№ 2915
гр. Варна, 15.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110103140 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А*“ ЕООД против ЗК
„П*“, с искане за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл.
9 от договора за наем на недвижим имот от 02.04.2020 г. е нищожна поради противоречието
й с добрите нрави.
Твърди се в сезиралата съда искова молба, че между страните е сключен договор за
наем, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца ползуването на недвижим
имот срещу задължението на ищеца да заплаща договорената наемна цена в уговорения
срок. Между страните било договорено и заплащане на неустойка при забавеното
изпълнение на задължението за погасяване на дължимия наем. Сочи се, че във връзка с
неизпълнението на договорните задължения от страна на наемателя-ищец, наемодателят-
ответник е подал заявление по чл. 417 от ГПК, в резултат на което било образувано ч. гр. д.
№ 580 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен състав. С разпореждане на
заповедния съд е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист в полза на ответника-наемодател срещу ищеца-наемател за сумите, както
следва: 7 200.00 лева – неплатени наеми и 7 200.00 лева – неустойка по чл. 9 от договора за
периода от 06.08.2020 г. до 19.04.2021 г. В срока по чл. 414 от ГПК ищецът-наемател
оспорил вземанията на ответника-наемодател, в резултат на което последният в срока по чл.
422 от ГПК е предявил положителни установителни искове досежно вземанията си по
договора за наем - предмет на заповедта по чл. 417 от ГПК.
Междувременно изпълнителният лист бил присъединен към производството по изп.
д. № 117 по описа за 2021 г. на ЧСИ Илиана Станчева, вписана в КЧСИ под рег. № 712.
Излага се, че в резултат на предявените от ЗК "П*"-наемодател по реда на чл. 422 от
ГПК искове за реално изпълнение на поетите договорни задължение против „А*“ ЕООД-
наемател е образувано гр. д. № 10525 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен
състав. Исковата молба била надлежно връчена на „А*“ ЕООД. В срока по чл. 131 от ГПК
1
търговското дружество не е подало отговор на исковата молба. В хода на първото по делото
о.с.з. процесуалният представител на „А*“ ЕООД е инвокирал възражение за нищожност на
клаузата на чл. 9 от договора за наем поради противоречието й с добрите нрави. Решаващият
съдебен състав в крайния си съдебен акт не е коментирал по същество възражението за
нищожност поради настъпила преклузия касателно възможността за релевиране на
материалноправните възражения от страна на ответника, като е приел че сумата в размер от
7 200.00 лева, представляваща мораторна неустойка, е дължима, доколкото клаузата на чл. 9
от договора валидно обвързва страните.
Сочи се, че към настоящия момент е депозирана въззивна жалба против решението,
постановено по реда на чл. 422 от ГПК в производството по гр. д. № 10525 по описа за 2021
г. на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен състав, в частта, с която със съдебна санкция е призната за
дължима мораторната неустойка по чл. 9 от договора за наем от 02.04.2020 г.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Съдът служебно следи за редовността на исковата молба и допустимостта на
производството във всеки един етап от неговото развитие. Когато при проверка на исковата
молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
Съдът, след като се запозна с твърденията на ищовото дружество, приема за
процесуално недопустим предявения иск за нищожност на неустоичната клауза по договора
за наем от 02.04.2020 г. Това е така, защото ищецът извежда правния си интерес от
възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск за нищожност
в производството по гр. д. № 10525 по описа за 2021 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен
състав, част от чийто предмет е вземането за неустойка, произтичащо от клаузата на чл. 9 от
договора за наем от 02.04.2020 г. – чиято валидност е предмет на иска, с който е сезиран
настоящия съдебен състав, като в по-рано заведеното производство „А*“ ЕООД е пропуснал
в срока по чл. 131 от ГПК да оспори чрез възражение валидността на клаузата поради
противоречието й с добрите нрави, поради което настоящият съдебен състав счита, че не
може да стори това по-късно по арг. от чл. 133 от ГПК. Ответникът следва да изчерпи
възраженията си във висящия процес, след което те се преклудират и той не може да ги
противопостави в нов процес за същото материално право. Същото важи и за възраженията
на ищеца, т. нар. дуплики. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в
Решение № 133 от 14.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2020 по описа за 2009 г. на I ГО.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от „А*“ ЕООД, ЕИК ** против ЗК „П*“, ЕИК
***, в която се иска да се приеме за установено в отношенията между страните, че клаузата
на чл. 9 от договора за наем на недвижим имот от 02.04.2020 г. е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, КАТО прекратява производството по гр. д. № 3140 по
описа за 2022 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 130 от ГПК.
2
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 130,
изр. 2-ро от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца, по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3