Р Е Ш Е Н И Е
№561/6.8.2020г.
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – Х състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юли, две и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРГИ ВИДЕВ 2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ |
|
при
секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на
прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от
съдия |
МАРИАНА
ШОТЕВА |
|
|
по
К.А.Н. ДЕЛО № 363 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на Т.Х.А. ***, подадена чрез адв. Л.М. против Решение № 97 от
06.02.2020 г., постановено по НАХД № 2152/19 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление № 001743 от 19.06.2017 г.издадено от Началника на РУ- Пазарджик при ОДМВР-
Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.80
т.5 от ЗБЛД за нарушение на чл.6 от ЗБДЛ е наложена глоба в размер на 100 (сто)
лева, като е
намален размера
на наложената глоба на 50 (петдесет) лева.Осъдена е Т.Х.А., ЕГН ********** *** да
заплати на ОД МВР- Пазарджик разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 (осемдесет) лева.
В касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено
решението на районния съд и да бъде отменено изцяло потвърденото с него
наказателно постановление.Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно уведомен, не се явява, за него се явява адв. М., редовно упълномощен. Поддържа се жалбата.
Счита се, че постановеното от Районен съд - Пазарджик решение е неправилно и необосновано,
като се излагат съображения в тази насока.
За ответника – РУ-Пазарджик при ОДМВР Пазарджик, редовно
уведомени, се представлява от ст.юрисконсулт П..Оспорва жалбата, претендира
разноски.
Страна – представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик
– редовно призована, явява се прокурор Савов. Счита се, че решението на Районен
съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита
се, че не са налице касационните основания, изтъкнати в касационната жалба. Не
се намират основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока се
споделят мотивите на районния съд.
Административен съд - Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението на Районен съд гр.
Пазарджик е изменено Наказателно постановление № 001743 от 19.06.2017 г.издадено от Началника на РУ-
Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.80 т.5 от ЗБЛД за нарушение на чл.6 от ЗБДЛ е наложена глоба в
размер на 100 (сто) лева, като е намалил размера на наложената глоба на 50 (петдесет) лева,
същевременно е осъдена Т.Х.А., ЕГН ********** *** да заплати на ОД МВР-
Пазарджик разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 04.06.2017 г.,
около 17,00 часа, на главен път 1-8, км 205+00 в посока гр. Пазарджик, при
извършване на полицейска проверка, не е представила документ за самоличност-
лична карта или друг заместващ го такъв документ.
Горното било установено от АП
на РУ- Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят- св.
Петър Михайлов. Преди да пристъпи към съставяне на АУАН за установеното
нарушение на чл.6 от ЗБЛД, св. Михайлов предприел действия по установяване на
самоличността на жалбоподателката. След като последната съобщила имената си и
посочила имената на свои роднини, св. Михайлов извършил справка по телефона с
ОДЧ и така установил, че съществувало такова лице с посочените данни и
роднински връзки. С оглед на това той съставил срещу жалбоподателката АУАН с
бл. № 153686/04.06.2017 г., който й бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателката собственоръчно вписала, че няма възражения по така направените
констатации от административния орган.
Въз основа на акта
на 19.06.2017 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на
жалбоподателката на 22.10.2019 г., видно от разписката към НП.
От
Приетото по делото Решение № 2317/16.12.2019г. постановено по КАНД № 6968/19г.
по описа на РС-Пловдив е видно, че на 24.03.2017г. жалбоподателката отново е
била без документи за самоличност при извършена проверка от органите на реда,
т.е към 04.06.2017г. – датата на извършената проверка по настоящето
производство
на касаторката вече и е била извършена проверка и е била
уведомена, че следва да носи в себе си документ за самоличност.
Правилно
РС Пазарджик не е допуснал изготвянето на психиатрична експертиза, с оглед
приетото по дело експертно решение, от което е видно, че същата страда от лека
умствена изостаналост, и е едва с 50 процента намалена работоспособност. Няма
данни същата да е поставена под запрещение.Освен това следва да се отбележи, че
именно касаторката е упълномощила адвокат по делото, т.е. тя е била наясно с
правата си.
Правилно РС Пазарджик е приел, че е неоснователно
възражението направено в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение
и по конкретно на разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН при издаването на НП. В
жалбата се сочат доводи, че НП е връчено на 22.10.2019 г., две години след извършване на нарушението,
като НП не било издадено в шестмесечния преклузивен срок. Видно от НП е, че
същото е издадено на 19.06.2017 г., т.е. 15 дни след като нарушението е
извършено и констатирано, респ. е съставен, предявен и връчен АУАН. Тоест НП е
издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Издадено е в
законоустановения инструктивен едномесечен срок съгласно чл.52 ал.1 изр.1 от ЗАНН. По-късното връчване на НП, макар и да не са налице данни поради какви
обстоятелства и причини е сторено това, не игнорира горния извод, че НП е
издадено съгласно законовите изисквания и в законоустановения срок. Връчването
на НП 2 години и 4 месеца след извършване на нарушението не води до
прекратяване на АНП поради изтекла преследвателната давност, това е така тъй
като в случая не са изтекли давностните срокове по смисъла на чл.81 ал.3 във
вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК, приложими по силата на чл.11 от ЗАНН, поради липса
на правна уредба по този въпрос в ЗАНН. В случая давностният срок за
наказателно преследване в размер на 4 години и 6 месеца не е изтекъл към датата
на връчване на НП.
При така установеното от фактическа страна, районният съд
правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от
жалбоподателя административно нарушение. В мотивите на постановеното решение
съдът е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е потвърдено наказателното постановление.
Правилно е заключението на съда, че по
безспорен начин е установено по делото, че АУАН И НП са издадени от компетентни
органи, в рамките на делегираните им правомощия. Подробно, ясно и конкретно е
описано вмененото нарушение, както и доказателствата, с които е установено. НП
и АУАН са надлежно връчени на касатора.
Правилно съдът е счел, че
е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят не може да бъде квалифициран като маловажен. Извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК. Нарушението, осъществено от касатора,
е формално на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не
се изисква да бъдат настъпили вредни последици, а е достатъчно да е осъществено
изпълнителното деяние под формата на бездействие – неносене на докементи за
самоличност, още повече, че касаторката не е била в непосредствена близост до
дома си, а на оживен път. Не се установяват изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен
извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.От друга
страна, съдът се е съобразил със заболяването на жалбоподателката и е намалил
размера на наложената глоба.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяната на решението му. Решението на Районен съд гр. Пазарджик ще следва да
бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Правилно
е определен и размера на присъдените разноски.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд –
Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 97 от
06.02.2020 г., постановено по НАХД № 2152/19 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик .
Решението
е окончателно.
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
|
|
ЧЛЕНОВЕ : |
1.
|