РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Враца, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав,
в публично заседание на 17.03.2021 г. /седемнадесети март две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
РАДЕНКОВА адм. дело № 56 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. с чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на Р.Л.Р. ***, чрез пълномощника му адв. А.К. ***, против Заповед за прилагане
на ПАМ № 21-0967-000016/11.01.2021 г., издадена от Началник група към ОД на МВР
– Враца, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 320 Д с
рег. № ***, за срок от 8 месеца.
В жалбата се развиват
подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса
на мотиви по кой ред и въз основа на какъв акт органът е приел, че оспорващият
не притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от него
МПС. Твърди се, че липсват съображения, с които да се обосновава избраната от
административния орган продължителност на срока на мярката, като тези нарушения
са лишили жалбоподателя от основното му право да упражни адекватно своята
защита. Иска се отмяна на ЗППАМ като незаконосъобразна, а в условията на
алтернативност да бъде намален срока на мярката от осем на шест месеца.
Претендира сторените в производството разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован не се явява и не се представлява.
Ответникът, Началник
група, сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Враца, редовно призован не се
представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо
рег. № 967000-1378/29.01.2021 г., с което е изпратена административната
преписка в съда, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на
жалбата, тъй като от представените доказателства се установява, че лицето е
било с отнето СУМПС, поради което основателно е била постановена принудителната
мярка и моли същата да бъде оставена в сила.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 18.01.2021 г., а жалбата против нея е
депозирана пред органа на 26.01.2021 г., с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 11.01.2021 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН № GA368652 от мл.
автоконтрольор към ОД на МВР – Враца, сектор „ПП“ - Враца затова, че на същата
дата, около 00.40 ч. в гр. Враца по ул. „С. С. К.М.“, до № 1 е управлявал собствения
си лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ***, без да притежава валидно СУМПС за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, което е отнето по
надлежния ред. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 150а,
ал. 1 от ЗДвП.
На същата дата – 11.01.2021
г. е издадена оспорената в настоящото ЗППАМ № 21-0967-000016/11.01.2021 г. от
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Враца, с която на
жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП е
приложена ПАМ – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 320 Д с
рег. № *** за срок от 8 месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. рег.
табели с № ***.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН № GA368652 /11.01.2021 г.
в който е изложена същата фактическа обстановка; ЗППАМ №
20-0967-000488/02.08.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП
временно е отнето СУМПС на водача Р. до заплащане на дължимата глоба, както и АУАН
№ GA283754/02.08.2020 г., послужил като материалноправно
основание за прилагане на тази мярка. Приложена е и Справка за нарушител/водач
и Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОД на МВР – Враца, относно
оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168,
ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът
следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена от т. 1.3 на
приложената по делото Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР –
Враца, а последната, съгласно отбелязването в нея, е издадена въз основа на
заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи,
определяща службите за контрол по ЗДвП. Следователно ЗППАМ е издадена от
материално и териториално компетентен
орган, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, относно наименованието на
органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването
му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически
основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП,
като са посочени времето, мястото, вида и регистрационния номер на МПС, АУАН, с
който е установено нарушението, а именно, че към същата дата оспорващият е
управлявал собствения си лек автомобил, след като СУМПС му е било отнето по
надлежния ред. В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна
мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо
основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са
достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на
административния орган за издаване на приложената му ПАМ.
Релевираните в
жалбата доводи, че за оспорващия не е ясно по кой ред и въз основа на какъв акт
е отнето свидетелството му за управление на МПС са неоснователни и не намират
опора в приобщените към делото доказателства. От представения в преписката АУАН
№ GA283754/02.08.2020 г., се установява, че именно той е
послужил като материалноправно основание за прилагане на мярката по чл. 171, т.
1, б. „д“ от ЗДвП и със ЗППАМ № 20-0967-000488/02.08.2020 г., временно му е
отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба. В същия АУАН е посочено, че като
доказателство е иззето СУМПС на водача и този АУАН е връчен и подписан от
жалбоподателя без възражения. При това положение още на 02.08.2020 г., когато е
съставен акта, оспорващият е знаел, че СУМПС
му е отнето, като в същото време е разбрал и за какво извършено от него нарушение
по ЗДвП.
В случая не са налице
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са съществени и
да водят до ограничаване правото на защита на лицето, обект на
административната принуда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква
приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена, с
оглед на което изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на акта,
поради неосигуряване на възможност за участие в административното производство
са неоснователни.
Изложеното налага
извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице
отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид извършеното нарушение
от страна на жалбоподателя по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, установено по надлежния
ред със съставянето на АУАН, правилно административният орган е приел, че са
налице предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „а“ за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС. С нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е
предвидено налагането на принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
В случая при така
цитираната законова регламентация, се установява, че е налице първата
материалноправна предпоставка за приложение на тази норма, а именно собственикът
да управлява моторното превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство
или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред. Безспорно се установи, че
СУМПС на жалбоподателя е временно отнето на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП
още на 02.08.2020 г. Няма спор и, че автомобила, чиято регистрация е прекратена
с оспорената ЗППАМ е негова собственост.
Разпоредбата на чл. 171
от ЗДвП е императивна и при наличието на основанията изчерпателно изброени в
чл.171, т.2а от ЗДвП, които в случая са установени от АУАН, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и е задължен да издаде
административен акт за прилагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.
172, ал.1 от ЗДвП.
Спазено е и изискването в чл. 172, ал. 4 от ЗДвП,
като свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и табелите с
регистрационен номер са иззети със съставянето на акта за установяване на
административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство.
Възраженията на оспорващия,
че в заповедта липсват конкретни мотиви, относно срока на приложената ПАМ и
това е основание за неговата отмяна, като неправилен и незаконосъобразен са
неоснователни. Мотиви за това се съдържат в
констативната част на административния акт и както органът е посочил са свързани
с тежестта на нарушението, предвид обстоятелството, че в продължение на повече
от пет месеца, Р. е лишен от право да управлява МПС, след като СУМПС му е
временно отнето със ЗППАМ № 20-0967-000488/02.08.2020 г. и въпреки това
е управлявал собственото си МПС. Продължителният период, в който оспорващият не
е предприел действия по заплащане на дължимата глоба, за да настъпи
прекратителното условие, с което е обусловено действието на цитираната ПАМ, недвусмислено
показва пренебрежителното му отношение към нормативно установените в ЗДвП
правила.
В този смисъл съдът
намира така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22
от ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси
в по-голяма степен от необходимото за целта.
Правни аргументи,
факти и доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН, послужил
като фактическо основание за издаване на ЗППАМ не бяха представени в настоящото
производство, въпреки предоставената от съда възможност за това. С това си бездействие оспорващият не
обори нормативно предвидената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП презумптивна
доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение
съставен за нарушение по ЗДвП.
Не е налице и
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като оспорената заповед,
противно на наведените в жалбата доводи, е съобразена и с
целта, преследвана от закона - опазване живота и здравето на участниците в движението,
като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на
ЗДвП. Процесната принудителна административна мярка не цели да санкционира
нарушителя и/или трети лица, а чрез налагането на неблагоприятни последици за
адресата да се постигане правно определен резултат – временно (в
случая за 8 месеца) отнемане на „средството“ за извършване
на нарушението, тъй като макар ППС да остава под властта на неговия собственик,
временно прекратената му регистрация, препятства възможността за движението му
по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно
нарушение. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на мярката.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото претенцията на оспорващия за присъждане на разноски в производството е
неоснователна.
От страна на
ответника такива не са претендирани и съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Водим от гореизложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Л.Р.
***, против ЗПАМ № 21-0967-000016/11.01.2021 г., издадена от Началник група към
ОДМВР – Враца, сектор „ПП“, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № ***
за срок от 8 месеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: