О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 260212
гр. Шумен, 22.12.2020г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М.
Маринов, в.ч.гр.д. № 494 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство е образувано по
частна жалба с рег. № 12876 от 01.10.2020г. депозирана от „Инвест Агро БГ“ ООД,
с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...“ № 31,
ет. 2 представлявано от управителя С.Д.З. чрез адв. Ц.К. *** срещу определение № 2171/24.09.2020г. по ч. гр. д. № 20203630101764/2020г.
на Районен съд – Шумен, с което съда на осн. чл. 390, ал. 3 от ГПК е отменил
допуснатото с определение № 2078/24.08.2020г. обезпечение на бъдещ иск, по
същото дело. С
частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт и се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че съдът неправилно е
приел, че двуседмичният срок за предявяване на бъдещия иск започва да тече от
деня на постановяване на определението, с което обезпечението е допуснато, а не
от момента на връчването на съобщението от същото. Излага, че определение №
2078/24.08.2020г. на РС – Шумен, с което е допуснато обезпечението е връчено на
молителя на 09.09.2020г., от който момент е узнал и за указания двуседмичен
срок. Твърди, че при получаване на обезпечителната заповед на 25.08.2020г., не
му е било връчено определението за допускане на обезпечението, което било грубо
нарушение на съдопроизводствените правила, а и в издадената обезпечителна
заповед, никъде не присъствал определения на осн. чл. 390, ал. 3 от ГПК срок и
е нямало как да узнае, какъв срок е определил съда, за предявяване на иска.
Позовава се на т. 1 от ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че при
неспазване на срока по чл. 395, ал. 2 от ГПК, срокът за предявяване на иска,
тече от връчването на съобщението и моли съда да отмени обжалваното
определение, тъй като депозираната на 18.09.2020г. искова молба, пред РС –
Велико Търново, била депозирана в рамките на определения двуседмичен срок и
изискването на чл. 390, ал. 3 от ГПК било спазено.
Ответната страна по жалбата, редовно уведомена, не
изразява становище по същата.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради
следните съображения:
С определение № 2071 от 24.08.2020г.
по ч.гр.дело № 20203630101764/2020г по описа за 2020 год. на Районен съд –
Шумен е допуснато обезпечение на бъдещ иск
с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявим от „Инвест Агро БГ“
ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „...“ №
31, ет. 2 представлявано от управителя С.Д.З. срещу „Камея 90“ ООД с
ЕИК203920714 със седалище и адрес на управление
- гр. Велико Търново, ул. „...“ № 22 чрез налагане на запор върху движими
вещи – пари по банкови сметки, с титуляр „Камея 90“ ООД, водени в ТБ „Уникредит
Булбанк“ АД и ТБ „Българо – американска кредитна банка“ АД и върху вземанията
на „Камея 90“ ООД от ДФ „Земеделие“ – разплащателна агенция, до общ размер във
всички банки и вземания – 10000лева, след внасяне на гаранция в размер на
1000лева. Със същото определение е определен двуседмичен срок за предявяване на
иска, като изрично е указано на молителя, че ако не представи доказателства, за
предявяване на иска, в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
На 25.08.2020г. молителят, чрез процесуалния си представител е внесъл,
определената от съда гаранция в размер на 1000лева и е получил обезпечителната
заповед, за което надлежно се е подписал.
На 24.09.2020г. молителя, чрез процесуалният си
представител, е депозирал по делото молба, с приложен към нея препис на искова
молба с вх. № 12803/18.09.2020г. депозирана пред РС – Велико Търново.
С обжалваното определение № 2171/24.09.2020г. първоинстанционният
съд е приел, че молителят не е спазил указаният двуседмичен срок за предявяване
на иска (течащ от 24.08.2020г. според ТР № 6/2014г. на ОСГТК) и на осн. чл.
390, ал.3 от ГПК е отменил допуснатото обезпечение.
Настоящата въззивна инстанция намира така
постановеното определение за правилно и законосъобразно. Предвиденият с разпоредбата
на чл. 390, ал. 3 от ГПК срок има различен характер и цел за разлика от
посочените в общата част на исковия процес срокове за обжалване на съдебните
актове. Срокът за предявяване на бъдещия иск е императивен, законоустановен и
не може да бъде спиран, прекъсван или удължаван от съда. Моментът, от който
започва да тече срокът е датата на постановяване на определението за допускане
на обезпечение на бъдещ иск, а не връчването на съобщение с препис от същото –
последното има значение само за срока за евентуалното му обжалване (ако съда е
отхвърлил молбата или не я е уважил изцяло), но не се отразява на началния
момент на срока за предявяване на иска. Различията произтичат от специфичната
цел на обезпечителното производство за осигуряване защита на правата както на
ищеца, така и на ответника в производството по бъдещия иск. Срокът за предприемане на процесуални действия тече от
момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения.
Страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или
този ден е посочен в закона.
Когато денят, в
който съдът следва да се произнесе по направено от страната искане е определен
в закона, каквато е уредбата по чл. 395, ал. 2 ГПК,
счита се, че страната е известена за този ден и следва да се яви, за да получи
препис от акта на съда. С произнасянето на съда в определения от закона ден,
започва да тече и началото на срока за съответното процесуално действие,
независимо дали страната се е явила, за да се запознае, съответно да получи
препис от акта. Това правило, проведено докрай в производствата, налагащи бързи
мерки за защита на субективни права на гражданите (обезпечителното производство
и бързото производство по Глава ХХV ГПК)
не злепоставя интересите на страната, тъй като тя е предварително известена за
деня, в който ще бъде постановен съдебният акт. Само в случаите, когато срокът
по чл. 395, ал. 2 от ГПК
не бъде спазен от съда - когато съдът не се е произнесъл по искането за
допускане на обезпечение в деня на подаване на молбата, срокът за предявяване
на бъдещия иск тече от връчване на определението по допускане на обезпечението.
Страната не може да бъде обременена със задължението в течение на неопределен
период да проверява ежедневно за произнасяне на съда, поради което молителят
следва да бъде уведомен за допуснатото в негова полза обезпечение на бъдещия
иск, а началото на срока за предявяване на иска тече от връчване на съдебния
акт.
В настоящия
случай, съда е спазил срока по чл. 395, ал. 2 от ГПК и следователно началният
момент на течението на срока за предявяване на бъдещият иск е датата на
постановяване на определението, с което е допуснато обезпечението –
24.08.2020г., на която дата е и депозирана молбата за допускането му, поради
което е неоснователно възражението на жалбоподателя. За неоснователно,
настоящият въззивен състав намира и
възражението, че на молителя, респ. на процесуалният му представител не била
дадена възможност да се запознае с акта на съда по допускане на обезпечението,
а единственно на 25.08.2020г. му била връчена обезпечителната заповед, в която
липсвал указан двуседмичен срок за предявяване на бъдещия иск. От материалите
по делото е видно, че обезпечението на бъдещия иск е допуснато при условията на
чл. 391, ал. 2 – след внасяне на парична гаранция в размер на 1000 лева от
молителя, за която гаранция, молителя своевременно се е осведомил при
запознаването с акта по допускане на обезпечение, внесъл е същата още на
следващия ден – 25.08.2020г. и му е издадена обезпечителната заповед, получена от молителя, чрез процесуалният му
представител – адв. К., за което и надлежно се е и подписал.
При така
изнесените факти и обстоятелства, срокът в който молителят е следвало да
предяви обезпеченият си иск и да представи доказателства за предявяването му, е
изтекъл на 08.09.2020г. (съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК),
поради което правилно при спазване на разпоредбата на чл. 390, ал. 3 от ГПК,
първоинстанционният съд е отменил допуснатото обезпечение. Следва да се има
предвид, че отмяната на допуснатото
обезпечение произтича по силата на самият закон и не зависи нито от волята,
нито от преценката на някоя от страните.
Ето защо и
предвид всичко изложено по - горе, настоящият съдебен състав намира, че така
депозираната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
обжалваното определение, с което е отменено допуснато обезпечение на бъдещ иск, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2171/24.09.2020г. по ч.гр.д.№
20203630101764/2020г. на Районен съд – Шумен, с което на осн. чл. 390, ал. 3 от ГПК, съдът е отменил допуснатото с определение № 2078/24.08.2020г. обезпечение
на бъдещ иск, с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, предявим от „Инвест
Агро БГ“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Шумен,
ул. „...“ № 31, ет. 2 представлявано от управителя С.Д.З. срещу „Камея 90“ ООД
с ЕИК203920714 със седалище и адрес на управление - гр. Велико Търново, ул. „...“
№ 22 чрез налагане на запор върху движими вещи – пари по банкови сметки, с
титуляр „Камея 90“ ООД, водени в ТБ „Уникредит Булбанк“ АД и ТБ „Българо –
американска кредитна банка“ АД и върху вземанията на „Камея 90“ ООД от ДФ
„Земеделие“ – разплащателна агенция, до общ размер във всички банки и вземания
– 10000лева, след внасяне на гаранция в размер на 1000лева.
Определението e окончателно и неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.