Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 29.12.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и седми
октомври 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 241 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.407 ТЗ /отм/ във вр. с чл.405 ТЗ
/отм/и чл.80 ЗЗ /отм/.
Ищците Ж.Р.А. и Т.Р.Д. твърдят в исковата си молба, че на 10.11.2005г., на
главен път I, между с.Бъдеще и с.Ястребово, обл.Стара Загора, водачът на лек
автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № К 9047 АВ - Х.И.В., нарушил
правилата за движение по пътищата и допуснал пътнотранспортно произшествие с
л.а. марка „Москвич” с ДК № СЗ 5536 А, управляван от Р.Ж.А., в следствие на
което последният починал. При ПТП починал и возещия се в л.а. марка „Опел”,
модел „Вектра” с ДК № К 9047 АВ пътник Б.Д.И.. За събитието бил съставен
Констативен протокол за ПТП № 754332/10.11.2005г. Било образувано досъдебно
производство след.дело № 1090 - С/2005г. по описа на ОП - Стара Загора,
прекратено с постановление от 16.10.2006г., в което било посочено, че виновен
за ПТП е водача на л.а. марка „Москвич” с ДК № СЗ 5536 А - Р.Ж.А..
Заявява също, че по повод на предявен срещу наследниците на Р.Ж.А. от
страна на Гаранционния фонд иск във връзка с изплатено на наследниците на Б.Д.И.
обезщетение било образувано търг.дело №275/2016г. по описа на ОС Стара Загора.
Били изготвени и единична и тройна САТЕ. От събрания доказателствен материал по
безспорен начин било установено, че единствено виновен за настъпилото ПТП на
10.11.2005г. е водачът на лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра” с ДК № К
9047 АВ. С Решение №62/14.02.2018г. по т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС Стара
Загора, влязло в сила на 09.03.2018г., съдът отхвърлил предявения от
Гаранционния фонд иск срещу наследниците на Р.Ж.А..
В рамките на съдебното производство по категоричен начин била доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди /вредоносен
резултат/ на наследодателя на ищците, като бил установен следния механизъм на
ПТП: На 10.11.2005г. около 16.45 часа по
ПП 1-5, състоящ се от две ленти за движение разделени с единична
прекъсната линия тип „M3“, в посока север се е движил л.а. марка „Москвич“
модел „408“ с peг. № СЗ 5536 А, управляван от А.. По същото време в
противоположна посока се е движил л.а. марка „Опел“ модел „Вектра 2.0“ с peг. №
К 9047 АВ, управляван от В.. На пътния участък между с.Бъдеще - с.Ястребово
водачът на л.а. „Опел“ предприема изпреварване на попътно движещо се превозно
средство и започва да навлиза в лентата на движение на л.а. „Москвич“, при
което между тях настъпва удар. Към момента на удара лек автомобил „Опел“ е бил
в процес на ефективно спиране. Липсвали технически данни за задействане на
спирачната система от водача на л.а. „Москвич“ непосредствено преди удара -
същият настъпил по времето на реакция и времето за сработване на спирачната
система на автомобила. Ударът по характер бил челен-кос и настъпил с предна
дясна част на л.а. Опел в предна централна част, леко в ляво от регистрационния
номер на л.а. „Москвич“, с първоначална контактна повърхност от около 0,3-0,4
м. Към този момент надлъжната ос на процесния л.а. „Москвич“ била ориентирана
успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна част насочена на
север, като десните състави на автомобила се намирали на около 1,90 м западно от
източния край на асфалтовото покритие.
В резултат на настъпилото ПТП, водачът А. и съпругата му А., пътуващата на
предна дясна седалка, както и пътуващия на предна дясна седалка в л.а. „Опел“ -
Иванов, получили травматични увреждания несъвместими с живота, а на процесните
превозни средства били нанесени тотални имуществени вреди.
Пътнотранспортното произшествие станало на сух, прав и равнинен пътен
участък, ориентиран в посока север-юг. Платното за движение било покрито с
дребнозърнест асфалт без неравности; широко 7.5 м, две ленти за движение,
разделени с единична прекъсната линия тип „M3”.
Основната техническа причина за настъпване на конкретното ПТП била
навлизане на л.а. „Опел Вектра“ в противоположната (насрещната) лента на
движение, в опасната за спиране зона на лек автомобил „Москвич“. Навлизането в
срещуположната лента на движение било в причинно-следствена връзка с технически
неправилно предприета от водача маневра „изпреварване“ на попътно движещо се
превозно средство, без същия да се съобрази с местоположението и скоростта на
движение на срещуположно движещия се л.а. „Москвич“, при което сам се е
поставил в положение да попадне в опасната му зона на спиране, както и в
положение самият той да няма техническа възможност да спре преди мястото на
удара.
От техническа гледна точка поредицата от действия на водача на л.а. „Опел
Вектра” - В. от момента, в който е предприел маневра изпреварване, били
последователно в причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП, като В.: не
изпълнил императивното правило, когато при изпреварване навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея; не съобразил скоростта си с оглед на
пътната обстановка, което го лишило от възможността да реагира адекватно и да
владее управляваното от него МПС по начин, гарантиращ сигурността и живота на
пътниците в лекия автомобил; загубил контрол над управлението на автомобила.
Ищците считат, че въз основа на изложеното и при анализ на описаната
фактическа обстановка единственият възможен правен извод, който може да се
направи е, че водачът на л.а. „Опел Вектра” - В. е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2
от ЗДвП, като е създал опасност за движещите се в насрещната лента за движение
превозни средства, предприемайки маневра изпреварване, и чл.20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, като не е съобразил скоростта на движение на управлявания от него лек
автомобил с пътната обстановка. Тези нарушения на правилата за движение се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с последвалия удар между л.а.
„Опел Вектра” и л.а. „Москвич“ и с причиненото, вследствие на удара, телесно
увреждане несъвместимо с живота на водача А. и съпругата му А., пътуващата на
предна дясна седалка в л.а. „Москвич”.
Ищците сочат, че вследствие на претърпяното ПТП наследодателят им - Р.Ж.А.,
е получил травматични увреждания, несъвместими с живота, които са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарящи да бъдат получени в
указаните време и начин. В л.а. „Москвич” на предна дясна седалка се е возила и
майката на ищците - Неделя Йовчева А., която също вследствие на ПТП е получила
травматични увреждания, несъвместими с живота. В един и същи ден ищците
загубили и двамата си родители по този трагичен и нелеп начин. Към датата на
ПТП родителите на ищците били в добро здраве, грижели се сами за себе си и се
подкрепяли, помагали на децата и внуците си. Били са едно сплотено семейство.
Преждевременната смърт на наследодателя на ищците ги огорчила дълбоко и ги
лишила от подкрепата и мъдростта на родителите им.
Ищците твърдят, че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил марка
„Опел“ модел „Вектра 2.0“ с peг. № К 9047 АВ, управляван от Х.И.В., имал
валидно сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
със ЗК „Левски Спартак” София, застрахователна полица № 0808209/436 от
22.03.2005г. със срок на действие на застрахователния договор от 01.01.2005г.
до 31.12.2005г., чийто правоприемник е ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, поради което на
основание чл.432, ал.1 от КЗ пасивно материалноправно легитимиран да отговаря
по претенцията за обезщетение е ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
При тази фактическа обстановка в полза на ищците, в качеството им на
наследници на Р.Ж.А., възникнало правото да получат обезщетение за причинената
смърт на техния сродник, като предявят претенции в този смисъл спрямо
представляваното от ответника застрахователно дружество.
Ищците сочат, че относимата задължителна съдебна практика към въпроса за
изтеклата погасителна давност по отношение на вземането за вреди от непозволено
увреждане в наказателното производство е ТР №5 /2005 г.по т.д.№5/2005 г. на
ОСГК и ОСТК на ВКС. Съгласно чл.114 ал.З от ЗЗД и разрешенията, дадени в ТР
№5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, вземането за вреди от непозволено увреждане
възниква от деня на откриване на дееца и то става изискуемо от същия този
момент, тъй като именно от тогава длъжникът изпада в забава съгласно чл.84 ал.З
от ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което давността започва да
тече от момента на извършване на деликта, т.е ако извършването на деянието и
откриването на извършителя съвпадат, началният момент на давностният срок е
един и същи. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече
от този по-късен момент, като въпросът е фактически и се решава във всеки
конкретен случай.
По настоящето дело момента на извършване на деянието и момента на откриване
на дееца не съвпадат, поради което и давностният срок относно вземането за
вреди от непозволеното увреждане в резултат на деянието, започва да тече в един
по-късен момент, а не от датата на ПТП.
С Постановление от 16.10.2006г. Окръжна прокуратура - Стара Загора
прекратява воденото по случая досъдебно производство след.дело № 1090 -
С/2005г. по описа на ОП - Стара Загора, на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, а именно, че деецът е починал. Окръжна прокуратура е приела, че виновен за
процесното ПТП е водачът на л.а. марка „Москвич” с ДК № Сз 5536 А - Р.Ж.А..
По повод на предявен срещу наследниците на Р.Ж.А. от страна на Гаранционния
фонд иск във връзка с изплатено на наследниците на Б.Д.И. обезщетение било
образувано т.д.№ 275/2016г. по описа на ОС Стара Загора. С Решение №
62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд - Стара Загора,
влязло в сила на 09.03.2018 г., съдът отхвърлил предявените от ГФ искове срещу
наследниците на Руси А., от което следвал изводът, че съдът намира, че
фактическият състав не е бил осъществен, т.е. не е било налице непозволено
увреждане от страна на Руси А., защото съдът приел за доказано, че ГФ е
извършил плащанията на наследниците на Б.И.. В мотивите си съдът посочил, че
вината за процесното ПТП е на другия участник в него - водачът на л.а. „Опел
Вектра”, а не на Руси А., водач на л.а. „Москвич”.
С постановяването на Решение № 62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа
на Окръжен съд Стара Загора, влязло в сила на 09.03.2018 г., между страните по
спора за пръв път се установявало, че вината за настъпването на ПТП от
10.11.2005г. е била на водача на л.а. „Опел Вектра”.
Конкуренцията между постановлението за прекратяване на ОС Стара Загора и
решението на ОС Стара Загора като юридически актове е в полза на решението на
съда, тъй като за съда постановленията на прокуратурите нямат обвързваща сила
по отношение на направените правни изводи в тях. От значение е и че с
постановяването на съдебното решение за пръв път у двете страни се формира
съзнанието, че вината за процесното ПТП е на другия водач в него - този на л.а.
„Опел Вектра”. Така с постановяването на решението на ОС Стара Загора в ищците
/наследници на Руси А./ се формира знанието, че баща им е всъщност пострадал от
процесното ПТП. Към момента на приключване на досъдебното производство наследниците
на Руси А. - ищци по настоящето производство, са били възпрепятствани да
получат обезщетение за смъртта на наследодателя си от ответника, защото деецът
е бил „установен” и е било прието, че непозволеното увреждане е по вина на
наследодателя им Руси А..
В хода на съдебното следствие по т.дело № 275/2016 по описа на Окръжен съд
- Стара Загора, били изготвени единична и повторна тройна съдебно
автотехнически експертизи, които по категоричен начин установяват, че вината за
процесното ПТП е на другия водач - В., управлявал л.а. „Опел Вектра”. Въпреки
че разпитът на свидетеля очевидец съдържа сведения за пълната вината за ПТП на
водача на л.а. „Опел Вектра”, тези факти сами по себе си не са достатъчни за
установяване на дееца. Установяването на дееца по категоричен е с
постановяването на решението на съда и по-конкретно с окончателното му влизане
в сила на 09.03.2018 г. /в този смисъл и н.д. № 577/2015 г. по описа на ВКС/.
Ищците се позовават на чл.114 ал.3 ЗЗД, съгласно който за вземания от
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца и считат,
че в конкретния случай това е датата на влизане в сила на Решение №
62/14.02.2018 г. по т.д. № 275/2016 по описа на Окръжен съд Стара Загора, а
именно на 09.03.2018 г., от която дата ответникът дължи лихва за забава. Тъй
като ПТП е станало през 2005 г. по време на отменения КЗ, няма задължение за
уведомяване от страна на пострадалия, както е сега действащата уредба.
Счита, че претърпените от ищците неимуществени вреди от причинените им
болки, страдания, негативни усещания и неблагоприятни промени в личния живот
вследствие на смъртта на техния баща в претърпяното на 10.11.2005г. ПТП до
настоящия момент, биха се компенсирали със сумата от по 1000 лева, като
частичен иск от по 120 000 хиляди лева за всеки един от тях поотделно.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗК „ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК ********* да заплати: сумата от 1000 лева като частичен иск от 120 000
лева – представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Ж.Р.А.
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя му Р.Ж.А.
вследствие на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2018г. - датата на откриване на дееца, до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 1000 лева като частичен иск от 120 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Т.Р.Д.
неимуществени вреди, в резултат на смъртта на наследодателя й Р.Ж.А. вследствие
на претърпяно ПТП на 10.11.2005г., ведно със законната лихва, считано от
09.03.2018 г. - датата на откриване на дееца, до окончателното изплащане на
задължението. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД София представя по делото писмен отговор, в
който взема становище, че оспорва предявените искове по основание и размер.
Счита, че вземането е погасено по давност. Позовава се на разпоредбите на
ЗЗД уреждащи погасителната давност. Счита, че на 10.11.2015г. наказателната
отговорност на водача Х.И.В. е погасена поради изтичане на предвидената в
Наказателния Кодекс абсолютна давност /чл.80 НК/. Сочи, че съгласно чл.343 ал.4
от НК, когато от ПТП е настъпил смъртен случай наказанието е лишаване от
свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода
от три до десет години. Водачът Х.И.В. не се е укривал, за да се твърди, че не
е бил открит, неговото поведение подробно е разследвано и в него не е открита
вина, поради което не му е повдигнато обвинение. Ищците в настоящото
производство са изчерпили всички свои възможности, като са обжалвали пред ОС
Стара Загора в НЧД №252/2006 г. определението за прекратяване пр.пр. 2887/05
г., сл.д. № 1090-С/2005 г. на Окръжна прокуратура Стара Загора, делото е
върнато за доразследване, потвърдено е, че виновен за произшествието е именно Р.Ж.А.,
с ЕГН **********, който е починал и отново наказателното производство е
прекратено. Изтекла е абсолютната давност за промяна в отговорността на двамата
водачи.
Заявява, че застрахователят носи отговорност дотолкова доколкото е
отговорен, водачът на застрахованото при него превозно средство. В случая прави
второ възражение, че отговорността на дееца е погасена по давност.
Оспорва валидно застрахователно правоотношение към дата на събитие. Оспорва
твърдението, наведено с исковата молба, че „ЗК ЛЕВ ИНС АД“, с предишно име „ЗК
ЛЕВСКИ СПАРТАК“ АД е застраховател на л.а. Марка „Опел“ модел „Вектра“ с peг. №
К9047 АВ. Сочи, че в архивите на застрахователя не се намерила полица
№0808209/436/22305-0060559 за л.а. peг. №К 9047 АВ. В подкрепа на обратното в
качеството на застраховател на л.а. „Опел“ бил привлечен застрахователят ЗД БУЛ
ИНС АД, в качеството на застраховател на автомобил с рама WOL000089К5082776, №
********** със срок на действие от 01.01.2005 г. до 31.12.2005г. /видно от
Решение на СГС, по гр.д. 3824/2008г./
Счита, че не се дължи обезщетение на наследниците на виновния за
произшествието водач. Събитието се твърдяло, че е настъпило на дата
10.11.2005г., когато е действал Закон за застраховането, отменен с приетия
Кодекс за застраховането (отм.) от дата 01.01.2006г. Ищците не спорели, а
потвърждавали, че техния баща Р.Ж.А. е управлявал МПС л.а. „Москвич“ с peг. № С
5536 А, без да изпълни задължението си да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“. Не се представяли доказателства, че л.а. „Москвич“ с peг. № С
5536 А е бил технически изправен към дата на ПТП.
Сочи, че съгласно Закона за застраховането (отм) в сила от 1.01.1997г.,
отм., бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 01.01.2006 г., чл.77 (1) Задължителни
застраховки са: 1. "Гражданска отговорност" - на собствениците,
ползвателите, държателите и водачите на моторни превозни средства; чл.80. (1)
При застраховката "Гражданска отговорност" застрахователят покрива
отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица
неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на
моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на страната, в която е настъпила вредата.
(2) Не се считат за трети лица водачът на моторното превозно средство,
съпрузите и роднините по права линия до втора степен включително на
застрахованите.
Оспорва твърдението, наведено с исковата молба, че виновен за
произшествието е водачът Х.И.В., управлявал л.а. марка „Опел", модел
„Вектра“ е peг. № К 9047 АВ. Оспорва твърдението, че л.а. „Опел“ е навлязъл в
насрещната пътна лента, поради маневра изпреварване, точно обратното водачът на
л.а. „Москвич“ без основателна причина е управлявал в насрещната пътната лента
на движение на л.а. „Опел“, поради което водачът на л.а. „Опел“ се наложило да
се насочи към насрещната пътна лента, за да избегне сблъсъка, което го е
спасило от смъртоносен за него удар, но е починал пътника на предна дясна
седалка в л.а. „Опел“. Заявява, че във връзка с процесното събитие е влязло в
сила Решение по гр.д. №3824/2008г. на Софийски Градски Съд, възз.гр.д.
№34/2012г. на Софийски Апелативен Съд, с които е установено, че виновен за
произшествието е именно Р.Ж.А. в качеството му на водач на л.а. „Москвич“ е ДК
№ СЗ 5536 А, поради което е определено обезщетение, което „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ е
заплатил на наследниците на починалия пътник Б.Д.И., тъй като не е сключена
застрахователна полица „Гражданска отговорност“ за автомобилиста, управлявал
л.а. „Москвич“ е ДК № СЗ 5536 А. По делото от 2008 г. бил привлечен
застрахователя „ЗД БУЛ ИНС“ АД в качеството на застраховател на л.а. „Опел
Векстра“ В тройна съдебна автотехническа експертиза е установен механизма на
ПТП, че двете превозни средства са се движели насрещно в лентата за движение на
л.а. „Опел“, водачът на когото се е опитал да избегне удара, поради което е навлязъл
е десни гуми в насрещната пътна лента, с което водачът на л.а. „Опел“ се е
спасил от смъртоносен удар за него. Ответникът дословно възпроизвежда
посоченото от него решение. Заявява, че механизмът на процесното МПС и вината
на всеки от двамата водачи са подробно разгледани в цитираните решения на
Софийски Градски съд и на Софийски Апелативен Съд.
Счита, че не може да се твърди, че деецът на престъпление, от което са
починали няколко лица е разкрит тепърва в едно гражданско производство, в което
страна са именно наследниците на починалия виновен водач. Сочи, че наказателния
съд е длъжен да разглежда наказателното дело до момента, до който се установи
извършителят, след което производството е прекратено, защото деецът е починал.
Приема за странно, че 11 години по-късно се събрали правилните доказателства.
Сочи, че решение № 62/14.02.2018 г. не може да бъде противопоставено на другите
две решения, Решение по гр.д. №3824/2008г. на Софийски Градски Съд, възз.гр.д.
№34/2012г. на Софийски Апелативен Съд, чиито изводи съвпадат и със заключенията
на наказателния състав, в който вещите лица са събрали доказателства на място,
направили са оглед на местопроизшествието непосредствено след събитието. Сочи
също, че заключение на вещи лица, дадено след повече от 11 години от събитие не
се основава на непосредствено събрани доказателства и практиката показва, че
често се повлиява от страните. Счита, че не е обосновано отново да се допускат
експертизи, които да достигат до нови изводи.
Оспорва твърдението, че с Решение №62/14.02.2018 г. на ОС Стара Загора за
първи път съд се произнася по въпроса за вината, тъй като съгласно цитираните
решения на две инстанции, чието производство е приключило пред Софийски
Апелативен Съд по безспорен и несъмнен начин е установена вината именно на
водача Р.Ж.А.. В Решение №62/14.02.2018г. на ОС Стара Загора било цитирано
решението на СГС, т.е. съдът е бил запознат с него, но въпреки това се
произнесъл повторно по въпроса относно вината на двамата водачи, обсъждайки
само проведеното разследване по наказателната преписка, въз основа на което
постановил порочно решение, подлежащо на отмяна от Върховния Касационен Съд.
Сочи, че настоящия съд за четвърти път е сезиран с въпроса: кой от двамата
водачи е виновен за произшествие от дата 10.11.2005г., за което няма
новоустановени факти и обстоятелства.
Оспорва основанието и интереса на ищците да предявят претенции за
репариране на неимуществени вреди по съдебен ред, предвид императивно
установените други възможности и процедури, регламентирани в Кодекса за
застраховането, които са известни и на процесуалния представител на ищците.
Оспорва активната материално - правна легитимация на ищците Ж.Р.А. и Таня Р.Д.
да предявят искови претенции за неимуществени вреди във връзка с настъпил
летален изход за Р.Ж.А.. Оспорва да са съществували отношения на общност,
привързаност, обич и доверие между ищците и увредения, които да са били
прекъснати единствено с оглед на настъпилото пътнотранспортно произшествие. От
данните, посочени в исковата молба било видно, че ищецът Ж.Р.А. ***, ищцата Т.Р.Д.
*** починалият е живял в гр. Стара Загора на ул.Генерал Гурко №86. Ищците и починалия
не са живеели в общо домакинство, като нямало данни за периодичността и
естеството на поддържаните от тях отношения. Ищците не давали информация за
семейното си състояние, но е очевидно, че имат нов кръг от низходящи и съпрузи.
Оспорва наведените твърдения за търпени от ищците неимуществени вреди — болки и
страдания и неблагоприятни промени в личния им живот.
Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка единствено между
настъпилото пътнотранспортно произшествие и настъпилия летален изход, като
сочи, че не е изяснена причината, поради която водачът на л.а. „Москвич“ е
загубил контрол над управляваното от него превозно средство. Навежда доводи, че
Р.Ж.А. е имал здравословен проблем, поради което не е овладял автомобила и е
причинил произшествието. Сочи, че водачът Р.Ж.А. на прав участък от пътя, при
възможност да възприеме насрещно движещия се автомобил не е задействал
спирачната система /няма спирачни следи/ на управлявания от него автомобил
„Москвич“, навлязъл е в насрещна пътна лента, не е следял пътната обстановка, с
което е причинил произшествието.
В случай, че се установи вина от страна на водача на л.а. „Опел Вектра“,
навежда доводи за съпричиняване на произшествието от водача от водача на л.а.
„Москвич“, който не е намалил скоростта си на движение и не се е прибрал в
крайна дясна част на платното си за движение, което щяло да предотврати удара.
Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, поради непоставяне от увреденото лице, водач на л.а. „Москвич“ на
предпазен колан. Навежда доводи, че Р.Ж.А. е съпричинил настъпването на
травматични увреждания, от които е последвал за него летален изход, тъй като е
управлявал МПС без да постави обезопасителен предпазен колан, в нарушение
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Оспорва претенциите по размер и счита същите за като прекомерни. Заявява,
че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът
следва да има предвид разпоредбите на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. т.
8, понятието "справедливост" е свързано с преценка на конкретни
обстоятелства. Вредата трябва да се определи към момента на настъпването й,
когато претенцията е станала изискуема. С оглед твърденията по основанието на
предявената претенция поддържа, че претендираната от ищците, като обезщетение
парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на
моралните вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.
Претенцията за 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от всеки ищец е
завишена по размер с оглед минималната работна заплата за страната, към момента
на настъпване на събитието (която е 150 лв., съгласно ПМС № 12/21.01.2005 г.);
претендират се по 800 MP3 на ищец, които покриват доход за период от 66.67
години, който размер е прекомерен спрямо българската и европейска практика и
законодателство. Размерът не е съобразен и с платената премия, която е записана
в представената полица от 129 лв., покриваща отговорността на водача.
Обезщетението цели да възстанови вредите на пострадалите, а няма за цел
неоснователно обогатяване и реализиране на печалба. Застрахователят не е длъжен
да съхранява резерв 15 години по полица.
Оспорва претендираните размери и като прекомерни и недължими, предвид
обстоятелството, че претенцията за присъждане на обезщетение за единна и
неделима морална категория вреди, се дължи не с оглед на настъпил летален изход
на дадено лице и родствената му връзка с друго такова, а с оглед близките им взаимоотношения
на взаимопомощ и привързаност, липсата на които да са променили начина на живот
на ищците.
Счита предявената по настоящото дело претенция за завишена и с оглед
високата степен на съпричиняване и обществените критерии за справедливост.
Оспорва и претенцията за лихва за забава, като счита, че ответното
дружество не е станало причина за отлагане във времето на репарирането на
претендираните вреди, за да му се възлага в тежест и задължение за заплащане на
законна лихва. Лихвата в посочените случаи е такава с компенсаторен характер,
поради което размера на застрахователното обезщетение се формира като сбор
между главницата и размера на законната лихва. От друга страна, лихвата за
забава по своята правна природа представлява санкция за забава за неизпълнение
на задължения, като същата следва задължението, когато същото стане ликвидно и
изискуемо, т. е. установено по основание и размер. Вземането на ищците не е
станало ликвидно и изискуемо задължение, тъй като не е установено нито по
основание, нито по размер, поради което счита, че не следва да се дължи лихва
от посочената дата. Сочи, че ищците не са уведомявали ответника преди завеждане
на настоящата искова претенция, в чието именно производство искането ще стане
или не ликвидно и изискуемо. Предвид изложеното счита, че ответното дружество
не е изпаднало в забава на посочената дата и за посочения период, за да му се
възлага и задължение за изплащане на лихва.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От представеното удостоверение за наследници №2856/19.06.2020г. /л.98/ се
установява, че ищците Ж.Р.А. и Т.Р.Д. са законни наследници /син и дъщеря/ на Р.Ж.А.,
б.ж. на с.Ястебово, починал на 10.11.2005г. и като такива са легитимирани за
предявят иск за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Руси
Желем А..
По делото не е спорно, че на 10.11.2005г., на главен път І, между с.Бъдеще
и с.Ястребово, между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ К 9047 АВ, собственост
на Сакиф Мехмед Хасан, управляван от Х.И.В. и лек автомобил „Москвич“ с рег.№Сз
5536 А, собственост на Р.Ж.А., управляван от последния, е възникнало ПТП, при
което са загинали Б.Д.И. /пътник в лек автомобил „Опел Вектра“/, Р.Ж.А. /водач
на лек автомобил „Москвич“/ и Неделя Йовчева А. /пътник в лек автомобил
„Москвич“/.
Не е спорно също, че към датата на ПТП за лек автомобил „Москвич“ не е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а по отношение на лек
автомобил „Опел Вектра“ е била сключен застраховка „Гражданска отговорност” с
„ЗК ЛЕВСКИ СПАРТАК“ АД, полица №0808209/436/22305-0060559, валидна от
01.01.2005г. до 31.12.2005г. /застрахователна полица от 29.12.2004г., л.17/,
както и че с решение от 15.07.2005г. по ф.д. №12744/2001г. по описа на СГС
/представено по делото/ е вписана промяна в наименованието на застрахователя от
„ЗК ЛЕВСКИ СПАРТАК“ АД на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД.
За възникналото ПТП е образувано и водено срещу неизвестен извършител
следствено дело №1090-С/2005г. по описа на ОСС Ст.Загора /заверено копие от
което е приложено по търг.дело №275/2016г. на ОС Ст.Загора, приложено към
настоящото дело/, което е прекратено с постановление от 16.10.2006г. на ОП
Ст.Загора, на основание чл.199 и чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 НПК. В мотивите е
посочено, че причина за ПТП е неправомерно поведение от страна на пострадалия А.,
изразяващо се в навлизане на управлявания от него автомобил в насрещната лента
за движение. Постановлението за прекратяване на наказателното производство няма
задължителна характер по настоящото дело, тъй като със задължителна сила по
правилата на чл.300 ГПК се ползва единствено влязлата в сила присъда относно
това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С оглед на това констатациите по това дело относно механизма на ПТП и
виновността на водачите, участвали в ПТП не обвързват настоящия състав. Не са
обвързващи относно механизма на ПТП и виновността на водачите и мотивите на
влязлото в сила осъдително решение на СГС по гр.дело №3824/2008г. срещу
Гаранционен фонд, тъй като ищците не са участвали в това производство.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка спорния по делото
въпрос за механизма на настъпване на ПТП са назначени и изслушани единична и
тройна съдебни авто-технически експертизи и са събрани гласни доказателства.
В показанията си св.Х.В. /водач на л.а.Опел/ сочи, че ПТП възникнало на
нормален път, на прав участък; управлявал л.а.Опел с 70-80 км/ч; видял л.а.
Москвич да се движи в неговото платно, присветнал му да се прибере, но Москвича
продължил да се движи срещу него и се ударили. Свидетеля сочи, че задействал
спирачките. Заявява също, че нямало други превозни средства – нито товарен автомобил,
нито велосипедист. Съдът не възприема
показанията на този свидетел, тъй като същите са неубедителни, пристрастни и в
противоречие с обективни данни по делото.
Заключението на първоначалната експертиза относно механизма на ПТП е, че л.а.
Опел е бил управляван с около 96 км/ч по западната лента в посока на юг, като в
определен пространствено времеви момент Москвича се е намирал в същата лента,
но с предницата на север – срещу опела; водачът на Опела без да намали
скоростта, преценявайки обстановката е пренасочил автомобила на ляво/югоизток,
като към него момент водачът на Москвича е насочил управляваното от него ПС на
дясно/североизток; траекториите на двата автомобила са се пресекли, като те са
контактували помежду си с предните челни десни зони, когато и двата автомобила
са били почти изцяло в западната лента; ударът е настъпил в западната лента за
движение на ПС на юг. Като причина на ПТП вещото лице сочи преценка на водача
на Москвича на управлява ПС в западната лента на север – срещу Опела и преценка
на водача на Опела да продължи движени по западната лента, след възприемане на
Москвича в тази лента. Съдът не възприема заключението на тази експертиза, тъй
като същото се основава в голяма степен на противоречивите и непълни
показанията на свидетели.
Тройната съдебно-техническа експертиза дава заключение, че произшествието е възникнало около 16:30ч. на
10.11.2005г. на главен път-I, км.-247, при сухо време; Зоната на ПТП е прав
участък; Лек автомобил Москвич се е движил в посока север, към с.Бъдеще, в
източната пътна лента; В обратна посока, към с.Ястребово, се е движил лек
автомобил Опел Вектра, в западната пътна лента; Лекият автомобил Опел е
започнал да навлиза с левите си състави в лентата за насрещно движение на около
90-110м северно от километричния знак приет за ориентир по време на огледа, (50-70м
северно от мястото на удара); Водачът е възприел л.а. Москвич като опасност за
движението и е реагирал като е предприел аварийно спиране; Максимално спирачно
закъснение се е получило, когато автомобилът е бил на 62,2м северно от т.О, а
предно дясно колело е било на 5,25м източно от т.О; В този момент, надлъжната ос на автомобила е
била под ъгъл 2,42° в ляво спрямо осевата линия; Западната лента е с ширина
3,71м, а ориентира е на 2,0м западно от западния край на асфалтовото покритие.
Анализа на размерната верига показва, че в него момент, предно дясно колело на
автомобила е било на 0,46м в дясно от осевата линия, а предно ляво колело е
било на около 1,02м в ляво от осевата линия, т.е. в лентата за насрещно
движение. В точката с посочените координати е началото на спирачната следа.
Спирането е започнало от скорост 92,9км/ч. Автомобилът е продължил да се движи
напред под същия ъгъл. След около 20м е настъпил челен, нецентрален, блокиращ
удар с л.а.Москвич. При удара са контактували предна челна част на л.а.Москвич
с предна челна и странична дясна част на л.а.Опел.
Вещите лица сочат, че директрисата на ударния импулс минава в дясно от
масовия център на л.а.Москвич, поради което той се завърта около вертикална ос
по часовата стрелка и едновременно с това, масовият му център се премества
напред в ляво спрямо първоначалната си посока, т.е. на северозапад; Директрисата
на ударния импулс минава в дясно от масовия център и на л.а.Опел, поради което
той също се завърта около вертикална ос по часовата стрелка и едновременно с
това, масовият му център се премества напред в ляво спрямо първоначалната си
посока, т.е. на югоизток.
Вещите лица дават заключение, че техническата причина за настъпване на
процесното ПТП е навлизането на л.а.Опел в лентата за насрещно движение при
наличие на движещ се по нея л.а.Москвич. Обективните находки на мястото на ПТП,
дават основание да се направи технически обосновано предположение за причината,
поради която л.а.Опел е навлязъл в лентата за насрещно движение. Водачът
най-вероятно е предприел маневра „изпреварване“ на движещо се пред него ППС. /В
материалите по делото има свидетелски показания в този смисъл/. Навлизайки в
лентата за насрещно движение, още преди да се е изравнил с това ППС, водачът на
л.а. Опел е възприел движещия се срещу него л.а.Москвич и е прекратил
предприетата от него маневра, като е задействал аварийно спирачките, но
разстоянието между двата автомобила е било недостатъчно, за да се предотврати
удара.
Съдът възприема изцяло, като компетентно и добросъвестно заключението на
тройната съдебна-автотехническа експертиза, тъй като същото се основава на обективните
находки на мястото на ПТП и кинематичния и динамичен анализи направени на базата
на тях, механизма на настъпване на ПТП е изведен на базата на технически
анализи с използване на физико-математически зависимости.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза и са допуснати
и събрани гласни доказателства.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че причината за смъртта на Р.Ж.А. вследствие
претърпяното ПТП на 10.11.2005г. е тежка гръдна травма, изразяваща се в
охлузване на гръдния кош в ляво, счупване на гръдната кост, счупване на ребра в
двете гръдни половини, контузии на двата бели дроба и разкъсване на левия бял
дроб с набиране на кръв и въздух в лявата плеврална кухина, разкъсване на
околосърцевата торбичка, контузия на сърцето, кръвонасядане на меките тъкани в
предното и задното средостение. Вещото лице сочи, че характерът на телесните
увреждания, довели до смъртта на Р.Ж.А. е на травматични увреждания,
несъвместими с живота. Налице е причинноследствена връзка между телесните
увреждания, настъпването на смъртта на Р.Ж.А. и механизма на ПТП. Вещото лице
дава заключение също, че при аутопсията на Р.Ж.А. е установено, че същия е бил
със следните заболявания: изразена атеросклероза на мозъчните артерии, изразена
атеросклероза на аортата и венечните артерии, удебеляване на лявата сърдечна
камера. Травмата на Р.Ж.А., от която е последвал леталния изход – тежка гръдна
травма е от удар във волана на управлявания от него автомобил; травмите в
долните крайници – охлузвания на дясното коляно и счупване на дясното бедро и
охлузване и рана на лявото коляно са от удар в бордното табло на управлявания
от него автомобил; охлузванията и разкъсноконтузната рана на лицето и охлузванията
на лявата ръка са от предното стъкло на управлявания от него автомобил. Вещото
лице сочи, че пострадалия Р.Ж.А. е бил с непоставен или неизправен предпазен
колан, но дои и при правилно поставен и изправен обезопасителен колан при конкретния
клас на процесния автомобил Москвич 408, не може с категоричност на се твърди,
че леталния изход е бил предотвратим. В с.з. вещото лице уточнява, че смъртта
на наследодателя на ищците Р.Ж.А. е в резултат на причинените травматични увреждания,
а не в резултата на болестни увреждания на мозък, сърце или друг орган.
В показанията си разпитания свидетел Стефан Д. /съпруг на ищцата/ сочи, че
10.11.2005г. е бил един много жесток ден за него и съпругата му, тъй като тя
внезапно загубила и двамата си родители. При новината в Бърза помощ за
кончината на родителите й ищцата се свлякла на земята, изпаднала в безсъзнание
и се наложило да й слагат инжекция. Гледката на два ковчега на другия ден също
била много мъчителна за ищцата. Свидетеля заявява, че трагедията се отразила на
здравословното състояние на ищцата – нарушен бил съня й, плачела на сън,
стряскала се. Свидетелят заявява също, че той и ищцата поддържали близки
отношения с Р.Ж.А. и съпругата му, разчитали на помощта им, често контактували,
гостували си. Свидетелят сочи също, че ищецът Ж.А. ***, но също много тежко
преживял загубата на родителите си. Д. свидетелства още, че Р.Ж.А. бил
дисциплиниран дългогодишен водач, винаги си поставял обезопасителен колан.
Съдът възприема показанията на свидетеля относно посочените по-горе
обстоятелства, тъй като същите са непротиворечиви и отразяват преки
впечатления.
С оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно
установено по делото, че на 10.11.2005г. на главен път І, между с.Бъдеще и
с.Ястребово, между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ К 9047 АВ, собственост
на Сакиф Мехмед Хасан, управляван от Х.И.В. и лек автомобил „Москвич“ с рег.№Сз
5536 А, собственост на Р.Ж.А., управляван от последния, е възникнало ПТП.
Техническата причина за настъпване на процесното ПТП е навлизането на л.а.Опел
в лентата за насрещно движение при наличие на движещ се по нея л.а.Москвич. В
резултата на ПТП Р.Ж.А. е получил травматични увреждания несъвместими с живота.
От събраните доказателства се установява фактическия състав на деликта. В
резултат на поведението на лицето Х.И.В., осъществено при управлението на
автомобил лек автомобил „Опел Вектра“ с peг.№ К 9047 АВ, предприето в нарушение на ЗДвП, е
причинена смърт на наследодателя на ищците. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт - вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка и вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.80 от Закона за застраховането /действащ към
датата на ПТП, сега отм/ При застраховката "Гражданска отговорност"
застрахователят покрива отговорността на застрахованите за причинените от тях
на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и
използването на моторно превозно средство, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на страната, в която
е настъпила вредата. Съгласно чл.405 от ТЗ /отм/ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Разпоредбата на чл.407 ТЗ
/отм/ предвижда, че обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован
виновен водач, може да бъде търсена и директно от застрахователя, какъвто е
настоящия случай.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
има предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че в резултат
на ПТП ищците внезапно за загубили изключително близък човек – техния баща Р.Ж.А..
И двамата ищците изключително трудно преживят загубата на своя баща и са дълбоко
покрусени. Макар и да не са живели в едно домакинство, между тях е имало
отношения на взаимно уважение, разбирателство, привързаност, подкрепа.
Изминалия дълъг период от време не е излекувал болката от внезапната загуба.
Обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил на преклонна възраст не
повлиява интензитета на болката от внезапната му загуба. С оглед на установените
близки отношения, съдът намира, че неимуществените вреди, понесени от ищците се
изразяват не само в преживяната скръб и страдание в момента на загубата на родителя,
но и в бъдещи страдания, изразяващи се в липсата човек, към който са били
привързани. Ищците са лишени от близостта, вниманието и моралната подкрепа.
Като най-близки негови наследници те ще търпят и до края на живота си ще
преживяват страдания и скръб от неговата загуба. Предвид горното съдът счита,
че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените
обстоятелства. Отчитайки обстоятелството, че загубата на близък, на родител не
би могла да бъде оценена в пари, с оглед събраните по делото доказателства и
изложените съображения съдът намира, че предявените частични искове в размер от
по 1000лв. от всеки ищец от цялата заявена претенция в размер от по
120 000лв. се явяват основателни.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземането за
обезщетение за неимуществени вреди. Съдът намира възражението за неоснователно,
тъй като с оглед разпоредба на чл.114 ал.3 ЗЗД, вземането за вреди от
непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца, от същия момент
то става и изискуемо, тъй като от този момент длъжникът изпада в забава
съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД. В случай, че извършването на деянието и откриването на
дееца съвпадат, началният момент на давностния срок е един и същ. Ако
откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен
момент. В случая откриването на дееца е
станало в един по-късен момент – с влизане в сила на решението по т.д. №275/2016г.
по описа на ОС Ст.Загора през м.03.2018г., поради което и вземането не е
погасено по давност.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при
когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва
да се приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение.
Следователно, доколкото характерът на отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането и
обема на същата, то съдът намира, че предявения срещу предпочетения от ищците
ответник пряк иск по чл.407 ТЗ /отм/ за обезщетение за причинени неимуществени вреди
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения частичен
размер от по 1000 лв. за всеки ищец.
Така определеното от съда обезщетение за вреди следва да бъде присъдено
ведно със законната лихва от датата на откриването на дееца – 09.03.2018г.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищците направените по делото разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК общо в размер на 2115,50лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Н. Гълъбов, ЕИК *********, да заплати:
на Т.Р.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.407 ТЗ /отм/ сумата от 1000
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на Р.Ж.А., настъпила при ПТП на 10.11.2005г., причинено от Х.
И.В. при управление на МПС - „Опел Вектра“ с peг.№ К 9047 АВ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС” АД София /с предишно
наименование „ЗК ЛЕВСКИ СПАРТАК“ АД, полица №0808209/436/22305-0060559, валидна
от 01.01.2005г. до 31.12.2005г., предявена като частичен иск от
претенция от 120 000лв., ведно със законната лихва от 09.03.2018г. до
окончателното плащане.
на Ж.Р.А., ЕГН **********,***, на основание чл.407 ТЗ /отм/ сумата от 1000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Р.Ж.А., настъпила
при ПТП на 10.11.2005г., причинено от Х.
И.В. при управление на МПС - „Опел Вектра“ с peг.№ К 9047 АВ, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС” АД София /с предишно наименование „ЗК ЛЕВСКИ
СПАРТАК“ АД/, полица №0808209/436/22305-0060559, валидна от 01.01.2005г. до
31.12.2005г., предявена като частичен иск от претенция от 120 000лв.,
ведно със законната лихва от 09.03.2018г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗД „ЛЕВ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Студентски, бул.Симеоновско шосе №67А, представлявано от Мария Стоянова
Масларова-Гъркова, Павел Валериев Д. и Гълъбин Н. Гълъбов, ЕИК *********, да
заплати на Т.Р.Д., ЕГН **********,*** и Ж.Р.А., ЕГН **********,*** направените
по делото разноски общо в размер на 2115,50лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.