№ 6081
гр. София, 10.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110126140 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по искане на ответника СН. Д. Л., чрез адв. А., за изменение на
решението от 10.01.2022 г. по гр. д. № 26140/2021 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав, в
частта относно разноските.
С цитираното решение от 10.01.2022 г. съдът не е присъдил разноски на ответника,
тъй като е приел, че не са представени доказателства, от които да се установява, че е било
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
В искането за изменение на решението в частта за разноските ответникът, чрез адв.
А., е изложил твърдения, че още с отговора на исковата молба като доказателство № 11 бил
представен договор за правна защита и съдействие между адвоката и ответника. В този
договор в чл. 3 изрично било посочено, че същият служел и като разписка за платената сума
от 500 лв. за осъщественото правно съдействие от страна на адвоката. В хода по същество
бил представен и изискуемият се списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ето защо моли съда
да измени решението в частта за разноските, като присъди на ответника направените
разноски в размер на 500 лв.
На 17.01.2022 г. ответникът, чрез адв. А., е депозирал молба, в която е заявил, че
извършил справка по делото в деловодството на състава и с изненада установил, че
приложеният и приет като доказателство по делото договор за правна защита и съдействие
липсвал. Било невъзможно тези документи да не били по делото, тъй като в протокола от
проведеното съдебно заседание било посочено, че адв. А. е процесуален представител на
ответника. Към молбата от 17.01.2022 г. представя договор за правна защита и съдействие от
26.10.2021 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът не е изразил становище по искането за
изменение на решението в частта му за разноските.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 167 с-в , след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
1
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът не намира основания да ревизира приетото в цитираното решение от
10.01.2022 г., че само, когато е надлежно уговорено и доказано извършването на разноски в
производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. По отговорността за
разноските съдът не се произнася служебно, а само по молба на заинтересованата страна.
Искането за разноски може да се направи винаги, устно или писмено, като трябва да бъде
направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна
инстанция. До този момент трябва да са представени и доказателствата за направените
разноски. Смисълът на този краен срок за релевиране на искането за разноски е: 1/ да не се
създават доказателства след това с оглед узнатия резултат по делото и 2/ да може другата
страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по
прекомерността им (чл. 78, ал. 5 ГПК). Въпросът за разноските е част от състезателността на
процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред
съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва
да са представени пред съда до това заседание (в този смисъл е Определение № 372 от
16.5.2012 г. по гр.д. 223/12 г., ВКС , ІV ГО и др.). С оглед на това, представянето на договор
за правна помощ, при това преди приключване на делото, по което се присъждат разноски, е
основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните от страната разноски за
адвокатско възнаграждение (в този смисъл е Определение № 314 от 26.07.2016 г. по ч.гр.д.
№ 2048/2016 г. по описа на ВКС, III ГО). В случая до приключване на последното заседание
в настоящата съдебна инстанция по делото не е бил представен договор за правна защита и
съдействие, от който да е видно, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
поради което такова не следва да бъде присъждано. Неоснователни са възраженията на
ответника, че още с отговора на исковата молба като доказателство по делото бил
представен договор за правна защита и съдействие. Обстоятелството, че в отговора на
исковата молба като доказателство под № 11 бил описан договор за правна защита и
съдействие не води до автоматичен извод, че описаното доказателство реално е било
приложено към отговора. Неоснователно е и възражението на ответника, че този документ
се бил изгубил, когато делото се „движило между различните стаи в съда“. Това е така, тъй
като делото е надлежно прономеровано и от същото е видно, че не липсват страници, като
до приключване на последното съдебно заседание по делото не е бил представен договор за
правна защита и съдействие.
В случая ответникът, чрез процесуалния му представител, е представил доказателство
за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първи път след приключване на
устните състезания по делото - едва след искането по чл. 248 ГПК, поради което се явява
несвоевременно.
2
Ето защо, искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските
следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на ответника СН. Д. Л., чрез
адв. А., за изменение на решението от 10.01.2022 г. по гр. д. № 26140/2021 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, в частта относно разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3