, поради което е осъден Х. Д. Г., на
основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да опразни от свои вещи и да предаде на Б. А. А.,
фактическата власт върху наетото помещение: апартамент № 11, находящ се в
**********, заедно с терасата над апартамента, предоставено за ползване по
силата на договор за наем на недвижим имот от 01.08.2008 г.
По делото не се спори, че процесния недвижим имот е бил върнат на
ищцата на 08.02.2024 г., доколкото по делото е представен и протокол за
извършване на въвод във владение на недвижим имот след решение на съда с
правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който ЧСИ М.К. е отнел от
ответника и е предадено на ищцата владението на процесното жилище, като в
протокола е описано състоянието на процесния апартамент, като е посочено
наличието на видими сериозни течове от покрива на терасата в хола, както и в
спалнята и стълбището- коридора към покривната тераса, мазилката по
стените частично липсвала, била подкожушена и била мокра където още не
била паднала, като частично била съборена мазилката, на тавана във
всекидневната. Състоянието на процесния имот имот и наличието на
уврежданията в същия се се установява и от приетата по реда на чл. 207 от
ГПК съдебно-техническа експертиза по гр. д. № 10368/2024 г. по описа на
СРС, 32 състав. Настоящият състав намира, че посочените в протокола на
съдебния изпълнител вреди, както и тези в заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза са възникнали през периода след
предаване на недвижими имот от ищеца – наемодател на ответника – наемател
до връщане на държането на същия от ответника на ищеца, като ответникът не
е оборил презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като не е доказал, че
вредите се дължат на причина, за която той не отговаря. Ответникът –
наемател, посочен като получател в процесния договор, е поел задължението
съгласно чл. 7 бук. „в“ от договора да ползува имота с грижата на добър
стопанин, а съгласно чл. 12 наемателят се задължавал да поддържа имота в
добро състояние и след изтичането на договорения срок да го върнел във вида
и състоянието, в което го е наел. В чл. 13 е посочено, че наемателят се
задължавал преди да предаде държането на имота на наемодателя да
пребоядиса стените на цялото жилище, да ремонтира стените като ги
шпаклова при наличие на дупки и друго неравности, причинени в следствие
5
на упражняваната от него дейност в имота на наемодателя. Настоящият състав
намира, че нанесените върху процесния апартамент вреди с оглед техния вид
и характер не се дължат на обикновено ползуване, поради което следва да
бъдат репарирани. Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени на
апартамента до връщането му, на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, чл. 7 бук. „в“,
чл. 12 и чл. 13 от процесния договор за наем на 01.08.2008 г., като по делото
не са налице факти и обстоятелства, обуславящи отпадане на неговата
отговорност. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза
стойността на необходимите строителни ремонтни работи за отстраняване на
нанесените щети е сумата от 20614.06 лв., поради което така предявения иск
следва да бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него
разноски, като ищецът претендира сумите от 824.57 лв. държавна такса, 3000
лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, 41.70 лв. държавна такса за
обезпечаване на бъдещ иск, 1200 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение във
връзка с производството по обезпечаване на бъдещ иск, 20 лв. държавна такса
в производството по чл. 207 ГПК, 400 лв. депозит за депо лице в
производството по чл. 207 ГПК, както и 720 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение във връзка с производството по чл. 207 ГПК. Настоящият
състав намира, че на ищеца не следва да му се присъждат разноски за 41.70 лв.
държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск, както и 1200 лв. с ДДС
адвокатско възнаграждение във връзка с производството по обезпечаване на
бъдещ иск, доколкото по делото не само не представени никакви
доказателства за наличието на такова съдебно производство, по което са
сторени тези разноски, но дори и не са навеждани такива твърдения, като по
отношение на останалите разноски същите следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Д. Г., ЕГН **********, с адрес ************, да заплати на
Б. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес ****************, чрез адв. Д.
П., по предявения иск с правно основание чл. 233, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД,
сумата от 20614.06 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени
през време на ползването на наетата вещ от Х. Д. Г. по силата на договор за
наем от 01.08.2008 г. за отдаване под наем на недвижим имот, а именно
апартамент № 11, находящ се в **********, заедно с терасата над
апартамента, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 24.04.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Х. Д. Г., ЕГН **********, с адрес *************, да заплати
на Б. А. А., ЕГН **********, със съдебен адрес **************, чрез адв. Д.
П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 4964.57 лв.,
представляваща разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7