№ 2212
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110130485 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от А. И. Б. ,ЕГН : ********** ,чрез адв.И. Д.,с която са
предявени против „Лео Експрес“ЕООД ,ЕИК : ********* следните искове :
-с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.3 вр. чл.225,ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД - за признаване
на уволнението му за незаконно и неговата отмяна ; за присъждане на сумата в размер на
4680лв. ,обезщетение за времето , през което е останал без работа ,поради уволнението ,за
периода 10.04.2023год. до 10.10.2023год.;
- с правно основание чл.128,т.2 от КТ – за заплащане на сумата в размер на 466,16лв.
,представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.март 2023год. и сумата в
размер на 166,91лв. ,незаплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.04.-
10.04.2023год .
Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба ,до окончателното им заплащане.
-с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. чл.245, ал.2 от КТ за присъждане на сумата в размер
на 11,15лв., обезщетението за забава върху главниците за незаплатено трудово
възнаграждение ,за периода 10.04.2023год. до 05.06.2023год.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли претенциите по чл.344,ал.1,т.1 и
т.3 от КТ ищецът е предявил осъдителни искове :
-с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на сумата в размер на
1382,55лв.,представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на
33 работни дни за 2020год.,2021год. и 2022год. и 6 работни дни за 2023год.;
- с правно основание чл.220 от КТ за заплащане на сумата от 780лв.,обезщетение за
неспазено предизвестие.
-с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
39,10лв.,представляваща обезщетението за забава върху главниците по чл.224 от КТ и чл.220
от КТ , за периода от 10.04.2023 г. до 05.06.2023 г.
В исковата молба ищецът А. И. Б. твърди ,че бил в трудовоправни отношения с
ответника по силата на трудов договор от 04.03.2020год. като изпълнявал длъжността
„превозвач на поща“.Твърди да е незаконосъобразно уволнен, тъй като не било настъпило
1
основанието посочено в Заповед № 2228 от 07.04.2023год. – закрИ.не на предприятието.
Твърди, че е останал без работа по причина на уволнението и към настоящия
момент продължава да е безработен. Поддържа също ,че не му е заплатено дължимото
трудово възнаграждение за месец март 2023год.. – частично ,като останала разлика от
466,16лв. и трудовото му възнаграждение за периода 01.04.2023год. до 10.04.2023год.
Освен това твърди ,че за периода на действие на трудовото правоотношение не бил
използват платен годишен отпуск като претендира да бъде обезщетен за 33 дни ,неизползван
платен годишен отпуск за предходни години и 6 дни за 2023год. в размер на
1382,55лв.Освен това не му било заплатено и обезщетение за прекратяването на трудовото
му правоотношение без предизвестие в размер на 780лв.
Претендира и деловодни разноски.
Ответникът „Лео Експрес“ЕООД – в ликвидация ,ЕИК : ********* е депозирал
писмен отговор ,в който не оспорва исковете по чл.128,т.2 от КТ ,124 КТ и 220,ал.1 от КТ по
основание ,а само по размер.
Не оспорва ,че дължи на ищеца трудови възнаграждения за месец март 2023год. ,но
в размер на 306,16лв.,а така също че трудовото му възнаграждение за периода
01.04.2023год. – 10.04.2023год. не е заплатено.Също така не оспорва ,че дължи и
обезщетение по чл.224 от КТ и по чл.220 от КТ ,но оспорва техните размери тъй като сочи
,че ищеца неправилно е посочил като последно брутно трудово възнаграждение това за
м.април,а така също поради това ,че са налице и частични плащания.
От фактическа страна съдът намира следното :
Не е спорно между страните съществуването на трудово правоотношение
,възникнало по трудов договор от №1978/04.03.2020год. ,изменен с ДС от 03.01.2023год.
,като ищеца е заемал длъжността „превозвач на поща“ ,с място на работа – Офис София ,с
основно трудово възнаграждение 780лв. и уговорени допълнителни възнаграждения за
трудов стаж и професионален опит над 1 година по 0,60% или за 2 год. по1,20% в размер на
9,36лв.Предвидено е право на отпуск в размер на 20 р.дни и срок на предизвестие за
прекратяване на трудовия договор от 30 дни ,еднакъв и за двете страни.
Не е спорно и че със Заповед № 2228/07.04.2023год. трудовото правоотношение на
ищеца е прекратено ,на основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ ,като за причина е посочено -
закрИ.не на предприятието ,считано от 10.04.2023год.
Видно от Протокол от 05.06.2023год. от проведено Общо събрание на едноличния
собственик на капитала на „Лео Експрес“ЕООД е взето Решение № 1 за прекратяване ,на
основание на чл.154,ал.1,т.2 от ТЗ на дружеството .Във връзка с взетото решение за
прекратяване да се открие производство за ликвидация.Определен е срок за ликвидация от
осем месеца ,считано от вписването на прекратяването в ТР.С Решение № 2 ОС е назначило
за ликвидатор на дружеството управителя Деан Нейков Денчев.
След справка в Търговски регистър е установено вписано обстоятелство – а именно
,че „Лео Експрес“ЕООД – в ликвидация ,ЕИК : ********* със срок до 10.02.2024год. ,като
от 13.06.2023год. е вписано прекратяване на търговската му дейност.
С Уведомление от 20.01.2023год. ищеца е уведомен ,на основание чл.37а от
Наредбата за работното време и отпуските ,че има право да ползва платен годишен отпуск
,на основание чл.155 от КТ в размер на 20 работни дни за 2023год.,а за предходни години –
33 работни дни.
От представената по делото Трудова книжка на А. И. Б. е видно ,че след поставения
на стр.11 правоъгълен печат от „Лео експрес“ЕООД при прекратяване на трудовото
правоотношение ,на стр.12 и стр.13 е вписано на 02.10.2023год. ново обстоятелство –
възникване на трудово правоотношение с нов работодател.
Видно от трудов договор № 00000025/02.10.2023год., на 02.10.2023год. А. Б. е
започнал работа при друг работодател с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 1100лв.
2
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда като неоспорено и
небудещо съмнение кредитира изцяло,за месец март 2023год. е начислено трудово
възнаграждение в размер на 794,04лв. ,с нетен размер от 616,16лв.
Размерът на незаплатеното трудово възнаграждение за м.март 2023год. в нетен
размер от 306,16лв. /с брутен размер от 394,55лв. като през м.май 2023год. са били
заплатени от 310лв.Неизплатеното трудово възнаграждение за м.април 2023год. е в нетен
размер 171,14лв. /брутен размер от 220,57лв.
Вещото лице е взело в предвид представената разписка от 19.05.2023год. ,съгласно
която на А. Б. е заплатена сумата от 160лв. – заплата за м.март.,както и направеното масово
плащане от 03.06.2023год. ,за сумата от 150лв.
В периода 2020-2023год. ищеца има неизползван платен годишен отпуск в размер
на 37 дни като размерът на обезщетението по чл.224 от КТ възлиза на 1 335,46лв./в брутен
размер/ и 1 201,91лв. в нетен размер.
Според вещото лице последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение
е за месец февруари 2023год. и е в размер на 789,36лв.
От правна страна съдът съобрази следното :
Предявен е конститутивен иск ,с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна
на уволнението, извършено на основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ – закрИ.не на предприятието
,извършено със Заповед № 2228/07.04.2023год.
За основателността на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да се
докаже съществуване на трудовоправни отношения между страните,което в случая е
налице,предвид представения трудов договор ,прекратяването на това трудово
правоотношение като работодателят, като носител на субективното преобразуващо право
едностранно да прекрати трудовото правоотношение на работника или служителя, следва да
докаже, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл тежестта на
доказване законността на атакуваното уволнение е върху работодателя, което му е указано
изрично с доклада по делото.
Не е спорно ,че ответното дружество е в производство по ликвидация.
Ликвидацията, като основание за прекратяване на трудовия договор, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, се изразява в прекратяване на дейността , изчезване на
юридическото лице като правен субект. Изчезва една от страните по трудовия договор,
поради което той не може да остане в сила,което и налага работодателя да прекрати
трудовите договори с работниците и служителите на това основание. Това обаче не означава
едновременност в уволнението. Необходим е период от време, различен според конкретния
случай, обусловен от замиране и преустановяване дейността на предизвестеното лице.С
подаването на заявлението за прекратяване на търговската дейност за вписване в ТР е
началото на процедурата по ликвидацията на дружеството.Самото заличаване на
юридическото лице е в последващ момент. Следователно, за да е налице основанието на чл.
328, ал. 1, т. 1 от КТ, необходимо и достатъчно е юридическото лице да е обявено в
ликвидация чрез прекратяване на дейността .
В случая решението на ОС на едноличния собственик на капитала на „Лео
Експрес“ЕООД ,за прекратяване на дружеството и открИ.не на производството за
ликвидацията му е взето на 05.06.2023год.В ТР вписването на прекратяването на
търговската дейност на дружеството е от 13.06.2023год.
Т.е. към правнорелевантния момент ,прекратяването на трудовото правоотношение
3
на ищеца от 10.04.2023год. ответното дружество не се е намирало в ликвидация,т.е. не е
било закрито по смисъла на чл.328,ал.1,т.1 от КТ.
Ето защо претенцията на ищеца за незаконност на уволнението,извършено от
работодателя, е основателна.
По иска правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 от КТ
Ищецът претендира заплащане на сумата от 4680лева – обезщетение за оставането
му без работа за периода от 10.04.2023г -10.10.2023г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 05.06.2023год., до окончателно изплащане на сумата.
След като уволнението е признато за незаконно и ищецът е останал без работа
поради незаконното уволнение, то на него му се дължи обезщетение,съгласно чл.225,ал.1 от
КТ.
В случая ищецът е останал без работа ,поради незаконното му уволнение за периода
10.04.2023год. до 01.10.2023год. , като в тази връзка съдът възприе ,че в трудовата му
книжка не са налице отбелязвания за трудови правоотношение,след прекратяването на
процесното.Последващото отбелязване е от 02.10.2023год.,когато ищеца е започнал работа
на по-висока заплата.
Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи върху последното
получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец в съответствие с
нормата на чл. 228 от КТ,който съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ ,което съда
приема изцяло е месец февруари 2023год. ,като за този месец на ищеца е начислено брутно
трудово възнаграждение в размер на 789,36лв.
Дължимото за периода 10.04.2023год. до 01.10.2023год. ,съдът приема ,че възлиза на
сумата от 4499,35лв. ,което определи на основание чл.162 от ГПК .
Или претенцията на ищеца следва са се уважи до размера от 4499,35лв. и се
отхвърли до пълния предявен размер от 4680лв. и за периода от 02.10.2023год. до
10.10.2023год.
По иска ,с правно основание чл.128,т.2 от КТ :
Релевантните факти по предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ са наличието на валидно
трудово правоотношение през процесния период, полагането на труд от ищеца през същия,
размер на трудовото възнаграждение.
При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга,в случая своевременното плащане на трудовото
възнаграждение по посочените в чл.270 от КТ начини.
В случая съдът прие за установено ,че за процесния период между страните е било
налице валидно трудово правоотношение.
Съгласно заключението на вещото лице ,за м.март 2023год. на ищеца е било
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 794,04лв.,с нетен размер от 616,16лв.
Видно от масово плащане от 04.05.2023год. на ищеца е заплатена сумата от 150лв. –
аванс.А от разписка от 19.05.2023год. ,чрез Изи Пей е преведена сумата от 160лв. ,като е
посочено и основание за превода – заплата за м.март .
Ето защо съдът приема ,че за м.март 2023год. незаплатеното нетно трудово
възнаграждение ,дължимо на ищеца възлиза на 306,16лв.До този размер следва да се уважи
претенцията на ищеца ,а до пълния предявен размер от 466,16лв. същата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
Не е спорно по делото ,че за периода 01.04.2023год. 10.04.2023год. на ищеца не е
заплатено трудовото възнаграждение ,като предвид, че посочения от вещото лице нетен
размер от 171,14лв. надхвърля предявения от 166,91лв. ,то съдът не може да се произнесе
свръхпетитум. Или иска е основателен до претендирания размер от 166,91лв.
4
Върху така установените незаплатени трудови възнаграждения ,на основание
чл.245 ,ал.2 от КТ се дължи законна лихва.Съобразно уговореното в трудовия договор и
допълнителното споразумение към него ,работодателя заплаща дължимото трудово
възнаграждение с периодичност на плащането не по-късно от 25 –то число на следващия
месец за предходния. Следователно ответникът е изпаднал в забава в плащането на
трудовото възнаграждение за м.03.2023год. на 26.04.2023год. ,а за изплащането на
трудовото възнаграждение за м.04.2023год. на 26.05.2023год.
Или за периода 26.04.2023год. до 05.06.2023год. на ищеца се следва обезщетение за
забава в плащането на трудовите му възнаграждения за м.март и м. април 2023г. в общ
размер от 6,21лв.
До пълния предявен размер от 11,15лв. и за периода от 10.04.2023год. до
25.04.2023год. претенцията му е неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид ,че осъдителните искове ,с правно основание чл.224 от КТ и чл.220 от КТ и
акцесорния с правно основание чл.86 от ЗЗД ,са предявени при условията на
евентуалност,ако съдът отхвърли претенциите на ищеца ,с правно основание чл.344,ал.1,т.1
и т.3 от КТ то не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането им.
Относно разноските за производството
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца разноските, които е направил за производството .
В случая ищецът претендира адвокатски хонорар в размер на 1045лв.,съгласно
чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв. като представя договор за правна защита и съдействие от
12.05.2023год.
Предвид разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗАдв. ,на адвоката оказал безплатна правна
помощ следва да се присъди адвокатско възнаграждение ,което се определя от съда .В
случая минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждение възлиза на 933лв.,а за останалите
искове,съобразно чл.7,ал.2,т.1 и т.2 от Наредбата,което надхвърля претендираното.
Ето защо на адв.Д. следва да се присъди сумата от 1045лв.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника е и плащането на държавната
такса за разглеждането на уважените искове в общ размер от 249,15лв. ,от които 50лв. за
уважения неоценяем иск и 199,15лв. ,д.т. върху уважения размер на предявените
оценяеми искове,както и сумата от 250лв.,възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ , на основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
прекратяването на трудовото правоотношение на А. И. Б.,ЕГН : **********, на длъжност
„превозвач поща“ в „Лео Експрес“ЕООД, извършено на основание чл.328,ал.1,т.1 от КТ –
закрИ.не на предприятието , със Заповед № 2228/07.04.2023год.
ОСЪЖДА „Лео Експрес – в ликвидация “ЕООД ,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.Димитровград,ул.“Владимир Поптомов“ ,№4 да заплати на А.
И. Б.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Света Троица“,бл.146,вх.А,ет.1,ап.2 , на
основание чл.344,ал.1 вр. чл.225 от КТ сумата в размер на 4499,35 лева,,представляваща
обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа поради уволнението ,за
периода 10.04.2023год. до 01.10.2023год.,ведно със законната лихва от 05.06.2023год. до
окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. И. Б.,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Света Троица“,бл.146,вх.А,ет.1,ап.2 срещу „Лео Експрес – в ликвидация
5
“ЕООД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.Димитровград,ул.“Владимир Поптомов“ ,№4 осъдителен иск ,с правно основание
чл.344,ал.1 вр. чл.225 от КТ за разликата от уважения размер от 4499,35лв. до пълния
предявен размер от 4680лв. и за периода от 02.10.2023год. до 10.10.2023год. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Лео Експрес – в ликвидация “ЕООД ,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.Димитровград,ул.“Владимир Поптомов“ ,№4 да заплати на А.
И. Б.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Света Троица“,бл.146,вх.А,ет.1,ап.2 ,на
основание чл.128,т.2 от КТ сумата в размер на 306,16лв.,представляваща нетно трудово
възнаграждение за м.март.2023год. ,ведно със законната лихва от 05.06.2023год. до
окончателното й заплащане ;сумата в размер на 166,91лв.,представляваща нетно трудово
възнаграждение за м.април 2023год.,ведно със законната лихва от 05.06.2023год. до
окончателното й заплащане,както и на основание сумата в размер на
6,21лв.,представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатените трудови възнаграждения за м.март и м.април 20203год. ,за периода
26.04.2023год. до 05.06.2023год.
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. Б.,ЕГН : ********** с адрес в
гр.София,ж.к.“Света Троица“,бл.146,вх.А,ет.1,ап.2 срещу „Лео Експрес – в ликвидация
“ЕООД ,ЕИК : *********,със седалище и адрес на управление в
гр.Димитровград,ул.“Владимир Поптомов“ ,№4,осъдителен иск с правно основание
чл.128,т.2 от КТ за разликата от уважения размер от 306,16лв. до пълния предявен размер от
466,16лв. ,представляващ незаплатено нетно трудово възнаграждение за м.март 2023год.,
както и с правно основание чл.245,ал.2 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД за разликата от уважения
размер от 6,21лв. до пълния предявен размер от 11,15лв., и за периода от 10.04.2023год. до
25.04.2023год. като неоснователни.
ОСЪЖДА „Лео Експрес – в ликвидация “ЕООД ,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.Димитровград,ул.“Владимир Поптомов“ ,№4 да заплати на
адвокат И. С. Д. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ул.“13-ти март“ № 1,ет.1,ап.1 ,на
основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. във вр. чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
1045лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
на А. И. Б..
ОСЪЖДА „Лео Експрес – в ликвидация “ЕООД ,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.Димитровград,ул.“Владимир Поптомов“ ,№4 , да заплати по
сметка на Софийски Районен съд на осн. чл. 78, ал.6 ГПК разноски в общ размер на
249,15лв. , представляващи дължима върху уважените искове държавна такса ,както и
сумата от 250лв.,представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6