О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 260012
11.08.2020 година град С.З.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на единадесети август …………2020
година, в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
секретар………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа
докладваното от…………..съдията В. МИШОВА…………..
частно гражданско
дело номер 1439……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба „Б.Ф.“ ООД против разпорежданe № 4601 от 28.05.2020
г., постановено по ч. гр. д. № 1590/2020
г. по описа на Районен съд
– С.З., с коeто е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист срещу Д.Л.К. ***.
Частният жалбоподател излага доводи за
неправилност на разпореждането и моли въззивният съд да отмени
същото, като бъде издадена заповед
за изпълнение за претендираните суми.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление от
„Б.Ф.“ ЕООД срещу Д.Л.К. ***
за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 1 808,94 лв. за главница; 366,14 лв. за договорна
лихва за времето от 14.01.2019
г. до 02.12.2019
г.; 1 274,73 лв. за неустойка за неизпълнение на
задължение и 168,07 лв. за законна лихва за периода от 28.01.2019 г. до
12.03.2020 г.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № 3001094 от
03.12.2018 г. по чл.6 ЗПФУР за сумата от 2 000 лв. Посочено е, че заемателят се е съгласил да върне кредита на 26 равни
двуседмични вноски, чиито падежи са посочени в погасителен план. Последната
падежна дата е 02.12.2019 г. Посочено е, че длъжникът следва да върне общо
2 458,82 лв., която сума представлява сбор от гланицата
и лихва. Посочено еу че е уговорена неустойка за
неизпълнение на задължение по раздел ІV от договора за кредит. Посочено е, че
заявителят е изпълнил задължението си по договора и на 03.12.2018 г. е превел в
заем на длъжника сумата от 2 000 лв. Към настоящия момент сумата от
1 808,94 лв. от кредита не била погасена.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението, като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение
противоречи на закона. Приел е, че ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по реда на които са
предоставени общите условия под формата на електронен документ, не предвиждат
друг ред за сключване и форма за действителност на договора за потребителски
кредит. Приел е, че ЗПК е специалният закон, определящ реда и условията за
сключване на договора за потребителски кредит и неговата действителност. Приел
е, че не е достатъчно съставянето на електронен документ, за да се приеме,
съгласно чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ, че писмената форма на чл.10, ал.1 ЗПК за
действителност е спазена. Приел е, че ЗЕДЕУУ не се прилага за сключването на
такива сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма. Клаузата
на чл.5.2 от общите условия, предвиждаща възможност за сключване на такъв
договор под формата на електронен документ, била нищожна на основание чл.26,
ал.1, предл.1 ЗЗД. Приел е също така, че според
императивната норма на чл.10, ал.1 ЗПК договорът се сключва в писмена форма за
действителност, а общите условия, които са неразделна част от него, трябва да
бъдат подписани на всяка страница. Приел е, че представеният по делото договор
за потребителски кредит, както и общите му условия, не са подписани нито от
заявителя, нито от длъжника, поради което договорът е недействителен, а
искането противоречи на закона, според който кредиторът има право да иска само
връщане на чистата стойност на предоставения без основание кредит – чл.23 ЗПК.
Частната
жалба е частично основателна.
Съгласно
чл. 411 ГПК,
за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията
на чл. 127, ал. 1
и 3 и чл. 128, т. 1
и 2 ГПК, както
и да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на Р България и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2 ГПК. В
конкретния случай въззивният съд приема, че не са налице
пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Между страните е сключен договор за паричен заем от
разстояние, по силата на който на длъжника е предоставена сумата от 2 000 лева,
със срок на издължаване 02.12.2019 г. В заявлението се твърди, че тази сума е
преведена на длъжника чрез банков превод на 03.12.2018 г. Договорът е сключен по
реда на ЗПФУР, в който нормативен акт е регламентирана възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните
в тази връзка се уреждат по електронен път. Сключването на договора става не
чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством избиране на един от
двата посочени в общите условия начини: чрез SMS от идентификационния номер, когато се кандидатства за
кредит по телефона, или чрез кликване върху електронното съобщение линк, като
след това се въведе избраната парола за достъп, която представлява електронен
подпис на потребителя. С избора си да активира съответната препратка линк
потребителят е приел условията на договора, той се счита за сключен и страните
се задължават по него, а наред с това се считат и обвързани от общите условия,
които са неразделна част от договора. Сключването на договора по реда на ЗПФУР
и ЗЕДЕУУ изключва приложението на разпоредбите на ЗПК, който се явява общ, а
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ – специални, тъй като установяват различие в правния режим в
сравнение с общите норми, в т.ч. и относно реда и начина за сключване на
договори. Основателно в частната жалба се твърди, че в производството по чл.410 ГПК не се изисква представянето на какъвто и да е документ, освен ако договорът
е сключен в писмена форма. Обстоятелството, че процесният
е представен на хартиен носител не променя характеристиката му.
Не
противоречи на закона искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане по
недействителен договор. Противоречие на закона е несъобразяване с предписанията
на императивни правни норми. В случая няма правна норма, която да забранява
сключването на договор за кредит от разстояние. Напротив. Тези правоотношения
са уредени със закон.
С
оглед на тези съображения вззивният съд намира, че
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която се иска
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 808,94 лв. за главница; 366,14 лв. за договорна лихва за
времето от 14.01.2019 г. до 02.12.2019 г. и 168,07 лв. за законна лихва за
периода от 28.01.2019 г. до 12.03.2020 г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 1 274,73 лв. за неустойка за неизпълнение на
задължение правилно е било отхвърлено от заповедния съд, но съображенията на въззивния съд са различни:
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
обаче е ограничена от същата тази разпоредба в две посоки: съдържанието
на договора не може да
противоречи на императивни норми
на закона, а в равна степен - и на
добрите нрави. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските
и търговските правоотношения.
Неустойката следва да се приеме
за нищожна,
ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В настоящия случай уговорената неустойката не е за неизпълнение на същинското задължение на
длъжника по договора за кредит, а на допълнително задължение за обезпечаване
при неизпълнение. Така уговорена, тази неустойка противоречи и на разпоредбата
на чл.33 ЗПК, тъй като по този начин на практика обезщетението, което
кредиторът би получил при неизпълнение би надхвърлило максимално допустимия
размер на обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в
посочения текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва.
Воден
от горните мотиви, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 4601 от 28.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. №
1590/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта в която
заявлението на „Б.Ф.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Д.Л.К. *** за сумата от 1 808,94 лв. за главница; 366,14 лв. за договорна лихва за времето
от 14.01.2019 г. до 02.12.2019 г. и 168,07 лв. за законна лихва за периода от
28.01.2019 г. до 12.03.2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение
по заявлението на „Б.Ф.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу Д.Л.К. *** за сумата от 1 808,94 лв. за главница; 366,14 лв. за договорна лихва за
времето от 14.01.2019 г. до 02.12.2019 г. и 168,07 лв. за законна лихва за
периода от 28.01.2019 г. до 12.03.2020 г., заедно със законната лихва, считано
от датата на заявлението.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4601 от 28.05.2020 г., постановено по
ч.гр.д. № 1590/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд от 06.02.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 315/2020 г., в останалата му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: