Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.Враца, 11.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав :
Председател : В. Ганов
При секретаря Десислава Стоянова и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 503 по описа за 2020г. за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
В.И.В. с ЕГН **********, с адрес *** е подал жалба против Наказателно постановление №20-0967-000673 от 07.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР Враца, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП на осн. чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000.00 лв., лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца и на осн. Наредба №Iз-2549 на МВР са му отнети общо 12 точки.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Ответната страна в законовият срок не взема становище по жалбата.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е подадена от активно легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема са установена следната фактическа обстановка:
Вечерта на
13.04.2020 г. около 22.40 ч. в гр.***, на ул.“Митко Палаузов“ до №16,
полицейски служители от РУ – Враца спрели за проверка жалбоподателя В.И.В. като
водач на лек автомобил
Ауди А4 с регистрационен номер ***, собственост на "Бубакар" ЕООД –
гр.София. У тях се появило съмнение, че водачът е употребил алкохол и упойващи
вещества поради което извикали за съдействие служители на сектор „ПП“ – Враца. Последните
пристигнали след около 20-30мин. Извършили му проверка за употреба на алкохол
с техническо средство
Drager Alcotest 7510 с фабр. номер ARDN 0015, като уредът отчел 0.79 промила
алкохол. Полицейските служители поискали да извършат проверка на В. и за
употреба на наркотични вещества, но жалбоподателят отказал. Издаден му бил
талон за медицинско изследване №0031964.
За констатираното нарушение е издаден АУАН от 13.04.2020 г., съставен от А.Й. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Враца, сектор „Пътна Полиция“ Враца, според който на 13.04.2020 г. около 22:40 часа в гр.***, на ул.“Митко Палаузов“, В.И.В. управлявал лек автомобил Ауди А4 с регистрационен номер ***, собственост на "Бубакар" ЕООД БУЛ:********* гр.София, като при извършване на проверката отказал да му бъде извършена проба за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с тестова система Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARJF-0011. Издаден бил талон за медицинско изследване номер 0031964. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Drager Alcotest 7510 с фабр. номер ARDN 0015, като уреда отчел 0.79 промила алкохол. Констатирано е, че е нарушен чл.174, ал.3, пр2. ЗДвП.
Впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление с идентична фактическа обстановка, с което на жалбоподателя за нарушение на за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП на осн. чл.174, ал.3,пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000.00 лв., лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца и на осн. Наредба №Iз-2549 на МВР са му отнети общо 12 точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН от 13.04.2020 г., съставен от А.Й. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Враца, сектор „Пътна Полиция“ Враца, Наказателно постановление №20-0967-000673 от 07.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР Враца, талон за медицинско изследване номер 0031964, справка за нарушител, свидетелските показания на А.Й., П.Г. и В.В..
Тълкувайки събраните по делото доказателства съдът приема следното:
НП е издадено от компетентен орган. Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Постановлението
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН,
като съдържа всички минимално изискуеми реквизити, нарушенията са описани точно и ясно, ведно с обстоятелствата, при които е извършено.
Ясно и конкретно е посочено, че на 13.04.2020
г. около 22:40 часа в гр.***, на ул.“Митко Палаузов“ В.И.В. управлявал лек автомобил
Ауди А4 с регистрационен номер ***, собственост на "Бубакар" ЕООД
БУЛ:********* гр.София, като при извършване на проверката отказал да му бъде
извършена проба за установяване употреба на наркотични вещества или техни
аналози с тестова система Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARJF-0011. Издаден
бил талон за медицинско изследване номер 0031964.
В съдебно заседание са разпитани
свидетелите А.Й. - мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция”Враца /съставил
АУАН/, П.Г. - мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция”Враца /свидетел по
АУАН/ и В.В. - дядо на жалбоподателя. Първите двама безпротиворечиво
потвърждават изложената по-горе фактическа обстановка, обективирана в АУАН и
НП. Затова и съдът кредитира показанията им като обективни и достоверни.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля В.Л.В., но съпоставени с другите събрани по делото доказателства, те не променят с нищо изводите на съда относно деянието на нарушителя, неговото авторство, времето, мястото на нарушението и т.н. Свидетелят В. твърди, че докато чакали пристигането на служителите на Сектор „ПП“ – Враца, той и неговият внук – жалбоподателят В. били изпушили по една цигара, но не знаел каква точно цигара бил изпушил неговия внук, намеквайки, че той е пушил „каквото не трябва“. Това негово твърдение дори да е истинно, то по никакъв начин не опровергава възможността жалбоподателят В.И.В. и преди управлението на автомобила да е употребил наркотични вещества. Житейски неоправдано и напълно нелогично е изчаквайки полицейски служители да пристигнат, за да вземат проба за алкохол и наркотици, жалбоподателят да употреби такива, знаейки, че ще бъде изпробван за тяхната употреба. Ето защо съдът намира показанията на свидетеля В.Л.В. за неадекватен опит за създаване на алиби, подкрепяйки защитната версия на жалбоподателя, че е употребил наркотици /пушил марихуана/ след като вече е бил преустановил управлението на автомобила.
Правилно е квалифицирано деянието, с оглед текстовото му описание, посочена е дата и място на нарушението, както и извършителя. Посочена е санкционната разпоредба, въз основа на които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.
От материално правна страна обстоятелствата, изложени в АУАН и в наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Съдът счита, че в хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени доказателства безспорно е установена фактическата обстановка, посочена в АУАН и НП.
По категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение.
За да се даде отговор на изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, както и за реда за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС-ва, следва да се разгледат разпоредбите на ЗДвП и на Наредбата. Съгласно чл. 5, ал.3, т.1 предл. второ от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява след употребата на наркотични вещества или техни аналози. Във връзка с охрана и осигуряване изпълнението на правомощията от контролните органи, контрол върху спазването на правилата за движение от участниците, недопускане управлението на моторно превозно средство от водач, който е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0.5% и /или наркотични вещества, както и от водач, който откаже да му бъде извършена проверка за употреба на посочените вещества/ законодателят е предвидил административно наказателна отговорност и принудителни административни мерки. Водачите на моторни превозни средства под страх от административно наказателна отговорност са длъжни да позволят извършването на проверка с цел контрол върху спазване на забраната по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП като в случай на неизпълнение носят административна отговорност по конкретен административно -наказателен състав – чл. 174 ал.3 от ЗДвП, който за случаите на наркотични вещества или техни аналози гласи: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000.00 лв., водач който откаже да му бъде извършена проверка с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози“. Посочването на повече от един способ за проверка не може да се тълкува в смисъл, че за да е налице съставомерен отказ е необходимо водачът да е отказал както извършването на тест, така и да не е дал съответните проби за лабораторно изследване, нито че се касае за отделни състави на едно и също по вид нарушение. Отделни състави на едно и също по вид нарушение са налице, когато освен основните обективни и субективни елементи за запретенето поведение, са предвидени допълнителни съставомерни признаци, квалифициращи деянието като по-тежко /квалифициран състав/ или по-леко /привилегирован състав/ наказуемо. Във всеки основен или квалифициран състав на едно нарушение могат да бъдат предвидени алтернативни форми на изпълнителното деяние, които не са отделни негови състави и поради това се наказват еднакво. В разпоредбата на чл. 174 ал.3 от ЗДвП се съдържат основни състави на две административни нарушения според предмета на отказа, а именно да бъде извършена проверка за употреба на алкохол и/или употреба на наркотични вещества. И двете деяния могат да бъдат осъществени под формата на отказ да се извърши проверка с техническо средство/тест или под формата на отказ да се извърши проверка с доказателствен анализатор или със съответното лабораторно изследване - медицинско, химическо, химико-токсилогично. При осъществяване на едната и/или на другата форма на изпълнителното деяние възниква основанието по чл.174 ал.3 от ЗДвП за налагане на предвидените административни наказания. Съгласно чл.3 от Наредба №1/17.06.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при проверка на място употребата на наркотични вещества се установява с тест, а употребата на алкохол с техническо средство. По аргумент от чл.5 от Наредбата, приложим към настоящия казус, при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В настоящия случай у полицейските служители, спрели за проверка жалбоподателя е възникнало съмнение, че В. може и да е упражнил наркотични вещества, поради което са решили да го тестват за употреба на наркотици. Видно от показанията на свидетеля А.Й., полицейските служители спрели за проверка В. са твърдели, че е употребил наркотични средства, за което е трябвало да му бъде извършен тест за употреба на наркотични средства.
Изключение от способа по чл.3 и критерий за избора по чл.5 от Наредбата е предвиденото в чл.3а т.3 обстоятелство – физическа невъзможност на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство или тест.
В настоящия случай се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с тест – обстоятелство по чл.3а т.1 от Наредбата, което обаче не представлява право на избор да му бъде извършена проверка с алтернативен способ. В тази хипотеза и в изпълнение на чл.6 ал.5 вр. с чл.3а т.1 вр. с чл.3 ал.2 от Наредбата му е издаден талон за медицинско изследване с нормативно определеното съдържание и е съставен протокол, удостоверяващ, неуспешното провеждане на проверката поради отказ. Протоколът съдържа констатациите на органите във връзка с обстоятелствата по чл.5 от Наредбата, които не се оспорват и не се поддържа, че е било налице изключението по чл.3а т.3 от Наредбата. По аргумент за противното от чл. 7 ал.2 от Наредбата, контролните органи не са длъжни да съпровождат водача до мястото на изследване, когато му издадат талон в хипотезата на чл.3а т.1 от Наредбата. Това задължение възниква, само когато е установена употреба на наркотични вещества, но не и в случаите на отказ. Следователно издаването на талон в случаите на отказ по чл.3а т.1 от Наредбата е с оглед упражняване правото му на защита срещу съставения АУАН за отказ да му бъде извършена проверка с тест, а не процедура по извършване на проверка от контролните органи, чрез алтернативните способи по избор на водача. Такъв законов регламент не е уреден, нито е посочен в подзаконовия нормативен акт, според който издаването на талон в случаите на чл.3а, т.2 и чл. 3, ал.2 от Наредбата цели установяване на точната концентрация на алкохол и безспорност на факта на употребата на наркотични вещества, тъй като всички относими разпоредби визират като основание за издаване на талона показания на техническото средство или резултати от теста. При манифестиран неоснователен отказ да бъде извършена проверка, чрез основния способ по чл.3 от Наредбата, контролните органи са длъжни да съставят АУАН за нарушение по чл.174 ал.3 от Наредбата и да издадат талон за изследване, без да имат задължение да придружават водача до мястото на изследване. Издаването на талона се вписва в акта за установяване на административно нарушение, а обстоятелството, че същият не е изпълнен е отразено в настоящото наказателно постановление като обстоятелство по извършване на нарушението. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0967-000673 от 07.05.2020 г. на Началник група към ОДМВР Враца, Сектор „Пътна полиция“ – Враца, с което на В.И.В. с ЕГН ********** с адрес ***, с което за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП на осн. чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000.00 лв., лишаване от право на управление на МПС за 24 месеца и на осн. Наредба №Iз-2549 на МВР са му отнети общо 12 точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Враца в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: