Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Плевен, 28.11.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, ІІ гр. състав в публично
заседание проведено на тридесет и първи октомври през 2016г.
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
и при секретаря А.Х., като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 5034
по описа на съда за 2016г., въз
основа на данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
“Топлофикация Плевен” ЕАД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: *** против
Р.Н. ***, в която се твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д
3389/16г. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение срещу която
ответникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е
заплатил използваната за периода 01.11.2007г-31.03.2016г. топлинна енергия в
размер на 2272,67лв представляваща главница и сумата 1102,75 лв лихва за забава
за периода 01.11.2007г.- 31.03.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено
е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца “Нелбо” ЕАД. Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 649,88
лв, от която 571,57лв. представляваща
главница за периода 01.04.2013г-31.03.2016г. и сумата 78.31 лв лихва за забава
за периода 03.06.2013г.- 04.05.2016г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК е представил писмен отговор, в който
твърди, че не е ползвал топлинна енергия .Твърди, че тръбите за сградна
инсталация са изолирани и не отдават
топлина. Претендира направените по делото разноски.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства намери
за установено следното:
Видно от
приложеното по делото ч. гр.д.№ 3389/2016г. е, че съдът е разпоредил длъжникът Р.Н.Н. с
ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Топлофикация Плевен” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 2272.67лв. –
главница, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.11.2007г. до 31.03.2016г.; 1102.75лв. – лихва върху главницата
за периода от 02.01.2008г. до 04.05.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 12.05.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
67.50лв. – внесена държавна такса и 180лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
ползвана и незаплатена топлинна енергия за имот в *** за периода от
01.11.2007г. до 31.03.2016г. С възражение
от 25.05.2016г. ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3389/2016г. на ПлРС в законoустановения
срок. Съдът е указал на заявителя – „Топлофикация – Плевен” ЕАД да подаде в
едномесечен установителен иск за дължимостта на посочената в заповедта сума и
такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл.
422 от ГПК.
Ответникът твърди, че не дължи сумите, тъй като
радиаторите в апартамента са демонтирани, а тръбите на сградната инсталация са
изолирани.
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с предмет- признаване на установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца
”Топлофикация-Плевен”ЕАД. В производството в съответствие с правилото за разпределение
на доказателствената тежест ищеца, следва да установи вземането си по основание
и размера, като и размера на претендирата лихва за забава.
Видно от заключението на
ВЛ по назначената икономическа експертиза е, че
ответникът не е заплащал суми за процесния имот за периода 01.04.2013г.- 31.03.2016г. ВЛ е дало
заключение , че за процесния
период 01.04.2013г.- 31.03.2016г
дължимата главница е в размер на 571,57лв., лихвата за забава е в размер
на 76,61 лв за периода 03.06.2013г.- 12.05.2016г.
От заключението е видно, че сумите за
топлинна енергия са формирани като сума за отопление за периода в размер на
123, 89 лв, топлинна енергия от отдадена
сградна инсталация за периода 01.04.2013г.- 31.03.2016г. и такса за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.11.2013г.- 31.03.2016г.
в размер на 6,36 лв. ВЛ е уточнило, че в имота няма топлоразпределителни уреди
или отразени водомери за топла вода, сумата е разпределена от
топлоразпределителното дружество и според ВЛ вероятно е за лира в банята.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза, от заключението на която е видно, че в жилището няма изградени
захранващи отклонения за отоплителни тела, щранговете са изолипани, но
сградната инсталация обхваща всички хоризонтални и вертикални тръби от
абонатната станция до последния етаж.Видно от заключението е, че в имота на
ответника са демонтирани отоплителни тела в жилището си, не ползва топла вода,
за отопление в банята във всички апартаменти
се използват щранг –лири изработени от два броя гладки тръби и при това
положение индивидуалната сметка на
ответника трябва да съдържа компонентите : отопление в банята и делът на имота
за отдадена топлинна енергия. Според ВЛ фирмата, която прави топлинното
счетоводство на ответника е съобразила само тези два компонента, като само на
тях е начислена сума за отопление.ВЛ е установило, че в банята са изолирани
вертикалните щрангове, но според него въпреки това се отдава топлина.
Видно от представените справки от „ Нелбо“
ЕАД за имота на ищеца за процесния период не е начислявана сума за отопление, а
за сградна инсталация. Съдът намира, че от представените по делото доказателства може
да се направи извода, че блокът в който живее ищецът е топлофициран и има абонати, които
ползват топлинна енергия. От
заключението на ВЛ по назначените експертизи се установява, че сметката на
ищеца за отопление включва два компонента - отопление
в банята и делът на имота за отдадена топлинна енергия. Методиката на сградната инсталация се изчислява
съгласно приложението към чл.61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. - т.6.1.
Там е посочена тази формула. Към т.6.1. от Методиката е дадено цялостното
приложение за начина на разпределение на топлинната енергия, когато се прави
дялово разпределение в една сграда-етажна собственост от топлинен счетоводител.
В т.6.1. е дадена формулата, по която се смята делът от общото количество
топлина, отдадено от сградната инсталация. В тази формула има няколко
компонента. Единият от основните компоненти е инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградната инсталация и денградусите за съответния месец.
През отделните месеци средната температура в сградите е променлива.
Топлофикациите всеки месец определят тези денградуси и на база на тях, и на
тази инсталирана мощност определят дела на сградата от общото количество
топлина, което е отчетено. С оглед на което съдът приема че независимо дали ищецът
ползва топлинна енергия или не, след като сградата е топлофицирана, то
ответникът дължи суми за сградна
инсталация и за отопление в банята, а видно от справките и заключението на ВЛ
други суми освен тази такса и за отопление в банята не са начислявани.
Ищецът твърди
отрицателен факт, което го освобождава от тежестта на доказване, която е лежала
върху ответника който е следвало да ангажира доказателства, че е изпълнил
задължението си.С
оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 124 ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата 571,57
лв. представляваща главница за периода 01.04.2013г.-
31.03.2016г, лихвата за забава е в размер на
78,31 лв за периода 03.06.2013г.-
12.05.2016г., поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на в размер на 600 лв.
вклюващи деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съгласно
дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати и сумата 247,50 лв представляваща направени разноски в
заповедното производство.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК, че Р.Н.Н. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: 571,57
лв. представляваща представляваща стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.04.2013г.- 31.03.2016г, сумата 78,31 лв
представляваща лихва за забава за периода 03.06.2013г.- 12.05.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 12.05.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр.д.№ 3389/2016г.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р.Н.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН” ЕАД, БУЛСТАТ
********* със седалище и адрес на управление: ***, законен представител В.Терзийски
сумата 600 лв представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК Р.Н.Н. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЛЕВЕН” ЕАД,
БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление: ***, законен представител
В.Терзийски сумата 247,50 лв представляваща направени по делото разноски направени в заповедното
производство.
решението подлежи на обжалване
пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: