Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 19.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 3365 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД ОЗК З.“ АД твърди, че на 13.03.2015 г.,
около 10:30 часа, в гр. Варна, на Крайбрежна алея, до градински център „Д.“,
водачът на МПС марка „Ф.“, модел „К.“, peг. № В 3010
ВА – С.Б., при извършване на маневра на заден ход блъснал паркираното вдясно
спрямо посоката му на движение МПС марка „С.Й.“, модел „Р.“, peг. № В 1559 РМ, собственост на К.Ж.Г.. За инцидента бил
съставен двустранен констативен протокол за ПТП, регистриран в ОДМВР - Варна
под № 804/13.03.2015 г. Към датата на застрахователното събитие МПС марка „Ф.“,
модел „К.“, нямало валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
На 13.03.2015 г. собственикът на увреденото МПС
марка „С.Й.“, модел „Р.“, който имал сключена валидна застраховка „Каско на МПС“ в „ЗАД ОЗК – З.“ АД, полица №
**********/14.11.2014 г., валидна от 16.11.2014 г. до 15.11.2015 г., подал уведомление
за щета в представителство на застрахователя и предявил претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение. По повод така подаденото уведомление била
заведена щета с № 0020-090-0281-2015 и била образувана ликвидационна преписка.
На 13.03.2015 г. експерти на „ЗАД ОЗК – З.“ АД извършили оглед на увредения
автомобил и съставили опис на увредените детайли. С възлагателно писмо от
16.03.2015 г. ремонтът на увредения автомобил бил възложен на доверен
автосервиз „Ж.**“ ЕООД. За ремонта на автомобила била издадена Фактура №
711/10.08.2015 г. на стойност 606 лева. Във връзка с ремонтните дейности
ищцовото дружество направило разходи за закупуване на части, за което била
издадена Фактура № **********/09.08.2015 г. от „Тандер
Корпорация“ ЕАД, на стойност 275.39 лева. Посочените суми били изплатени от
застрахователя.
Поради изложеното „ЗАД ОЗК –З.“ АД претендира от
ответника изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 881.39 лева,
както и направените ликвидационни разноски по образуваната щета в размер на 15
лева. На последния била изпратена покана за доброволно изпълнение, но пратката
останала непотърсена. Поради това ищецът подал срещу С.Б. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Ищецът обосновава правния си
интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че длъжникът е депозирал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено,
че С.П.Б. дължи на ЗАД ОЗК З.“ АД сумата от 896.39 лева, формирана като сбор от
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 881.39 лева по
договор за застраховка „Каско на МПС“,
застрахователна полица № ********** от 14.11.2014 г., за нанесени щети на МПС
марка „С.Й.“, модел „Р.“, с peг. № В 1559 РМ,
вследствие на ПТП, причинено по вина на ответника на 13.03.2015 г. в гр. Варна,
и ликвидационни разноски по заведената щета в размер на 15 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 18332/2018 г. по
описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал
писмен отговор.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 18332 по описа за 2018
г. на ВРС, 20 състав, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумaтa, предмет на
настоящото производство, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило
възражение от длъжника.
Към заявлението, въз основа на което е образувано
горепосоченото заповедно производство, е приложена застрахователна полица №
**********/14.11.2014 г., от съдържанието на която се установява, че между ищеца
и К.Ж.Г. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“
на лек автомобил марка „С.Й.“, модел „Р.“, peг. № В
1559 РМ, със срок на действие от 16.11.2014 г. до 15.11.2015 г.
Видно от двустранен констативен
протокол за ПТП № 804 от 13.03.2015 г., на посочената дата в гр. Варна, на
Крайбрежен път до Градински център „Д.“ е настъпило ПТП между гореописаното МПС
и управлявания от ответника лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“, peг. № В 3010 ВА. Посоченият
документ, доколкото носи подписа на С.Б., следва да се цени като извънсъдебно признание
на изложените в него неизгодни факти. В протокола е отразено, че при
маневра на заден ход С.Б. е ударил намиращия се в паркирано положение автомобил
„С.Й.“. Описани са уврежданията, причинени на същия вследствие на удара, а именно
– заден десен стоп, задна броня отдясно, задна врата.
На същата дата К.Г. е подал
уведомление за настъпилото застрахователно събитие до застрахователя /л. 10-11
от ч. гр. д. № 18332/2018 г./. При извършен оглед на автомобила негов служител
е констатирал увреждания по следните детайли на автомобила: врата багажник,
стоп десен, броня задна, панел заден десен, което е отразено в опис-техническа
експертиза по щета № 0020-090-0281-12015 от 13.03.2015 г.
С писмо от 16.03.2015 г. „ЗАД ОЗК – З.“ АД е
възложило на автосервиз „Ж.**“ ЕООД ремонта на застрахования автомобил. За
извършването му е съставена работна карта и е издадена фактура за сумата от 606
лева, което се установява от представените със заявлението писмени
доказателства /л. 21-22 от ч. гр. д. № 18332/2018 г./. С платежно нареждане от
01.09.2015 г. посочената сума е заплатена от застрахователя /л. 23/. Наред с
това в полза на „Тандер Корпорация“ ЕАД е заплатена
сума в размер на 275.39 лева за закупуване на десен стоп за автомобила, за
което свидетелстват писмените доказателства, приложени на л. 24-26 от
заповедното производство.
По делото е представена и разпечатка от сайта на
Гаранционен фонд, от която се установява, че към 13.03.2015 г. лек автомобил с
рег. № В 3010 ВА не е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“.
До ответника
е изправена регресна покана по щета № 0020-090-0281-12015, с която
Б. е поканен да заплати в 7-дневен срок от получаване на писмото изплатеното от
застрахователя по горната щета застрахователно обезщетение в размер на 881.39
лева, както и направените ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Към
поканата е приложено известие за доставка, от която е видно, че изпратеното от
застрахователя писмо се е върнало непотърсено от адресата /л. 30-32 от ч. гр.
д. № 18332/2018 г./.
От показанията на разпитания по
делото свидетел К.Г., които съдът кредитира в пълнота като подробни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, става ясно, че
ответникът е причинил процесното ПТП, тъй като се загледал в телефона си и не
видял паркирания автомобил „С.Й.“. Св. Г. посочва, че със С.Б. съставили
двустранен констативен протокол за ПТП, като органите на КАТ не са посещавали
местопроизшествието. Посочва, че били увредени задният десен стоп и бронята на
автомобила му.
По делото е назначена съдебна
автотехническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като
компетентно изготвено, подробно и обосновано. Според вещото лице механизмът на
настъпване на процесните увреждания е следният: С.Б.
при движение назад с лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“ е блъснал
паркирания отдясно на движението му лек автомобил марка „С.Й.“,
модел „Р.“. Становището на вещото лице е, че причина за настъпване на ПТП са неправилните
действия на ответника. В заключението са описани причинените вследствие на ПТП
увреждания по автомобила „С.Й.“, като вещото лице е изчислило, че сумата,
нужна за възстановяването му, определена по средни пазарни цени към датата на
увреждането, възлиза на 683.92 лева. Посочено е, че размерът на обичайните
ликвидационни разноски по застрахователна щета варира между 10 и 20 лева, като
определеният от застрахователя размер от 15 лева е в нормални граници.
Изслушано в съдебно заседание,
вещото лице поддържа заключението. Уточнява, че изплатеното от застрахователя
обезщетение надвишава изчисления от него размер на вредата.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на настоящото
производство, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника. В
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил установителен иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се
породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и същото е
допустимо.
За да бъде уважен предявеният
иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки:
1) наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена
застраховка между застрахователя и собственика на увредената вещ; 2)
възникването на застрахователно събитие – покрит риск по застрахователния
договор; 3) настъпили вреди, които да се намират в причинно-следствена връзка
със застрахователното събитие; 4) изплащането на застрахователно обезщетение на
застрахованото лице; 5) основание за ангажиране гражданската отговорност на
причинителя на вредата.
Съществуването на облигационно
отношение между „ЗАД ОЗК-З.“ АД и собственика на увредения автомобил се
установява по безспорен начин от представената от ищеца застрахователна полица.
От приложения по делото
двустранен констативен протокол, показанията на разпитания свидетел и заключението
по съдебната автотехническа експертиза се потвърждава, че на посочената в
исковата молба дата, в рамките на застрахователното покритие, застрахованият
автомобил е участвал в ПТП, при което са причинени увреждания по следните
детайли: врата багажник, стоп десен, броня задна, панел заден десен. Ангажирани
са писмени доказателства от страна на ищеца за заплащането на застрахователно
обезщетение в общ размер от 881.39 лева.
От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства може да се заключи, че процесното ПТП е настъпило
вследствие на противоправното поведение на ответника. Предвид установения
механизъм на ПТП настоящият съдебен състав приема, че С.Б. е нарушил правилото
на чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, а именно - „по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности.“ В случая категорично се установи, че
произшествието е настъпило при движение на заден ход, като от събраните гласни
доказателствени средства се изясни, че ответникът е гледал телефона си, вместо
да наблюдава пътя зад автомобила.
Предвид изложеното и доколкото към
датата на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника автомобил
не е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, са налице
предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на С.Б.. Размерът на причинената вреда следва да бъде определен
съобразно заключението по съдебната автотехническа експертиза, т.е. същият
възлиза на 683.92 лева. Наред с тази сума съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./
ответникът дължи на застрахователя и обичайните ликвидационни разноски, които
възлизат на 15 лева.
Поради горното предявеният иск следва
да бъде уважен за сумата от 698.92 лева, като за разликата над нея до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от
страна на ищеца искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР
№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от
иска в общ размер от 300.19 лева.
Наред с изложеното на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за исковото производство съразмерно на уважената част от
иска. Представени са доказателства за извършване на следните разноски: 25 лева
– държавна такса, 360 лева – адвокатско възнаграждение, 150 лева – депозит за
съдебна автотехническа експертиза, 30 лева – депозит за призоваване на
свидетел. Тъй като призованият свидетел не е претендирал разноски, последната
от посочените суми подлежи на връщане, поради което и не следва да бъде вземана
предвид при определяне размера на дължимите от ответника разноски. При
съобразяване на изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски за исковото производство в общ размер от 417.14 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът С.П.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
ищеца „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 698.92 лева /шестстотин
деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, формирана като сбор от изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 683.92 лева по договор за застраховка „Каско на МПС“,
застрахователна полица № ********** от 14.11.2014 г., за нанесени щети на МПС
марка „С.Й.“, модел „Р.“, с peг. № В 1559 РМ,
вследствие на ПТП, причинено по вина на ответника на 13.03.2015 г. в гр. Варна,
и ликвидационни разноски по заведената щета в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.12.2018 г.
до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 18332/2018 г. по описа на ВРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 698.92 лева /шестстотин
деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки/, до пълния претендиран размер от 896.39 лева /осемстотин деветдесет
и шест лева и тридесет и девет стотинки/.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 300.19 лева /триста лева и деветнадесет стотинки/, представляваща
сторени в заповедното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.П.Б., ЕГН **********,***,
ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, СУМАТА ОТ 417.14
лева /четиристотин и седемнадесет лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: