СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
09.07.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги
Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 10.06.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 13053/12г. и констатира следното:
Предявен е частичен иск от „С.– М – Л.“ ЕООД /в несъстоятелност/ против Г.
Й. с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата 175 000 лева /част от цяло
вземане в размер на общо 502 855, 25 лева/. Претендира се и законната
лихва върху посочената сума /главница/ за периода – след завеждане на делото.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Не
се спори /а такъв извод налагат и събраните по делото доказателства: писмени,
гласни и експертни – преценени в съвкупност/, че: на 01.10.07г. по собствена на
ответницата банкова сметка *** /от ЧСИ/ сума в размер на общо 502 855, 25
лева
/предназначена да удовлетвори вземане на ищеца/ и, че: Г.
Й. е изтеглила лично
/получила фактически/ същата сума. В настоящото производство се претендира /при
условията на чл. 59 от ЗЗД/ част от посочената сума /в размер на 175 000
лева/.
Искът е неоснователен:
Спорен
по делото е въпросът /пряко относим към състава на чл. 59 от ЗЗД/: дали
получените пари са останали в партимониума на ответницата или са били предадени
на ищеца. В тази връзка:
На
първо място: възражението на ответницата за изтекла давност е – неоснователно:
В
процесната хипотеза /при иск по чл. 59 от ЗЗД/ давността е 5-годишна /по чл.
110 от ЗЗД/ и същата започва да тече от момента на получаването на съответната
сума /в случая на 01.10.07г./. Искът е предявен на 01.10.12г. /т.е. – точно преди
да изтече давностният срок/.
Всички
доказателства /събрани в процеса; преценени в съвкупност/ установяват
обстоятелството, че: процесната сума е била предадена от Г.
Й. на управителя
/към онзи момент/ на фирмата. В такава хипотеза – не може да се приеме, че са
налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД /а именно: настъпило обогатяване в полза
на ответницата за сметка на ищеца/. Действително – представеният /за установяване
на процесното - спорното обстоятелство/ от ответницата документ /ордер от
03.10.07г./ не бе приложен по делото в оригинал /при условията на чл. 183 от ГПК/. Въпреки това – посоченото писмено доказателство следва да се приеме за /да
се окачестви като/ косвено годно да установи релевантният за спора факт
/доколкото – съдържанието на същото се подкрепя от останалият, събран по делото
доказателствен материал – писмен и експертен, преценен в съвкупност/. От друга
страна:
В
случая е налице /освен горните обстоятелства – обосноваващи неоснователност на
иска/ и принципна пречка /по смисъла на чл. 300 от ГПК/ за уважаване на
претенцията:
С
влязъл в сила съдебен акт /на наказателен съд/ е установено, че: ответницата не
е извършила престъпление по чл. 209 от НК и в мотивите към присъдата съдът е
приел /конкретно и изрично/, че релевантният за състава на престъплението
„измама“ факт /който е част от състава и на института по чл. 59 от ЗЗД/, а
именно: настъпването /причиняването/ на имуществена вреда /обедняване/ за
фирмата /в случая чрез липса на парични средства/ не е установен. Тази конкретна
констатация на наказателният съд /която именно е обосновала - наложила
постановяването на оправдателната присъда/ обвързва настоящият граждански съд,
доколкото - „деянието“ /по смисъла на чл. 300 от ГПК/ включва всеки един от
елементите от състава на престъплението по чл. 209 от НК /в това число и – процесния
вредоносен резултат; обедняване; липса на парични средства/. Изводът /ако такъв
бъде направен по настоящото дело/, че за дружеството е настъпила имуществена
вреда - би игнорирал /в противоречие с изричната – императивна норма на чл. 300
от ГПК/ директно /пряко/ наказателната присъда, а това е процесуално
недопустимо /особено като се има предвид, че наказателният съд е обосновал
изводите си в контекста на редица, събрани в процеса доказателства: писмени,
гласни, експертно – счетоводни, експертно – графологически; съобразно
съдържанието на мотивите към присъдата, където е обсъден подробно този
доказателствен материал/.
На
последно място:
В
процесната хипотеза /съобразно изложеното по-горе и предвид липсата на насрещни
доказателства, които да опровергаят горните изводи/ положителен за ищеца
съдебен акт – не може да бъде обоснован единствено с приложение на негативната
последица по чл. 183 от ГПК /не може да бъде ангажирана имуществената
отговорност на ответницата за значителната сума от 502 855, 25
лева - само в
контекста на това процесуално правило/.
Искът
би явил неоснователен /по същите съображения/ и в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД /ако се приеме, че това е правилната правна квалификация на
претенцията/.
Възражението
на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно - заявеният от ответницата
адвокатски хонорар /преценен в контекста на цената на иска/ не надвишава
минимума по Наредба № 1.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /с правно основание чл. 59 от ЗЗД/ на „С.– М – Л.“ ЕООД /в
несъстоятелност/ против Г.В.Й. ЕГН **********.
ОСЪЖДА „С.– М – Л.“ ЕООД /в несъстоятелност/ да плати на Г.В.Й.
4 350 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: