РЕШЕНИЕ
Номер 22214.10.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 01.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:Димитър М. Ковачев
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500408 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: К. В. С. , , ЕГН **********, с адрес: ***,
ЧРЕЗ пълномощника му адв.Б.
ПРОТИВ: Решение № 1978 от 10.02.2020г. постановено по гр. дело № 3231 / 2019 г.
по описа на Районен съд – Перник, в частта му, в която е определен режим на лични
отношение с двете му децата съгласно който бащата К. В. С. : може да ги взима при себе си
три пъти в месеца през всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца, с преспиване
в дома си, от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя и един месец през лятото за период, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; относно ученическите ваканции: на четна
година майката ще прекарва с децата първата половина от коледната ваканция и втората
половина от великденската ваканция, а бащата- втората половина от коледната ваканция и
първата половина от великденската ваканция, на нечетна година- обратното; относно
личните празници на децата: на нечетна година децата ще прекарват рождения си ден с
майката, а на четна година- с бащата, на нечетна година на имения ден на *** – *** - ***
децата ще прекарват при майка си, а на имения ден на *** - *** /подвижен празник- неделята
преди ***/- при баща си, на четна година- обратното, в частта, с която К. В. С. е осъден да
заплаща на Т. В. К. , като майка и законна представителка на малолетните си деца *** и ***
месечна издръжка в размер на 250 лв. за всяко едно от децата, смятано от месец декември
2018 г., до настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението,
ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното
изплащане на сумата и в частта, в която е осъден да заплати по сметка на РС-Перник сумата
от 720 лв., представляваща държавна такса.
В частта, с която съдът е предоставил упражняването на родителските права върху
децата *** и *** на майката Т. В. К. и е определил местоживеенето на децата при нея на
адрес: ***, първоинстанционното решение не е предмет на въззивна проверка.
1
По изложени в жалбата съображения за неправилност на първоинстанционното
решение жалбоподателят моли то да бъде отменено в съответната част и да бъде определен
режим на отношения на бащата с двете деца, съобразно предложения такъв от негова страна
в писмения отговор на исковата молба, по който страните са заявили съгласие. Моли за
отхвърляне на исковата претенция за заплащане на издръжка за минал период в полза на
двете деца, като неоснователна. Ако съдът приеме, че е сезиран надлежно с претенция за
текуща издръжка, то да определи същата, считано от постановяване на решението в размер
на установения минимум по чл. 142, ал.2 СК, възлизащ на една четвърт от минималната за
страната работна заплата – по 152, 50 лв. за всяко дете до настъпване на законово основание
за промяна или отпадане на задължението. Претендира присъждането на разноски във
въззивното производство.
В жалбата се излагат съображения за недопустимост на първоинстанционното
решение в частта за периода на присъдената издръжка, като се иска да бъде обезсилено,
алтернативно отменено като неправилно, поради противоречие с материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
необоснованост. Относно режима на лични отношения с децата сочи, че с предложения от
него в отговора на исковата молба ищцата се е съгласила, видно от отразяването в протокола
от открито съдебно заседание на 26.09.2019 г., но въпреки волята на страните съдът е
постановил друго в решението. Излагат се съображения за липса на надлежно предявен с
исковата молба иск за текуща издръжка, като се обосновава, че посредством уточнителната
молба ищцата е заявила за пръв път претенция, която не се съдържа в исковата молба.
Жалбоподателят изразява несъгласие с определения размер на издръжката. Посочва, че
видно от представения годишен финансов отчет на дружеството, в което той е съдружник,
същото е на загуба. Видно от представената справка от НАП начисленият месечен облагаем
доход е нулева величина. Жалбоподателят твърди, че превежда за себе си осигурителен
доход в размер върху установената минимална работна заплата, но само за здравно
осигуряване, не и за пенсия за изслужено време и старост. В този смисъл районният съд е
следвало да приеме, че жалбоподателят не само, че няма добри материални възможности, а и
не получава реално какъвто и да е доход и да определи издръжка в минимален размер.
Въззиваемата страна – Т. В. К. , чрез адв. М. В., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита за правилен определения режим на лични отношения на децата с бащата, като посочва
с оглед възрастта на децата, че те сами могат да определят кога да се виждат с баща си.
Счита за установени в хода на производството добрите материални възможности на бащата,
като собственик на заведение в ***. За установени намира и завишените потребности на
децата, свързани със стоматологични проблеми и обстоятелството, че са приети и
продължават обучението си в ***, в ***, както и посещаваните от тях извънкласни
дейности, с което разходите по издръжката им се увеличават. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателя, е оттеглил подадената въззивна жалба в частта,
в която е определен режим на лични отношения между него К. В. С. и неговите две ***,
поради което с протоколно определение съдът е прекратил производството по въззивното
дело в тази му час.
В частта в която е определен размер на издръжка, включително и в частта за
текущата издръжка за минал период подадената въззивна жалба се подържа, като се моли да
бъде постановено решение с което да се приеме, че по отношение на минал период
решението е недопустимо, поради което следвало да бъде обезсилено по подробно
изложените съображения във въззивната жалба. Тъй като липсвали данни К. С. да имал
доходи следвало да се присъди издръжка в минимален размер от 152.00 лв.
2
Претендира разноски за държавна такса и адвокатски хонорар съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението
на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено по
подробно изложените съображения депозирания отговор на въззивната жалба.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за
което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Предмет на въззивното производство, с оглед направеното оттегляне на подадената
въззивна жалба в частта в която е определен режим на лични отношения между него К. В. С.
и неговите две ***, е първоинстанционното решение е единствено в частта, с която
жалбоподателят К. В. С. , ЕГН **********, с адрес: ***, е осъден да заплаща чрез Т. В. К. ,
ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване: *** - майка и законна представителка на
малолетните си деца ***, ЕГН *** и ***, ЕГН ***, месечна издръжка в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/ за всяко едно от децата, смятано от месец декември 2018 г., до
настъпване на законово основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със
законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на
сумата.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд
фактическа обстановка е пълна и кореспондираща със събраните доказателства, поради
което и на основание чл. 272 от ГПК не следва да бъдат преповтаряна. Независимо от това и
във връзка с доводите по жалбата, следва да се добави и следното:
В разглеждания случай жалбоподателя К. В. С. е баща на деца ***, ЕГН *** и ***,
ЕГН ***, а Т. В. К. е тяхна майка, като родителите живеят разделени от 2014г., от когато и
понастоящем децата живеят при майката, която изцяло полага и непосредствени грижи за
тях.
3
Децата са на ** години и са записани да учат в *** гр.***, като са посещавали
езикова школа, за която годишната такса е по 200 лв. за всяко едно от тях; занимават се с
народни танци, за които таксата е 20 лв. месечно за всяка или общо 40.00, които такси се
заплащни от майката.
Майката за периода м.05.2018г. – м.07.2019г. е реализирала доходи в брутен размер
на средно по 2 806.8 лв. месечно, като варират от 2917.00лв. до 3190.57 лв. Бащата като
самоосигуряващо се лице при месечен осигурителен доход в размер на средно по 531.42 лв.
месечно.
Пред въззивната инстанция се представи Удостоверение за наличието и липса на
задължение издадено от НАП ТД С., офис П. от***г. от което се установява, че
жалбоподателя К. В. С. към дата на издавена на удостоверение има общо задължения към
държавния бюджет в размер на 5 378.83 лв.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето, като те дължат издръжка независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на детето да
получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно то да не е ненавършило
пълнолетие. Съгласно нормативната уредба съдът, не е обвързан от определени максимални
размери, а въз основа на конкретните доказателства по всяко дело, следва да определи
размер на необходимата издръжка, според нуждите на детето и възможностите на лицата,
които дължат издръжка според техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 от СК, се определя в зависимост от две
величини - нуждите на детето и възможностите на родителя, като е определен само
минималният размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната
работна заплата, която за процесния период е променена /01.01.2020 - в размер 610.00 с
почасова ставка от 3.66лв, съгласно ПМС № 350 / 19.12.2019 г.; от 01.01.2019 - 31.12.2019г.
в размер 560.00, с почасова ставка 3.37лв., съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г./ към
настоящия момент /при МРЗ от 610 лв./ минималния размер на издръжката е от 152.50 лв.
месечно. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възраст, получаване на образование и задоволяване на неговите
потребности. Тук преценката за нормалните, ежедневните нужди на двете деца от храна,
облекло, детски пособия, следва да бъде извършена и с оглед обстоятелството, че към
настоящия момент са записани за обучение и ще бъдат ученици и посещават училище ***
гр.***, което предполага един по голям разход предвид и допълнителните разходи за
пътуване. По отношение на определяне на средствата, необходими за отглеждането и
възпитанието на деца на ** години с оглед на задоволяване на техните от една страна
типични нужди от средства за храна, облекло, образование, развлекателни и културни
прояви от съответната възрастова група, и от – друга - специфични нужди и потребности
при отчитане на това, че децата освен училище са посещавали извънкласни мероприятия,
курсове по чужд език и спорт, и за които се правени допълнителни разходи от около 150.00
лв. месечно за всяко едно от тях. Настоящия въззивен състав намира, че
първоинстанционният съд правилно е определил, размера на необходимите средства за
издръжката на всяко едно от деца, взимайки доходите на родителите и възможността им да
дават издръжка, възрастта и нуждите на децата, както, предвидил социално -
икономическите условия в страната; приемайки, че децата има нужда да получава, а двамата
родители имат възможност да им осигуряват обща месечна издръжка от по 500,00 лева за
всяка една от тях.
По делото доказателства се установи, че бащата К. В. С. работи и получава доходи
около минималните за страната. Обсъждайки събрани доказателства, съдът намира, че
следва да се приеме за доказано, че и към момента има данни, макар и косвени, които дават
4
основание на съда да приеме, че бащата на децата е в състояние да заплаща половината от
определения размер на дължимата издръжка от 250.00 лв. месечно, както правилно е
определил и първоинстанционния съд. А майката да поеме разликата за общо необходимата
месечна сума за издръжката на децата до 500.00лв., полагайки и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието им. Не се установи бащата К. В. С. да е с влошено
здравословно състояние, което да не му дава възможност да реализира доходи, от които да
отделя посочените средства за месечна за издръжката на малолетните си деца. Същият се
намира в трудоспособна възраст и лисват установени по делото някакви други обективни
или субективни причини от здравословен или друг характер, поради които той да не може да
плаща такъв размер на издръжката. Съдът не споделя доводите на ответника, че последният
не може да плаща издръжка в такъв размер. По исковете за издръжка е формирана
задължителната съдебна практика, установена с ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г.
Посочената задължителна съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените
условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Когато искът е доказан по основание -
установени са нуждите на детето, както и че родителят не е възпрепятстван да реализира
доходи – което категорично се установи, то съдът определя размера по своя преценка,
изхождайки от всички данни за възможностите на родителите съобразявайки нуждите на
детето. В съответствие с така установената практика и при положение, че бащата е в
работоспособна възраст и няма данни да е препятстван да реализира доходи поради
заболяване или други причини, също така не се установява пасив на имущественото му
състояние, предвид произтичащото от закона изискване съдът се ръководи главно от
интересите на детето. Тук следва да се отбележи и тълкуването, дадено в т.11 от ППВС №
5/1970 г., според което не се освобождават от задължението за издръжката лицата, които
неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни. Безспорно в случая е, че не са налице
данни бащата да има основателни причини да не плаща посочения размер издръжка. Фактът,
че ответникът е декларирал месечен осигурителен доход в размер на МРЗ и живее без
доходи по трудово правоотношение показва единствено философията му на живот, но не
показва невъзможността на същия да заплаща нужната издръжка за малолетните си деца.
Още повече, при наличието на данни за това, че търговското дружество в което
жалбоподателя е съдружник е реализирало печалба в размер на 1000.00 лв. към 21.03.2019г.,
което показва възможност за реализиране на по -големи доходи.
С оглед на всичко изложено, не се установява бащата жалбоподател да има
обективни причини да не полага труд и съответно да не разполага поради тази причина с
доходи, за да се приеме, че следва да заплаща издръжка за детето си в границите на
минималния размер съобразно чл. 142, ал.2 от СК. Поради което следва да се приеме, че след
като същия е в трудоспособна възраст и няма доказателства за невъзможност по обективни
причини да полага труд, същия няма забрана за полагане на труд, нито за условия на труд,
които да са му противопоказни, след като няма задължения към други деца, същия разполага
със средства да заплаща издръжка на малолетните си деца в размер на от по 250.00 лв. за
всяко едно от тях. Като родител, ответникът освен задоволяването на собствените си нужди,
приоритетно има моралното и законово задължение да осигурява средства за съществуване,
образование, развитие и реализация в обществото на детето си, и не означава, че децата,
които той е длъжен да издържа, трябва да бъдат лишено от това свое право да получава
издръжка или, че тя трябва да бъде оставена единствено на грижите на другия родител. За
пълнота следва да се посочи, че издръжката, дължима от родител на ненавършило
пълнолетие дете, се дължи, независимо дали даването й представлява особено затруднение
за родителя (по арг.от чл. 143, ал.4, изр.І и чл. 14 СК). Това е така, защото родителите имат
задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това число да
предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно домакинство. В
5
последния случай въззивникът би предоставял повече средства за издръжката и нуждите на
детето си месечно, от тази която той твърди сега, че може да заплаща в границите на
минималния размер и при положение, че при раздяла между родителите този от тях, който
не полага непосредствените грижи за отглеждането на детето следва да участва с по-голям
дял в паричната му издръжка. В настоящия случай съдът е взел предвид по ниския доход на
бащата от този на майката поради което му е определи еднаква тежест от поемането на
издръжка и от двамата, макар майката да полага и непосредствени грижи за отглеждането на
децата.
По отношение на наведеното във въззивната жалба оплакване за недопустимост на
постановеното първоинстанционно решение поради произнасяне по непредявен иск, а
именно за издръжка за минал период, за периода от 21.12.2018г. до дата на предявяване на
исковата молба 21.05.2019г., следва да се има предвид, че съгласно дадени указания с
определението по чл. 140 от ГПК за насрочване на делото е депозирана молба рег. №
22505/07.08.2019г. къде изрично са отстранени констатираните нередовности на исковата
молба, като е посочена претенция за заплащане на издръжка за минал период – 6 месеца
назад, считано от завеждане на исковата молба т.е. периода 21.12.2018 г. – 21.05.2019г.,
което макар и да не е отразено в доклада поделото, в протокола първото проведеното по
делото съдебно заседание нито една от страните не е направила възражение във връзка с
доклада по делото. Макар и непрецизно да е отразено в диспозитива на постановеното по
делото решение, то не е произнасяне на съда по непредявен иск, тъй като съгласно трайно
установената съдебна практика, с даване на указания за отстраняване на нередовности съдът
е приел, че е сезиран с конкретно искане и след като страната е изпълнила съдебните
указанията, е длъжен да се произнесе по заявеното искане с диспозитива на съдебното
решение. Поради което оплакването за произнасяне по непредявен иск се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното и установеното
по делото по убедителен начин, че за период от 21.12.2018г. до 21.05.2019г. въззиваемата Т.
В. К. е отглеждала и издържала децата си *** и ***, за К. В. С. – в качеството му на
родител, при който не живеят децата е възникнало и задължението за заплащане на
издръжка за процесния период на основание чл. 149 от СК.
В обжалваното решение първоинстанционният съд, като е достигнал до същия
краен резултат, е постановил правилен съдебен акт, който не страда от пороците, посочени
във въззивната жалба и на основание чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба, като неоснователна - да се остави без уважение.
По разноските за производството:
Въззиваемият претендира и доказва разноски по въззивното производство в размер
на 400.00 лв. – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представените доказателства –
договор за правна защита и съдействие от ***г. с отразено в него „платена сума в брой“ -
400.00 лв. и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се дължат
изцяло от жалбоподателя. По отношение на останалите посочени в списъка по чл. 80 от ГПК
400.00 лв.- по гр.д.№3231/2019г. на ПРС настоящата инстанция не дължи произнасяне, тъй
като страната не е искала изменение на решението в частта за разноските,
първоинстанционния съд не се произнасял по такова с искане, липсва жалба за това
обстоятелство.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1978 от 10.02.2020 г. по гр. д. № 3231 / 2019г. по
6
описа на РС Перник, в обжалваната му част, с което К. В. С. , ЕГН **********, с адрес:
***, се осъден да заплаща на Т. В. К. , ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване:
***, като майка и законна представителка на малолетните си деца ***, ЕГН *** и ***, ЕГН
***, месечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ за всяко едно от децата,
смятано от месец декември 2018 г., до настъпване на законово основание за промяна или
отпадане на задължението ведно със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА К. В. С. , ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т. В. К. , ЕГН
**********, със съдебен адрес за призоваване: ***, в качеството й на майка и законен
представител на малолетните си деца ***, ЕГН *** и ***, ЕГН ***, сумата в размер на
400.00 лв. /четиристотин лева/ представляваща съдебно деловодни разноските сторени във
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7