Решение по дело №1631/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 30.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                                СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 1631 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 25.10.2018г. на СРС, ГО, 120 състав по гр.д.№ 79086/2017г. е признато за установено, по предявените от „Т. - ГТ“ ООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „Н.И.“ ЕООД дължи на „Т.-ГТ“ ООД сумата в размер на 2 524. 62 лв. (две хиляди петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и две стотинки), представляваща дължими суми за доставени стоки по фактури с №№№ 16032088, 16032101 и 16032105//31.10.2016г., законна лихва за забава върху главница в общ размер от 19500 лв., считано от 15.08.2017 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК) до окончателното плащане; сумата от 1850. 42 лв. (хиляда осемстотин и петдесет лева и четиридесет и две стотинки) лихва за забава върху главницата от 19500 лв. за периода от 11.08.2016г. до 10.08.2017 г., като е отхвърлил иска за главницата над сумата от 2 524.62 лв. и до пълния размер от 19500 лв. (деветнадесет хиляди и петстотин) лева, като неоснователен, поради извършено плащане в хода на делото.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника срещу постановеното решение в частта, с която са уважени исковете, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че изводите на СРС за извършени доставки по процесните три броя фактури от 31.10.2016г., са необосновани, тъй като ресторантът на жалбоподателя не функционирал към датата на твърдяните доставки. Сочи, че осчетоводяването на фактурите при ответното дружество не установява, че стоките действително са доставени от ищеца, като това обстоятелство не е доказано и от събраните гласни доказателства, които са общи. Излага съображения, че с обжалваното решение е присъдена законна лихва върху главницата от 19 500 лв., считано от датата на подаване на заявлението до окончателно ѝ заплащане, без съдът да посочи в решението датата  на доброволното плащане в хода на процеса в размер на сумата 17 092. 96 лв. – 06.06.2018г. Поддържа, че по делото не е доказана забава чрез изпращане на покана, поради което искът за мораторна лихва в размер на 1850. 42 лв. е неоснователен и недоказан. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да отхвърли исковете, с присъждане на разноски.

Въззиваемият – ищец „Т. – ГТ“ ООД оспорва жалбата в  депозиран писмен отговор. Поддържа, че от заключението на приетата ССЧЕ безспорно е установена доставката на стоките по процесните три фактури от 31.10.2016г., като съгласно показанията на разпитания свидетел, на длъжност главен готвач в стопанисвания от дружеството – ответник ресторант, на сочената дата са получени от него процесните хранителни стоки по повод предстояща сватба и банкет и същите са разпределени в складове, хладилници и кухнята на заведението. Сочи, че в  хода на делото са направени две плащания – сумата 15 000 лв. на 06.06.2018 г. и сумата 1 975,38 лв. на 02.07.2018г., като районният съд е обсъдил същите в решението си. Твърди, че е налице доказана забава на ответника, тъй като ответникът следва да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, по арг. от чл. 327 ТЗ. Моли съда да потвърди решението в обжалваните части. Претендира разноски.

Решението в частта за отхвърляне на иска за главницата, като погасен чрез плащане в хода на процеса, е влязло в сила като необжалвано.

           Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

        При извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултата досежно иска за главница и мораторна лихва, като е частично неправилно досежно присъдената законна лихва за периода след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Във връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се отбележи следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1631/2019г. на СРС, 120 с-в.

Предмет на въззивното производство по иска за главницата е сумата общо 2 524. 62 лв., представляваща дължими суми за доставени стоки по фактури с №№№ 16032088, 16032101 и 16032105//31.10.2016г.,  подписани и от двете страни по делото. В първоинстанционното производство е приета ССчЕ, съгласно която процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество, включени са в дневника за покупките на дружеството-ответник и в справката-декларация по ЗДДС за съответния период.

        Съгласно константната практика на ВКС, обективирана  в решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ ТО,  решение № 71 от 08.09.2014г. по т.д.№ 1598/2013г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 228/07.01.2015г. по т.д.№ 3597/2013г. на ВКС, І ТО, осчетоводяването на фактурата от ответника, включването й в дневника за покупки и в дневника за продажби по ЗДДС, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за съществуване на отразеното в съдържанието й задължение. С оглед гореизложеното, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че приемането на фактурите чрез тяхното осчетоводяване представлява извънсъдебно признание на ответника за наличие на валидно задължение за сумите по фактурите. Предвид изложеното, доводите в жалбата за липса на доказани търговски правоотношения между страните и за липса на доказано изпълнение, са неоснователни. С факта на осчетоводяване на процесните фактури от ответника е налице признание на задължението, респ. на извършените доставки. Отделно от това, факта на получавене на стоките е установен и от показанията на разпитания свидетел Карастоянов, работил като главен готвач в стопанисвания от ответника ресторант, в който са доставяни стоките и получавал същите. Отделно от това, частичното плащане в хода на първоинстанционното производство на сумата общо 17 092. 96 лв., заплатени съответно на дати 06.06.2018г. и 02.07.2018г.,  също следва да се цени като процесуално поведение на ответника за признание на трайните търговските отношения между страните.

         Предвид изложеното, искът за главницата, предмет на настоящото производство, е основателен и доказан.

          По иска за мораторна лихва за сумата 1850. 42 лв. – мораторна лихва върху цялата претендирана главица от 19 500 лв. за периода 11.08.2016г. /падежа на първата процесна фактура/ до 10.08.2017г.: От съдържанието на двустранно подписаните фактури се установява, че датата на данъчните събития/конкретните доставки/, отразени във фактурите, съвпада с тази на съставянето на всяка фактура. Съгласно чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Ето защо доводите в жалбата за липса на доказана забава на ответника, поради липса на изпратена покана, са неоснователни и е налице забава, считано от падежа на всяка фактура. Искът е доказан до пълния предявен размер от заключението на приетата ССчЕ. 

По делото не е спорно и установено от заключението на приетата ССчЕ, че в хода на процеса, на 06.06.2018г. ответникът е извършил доброволни плащания в размер общо на сумата 15 117. 58 лв., а на 02.07.2018г. е направил плащания по процесните фактури в общ размер на  сумата 1 975. 38 лв., или общо извършените доброволни плащания в хода на процеса са в размер на сумата 17 092. 96 лв.

Основателни са доводите в жалбата за неправилно присъждане на законната лихва върху главница от 19 500 лв., считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. Законната лихва върху главницата от 15 117. 58 лв. се дължи от 15.08.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/  до датата на плащане /06.06.2018г./, а законната лихва върху главницата от 1 975. 38 лв. се дължи от 15.08.2017г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/  до датата на плащането й на 02.07.2018г. Ето защо решението в посочената част следва да бъде отменено и вместо него постановено ново за присъждане на законната лихва върху всяка доброволно заплатена част от главницата от датата на заявлението до съответната дата на доброволно плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на въззиваемия – ищец следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на сумата 550 лв. за настоящата инстанция. Претендираните транспортни разходи за гориво не следва да бъдат присъждани, тъй като същите не представляват такива по чл. 78, ал. 1 ГПК, свързани с производството по делото – в същия смисъл  определение № 122/17.02.2014г. по гр.д. № 551/2014г. на ВКС, ІV ГО. Въззивникът няма право на разноски при този изход на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 25.10.2018г. на СРС, ГО, 120 състав по гр.д. № 79086/2017г. в обжалваната част, с която е признато за установено, по предявените от „Т. - ГТ“ ООД, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, че „Н.И.“ ЕООД дължи на „Т.-ГТ“ ООД: сумата 2 524. 62 лв., представляваща дължими суми за доставени стоки по фактури с №№№ 16032088, 16032101 и 16032105//31.10.2016г., ведно със законната лихва върху сумата 2524. 62 лв., считано от 15.08.2017г. до окончателното изплащане и сумата 1850. 42 лв. - лихва за забава върху главницата от 19 500 лв. за периода от 11.08.2016г. до 10.08.2017г.

ОТМЕНЯ решение от 25.10.2018г. на СРС, ГО, 120 състав по гр.д. № 79086/2017г. в обжалваната част, с която  е присъдена законна лихва за забава върху главница в общ размер от 19 500 лв. , считано от 15.08.2017г. до окончателното плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ********дължи на „Т. - ГТ“ ООД, ЕИК ********, законна лихва върху главница от 15 117. 58 лв., считано от 15.08.2017г. до 06.06.2018г. и законна лихва върху главница от 1 975. 38 лв., считано от 15.08.2017г. до 02.07.2018г.

ОСЪЖДА „Н.И.“ ЕООД, ЕИК ********да заплати на „Т. - ГТ“ ООД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 550 лв. – разноски за въззивното производство.

Решението в частта за отхвърляне на иска за главницата като погасен чрез плащане в хода на процеса, е влязло в сила като необжалвано.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                                   2.