Решение по дело №14587/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1677
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Роси Петрова Михайлова
Дело: 20211110214587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1677
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110214587 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 7433 от 27.09.2021 г.,
издадено от В.А. – началник на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“ /Контрол по РПМ/, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на Р.
Й. П. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две
хиляди/ лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното лице, което го обжалва в
срок. В жалбата се излагат съображения против обжалвания акт. Твърди се, че
в АУАН и в НП липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от
правна и от фактическа страна, включително и на елементите, влизащи в
състава на същото. Сочи се още, че не е уточнено в какво състояние е било
измерващото техническо средство – ролетка и отговаря ли същото на
установените технически и нормативни изисквания. Изтъква се още, че
административнонаказващият орган /АНО/ не е обсъдил и разгледал въпроса
дали жалбоподателят е имал и съответно заплатил разрешително или
квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно превозно
средство – в тази връзка се излага твърдение, че тъй като в НП е посочено
единствено, че такъв документ не е представен, оттук не би могло да се
изведе несъществуването въобще на същия. Инвокира се довод за това, че по-
високият размер на наложената глоба е обоснован с наличието на
неизпълнени условия по чл. 37, ал. 3 от Наредба от 3.07.2001 г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, което релевиране
1
относно размера на наказанието било недопустимо с оглед отсъствието на
същото обстоятелство в АУАН и НП. Поради горното се претендира отмяната
на НП в цялост. Алтернативно са наведени и аргументи за намаляване на
наказанието до законовия минимум от 1000 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован. Не се явява
и не изпраща представител.
Административнонаказващият орган – началника на отдел "Контрол
по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол", Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София е редовно уведомен.
Не се явява и не изпраща представител. Видно от приложен по делото
отговор на главния юрисконсулт в Областно пътно управление – София и
процесуален представител по настоящото дело, са изложени доводи в
подкрепа на това, че по делото безспорно се установява факта на
извършеното нарушение, авторството на същото и вината на нарушителя.
Прилагат се и съответните, относими към установяване на нарушението
документи. Претендира се за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.09.2021 г., в 15:30 часа, на път в близост до гр. София, на
Околовръстен път /път II-18/, с посока на движение от с. Чепинци към с.
Лозен, жалбоподателят Р. Й. П. управлявал и осъществявал движение на
съчленено ППС с 7 оси – МПС с три оси марка "Ман", модел "ТГХ 33 540" с
рег. № ХХХХ и полуремарке с четири оси с рег. № ХХХХ.
Жалбоподателят бил спрян за проверка на 29+500 от път II-18 от
главен инспектор контрол по РПМ при АПИ К. С. К., който извършил
проверка на документите за МПС и документите на водача. При проверката
свидетелят К. направил измерване на широчината на ППС, която възлизала на
3.00 м. при максимално допустима 2.55 м., съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.
1, т. 1, б. „А“ на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, като за целта на измерването било
използвано техническо средство ролетка № 1309/18 с дължина 5 м.
Като взел предвид, че при надвишаване на нормите по чл. 5, ал. 1, т.
2
1, б. „А“ от посочената по-горе Наредба, ППС се явява извънгабаритно, св. К.
изискал от водача Р. П. да представи разрешително или квитанция за платени
пътни такси за движение на извънгабаритно/тежко ППС съобразно неговия
маршрут и размери, но водачът не му представил валидно съответно
разрешително или квитанция. На това основание св. К. счел, че е извършено
административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 0008216 от 01.09.2021 г., за
нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС – за това, че водачът осъществява движение на
извънгабаритно по смисъла на посочената Наредба ППС. Актът бил съставен
в присъствието на нарушителя и на един свидетел – очевидец на установяване
на нарушението, което е надлежно удостоверено с техните подписи.
На място, св. К. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се
разписал в специално изготвена разписка за получаване на акта, без да
изложи възражения срещу констатациите по акта. В срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН постъпили възражения срещу съставения акт, които кореспондират на
част от изложените в жалбата. И към момента на подаване на писмените
възражения обаче липсват доказателства за заплащане на дължимите пътни
такси.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна
квалификация, на 27.09.2021 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление, от началника на отдел Контрол по републиканската пътна
мрежа /Контрол по РПМ/, Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол"
при АПИ – гр. София. Водачът Р. П. бил санкциониран за това, че управлява
извънгабаритно /тежко/ ППС по републиканската пътна мрежа без да
притежава и представи при проверката валидно разрешение или квитанция за
платени пътни такси за движение на това ППС.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на актосъставителя К. К., както и от събраните по делото
писмени доказателства (заповеди за компетентност, сертификат и декларация
за съответствие на използваното техническо средство – ролетка №1309/18;
копия на лични документи на водача, свидетелство за регистрация на ППС и
др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК,
3
които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени в пълна степен от приобщените
писмени доказателства по делото. Свидетелят К. К. лично е извършил
проверка на водача и е измерил с одобрено техническо средство - ролетка
широчината на съчленено ППС със седем оси, превозващо багер, като е
установил, че процесното ППС е извънгабаритно, но за него не е заплатена
дължимата пътна такса. От хода на извършената от свидетеля проверка се
установява и самоличността на водача, управлявал ППС, чиито лични
документи са иззети при проверката и копирани, както и времето и мястото
на извършената проверка.
С оглед представените от АПИ сертификати и декларации за
съответствие на използваното техническо средство – ролетка 1309/18, съдът
приема, че то отговаря на изискванията на Директива 2014/32/ ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за
хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на
пазара на средства за измерване, като отчетените от него резултати са
действителните.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок към момента на
подаването й, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради
което същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи /видно от представените заповеди за
компетентност/, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
4
материалния закон и процесуалните правила.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата възражения за
допуснати процесуални нарушения при установяването и описанието на
нарушението и издаването на НП. Налице е пълен идентитет между
описанието на нарушението в акта и в НП, като дадената му правна
квалификация напълно съответства на фактическото му описание. Макар в
НП да е посочено, че водачът не е представил валидно разрешение
/разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за движение на
извънгабаритно ППС, то конкретната квалификация на нарушението сочи, че
в случая се касае именно за липса на платени предварително пътни такси за
движение на извънгабаритно/тежко МПС по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства.
Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран
за това, че като водач на извънгабаритно /тежко/ ППС той е управлявал ППС
с широчина, надвишаваща максимално допустимата в посочената по-горе
Наредба, която дейност отнасяме към дейностите от специално ползване на
пътищата. Но въпреки това водачът не е представил на проверяващия го
служител от АПИ /К. К./ валидно разрешение за движение по
републиканската пътна мрежа, т. е. не е имал издадено разрешително или
квитанция за платени пътни такси. Съдът намира за несъмнено доказано, че
именно жалбоподателят Р. П. е управлявал процесното ППС по
републиканската пътна мрежа, доколкото той е разписал съставения в негово
присъствие АУАН и доколкото неговите лични документи и свидетелство за
регистрация на ППС са фотокопирани. Съдът прие за достоверно и
извършеното измерване широчината на управляваното от жалбоподателя
ППС, като представените от главен юрисконсулт в Областно пътно
управление-София сертификат и декларация за съответствие сочат, че
използваната за измерване ролетка е точна. Освен това съдът взе предвид, че
в АУАН жалбоподателят не е възразил изрично срещу установеното
надвишаване нормите на широчина на управляваното от него ППС, като
изрично е отбелязал, че няма възражения.
В чл. 2 от посочената по-горе Наредба е посочено, че извънгабаритни
са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без
5
товар е по-голям от стойностите по чл. 5. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а“
„допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, са за широчина на всички ППС, с
изключение на превозните средства, посочени в буква "б" – 2,55 m. В
конкретния случай с оглед измерената широчина на ППС от 3.00 м. следва, че
максимално допустимата широчина е надвишена с 0, 45 м.
Следователно актосъставителят и наказващият орган са достигнали
съвсем правилно до извода, че процесното ППС, превозващо багер, се явява
извънгабаритно, доколкото поне един от размерите му е по-голям от
стойностите по чл. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
А съгласно дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на Наредбата
"извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3 от Наредбата. Поради това напълно обосновано
наказващият орган е приел, че управляваното от жалбоподателя ППС е било
извънгабаритно/тежко.
Посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а"
от Закона за пътищата, въвежда забрана за движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства без разрешение. А в чл. 37 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е
посочено, че "Във вътрешността на страната съответните служби за контрол
при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и
навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства и колесни трактори….. и съставят акт на
водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката
се установи, че: 1. движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се
извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.
14, ал. 3; 2. не е спазен определеният в разрешителното или посоченият в
документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 маршрут на движение;
3. габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са по-големи от
описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. "
В акта и в НП като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1,
6
т. 1 от Наредбата, като и в двата процесуални документа нарушението е
описано като осъществяване на движение с извънгабаритно ППС без
разрешително или квитанция за платена такса. По делото не са представени
доказателства, че дължимите пътни такси за движение на извънгабаритно
ППС са заплатени веднага след установяване на нарушението. Съдът намира,
че правилно е посочена разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г., тъй като административнонаказващият орган е взел предвид
липсата на издадено разрешение за същото ППС по реда на чл. 14, ал. 3 от
Наредбата.
В разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата изрично е
предвидено налагане на административно наказание "глоба" от 1000 до 5000
лв. за физическите лица, "нарушили разпоредбите на чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т. 2 и ал. 2 или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя". Следователно правилно е определена и санкционната
разпоредба, която изцяло съответства на установеното от служителя на АПИ
нарушение. Очевидно разпоредбата предвижда именно ангажиране на
отговорността на физическото лице, което извършва движение на
извънгабаритното ППС, т. е. неговият водач. Законът за пътищата ясно
дефинира задължените лица, като сред тях са и водачите на ППС, какъвто
несъмнено се явява жалбоподателят. В този смисъл съдът не споделя
изложеното от жалбоподателя твърдение за липса на посочена конкретно
нарушена хипотеза от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закон за пътищата.
В контекста на изложеното по-горе съдът намира за неоснователни и
изложените в жалбата доводи за това, че е налице разминаване между
изложените в АУАН и НП факти на нарушението и посочената законова
разпоредба, която се твърди, че е нарушена.
Нарушението е извършено от жалбоподателя Р. П. виновно – той е
знаел или най-малкото е следвало да бъде запознат с параметрите на
управляваното от него ППС, а така също е следвало да провери и дали е
заплатена дължимата такса, заплащането на която е необходимо, за да се
разреши движението на управляваното от него извънгабаритно и/или тежко
ППС.
7
В заключение съдът счита, че нарушението не е маловажно по
смисъла на чл. 28 ЗАНН, като то по никакъв начин не се отличава от други
нарушения от същия вид. Движението на извънгабаритни/тежки ППС създава
опасност за републиканската пътна мрежа и сериозно я амортизира, затова и е
наложително да има засилен предварителен контрол и разрешителен режим за
движение на съответните ППС. Именно поради това и съдът прие, че
нарушението не би могло да се приеме за маловажно.
Видно от приетата по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че
водачът Р. П. е извършил процесното нарушение, за което законосъобразно е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност. В този смисъл
наказващият орган е наложил законосъобразно на жалбоподателя наказание
„глоба“ в границите на предвидения от закона размер, а именно от 1 000 до 5
000 лева. Съдът обаче намира за неоправдано висок наложения от
административнонаказващия орган размер от 2 000 лв., доближаващ се до
средния, предвиден за този вид нарушение в закона размер. Съдът намира, че
в случая размерът на санкцията е необосновано завишен, като не са взети
предвид някои смекчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.
Съдът намира за необходимо да отчете като смекчаващо обстоятелство
незначителното превишение на максимално допустимата стойност на
широчина на ППС, като видно от отразеното в НП допустимият максимален
размер широчина на ППС /2.55 м./ е надвишен с около 0. 45 м. Това е
незначително превишение, което не поставя в значително по-голям риск
водача на процесното ППС или останалите участници в движението по
основна републиканска пътна артерия, каквато се явява Околовръстен път на
гр. София, в посока от с. Чепинци към с. Лозен. Допълнително съдът отчете,
че процесното административно нарушение е извършено за първи път, като
липсват данни за предходни нарушения от същия вид. По отношение
визираното от наказващия орган неизпълнение на условията по чл. 37, ал. 3 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., отчетено като отегчаващо вината обстоятелство,
съдът намира за неоснователно третирането на посоченото обстоятелство
като утежняващо. На първо място следва да се отбележи, че по делото
липсват данни, които да подкрепят извода на АНО за това, че след съставяне
на акта жалбоподателят е продължил управлението на извънгабаритното
ППС без необходимото разрешително. На следващо място разпоредбата на
чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. не вменява задължение, а съдържа
8
само една правна възможност за нарушителя /жалбоподателя/, по силата на
която, ако същият иска да продължи движението на извънгабаритното и/или
тежко ППС, следва да получи необходимото за това разрешително по реда на
раздел IV от посочената Наредба. Липсата на такова разрешително, получено
по надлежния ред, след като лицето веднъж вече е санкционирано не следва
да се отчита като отегчаващо неговата вина обстоятелство. В случаите, когато
същият нарушител продължи да управлява извънгабаритно ППС, без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя, същото
поведение ще следва да се отчете като отделно нарушение, за което ще бъде
наложена и нова санкция. Въз основа на гореизложеното, съдът намира за
справедливо наказанието „глоба“ в минимално предвидения от закона размер,
а именно 1 000 лв.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е
неоснователна, но наказателното постановление в своята санкционна част
следва да бъде изменено.
С оглед изхода на делото, доколкото единствено е ревизиран
размерът на административното наказание, се явява основателна и
претенцията на процесуалния представител на началника на отдел в АПИ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски,
включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия
орган съгласно ал. 4. По делото като представител на
административнонаказващия орган е участвал юрисконсулт, който
единствено е представил писмен отговор по жалбата на жалбоподателя, без да
вземе участие в някое от проведените съдебни заседания. Съгласно
разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в
размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не се
отличава с особена правна или фактическа сложност, като са проведени общо
три съдебни заседания без участие на страната, поради което и следва да се
присъди минималното предвидено в закона възнаграждение, а именно в
размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. чл.
9
63д, ал. 3 от ЗАНН съдът


РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7433 от 27.09.2021 г.,
издадено от В.А. – началник на отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закон
за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, на Р. Й. П. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената на Р. Й. П. глоба от 2 000 лева на 1 000
(хиляда) лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. Й. П., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ
на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА сумата от 80. 00 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението
е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10