№ 29
гр. Велико Търново, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500087 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година на Окръжен съд
Плевен Ф. А. А., Д. Д. А. са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД
сумата 253 762.74 лева, от която: главница – 253 000 лева (частичен иск от главница в
размер на 257 050.96 лева за периода 1.09.2017 година – 21.04.2021 година); 115.50 лева –
непогасени по давност такси за времето от 2.05.2018 година до 21.04.2021 година; 479.24
лева – непогасени по давност застраховки за периода 4.05.2018 година – 21.04.2021 година,
168 лева – разноски по кредита, представляващи непогасени задължения по Договор за
потребителски кредит HL22569 от 11.05.2007 година, превалутиран на 15.08.2017 година от
евро в лева, Кредитна сделка № 4679371, обявен изцяло за предсрочно изискуем, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.04.2021
година, до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 430, ал. 1 от Търговския закон,
във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
С посоченото решение Ф. А. А., Д. Д. А. са осъдени да заплатят на „Юробанк
България“ АД сумата 18 123.05 лева – деловодни разноски.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Е. М. – пълномощник на
1
Ф. А. А., Д. Д. А., против Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година на
Окръжен съд Плевен. Във въззивната жалба се излага, че обжалваното решение е
неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон, и необосновано.
Първостепенният съд погрешно е преценил събраните по делото писмени доказателства и
неправилно е съобразил доводите на ищцовата страна. Не е отчетено обстоятелството, че в
приложения договор за кредит има неравноправни клаузи. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК
съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител. Наведен е довод за погасяване по давност на всички задължения по договора –
по силата на чл. 17 от договора за кредит предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично при неплащане на три последователни погасителни месечни вноски; от датата
на просрочие на третата погасителна вноска е изминал период, по-голям от пет години.
Съставът на Окръжен съд Плевен не е взел предвид, че с подписването на всички
последвали допълнителни споразумения към договора кредиторът е
начислявал/капитализирал неизплатените суми за лихви като главница, след което
получената такава отново е облагана с договорна лихва. Според процесуалния представител
на жалбоподателите тези действия на кредитора са нищожни поради забраната за
анатоцизъм.
Направено е искане да се отмени Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. №
333/2021 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което да се
отхвърли предявения иск като неоснователен; в полза на жалбоподателите да се присъдят
направените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адвокат Д. М. – процесуален представител на „Юробанк България“ АД, в който са излага
съображения за нейната неоснователност. Изтъква, че жалбоподателите имат сключени
четири договора за кредит с „Юробанк България“ АД. В случая е налице капитализация на
лихви, а не анатоцизъм. С допълнителните споразумения е преструктурирана самата
главница с оглед облекчаване на положението на кредитополучателите.
С писмени молби в хода на въззивното производство пълномощникът на
„Юробанк България“ АД оспорва въззивната жалба.
В Становище с вх. № 2940/8.06.2022 година пълномощникът на „Юробанк
България“ АД излага доводи относно клаузите на чл. 3, ал. 1; чл. 3, ал. 3; чл. 3, ал. 5; чл. 6,
ал. 3 от договора за кредит и съответните разпоредби от допълнителните споразумения към
него.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери
правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за
установено следното:
Производството по гражданско дело № 333/2021 година на Окръжен съд Плевен е
2
образувано въз основа на предявени от „Юробанк България” АД против Ф. А. А., Д. Д. А.
осъдителни искове общо за 253 762.74 лева.
В исковата молба се твърди, че на 11.05.2007 година между „Българска пощенска
банка“ АД (към момента „Юробанк България“ АД) – кредитодател, и Ф. А. А., Д. Д. А. –
кредитополучатели, е сключен Договор за потребителски кредит HL22569, по силата на
който банката предоставя на кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в
размер на 91 280 евро, кредитополучателите се задължават да върнат ползвания кредит
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора. Ответниците са
солидарно отговорни за връщането на кредита и за другите задължения по договора. За
усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора
на БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, плюс
договорна надбавка от 4.95 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за
жилищни кредити в евро е 6%. При просрочие на дължимите погасителни вноски и при
предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Описват се
дължимите такси от кредитополучателите, начина на погасяване на кредита. При
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателите на което и да е задължение по договора, банката може да направи
кредита изцяло предсрочно изискуем. Постигнато е съгласие, че във всеки един момент от
действието на договора банката има право едностранно да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора, на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Заемната сметка е открита
на 17.05.2007 година. Сочат се допълнителните споразумения към договора, подписани от
страните. С покани, връчени чрез частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие –
Окръжен съд Плевен, по реда на чл. 44, ал. 1, изречение пето от ГПК „Юробанк България“
АД информирало длъжниците, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита
обявява същия за изцяло предсрочно изискуем. Ответниците са поканени в седмодневен
срок да погасят напълно задълженията си, което те не са сторили. Към момента на
депозиране на исковата молба непогасените вноски за главница са четиридесет и две,
считано от 1.09.2017 година. Общото задължение на длъжниците е в размер на 270 493.74
лева към 21.04.2021 година съобразно извлечение от счетоводните книги на банката.
Изброяват се погасени по давност задължения.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Ф. А. А., Д. Д.
А. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД общо 253 762.74 лева – част от общо
дължими суми по извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по
Кредитна сделка № 4679371 към 21.04.2021 година, а именно:
253 000 лева – част от общо дължима главница в размер на 257 050.96 лева за
периода 1.09.2017 година – 21.04.2021 година;
115.50 лева – непогасени по давност такси за времето от 2.05.2018 година до
21.04.2021 година;
479.24 лева – непогасени по давност застраховки за периода 4.05.2018 година –
3
21.04.2021 година;
168 лева – разноски по кредита за времето от 26.02.2021 година до 21.04.2021
година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори на исковата молба от
ответниците.
В съдебно заседание пред първостепенния съд не са се явили ответниците или
техен представител и не са изразили становище по исковете.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и
правни изводи:
Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година на Окръжен съд
Плевен е валидно и допустимо.
С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства, направеното искане,
съдът смята, че предявените от „Юробанк България” АД против Ф. А. А., Д. Д. А. искове са
с правни основания чл. 430, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 121 от
Закона за задълженията и договорите.
С Договор за потребителски кредит HL22569/11.05.2007 година „Българска
пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България” АД), предоставило на Ф. А. А., Д. Д. А.
потребителски кредит за текущи нужди в размер на 91 280 евро. За връщането на кредита и
другите задължения по договора физическите лица отговарят солидарно. За усвоения кредит
кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на БПБ
АД за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период, плюс договорна надбавка
от 4.95 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро е в
размер на 6% (чл. 3, ал. 1 от договора). Дължимите лихви се начисляват от датата на
усвояване на кредита. При просрочие на погасителните вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, определена в ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (чл. 3, ал. 3 от
договора). Действащият базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на базовия лихвен процент за
жилищни кредити в евро и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно
място в банковите салони (чл. 3, ал. 5 от договора). В чл. 4 от договора са посочени
дължимите от кредитополучателите такси. Крайният срок за погасяване на кредита,
включително дължимите лихви, е триста месеца от датата на откриване на заемна сметка по
кредита (чл. 5, ал. 1 от договора). Кредитополучателите погасяват кредита на равни
(анюитетни) вноски, включващи главница и лихва, с размер 891.35 евро (чл. 6, ал. 1 от
договора). В случай, че по време на действието на договора банката промени базовия
4
лихвен процент за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателите с подписване на
договора дават своето неотменно и безусловно съгласие (чл. 6, ал. 3 от договора). Заемната
сметка по договора е открита на 17.05.2017 година.
Към договора за кредит са подписани допълнителни споразумения от 24.03.2009
година, 18.02.2011 година, 29.06.2012 година, 31.01.2013 година, 22.10.2013 година от
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и Ф. А. А., Д. Д. А., с които са предоговаряни условията
на кредита, като кредитополучателите са се задължавали да внасят еднократно конкретни
суми; уговаряни са периоди на облекчено погасяване на кредита, служебно преоформяне на
дълга чрез натрупване към редовната главница на остатъка от просрочена главница,
просрочена лихва и просрочени такси; променян е и размера на възнаградителната лихва
след периода на облекчено погасяване.
С Допълнително споразумение от 15.08.2017 година, подписано от „Юробанк
България“ АД и Ф. А. А., Д. Д. А., е прието, че към датата на споразумението общото
задължение по договора за кредит е 131 383.06 евро, като на датата на превалутиране
размерът на кредита става 257 050.96 лева. Уговорен е период на облекчено погасяване; след
шестдесет и първия месец до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателите
дължат на банката лихва, изчислена при променлив годишен лихвен процент – сбор от
шестмесечния Софибор (референтен лихвен процент), приложим за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 3.737%, по методика,
определена съгласно чл. 2, ал. 2 и следващи от договора, плюс фиксирана договорна
надбавка в размер на 3.737%. Към датата на опреД.е на променливия годишен лихвен
процент по кредита стойността на шестмесечния Софибор, публикувана на сайта на БНБ на
15.07.2017 година, е в размер на 0.263%. В случай, че обявената стойност на индекса
шестмесечен Софибор е отрицателна, при опреД.е на променливия годишен лихвен процент
по кредита за съответния период от срока на договора, през който това обстоятелство е
налице, референтният лихвен процент ще се приема и прилага със стойност 0% (чл. 2, ал. 4
от допълнителното споразумение). Крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е 262 месеца от датата на подписване на допълнителното споразумение, а
именно: 1.08.2039 година (чл. 3 от допълнителното споразумение). В чл. 4 от
допълнителното споразумение са посочени дължимите такси от кредитополучателите. През
първите шестдесет месеца от подписване на допълнителното споразумение (от 1.09.2017
година до 1.08.2022 година) кредитополучателите ще плащат фиксирана месечна вноска в
размер на 975 лева, а за останалия период до крайния срок на издължаване на кредита
погасяват кредита по погасителен план, неразделна част от споразумението (чл. 6, ал. 1 от
допълнителното споразумение). При забава на плащане, неплащане на която и да е месечна
вноска банката има право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, като уведоми за
това кредитополучателите (чл. 10 от допълнителното споразумение). Всички разпоредби на
Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL22569 от 2007 година остават в сила,
доколкото не противоречат на договореното с допълнителното споразумение (чл. 12 от
5
допълнителното споразумение). В чл. 13 от допълнителното споразумение изрично е
визирано, че същото не представлява новация на договора за кредит, не води до погасяване
на съществуващите задължения на кредитополучателите към банката по договора за кредит
и допълнителните споразумения към него, а само преурежда първоначално договорените
условия по съществуващия кредит.
По делото е представен препис от методология за опреД.е на референтен лихвен
процент (Прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, с която
кредитополучателите са запознати.
Безспорно е, че с покани, връчени при условията на чл. 44, ал. 1, изречение пето
от ГПК от служител на частен съдебен изпълнител Н. В., с район на действие – Окръжен съд
Плевен, на 28.01.2021 година „Юробанк България“ АД е обявило кредита по Договора за
потребителски кредит HL22569/11.05.2007 година за изцяло предсрочно изискуем. Към
1.12.2020 година задължението по договора за кредит е общо в размер на 263 678.75 лева.
Кредитополучателите са поканени в седмодневен срок да погасят изцяло задълженията си
към банката.
Пред първостепенния съд е представено заключение, изготвено от експерта Т. Ц.
И., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. Съобразно заключението по
договора за кредит на 17.05.2007 година са усвоени 91 280 евро; сумата по кредита е
превалутирана на 15.08.2017 година. Дължимата главница по договора за кредит е 257
050.96 лева. Последното плащане по договора е извършено на 1.08.2014 година. Към датата
на предсрочната изискуемост на кредита – 28.01.2021 година, са неплатени четиридесет и
два броя вноски за главница.
Пред въззивната инстанция са изслушани заключения, изготвени от вещото лице
И. С. Т., които съдът приема за законосъобразни и обосновани. От заключенията е видно, че
задълженията на кредитополучателите по договора за кредит, изчислени само спрямо
първоначалния погасителен план по Договора за кредит от 11.05.2007 година – при
първоначално договорения лихвен процент и падежите на отделните вноски по този план,
без съобразяване на допълнителните споразумения и предприетите от банката едностранни
изменения на възнаградителната лихва към 21.04.2021 година са: дължими вноски – общо
126 662.02 евро; неиздължената лихва – 84 473.23 евро; лихва върху просрочена главница –
21 022.07 евро; вноски по главницата – 19 008.83 евро; такси и комисионни – 2 157.89 евро.
Към 21.04.2021 година по кредита са платени общо 47 141.41 евро, от които: лихва – 41
600.86 евро; лихва върху просрочена главница – 697.48 евро; вноски по главницата – 3
772.53 евро; такси и комисионни – 1 070.54 евро. Остатъкът за плащане по кредита към
1.09.2022 година е общо в размер на 147 929.64 евро, от които: 23 574.01 евро – главница, 94
169.65 евро – лихва, 27 628.87 евро – лихва върху просрочена главница, 23 574.01 евро –
вноски по главницата, 2 557.11 евро – такси и комисионни.
Размерът на задълженията на Ф. А. А. и Д. Д. А. по договора за кредит при
отчитане на измененията на възнаградителната лихва, извършени едностранно от банката,
водещи до понижаване на лихвата спрямо първоначално договорената такава към 21.04.2021
6
година е общо 99 874.18 евро, от които: 52 834.79 евро – лихва, 22 806.76 евро – лихва върху
просрочена главница, 22 207.30 евро – вноски по главницата, 2 025.33 евро – такси и
комисионни; към 1.09.2022 година задължението е общо в размер на 119 529.20 евро, от
които: 60 874.72 евро – лихва, 29 669.19 евро – лихва върху просрочена главница, 26 597.45
евро – вноски по главницата, 2 387.84 евро – такси и комисионни.
Размерът на задълженията на кредитополучателите при съобразяване на
извършените с допълнителните споразумения натрупвания към редовната главница само на
просрочените към съответната дата главница и такси (без изтекли и непогасени лихви в
определени периоди от време), периодите на облекчено погасяване по допълнителните
споразумения, възнаградителната лихва по чл. 3, ал. 1 от договор за целия срок на договора
с изключение на периодите на облекчено погасяване към 15.08.2017 година (датата на
подписване на допълнителното споразумение) е общо 48 379.15 евро, от които: 37 483.58
евро – лихва, 2 747.31 евро – лихва върху просрочена главница, 7 111.90 евро – главница, 1
036.36 евро – такси. Остатъкът от главницата към 15.08.2017 година е 82 802.15 евро.
Сумата по допълнителното споразумение би трябвало да е 131 187.37 евро.
Размерът на задълженията на Ф. А. А. и Д. Д. А. по договора за кредит на база
условията, визирани във въпрос втори от задачата, поставена на вещото лице, съобразно
възнаградителната лихва, посочена в чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, без да се взема
предвид Допълнителното споразумение от 15.08.2017 година, в което следващите вноски са
само главница и такси, към 15.08.2017 година е общо 48 379.15 евро, от които: 37 483.58
евро – лихва, 2 747.31 евро – лихва върху просрочена главница, 7 111.90 евро – вноска по
главницата, 1 036.36 евро – такси и комисионни; към 21.04.2021 година е общо 100 202.60
евро, от които: 68 824.34 евро – лихва, 12 096.14 евро – лихва върху просрочена главница,
17 539.46 евро – вноска по главницата, 1 742.66 евро – такси и комисионни; към 1.09.2022
година е общо 121 457.32 евро, от които: 79 061.80 евро – лихва, 17 739.02 евро – лихва
върху просрочена главница, 22 490.48 евро – вноска по главницата, 2 166.02 евро – такси и
комисионни.
В заключението, депозирано на 11.11.2022 година, са изчислени варианти на
размера на задължението на кредитополучателите при отчитане на предсрочната
изискуемост на кредита, чието настъпване на 28.01.2021 година е безспорно.
Размерът на задълженията на кредитополучателите по договора за кредит,
изчислени само спрямо първоначалния погасителен план по Договора за кредит от
11.05.2007 година – при първоначално договорения лихвен процент и падежите на
отделните вноски по този план, без съобразяване на допълнителните споразумения и
предприетите от банката едностранни изменения на възнаградителната лихва, към
28.01.2021 година е общо 192 168.68 евро; неиздължената лихва е в размер на 82 583.72
евро; лихвата върху просрочена главница – 19 919.60 евро; предсрочно изискуема
главницата – 87 507.47 евро; такси и комисионни – 2 157.89 евро.
Размерът на задълженията на Ф. А. А. и Д. Д. А. по договора за кредит при
7
отчитане на измененията на възнаградителната лихва, извършени едностранно от банката,
водещи до понижаване на лихвата спрямо първоначално договорената такава, и
предсрочната изискуемост на кредита е общо 159 190.24 евро, от които: 51 264.36 евро –
лихва, 21 645.61 евро – лихва върху просрочена главница, 84 254.92 евро – главницата, 2
025.35 евро – такси и комисионни.
Размерът на задълженията на кредитополучателите при съобразяване на
извършените с допълнителните споразумения натрупвания към редовната главница само на
просрочените към съответната дата главница и такси (без изтекли и непогасени лихви в
определени периоди от време), периодите на облекчено погасяване по допълнителните
споразумения, възнаградителната лихва по чл. 3, ал. 1 от договор за целия срок на договора,
с изключение на периодите на облекчено погасяване, и предсрочната изискуемост на
кредита е общо 168 027.41 евро, от които: 66 527.35 евро – лихва, 11 184.78 евро – лихва
върху просрочена главница, 88 572.61 евро – главница, 1 742.67 евро – такси.
В съдебно заседание експертът И. С. Т. е заявила, че последната погасителна
вноска по договора за кредит е направена на 1.08.2014 година. При третия вариант
предсрочно изискуемата главница е изчислена без да са капитализирани лихви и са взети
предвид периодите на облекчено погасяване на главницата; допълнителните споразумения.
Най-изгоден за кредитополучателите е вторият вариант, при който главницата е в най-нисък
размер в резултат на понижаването на договорната лихва, съобразявано от банката.
Първоначално договорената лихва е била доста по-висока от тази, която банката
едностранно е променяла през годините – лихвата е намалявана; започнато е при лихва
10.95%, а в периода на локдауна лихвеният процент е намален до 3.34%.
От заключението на вещото лице И. С. Т., изготвено на 11.11.2022 година, и
дадените от нея обяснения в съдебно заседание, проведено на 22.11.2022 година, е видно, че
първоначално договорената лихва по договора за кредит е била 10.95%, а впоследствие
същата е намалявана и в периода на локдауна е 3.34%.
С оглед на изложеното, настоящият състав смята, че клаузите на чл. 3, ал. 1; чл. 3,
ал. 3; чл. 3, ал. 5; чл. 6, ал. 3 от Договор за потребителски кредит HL22569/11.05.2007 година
и съответните разпоредби от допълнителните споразумения към него относно
възнаградителната лихва не са неравноправни. Установява се по несъмнен начин, че
процентът на възнаградителната лихва е намаляван в сравнение с първоначално
определения такъв с оглед понижаването на единия от компонентите за неговото
изчисляване – базовия лихвен процент, което е съобразявано от „Юробанк България“ АД.
С преоформянето на дълга чрез прибавяне на изтекли и непогасени лихви в
определени периоди от време към редовната главница, върху която отново са начислявани
лихви, макар това да е извършено въз основа на подписани от страните допълнителни
споразумения, „Юробанк България” АД е действала в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите. Уговорката в
допълнителните споразумения към договора за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
8
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите, който е допустим само при уговорка между търговци на
основание чл. 294, ал. 1 от Търговския закон. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба №
9/3.04.2008 година за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм., действаща към момента на
процесните споразумения с изключение на Допълнителното споразумение от 15.08.2017
година) не представлява предвидена в наредба на Българска народна банка възможност за
олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите
(Решение № 66/29.07.2019 година по т. д. № 1504/2018 година на Върховен касационен съд
на Република България, Търговска колегия, II т. о.; Решение № 101/19.08.2019 година по т. д.
№ 439/2017 година на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия,
II т. о.).
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема третия вариант от
заключението на експерта И. С. Т., изготвено на 11.11.2022 година, при който задължението
на кредитополучателите към датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
– 28.01.2021 година, е изчислено при съобразяване на извършените с допълнителните
споразумения натрупвания към редовната главница само на просрочените към съответната
дата главница и такси (без изтекли и непогасени лихви в определени периоди от време),
периодите на облекчено погасяване по допълнителните споразумения, възнаградителната
лихва по чл. 3, ал. 1 от договора за целия срок на договора, с изключение на периодите на
облекчено погасяване, предсрочната изискуемост на кредита. Същото е общо в размер на
168 027.41 евро, от които: 66 527.35 евро – лихва, 11 184.78 евро – лихва върху просрочена
главница, 88 572.61 евро – главница, 1 742.67 евро – такси.
Левовата равностойност на дължимата главница съобразно фиксирания курс на
БНБ е 173 232.97 лева, а на неизплатените такси и комисионни – 3 408.37 лева.
Доводът за изтекла погасителна давност, наведен за първи път във въззивната
жалба, е преклудиран. Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за
възраженията за погасителна давност. Същото може да се изтъкне за първи път пред
въззивната инстанция, само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените
правила (например нарушаване на правото на участие в първоинстанционното
производство) не е могла да го заяви пред първата инстанция, каквото в случая не се твърди
и не е налице (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 година по тълкувателно
дело № 1/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд). Ф. А. А., Д. Д. А. не са
депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, поради което
наведеното за първи път във въззивната жалба възражение за погасителна давност е
преклудирано.
Независимо от изложеното съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
година по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на Върховен касационен съд
9
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с
волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният
факт на неплащането и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции предполага изявление на кредитора, че ще смята целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако по същото време са налице обективните факти, обуславящи нейното настъпване. В
случая предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 28.01.2021 година и от тази
дата до предявяването на исковете – 23.04.2021 година, не е изтекъл регламентирания от
законодателя петгодишен давностен срок.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените от „Юробанк
България“ АД против Ф. А. А., Д. Д. А. искове с правни основания чл. 430, ал. 1 от
Търговския закон, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 121 от Закона за задълженията и
договорите са основателни и доказани за: 173 232.97 лева – главница; 115.50 лева –
непогасени по давност такси за времето от 2.05.2018 година до 21.04.2021 година; 479.24
лева – непогасени по давност застраховки за периода 4.05.2018 година – 21.04.2021 година;
168 лева – разноски по кредита за времето от 26.02.2021 година до 21.04.2021 година.
Предявените искове за сумата над 173 232.97 лева до претендираните 253 000 лева – част от
общо дължима главница в размер на 257 050.96 лева за периода 1.09.2017 година –
21.04.2021 година, са неоснователни и недоказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд. Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година на
Окръжен съд Плевен в частта, с която Ф. А. А., Д. Д. А. са осъдени да заплатят солидарно на
„Юробанк България“ АД сума над 173 995.71 лева до 253 762.74 лева, от които: главница
над 173 232.97 лева до 253 000 лева (частичен иск от главница в размер на 257 050.96 лева за
периода 1.09.2017 година – 21.04.2021 година) – непогасени задължения по Договор за
потребителски кредит HL22569 от 11.05.2007 година, превалутиран на 15.08.2017 година от
евро в лева, Кредитна сделка № 4679371, обявен изцяло за предсрочно изискуем, е
неправилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се
постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените от „Юробанк България“ АД
против Ф. А. А., Д. Д. А. искове по чл. 430, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 79,
ал. 1 и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите за сумата над 173 232.97 лева до 253
000 лева (част от общо дължима главница в размер на 257 050.96 лева за периода 1.09.2017
година – 21.04.2021 година) като неоснователни и недоказани. В останалата част Решение №
342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година на Окръжен съд Плевен е правилно,
поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК подлежи на потвърждаване.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция Решение № 342/8.11.2021
година по гр. д. № 333/2021 година на Окръжен съд Плевен е неправилно в частта, с която
10
Ф. А. А., Д. Д. А. са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД деловодни разноски
над 12 426.30 лева до присъдените 18 123.05 лева.
Ф. А. А., Д. Д. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на „Юробанк България“
АД сумата 411.40 лева – направени разноски пред въззивната инстанция съразмерно с
уважената част от исковете.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен
съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА , с която Ф. А. А., Д. Д. А. са осъдени да заплатят
солидарно на „Юробанк България“ АД сума над 173 995.71 лева до 253 762.74 лева, от
които: главница над 173 232.97 лева до 253 000 лева (частичен иск от главница в размер на
257 050.96 лева за периода 1.09.2017 година – 21.04.2021 година) – непогасени задължения
по Договор за потребителски кредит HL22569 от 11.05.2007 година, превалутиран на
15.08.2017 година от евро в лева, Кредитна сделка № 4679371, обявен изцяло за предсрочно
изискуем, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ 54, ет. 4 – адвокат Д. М., против Ф. А. А., с
ЕГН **********, Д. Д. А., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Плевен, *********,
искове по чл. 430, ал. 1 от Търговския закон, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 121 от Закона за
задълженията и договорите за сумата над 173 232.97 лева до 253 000 лева (част от общо
дължима главница в размер на 257 050.96 лева за периода 1.09.2017 година – 21.04.2021
година) като неоснователни и недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година
на Окръжен съд Плевен в останалата част за исковете по чл. 430, ал. 1 от Търговския
закон, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите.
ОТМЕНЯ Решение № 342/8.11.2021 година по гр. д. № 333/2021 година на
Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА , с която Фареес А. А., Д. Д. А. са осъдени да заплатят на
„Юробанк България“ АД деловодни разноски над 12 426.30 лева до присъдените 18 123.05
лева.
ОСЪЖДА Ф. А. А., с ЕГН **********, Д. Д. А., с ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. Плевен, *********, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Хан Аспарух“ 54, ет. 4 – адвокат Д. М., сумата 411.40 лева
– направени разноски пред въззивната инстанция съразмерно с уважената част от исковете.
11
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките, визирани в
чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12