РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Кърджали, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично при закрити врати
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
в присъствието на прокурора Д. Д. Р.
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Гражданско дело №
20215100100175 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл. 336 и сл. от ГПК, и се движи по реда на Глава
ХХVІІІ от ГПК „Поставяне под запрещение”.
Образувано е по депозираната от М. М. М. от с.Ч., общ.К., искова молба, с която е
предявен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, за поставяне под пълно запрещение на
А. М. М. от същото село. В исковата си молба ищецът твърди, че ответницата А. М. М., с
ЕГН **********, е негова дъщеря и от момента на раждането си не можела нито да движи
ръцете си, нито краката си, нито можела да държи главата си изправена, а до около
петгодишната си възраст не можела да говори изобщо, като издавала само нечленоразделни
звуци. Ответницата била настанена на лечение в „Дом майка и дете" в гр. К., където била
лекувана повече от три години. След изписването й лечението продължило в домашни
условия. От извършените множество прегледи й била поставена диагноза – „Детска
церебрална парализа, Детска церебрална квадрипареза, Тежка олигофрения - тежка
имбециалност, Спастична квадрипареза - в лека степен за горни крайници, в средна -тежка
степен за долни крайници“. Ищецът твърди в исковата си молба, че в резултат на
продължилото повече от седем години лечение, ответницата А. проговорила частично и
започнала много трудно да се придвижва, била частично ориентирана за време и място, не
познавала числата, но познавала парите, не била в състояние да заучава учебен материал и
никога не била ходила на училище. С Експертно решение № 0076 от 006/29.01.2002 год. на
ОДП3С „Специализирана психиатрия Стара Загора", на ответницата А.М. била призната
пожизнена - 99,25 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Твърди също, че и
към настоящия момент същата не може да разбира свойството и значението на постъпките
си, не може сама да се грижи за своите права и интереси и да ги защитава, нуждае се от
постоянни грижи и чужда помощ, и макар, че е пълнолетна, на 39 години, няма контрол
върху поведението си и е в обективна невъзможност да ръководи постъпките си. Поради
това състояние на ответницата, ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който същата
да бъде поставена под пълно запрещение.
По делото, въпреки дадената процесуална възможност, отговор на исковата молба от
ответницата А. М. М., не е депозиран.
1
В съдебно заседание ищецът М. М. М., лично и чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата си претенция.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура, гр. К., намира предявения иск за
основателен. Счита, че законовите критерии, предвидени в разпоредбата на чл.5, ал.1 от
ЗЛС, в производството са изпълнени. Изтъква, че от доказателствата по делото се
установило по категоричен начин, че ответницата по предявения иск страда от тежка
умствена изостаналост, която представлява слабоумие по смисъла на закона и че това й
заболяване е необратимо. От заключението по приетата съдебнопсихиатрична експертиза се
установило, и че тя е в пълна неспособност да се ориентира правилно, да извършва
обикновени и полезни действия, както и да се грижи за своите работи и интереси.
В съдебно заседание, назначеният на ответницата А. М. М. особен представител адв.
М., с оглед събраните писмени и гласни доказателства, намира, че са налице в
производството и двете предпоставки на чл. 5,ал.1 от ЗЛС, което прави и предявения иск
доказан и основателен. Изтъква, че е налице медицинският критерий, установен от приетото
по съдебнопсихиатричната експертиза заключение, което категорично установило, че
ответницата страда от слабоумие, което заболяване е причина тя да не може да се грижи за
своите работи.
Окръжният съд, действащ в производството като първа инстанция, взе предвид
следното:
От представеното по делото заверено копие от удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане № 68/28.07.1982г. на Община К., се установява, че ответницата А.
М. М., с ЕГН **********, е родена на **.**.**** г. в с.Ч., общ.К., и е дъщеря на А. Ю. М., с
ЕГН **********, и на ищеца М. М. М., с ЕГН **********.
Приложено по делото е заверено копие от Експертно решение № 1515/141/07.12.1998 г.
на ТЕЛК за психични заболявания Стара Загора, от прочита на което се установява, че
ответницата е определена като инвалид І група с чужда помощ, с диагноза „Друга уточнена
олигофрения./ Детска церебрална парализа, Тежка олигофрения - тежка имбецилност,
Спастична квадрипареза - в лека степен за горни крайници, в средна -тежка степен за долни
крайници./“. Установява се, че посочената в решението дата на инвалидизацията е
рождената дата на ответницата, а срокът на инвалидността й е три години.
Приложено по делото е заверено копие от последващо Експертно решение № 0076 от
006/29.01.2002 год. на ОДП3С „Специализирана психиатрия Стара Загора", от прочита на
което се установява, че на ответницата А.М. е призната пожизнена - 99,25 % трайно
намалена работоспособност с чужда помощ, с водеща диагноза „ Детска церебрална
квадрипареза./Детска церебрална парализа, Тежка олигофрения - тежка имбецилност,
Спастична квадрипареза - в лека степен за горни крайници, в средна -тежка степен за долни
крайници./“ Установява се, че посочената в решението дата на инвалидизацията е рождената
дата на ответницата, а срокът на инвалидността й е пожизнен.
Приета по делото е и Индивидуална оценка на потребностите за хора с увреждания,
издадена от Дирекция “Социално подпомагане“ –К., от прочита на която се установява, че
ответницата А.М. е напълно зависима от чужда помощ, не е в състояние да се справя с
каквато и да е дейност от ежедневието, като поддържане на лична и битова хигиена,
подготвяне на храна, пазаруване и др., че при същата изцяло отсъства възможност за
самооценка за затрудненията й в домашна среда и извън нея.
От приетото по делото заключение, изготвено по назначената Съдебна психиатрична
експертиза, която не се оспорва от страните и която съдът кредитира, се установява, че
освидетелстваната ответница А.М. страда от „Детска церебрална парализа. Спастична
квадрипареза - в лека степен за горни крайници, средно-тежка степен за долни крайници.
Тежка умствена изостаналост“; че същата е без запасен кръг от интереси, при нарушено
ядро на личността /съзнание за име-знае само малкото си име, възраст, близки,
принадлежност и др./, и че констатираното й заболяване е необратимо. Съгласно
изготвената експертиза, заболяванията при освидетелстваната водят до нарушена
способност същата да извършва съзнателни действия - планиране, организиране на сложни
двигателни и поведенчески програми, неспособност за психична дейност, липсват критични
възможности, наблюдава се невъзможност за възприемане на събития и явления, като тези
отклонения водят до състояние на пълна неспособност освидетелстваната правилно да се
ориентира, да извършва обикновени и полезни действия за себе си; да разбира свойството и
значението на действията си и да ръководи постъпките си; да се грижи за своите работи и
2
интереси и да ги защитава; не е способна сама да удовлетворява жизнените си потребности.
Приблизителното ниво на IQ (интелектуален квотиент) установено у освидетелстваната е 34,
като когато това ниво за възрастен човек е в границите между 20 и 34, то отговаря на
умствената възраст, съответстваща на детска възраст от 3 до 6 години. Вещото лице в казуса
квалифицира констатираното у ответницата заболяване- Тежка умствена изостаналост като
слабоумие по смисъла на чл.5, ал.1, предл. от ЗЛС.
По делото са снети свидетелски показания на св. А. Я., който е без родство със
страните, но ги познава от около 30-35 години. Същият установява, че А. е болна от
рождението си и не е способна да се грижи за себе си; че за физиологичните й нужди се
грижат родителите й; че дори изписаното й лечение й се дава от родителите й, защото тя
сама не може да прецени какво и кога да пие, и дали изобщо трябва да приема лечение.
Свидетелят установява също, че А. ходи до намиращия се в непосредствена близост до дома
й селски магазин, но като на разходка, тя не може да направи покупки, да съобрази какво
трябва да купи и колко струва то. Не е ходила на училище, не може да чете и пише, няма
приятели и не може да води разговор с други хора, освен с родителите си, които единствено
я разбират.
В съдебното заседание, проведено на 07.12.2021 г., от поставените по реда на чл. 337,
ал. 1 от ГПК въпроси, съдът придоби непосредствена представа за състоянието на
ответницата А.М.. На зададените й въпроси- защо е в тази зала и знае ли кои са лицата в
залата, знаели къде живее и може ли сама да тръгне от залата и да се прибере у дома си,
ходила ли е на училище, може ли да чете и пише, разбира ли какво й се говори, ответницата
А. М. М. реагира неадекватно, в по-голямата си част дадените от нея отговори са
нечленоразделни, а други се изразяват само в направени от нея особени мимики.
В хода на тези констатации, съдът изгради своето становище: Намира, че в
производството са налице предпоставките /и медицински, и юридически/, предписани от
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, т.е., намира, че са налице условията за поставяне на
ответницата под пълно запрещение. За да се уважи искът за поставяне под запрещение, т.е.
за обявяване недееспособност на едно лице, е необходимо от една страна лицето да е
душевно болно или слабоумно, и от друга – да е налице реална неспособност същото да се
грижи за своите работи, включително и да върши валидни правни действия – да придобива
права или да поема задължения. В тази връзка от цитираните доказателства, в частност от
обсъдените вече експертни решения, от изготвената индивидуална оценка на потребностите
на ответницата, от приетото заключение, изготвено по назначената в производството
Съдебна психиатрична експертиза, се установи по един безспорен начин, че ответницата
А.М. страда от „Детска церебрална парализа. Спастична квадрипареза - в лека степен за
горни крайници, средно-тежка степен за долни крайници. Тежка умствена изостаналост.“; че
началният момент на заболяването й датира от рождението й; че състоянието й е тежко, с
оглед констатирания умствен дефицит; че същата е и с пожизнена 99.25 % трудова
неработоспособност с чужда помощ, необходима й за битовото й обслужване изцяло и че тя
не може да се грижи сама за своите работи,като това й състояние е необратимо- направената
констатация е пожизнена. Според относимите в производството медицински критерии,
умствената изостаналост е състояние на задържано или непълно умствено развитие,
характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и
дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните,
речевите, двигателните и социалните умения. Умствената изостаналост се характеризира с
отсъствие на запасен кръг от интереси, с нарушено ядро на личността /отсъствие на
съзнание за име, възраст, близки, принадлежност и др./, каквото и в казуса се констатира.
Умствената изостаналост се характеризира и с нарушена способност за извършване на
съзнателни действия - планиране, организиране на сложни двигателни и поведенчески
програми, неспособност за психична дейност, липса на критични възможности и
невъзможност за възприемане на събития и явления, което съвкупно води до състояние на
пълна неспособност болният правилно да се ориентира, да извършва обикновени и полезни
действия за себе си; да се грижи за своите работи и интереси, да разбира свойството и
значението на постъпките си и да защитава своите интереси. Последното недвусмислено се
установява в производството и от снетите показания на св. А.Я., а и от придобитата в
откритото съдебно заседание непосредствена представа за състоянието на ответницата.
С оглед така установеното съдът намира, че са налице предпоставките-медицински и
юридически, за поставянето на ответницата А. М. М. под запрещение по смисъла на
законовата разпоредба – същата страда от слабоумие и е реално неспособна да се грижи за
своите работи, да върши валидни и правни действия, и да придобива права или да поема
3
задължения. Предвид тежестта на състоянието й- пожизнено и необратимо, следва същата
да бъде поставена под пълно запрещение.
На основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.156, ал. 1 от Семейния кодекс, след
влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по
настойничество по постоянния адрес на лицето, в казуса при Община К., обл. К., за
учредяване на настойничество.
Водим от изложеното и на основание чл. 338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ А. М. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. Ч., махала „П.“ № *,община К., област К..
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на органа по
настойничество при Община К., обл. К..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр. Пловдив, в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________
4