№ 260004
гр. Русе, 28.II.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе Гражданска колегия в публично заседание на
2 декември 2021 г. в
състав:
Председател: Аглика Гавраилова
при секретаря Иванка
Венкова като разгледа докладваното от съдия Гавраилова гр. д. № 121 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът Ф.Д. ***,чрез
пълномощника адв.Х.В.,***, твърди, че на 30.07.2018г. е пострадал при
пътно-транспортно произшествие, настъпило около 7.45ч на път II – 54 /Бяла-Свищов/ между товарен автомобил марка
„Даф“, с рег. ****** с ремарке , управляван от И.С.А.
и управлявания от ищеца автомобил марка „Опел Корса“
с рег. № ******.Пътният инцидент настъпил, тъй като товарният автомобил при
десен завой напуснал очертанията на своята пътна лента, навлязъл в насрещната
лента на платното за движение и това предизвикало реализиране на удар между
ремаркето и лекия автомобил.В резултат на произшествието ищецът претърпял множество
травматични увреждания, имал болки в областта на главата, гадене, световъртеж,
замайване, болки в лявата колянна и лакетна стави.Постъпил за лечение в отделение
„Неврохирургия“ към УМБАЛ Канев-АД-Русе. Според заключението на съдебния лекар
в отделение по „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“-АД-Русе, при поризшествието Ф. е получил контузия на мозъка в
ляво-челно;счупване на лява патела /колянно капаче/;охлузвания
в лява теменна област и в челно-теменна област;кръвонасядания
в гръден кош; кръвонасядания, одрасквания и
охлузвания на лява предмишница, ляв лакът, лява
мишница; оток, охлузвания и одрасквания на лява китка, кръвонасядания
на дясно коляно; охлузване на дясна подбедрица; оток
и кръвонасядания
на ляво коляно. Преживял и уплаха и емоционален стрес.Ищецът твърди, че и след напускане на болничното заведение
продължавал да има силно главоболие и изпитвал болки в засегнатите части на
тялото.Било му невъзможно да се обслужва сам и се нуждаел от помощ обличане,
хранене и домакински дейности. Не можел да работи и да управлява автомобила си,
което създавало допълнително напрежение.
Ищецът твърди, че е
съставен протокол за ПТП с пострадали лица на РУП – гр.Бяла и е образувано ДП №
1829 / 30.07.2018г. на РУП-Бяла, производството по което не е
приключило.Собственикът на автомобила на виновния водач притежавал застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество по силата на
застрахователни полици – за товарния автомобил с № 117002578594, валидна от
26.09.2017г. до 25.09.2018г. и застрахователна полица за ремаркето с
№117002298494, валидна от 21.08.2017г. до 20.08.2018г.Ищецът предявил претенция
пред ОЗК Застраховане АД по чл.380 КЗ, но ответното дружество отказало да
изплати обезщетение, тъй като липсвали доказателства за причините за ПТП.Иска
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
60000лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както
и обезщетение за имуществени вреди в размер на 208,36лв. ,ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 05.02.2019г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски по делото.Направил е искания за събиране на гласни и
писмени доказателства и допускане на съдебно-медицински експертизи и на съдебно
- автотехническа експертиза.
Ответникът
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“-АД, със седалище и
адрес на управление гр.София,-1301, район „Възраждане“, ул.“Св.София“ №7,
представлявано от изп.директориА.Л.
и Р.Д., оспорва претенциите. Твърди, че не са налице надлежни доказателства за
механизма на настъпване на произшествието и противоправното
поведение на делинквента. Оспорва твърдението, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие са възникнали всички описани в
исковата молба телесни увреждания.
Ответникът изразява
становище, че размерът на исковете е
прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД,
като твърди, че ищецът не доказва да е претърпял болки и страдания, които
обосновават търсеното обезщетение.Счита исковете прекомерни и поради наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който шофирал без предпазен колан, в нарушение на правилата на ЗДвП.Ответникът
заявява, че ищецът е създал реална възможност за настъпване на вредоносния
резултат, като е нарушил правилата за движение.
Оспорва и аксесорния иск за лихва, по аргумент
за неоснователност на главния иск. На отделно основание оспорва и началния
момент, от който се претендира лихва, като твърди, че отговорността му като
застраховател е договорна, а не деликтна , и не е
изпадал в забава.Моли исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
От представенияКонстативен
протокол за ПТП с пострадали лица №21/30.07.2018г. се установява, че на 30.07.2018
г. около 07:45 часа, по път II-54
/Бяла-Свищов/км 17+500 е настъпило ПТП с участието на товарен автомобил марка
ДАФ, с рег.№ ****** с ремарке, с рег.№*********, управляван от И.С.А. и лек
автомобил, марка Опел, модел Корса, с рег. № ******,
управляван от Ф.Д.Ф.. В протокола са описани видимите щети по превозните
средства, както и че пострадали са Н.Н. и Ф. Ф..
Посочено е още, че причините за настъпване на ПТП са в процес на изясняване, за
което е образувано ДП № 1829/30.07.2018г. на РУП-Бяла.
От
приложената на л. 30 застрахователна полица № BG/23/117002578594 се установява, че по отношение на
товарния автомобил DAF с рег.№****** с влекач,
към момента на произшествието е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.От застрахователна
полица № BG/23/117002298494 е
видно, че при ответника е имало застраховка „Гражданска отговорност“ и за
влекача срег. № *********.
По
делото е приложена и отправената на 05.10.2018 г.от ищеца, чрез упълномощен от
него адвокат, претенция по чл.380 КЗ към ответното застрахователно дружество. С
писмо от 07.01.2019г. ответникът е уведомил ищеца, че отказва да му изплати
застрахователно обезщетение.
За процесното
ПТП е било образувано ДП № 1829/18г. по описа на РУП-Бяла, съответно
пр.№ТОБ-780/2018г. по описа на РП-Русе, за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр.2 във вр. чл. 342, ал. 1 НК, което на основание чл.
199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1,
т. 1,пр.2 от НПК във вр. чл.15 НК и чл. 243, ал. 4 НПК е прекратено с влязло в
сила Постановление от 27.09.2021 г.на прокурор при РП - Русе.
С исковата молба са представени епикризи, медицински удостоверения, амбулаторни листи,
болнични листи, медицински документи, в които са отразени резултати от различни
изследвания – образна диагностика, кардиологично изследвание,
удостоверение за психично състояние, които съдържат данни за получените от
ищеца увреждания, вследствие на пътно-транспортното поризшествие.Представени
са и фактури за извършени разходи във връзка с медицинско освидетелстване,
заплатена ортеза, закупени консумативи и лекарства,
които са съобразени от вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза.
Свидетелят Д. Ф., син на
ищеца, си спомня, че на
30.07.2018г., преди 8.00ч майка му се обадила и му съобщила, че с баща
му станал пътен инцидент. Свидетелят отишъл на местопроизшествието, където вече
имало полиция.Разбрал, че баща му е откаран в болницата в гр.Бяла, но го
прехвърлили в болница в гр.Русе.Според св.Ф., това прехвърляне било в резултат
на решение на лекари, а не по желание на пострадалия. Ищецът и майка му /св.Ф./***,
в която баща му бил настанен, в отделение
„Ортопедия“ – имал счупване на капачката /на коляното/.Медицинска сестра
разяснила, че левият крак на пострадалия трябва да бъде обездвижен и „по
никакъв начин да не бъде сгъван от коляното“.Според свидетеля баща му явно бил неадекватен
- не реагирал по никакъв начин, като го видял. Ищецът бил много стресиран. Имал две рани на главата –
„като петна, много видни“. Свидетелят твърди, че от медицинския екип споменали за комоцио. В болницата
в Русе ищецът престоял 4-5 дни. Лявата му страна била охлузена, имал видими
контузии по главата. Споделил, че гърдите го болят при дишане, което било много
притеснително, защото страдал от астма. Преди
изписването осигурили шина за обездвижване на коляното и 3 или 4 месеца ищецът бил с шина. В отпуск по
болест Ф. бил 3 месеца. По никакъв начин не можел да се обслужва сам за тоалетна, баня заради обездвижването на крака. Най-често му помагала
съпругата му.Наложило се да потърси помощ и от невролог, който установил „психически
поражения“ и изписал медикаменти. Свидетелят е разпитан почти
година от произшествието и заявява, че към момента ищецът избягва да шофира.След
инцидента коренно се променил – от един общителен човек станал затворен в себе
си, по-неспокоен и апатичен.
Свидетелката Л.Ф. е съпруга на ищеца. На свидетелката е известно, че
след катастрофата откарали съпруга й първо в болницата в гр.Бяла, там му
направили изследвания и след изследванията го прехвърлили в болницата в Русе,
където престоял 4 дни.Всеки ден свидетелката и синът на пострадалия го
посещавали, защото той се нуждаел от придружител, не можел да става дори само
за тоалетна.Имал рани в лявата страна на цялото тяло - по крака, по ръка, главата, имал болки в гърдите; синини по
тялото. Главата му „цялата отпред“ била
в кръв. Гърдите го боляли от самия удар. Капачката му била счупена, но
нямало как да се гипсира, и поставили шини. С тези шини ищецът бил около 3 месеца и
трябвало да се старае да не движи крака.
Свидетелката Ф. описва психическото състояние на пострадалия като „ шокиран отвсякъде… уплашен и от тази дата
ни се обърна животът“.От показанията на свидетелката се установява, че след
инцидента ищецът не може да спи, стряска се, нервничи. Преди инцидента се
събирали с приятели, ходели на почивки, ищецът помагал в градината и във
всякакви дейности, но след пътния
инцидент вече не може да помага,
страхува се да шофира.След произшествието у ищеца настъпила емоционална промяна
– станал затворен, не контактувал с хора, за психическия стрес потърсил
медицинска помощ в гр.Бяла и в гр.Свищов.Свидетелката заявява, че и към момента
на разпита й /11месеца след катастрофата/ ищецът се оплаква от главоболие, при
промяна на времето кракът го боли, трудно се придвижва. Той имал заболяване - Миастения
гравис, заради което по принцип постоянно пиел
лекарства / хронично автоимунно заболяване, характеризиращо се с мускулна
слабост и лесна уморяемост след физическа
активност/.
По делото като свидетел е разпитан и И.А. – водачът на товарния
автомобил „Даф“.
Свидетелят заявява, че е професионален шофьор. Споделя, че за пътния инцидент,
настъпил през лятото на 2018г., е дал обяснения
в Досъдебното производство пред следовател/разследващ/ в гр.Бяла, още в
деня на катастрофата.През м.юни 2018г. , когато
пътувал от гр.Бяла по посока гр.Свищов, на един ляв завой станало
произшествие – лека кола се ударила в сандъците на ремаркето на управлявания от
свидетеля автомобил.Според А., причината да стане сблъсъка е високата скорост на лекия
автомобил. Скоростта на товарния автомобил е установено чрез разпечатка на тахографа. В колата освен шофьора пътувала и една жена.
Като спря колата, шофьорът излязъл, можел да ходи, по ръката му имало кръв.
Свидетелят не си спомня ясно дали и по главата на шофьора на лекия автомобил е
имало кръв.Твърди, че двамата провели нормален разговор за катастрофата. Свидетелят
дал вода на водача на лекия автомобил, за да се измие. Категоричен е, че при
„вземане“ на завоя, автомобилът му бил в неговото платно.Не е имало дори и
минимално навлизане. Ударът бил между ремаркето на неговото превозно средство и
лекия автомобил.
В
обстоятелствената част на приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, изготвена от в.л.инж.Н. Н., е
обяснено, че пътният инцидент е настъпил на 17+500км в участък на хоризонтална
крива. За товарния автомобил завоят е бил ляв-в посока с.Караманово.За лекия
автомобил завоят е бил десен при движение в посока с.Пиперково-гр.Бяла.Участъкът
е остра хоризонтална крива, с радиус на завоя 67м.Ширината на пътното
платно е 5,90м, от две ленти всяка с ширина 2,90м, разделени от непрекъсната
осева линия. Напречният наклон на пътното платно е 2,5%. Пътното платно е без
надлъжен наклон.Десният банкет е затревен, с ширина 7м, левият банкет също е
затревен, с ширина 2м. На 24,80м след ориентира и на 1м вдясно от базовата
линия започва началото на мантинела. Вещото лице е
обяснило, че в конкретни яслучай и двамата водачи
имат вина за произшествието. Водачът на товарния автомобил се е движил с ниска
скорост в завоя, но е допуснал леко навлизане с около 15см в лентата за
насрещно движение, където е мястото на удара между двата автомобила. Водачът на
лекия автомобил се е движил със скорост близо до критичната за завоя /70,44км/ч
при критична 72км/ч/; опитал се е да намали скоростта си на движение и
автомобилът е загубил напречна устойчивост при движение в кривата на завоя.
Радиусът на завоя е 67м – става въпрос за сравнително остър завой.Напречният
наклон на пътя в завоя е 2,5градуса.При навлизане на лекия автомобил „Опел Корса“ в завоя с установената скорост 70,4км/ч водачът не е
имал техническа възможност да извърши спасителна маневра за предотвратяване на
ПТП.Изводът на експерта е, че лекият автомобил е бил в най-лявата част на лентата си за движение в момента на
удара. Това е така, защото ширината на лентата е 2,90м, при навлизане с 0,15 остават 2,75м
свободна ширина от дясната лента. Ширината на автомобил „Опел Корса“ е 1,65м.В заключението е посочено, че произшествието
е било предотвратимо при движение на товарния автомобил в дясна лента, без да
допусне навлизане в насрещната лента и при движение на лекия автомобил със
съобразена скорост, без водачът да допусне загуба на напречна устойчивост при дивжение в кривата на завоя.Видимостта и на двамата водачи
в завоя е била ограничена. Относно предпазния колан – вещото лице е обяснило,
че при условие, че въздушната възглавница на водача на лекия автомобил се е
отворила, по гръдния кош не могат да настъпят следи от кръвонасядане
вследствие със съприкосновение с волана, а това е възможно от задържане на
тялото при поставен предпазен колан.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че навлизането не е било
по-голямо от около 0,15, тъй като след като лекият автомобил се е ударил, се е
завъртял към мантинелата в дясно и се е ударил в нея.
Ако навлизането на товарния автомобил е било по-голямо няма да има място лекият автомобил
да се завърти по този начин, като се имат предвид габаритите на лекия
автомобил. Разяснява още, че като се има предвид установеното навлизане на
товарния автомобил от 0,15, то в платното на лекия автомобил остават 2,75 м., а
самият лек автомобил е с широчина 1.60 м., т.е. имало е свободен коридор, който
да се ползва и да се вземе завоя. Експертът счита, че ако лекият автомобил не е употребил
спирачка, тогава напречната устойчивост няма до такава степен да се
наруши и може би двете превозни средства са щели да се разминат.
От заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвена от в.л.д-р
П.Д., се установява, че при
пътно-транспортното произшествие Ф.Ф. е получил
следните увреждания : счупване на лява патела;охлузвания в лява теменна област и в челно-теменна
област;кръвонасядания на гръдния кош; кръвонасядания, одрасквания и охлузвания на лява мишница,
ляв лакът, лява предмишница; оток, охлузвания и
одрасквания на лява китка, кръвонасядания на дясно
коляно; охлузване на дясна подбедрица; оток и кръвонасядания на
ляво коляно.Вещото лице е категорично, че описаната рентгенологична
находка от 30.07.2018г. „Супратенториално, фронтално
вляво хиподенсна зона с неравни граници“ не отговоря
на остра контузия на мозъка , поради което не може да се приеме, че при
инцидента Ф. е получил контузиа на мозъка. При такива
увреждания, които са установени при ищеца, болките са най-силни непосредствено
след получаването им.Водещи са болките в лявото коляно.Болките продължават със
значителен интензитет до имобилизация на левия долен
крайник, след което постепенно намаляват и отшумяват. Болки със значителен
интензитет се усещат след сваляне на имобилизацията,
в периода на раздвижване на крайника. Вещото лице е посочило, че болки с
по-слаб инетнзитет, но с продължителен характер,
могат да се усещат за по-продължителен период от време, който е индивидуален,
особено при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия.При такива
увреждания на главата, каквито са установени при Ф., е възможно същият да има
оплаквания от главоболие за различен период от време, който е индивидуален-в
рамките на седмици или месеци след инцидента. От заключението се установява, че
при такива счупвания, каквото е установено при ищеца, обичайният основен
възстановителен период еоколо 3,5-4 месеца, през
който период е възможно да има затруднения в движенията.От представената
медицинска документация експертът установява, че на пострадалия е била наложена
имобилизация за срок от 30дни и му е даден отпуск по
болест за срок от 60дни.По негови данни той се придвижвал с помощно средство до
1.11.2018г.-около 3 месеца.От медицинската документация се установява, че към
м.08.2019г. са продължавали да са налице ограничения в крайните фази на
движение на лява колянна става.Според експерта при подобни увреждания обичайният
възстановителен период е около 3,5 до 5 месеца, като е възможно да останат
болки и ограничения в движенията на лява колянна
става и за по-дълъг перод от време, който е
индивидуален.
В съдебно заседание
вещото лице поддържа становището, че рентгенологът е допуснал „тотална грешка“,
като е посочил, че хиподензна зона с неравни граници представлява контузия на мозъка. След рентгеновото
изследване ищецът е приет в Неврохирургия, неврохирурзите са го прегледали и те
не са възприели извода на рентгенолога. А „безсъзнателното състояние“ се
установява само от свидетелски показания - самият пострадал няма как да знае
дали е изпадал в безсъзнание, това може да се установи от страничен наблюдател.
По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р Н.Д..При
проучване на медицинската документация вещото лице установява, че
непосредствено след преживяната травма, Ф. се е намирал в състояние на „Остра
стресова реакция“ и е назначена терапия.Това състояние е продължило няколко
дни.Вещото лице е обяснило, че това представлява преходно разстройство, което
се развива като реакция на изключително силен соматичен или психичен стрес и
обикновено продължава от няколко часа до няколко дни.Няма обективни данни,
които да отразяват психичното състояние на Ф.Ф. през
периода от в.август 2018г. до м.септември 2019г., но при проведеното интервю
станало ясно, че в този период са персистирали
непрекъснато страхови изживявания. Пред вещото лице
ищецът е споделил „Като видя десен завой и настръхвам“. Към момента на
изготвяне на експертизата – 27.09.2019г., Ф. е психично здрав, но травматичните
изживявания не са отзвучали напълно към момента.Според експерта, възможно е
пълно заличаване на спомена за травмата, както при подходящо провеждана психо и фармакотерапия, така и по механизма на изграждане
на защитна психилогична реакция – ретроградна
амнезия.
Съдът кредитира експертизите, като компетентни и обективни, и на
обстоятелството, че изводите на вещите лица не се опровергават от други данни
по делото.
Представени са писмени доказателства – фактури, както и фактури към
които са издавани касови бонове за заплатени суми, от които се установява, че
ищецът е направил разходи за медицинско освидетелстване – 40лв, за закупуване
на „,тутур“/тутор - Ортеза за колянна става с
твърди ребра и усилена фиксация (тутор)ортеза за долен крайник – 78лв, Репарил
гел, Беналгин и други
медикаменти – 54,56лв-с ДДС, преглед при психиатър на 06.08.2018г-30лв, касов
бон, издаден на 03.09.2018г. от АГПСИМПОТ ОРТОМЕДИКС – ООД-Русе за сумата 5,80лв.Всички
разходи възлизат на 208,36лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно осн. чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493, ал. 1, т.1 КЗ и чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, които
са допустими, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ е
проведена процедурата по чл. 380 КЗ и застрахователят е отказал заплащане на обезщетение.
Тъй като настъпилото събитие не е било разглеждано от
наказателен съд, за да е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, по
основателността на исковете, включително и в частта им за установяване на
деянието като непозволено увреждане, гражданският съд ще трябва да изследва,
дали са налице всички юридически факти от хипотезата на чл. 45 ЗЗД и съответно
на чл. 432 КЗ.
Непозволеното увреждане (деликтната
отговорност) по чл. 45 ЗЗД като източник на задължения и основание за
ангажиране на гражданската отговорност на едно лице, представлява фактически
състав, който кумулативно включва:
деяние - действие или бездействие; вреда; противоправност на
деянието; причинна връзка между деянието
и вредоносния резултат и вина, която се
предполага. Именно ефективното носене и осъществяване на тази отговорност по
отношение на пострадалия цели да обезпечи предвидената в законодателството
задължителна застраховка "гражданска отговорност на автомобилистите".
Следователно, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение,
каквото не се оспорва, че съществува в настоящия случай, е необходимо да се
установят и елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност, които ответникът отрича.
Съдът счита, че безспорно се установиха всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
На първо място, по делото е безспорно установено, че на 30.07.2018г. , в 7,45ч на път II – 54 /Бяла-Свищов/ е настъпило пътно-транспортно произшествие между товарен автомобил марка „Даф“, с рег. ****** с ремарке , управляван от И.С.А. и управлявания от ищеца Ф.Ф. автомобил марка „Опел Корса“ с рег. № ******, при което е пострадал Ф..
На второ място, е налице и противоправност
на деянието поради нарушаване на общата забрана да не се вреди никому, посочена
в императивната правна норма на чл. 45 ЗЗД, изразяваща се конкретно в
управлението на товарния автомобил от св.И.А., който в нарушение на чл. 16,ал.
1, чл.20,ал.1 от ЗДвП е допуснал прикаченото ремарке да навлезе с 0,15м в лентата за насрещно движение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и от приетите съдебно-медицинска и съдебни психиатрична експертизи се установява, че на Ф. са причинени неимуществени и имуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и свързаните с тях разходи за лечение.Вследствия на пътно-транспортното произшествие ищецът е получил следните увреждания : счупване на лява патела;охлузвания в лява теменна област и в челно-теменна област;кръвонасядания на гръдния кош; кръвонасядания, одрасквания и охлузвания на лява мишница, ляв лакът, лява предмишница; оток, охлузвания и одрасквания на лява китка, кръвонасядания на дясно коляно; охлузване на дясна подбедрица; оток и кръвонасядания на ляво коляно; трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни.Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
Предвид наличието на презупмция за вина на деликвента, и обстоятелството, че по делото не са събрани
никакви доказателства от ответника за оборването на законовата презумция, вината следва да се счита установена, поради
наличието на презумпционните предпоставки за приложение на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД, констатирани
по-горе.
Наличието на горните юридически факти, представляващи състава на деликтното правоотношение, наред със сключената валидна
застраховка "Гражданска отговорност" с ответника „ОЗК Застраховане“ АД за товарния автомобил , води до еднозначен извод, че са
налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, в
качеството му на застраховател, по смисъла на чл.
432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените на Ф.Ф. имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на застрахования. В тази връзка съдът
приема, че предявените искове срещу ответника за доказани по основание.
При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът
се ръководи от критерия за справедливост. Понятието "справедливост" като
понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - ППВС № 4/1968
г.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая
справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 35 000 лв,
предвид установените по делото обективни факти, а именно: характера на
травматичните увреждания /счупване на лява патела, охлузвания в лява теменна
област и челна теменна област, кръвонасядания на
гръдния кош, кръвонасядания и охлузвания на лява
мишница, ляв лакът, лява предмишница; оток на лява китка;
оток и кръвонасядане на ляво коляно, които са
причинила на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При
определяне размера на обезщетението съдът съобразява причинените болки и
страдания в резултат на уврежданията непосредствено след ПТП и след това, вкл.
тяхната продължителност и интензитет; неудобствата, притесненията и негативните
емоции, свързани с имобилизация на ляв долен крайник
за срок от 30 дни /според медицинската документация/, затруднени движения на същия крайник за период
от около 3 месеца, през който се е придвижвал с помощни средства, като
възстановяването е продължило и след това.Непосредствено след произшествието е
изпитвал болки в гърдите / следствие от удара в гръдния кош/.По делото е
установено негативното психическото
отражение на злополуката в съзнанието на ищеца - първоначална остра стресова
реакция, като през периода м.август 2018г.-м.септември 2019г. са персистирали непрекъснато страхови
изживявания.
При определяне на посочения размер на
обезщетението, по-нисък от претендирания такъв, съдът
отчита, че ищецът не е претърпял оперативно лечение и е престоял в болница само
4 дни.Счупеното колянно капаче е заздравяло,
придвижва се без помощни средства, психичната травма явно е преодоляна – към
момента на изготвяне на психиатричната експертиза /м.септември 2019г./, при
проведеното психологично изследване и психиатрично интервю, се установява, че в
психичния статус на Ф. липсват нарушения – на практика е психично здрави. От
данните по делото се установява, че ищецът се е завърнал към управлението на
автомобил.
Посочената сума от 35 000 лв. съдът счита, че обезщетява в пълна степен ищеца за вредоносните последици от инцидента, съобразно посочените по-горе обективни критериие свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства – характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото, както и обстоятелството, че към 30.07.2018г. минималната застраната работна заплата е 510лв.месечно, а минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 000 000 лв. (чл. 492, ал. 1 КЗ).
В посочения
размер, според съда, то отговаря на действително претърпените и доказани в
настоящото производство от ищеца болки и страдания, както и на тяхната
продължителност.
Претенцията на ищеца за обезщетяване
на имуществените вреди е в размер на 208,36лв. - за лекарства и медицински
консумативи, и е доказана с представените писмени доказателства – фактури към които са
издадени касови бонове.
Ответникът
е въвел своевременно и възражение за съпричиняване,
което съдът намира за основателно. От приетата съдебно-автотехническа
експертиза по категоричен начин се установява, че ищецът също е нарушил
правилата за движение по ЗДвП.В експертизата и в съдебно заседание вещото лице
компетентно обосновава извода, че Ф., като водач на лекия автомобил, е навлязъл
в завоя със скорост около критичната за завоя /скорост малко по висока от
70км/ч/ , опитал се е да намали скоростта си на движения и автомобилът е
загубил напречна устойчивост на движение, вследствие на което се е блъснал в
товарния автомобил. Според вещото лице, ако водачът на лекия автомобил не е бил
употребил спирачка, напречната устойчивост на автомобила нямало до такава
степен да се наруши и може би двете превозни средства са щели да се
разминат.Предвид изложеното съдът приема, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат вследствие поведението на ищеца с 50%.Ето защо
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 17500лв
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата 104,18лв
обезщетение за причинените имуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.
3 КЗ ответникът дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази на
уведомяването му за настъпилото застрахователно събитие и датата на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице. В настоящия случай от застрахователна претенция
вх.№99-5068/05.10.2018г. е видно, че тогава застрахователят е получил
претенцията. Обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди следва да се
присъдят, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2019 г. до окончателното
плащане.
Относно разноските:
Оказаната на ищеца от адвокат Х.В. правна
защита и съдействие е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
което изрично е посочено в договора за правна помощ – л.89 . С оглед изхода на
спора и предвид своевременно направеното искане в полза на пълномощника на ищеца
следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер на
исковете, в размер на 1158,12лв.
Ответникът също претендира разноски по
делото и разноски за адвокатско възнаграждение.Ищецът дължи на ответника сумата
291,20лв разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Ответното дружество
е представило банков документ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 3000лв.с вкл.ДДС. Процесуалният представител на ищеца е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
Съдът намира същото неоснователно. Възнаграждението е определено при
съобразяване на НМРАВ. Съгласно чл.7,ал.2 от НМРАВ предвид цената на иска,
минималния размер на възнаграждението е 2336,25лв без ДДС.От фактурата е видно,
че са уговорени и заплатени 2500лв, което е със сумата 163,75лв в по-висок
размер от минималния. Предвид фактическата и правна сложност на делото
договореното възнаграждение не е прекомерно по размер. Същото възлиза на 3000лв с вкл.ДДС, колкото
са заплатени. Ето защо с оглед отхвърлената част от исковете, в полза на следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 2123лв.
Ответникът
дължи по сметка на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 584,17лв.съобразно
уважената част от исковете.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Възраждане, ж.к.Възраждане, ул.“Св.София“ №7, представлявано от изп.директориА.Л. и Р.Д. да
заплати на Ф.Д.Ф., ЕГН **********,***, по
сметка на Ф.Ф. в Банка „ОББ“-АД - IBAN ***, BIC : *** - обезщетение по чл. 432, ал.1 КЗ за
претърпените от него неимуществени вреди
– болки и страдания, както и СУМАТА от 104,18лв.
– обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпените от него имуществени вреди, вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 30.07.2018г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 05.02.2019 г. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата част, като неоснователни.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане,
ж.к.Възраждане, ул.“Св.София“ №7, представлявано от изп.директориА.Л. и Р.Д. да заплати на адв.Х.М.В.,
ЕГН **********, с №********** ЕРАРБ, от АК-Велико Търново, с адрес гр.Велико
Търново, ул.“Възрожденска“ №19, пълномощник на Ф.Д.Ф., СУМАТА от 1158,12лв.
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Ф.Д.Ф.,*** да заплати на „ОЗК
Застраховане“-АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
сумата от 291,20лв. разноски по делото и 2123лв
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“-АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София да заплати по сметка на Русенския
окръжен съд държавна такса в размер на 584,17лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
Окръжен съдия: