№ 134
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20223001000076 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от „Евродизайн“ ООД - гр.Варна срещу
решение № 372/18.10.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 957/2020 г.,
с което е осъдено да заплати на „Ковитра България“ ЕООД - гр.София сумата
85000 лв., представляваща част от придобито вземане в размер на 694 268.80
лв. по силата на договор за прехвърляне на вземане от 05.08.2019 г. с
произход неплатено възнаграждение по договор за СМР от 01.02.2016 г.,
сключен между „Евродизайн“ ЕООД - гр.Варна /възложител/ и трето лице
„Нюстрой Вижън“ ЕООД - гр.София /изпълнител/, обективирано във фактури
№№ 1/03.05.2016 г., 3/11.05.2016 г., 6/20.05.2016 г. и 72/31.05.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 14.05.2020 г.
до окончателното плащане на основание чл. 99, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 258 и сл. ЗЗД. Въззивникът моли за отмяна на решението и за
постановяване на друго решение, с което се отхвърли предявеният иск като
недоказан по своето основание, евентуално съдът да отхвърли частично
предявения иск за сумата над 63136 лв. до претендирания размер от 85 000
лв., представляващ дължим остатък от фактура № 1/03.05.2016 г. като
недоказан по размер, ведно с присъждане на разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК. В с.з. процесуалният представител на
1
въззивника прави ново възражение за нищожност на договора за СМР като
сключен от управителя С К при превишаване пределите на представителната
му власт и при липса на съгласие, както и за нищожност на тристранното
споразумение. Моли за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на
съдебните разноски, като подробни съображения излага в писмена защита.
Депозиран е писмен отговор от насрещната страна „Ковитра България“
ЕООД гр.София, с искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение - потвърдено изцяло като правилно,
законосъобразно и обосновано, ведно с присъждане на съдебни разноски в
настоящата инстанция, включително адвокатско възнаграждение. С писмена
молба и с писмени бележки с подробни съображения ответникът по жалбата
чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на жалбата изцяло
и изразява становище, че наведеното едва във въззивната инстанция
възражение за нищожност на договора за СМР следва да остане без
разглеждане, като е и неоснователно; също така не следва да се обсъждат и
останалите направени за първи път с писмената защита на въззивника
възражения като преклудирани, както и недоказани.
Съдебният състав по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните
по делото доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването в жалбата за неуточненост на частичния иск по всяка от
процесните фактури е по същество за недопустимост /а не за неправилност/ на
решението над размера от 63136 лева по фактура №*********/03.05.2016 г.
Това оплакване е неоснователно. Ищецът на няколко пъти е уточнявал, в т.ч. с
ДИМ на л.45 е уточнил, че частичният иск за сумата 85000 лева е предявен за
част от общо дължимата /от длъжника - възложител „Евродизайн“ ООД -
гр.Варна / сума от 694268.80 лева /за прехвърленото на „Ковитра България“
ЕООД - гр.София вземане по договор за СМР от 01.02.2016 г. с договор за
цесия от 05.08.2019 г. със стария кредитор-цедент "Ню строй вижън" ЕООД -
гр.София/, като частично претендираната сума покрива задължения по най-
старите фактури № 1/03.05.2016 г. /частично платена/ с остатък - 63136 лева/
и частично по фактура № 3/11.05.2016 г. на стойност 156768 лева с ДДС /от
общо издадените четири фактури, посочени с исковата молба/. Фактурите са
2
посочени от ищеца само за прегледност, за уточняване как е формирано
вземането по договора за СМР, в последствие прехвърлено на цесионера -
ищец. Предмет на иска са не части от тези фактури, а част от самото
прехвърлено вземане, като фактурите са само документи, които установяват
вземането, и които предишният кредитор е длъжен да предаде на новия
кредитор съгласно чл.99, ал.3 - ЗЗД. В този смисъл няма произнасяне на съда
плюс петитум, нито искът е недоказан по размер за сумата над 63136 лева до
предявения частичен размер от 85000 лева, доколкото вземането на ищеца -
цесионер е в много по-висок размер, като обжалваното решение не е
недопустимо или неправилно в тази му част.
Не може да се обсъжда направеното за първи път в с.з. на 05.04.2022 г.
пред въззивната инстанция възражение за нищожност на процесния договор
за СМР като сключен от управителя С К при превишаване пределите на
представителната му власт и при липса на съгласие, както и за нищожност на
тристранното споразумение. Касае се за правоизключващо възражение на
представляваното лице по смисъла на чл.42, ал.2 - ЗЗД - за висяща нищожност
на договора, прераснала в пълна нищожност поради непотвърждаване на
същия от лицето, от чието име е сключен договорът без представителна
власт. Сключеният договор без представителна власт не е нищожен поради
липса на съгласие - чл.26, ал.2 - ЗЗД. Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД е
абсолютна - не само изначална, а и водеща до пълна невъзможност
опорочената сделка да породи правни последици, като не може да бъде
санирана. За договора, сключен чрез мним представител обаче чл. 42, ал. 2
ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден. В този смисъл
е Тълкувателно решение №5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк.д. №5/2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо това възражение е следвало да бъде направено в
преклузивния срок по чл. 133, вр. чл. 131 ГПК , т.е. с отговора на исковата
молба. Тъй като това не е сторено възражението е преклудирано. Поради
непредявяване на възражението в срок другата страна не е могла и да
представи взето от ОС на дружеството решение по чл.25, т.9 от дружествения
договор за предварително одобряване на сделката на стойност над 40000 лева.
Само за изчерпателност следва да се посочи, че дори и да няма взето такова
решение от ОСС, това пак няма да доведе до нищожност на договора в
отношенията с изпълнителя и цедент "Ню строй вижън" ЕООД - гр.София,
като представляваното лице може само да търси евентуалната отговорност на
3
управителя. Дори липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се
противопостави на третите лица и несъответствия от
вътрешноорганизационен характер не съставляват липса на съгласие.
Въпросът дали управителят е действал без предварително решение на ОС е от
значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за
третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в
дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС
по въпроси от неговата компетентност. Те имат правно значение само в
отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за
вреди на последния към дружеството, като в този смисъл е ТР №3/15.11.2013
г. по тълк.д. №3/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Отделен е въпросът, че
двустранно подписаните протоколи - обр.19 за приемо-предаване на работите
и фактурите за тях по договора за СМР са осчетоводени при ответника,
включени са в дневниците за покупко-продажби и по тях ответникът е
ползвал данъчен кредит, установено от заключението на ССЕ, налице е и
подписано тристранно споразумение от 03.10.2016 г., с което задълженията на
ответника „Евродизайн“ ООД - гр.Варна към "Ню строй вижън" ЕООД -
гр.София на обща стойност 774268.80 лева са потвърдени, като е налице и
изпълнение от третото лице "Енерджи ефект" ЕАД-гр.София, заплатило по
този дълг в полза на ответника сумата от 80000 лева за сметка на своя
собствен дълг към него. Тези обстоятелства сочат на узнаване и на липса на
противопоставяне от търговеца веднага след узнаването, в който случай, дори
и да има действия на представителя без представителна власт, същите се
считат потвърдени от търговеца съгласно чл. 301 - ТЗ.
Не могат да се обсъждат и направените от процесуалния представител на
въззивника едва с пледоарията по същество във въззивната инстанция и с
писмената му защита доводи с характер на възражение по чл.40 ЗЗД, че с
договора и с тристранното споразумение представителят е договарял във
вреда на представлявания - с цел изкуственото му задължаване. Такова
възражение, както и възражение за сключване на договора в противоречие на
добрите нрави не са правени с отговора на исковата молба, такива оплаквания
не са направени и с жалбата и са преклудирани. Възраженията за фиктивност
/симулативност/ на договора, за невъзможен предмет и за липса на реално
изпълнение на услугите не са доказани, като всички доказателства по делото
са за валидно сключен договор за СМР, по който е налице изпълнение от
4
страна на изпълнителя - праводател на ищеца, но липсва изпълнение от страна
на ответника - възложител за заплащане на възнаграждение за извършените и
приети услуги. Оспорване от ответника на автентичността на приетите с
исковата молба писмени доказателства е неуспешно, установено от
заключението на СПЕ, което е неоспорено от страните и се възприема от съда
като компетентно и обективно дадено. Исканите за приемане актове - обр.10
и 11 за спиране и възобновяване на строителството не са приети от
въззивната инстанция, тъй като са несъотносими, а и не са налице условията
на чл.147, т.1 вр.чл.266, ал.3 - ГПК - страната не е доказала, че не е могла да
ги узнае, посочи и представи своевременно. За изчерпателност следва да се
посочи, че с тях не може да се опровергае извършването на работите, приети
от ответника с протоколи - обр.19, тъй като отчитането им с тези актове е
могло да стане не непременно към датата на фактическото им извършване, а и
по-късно. Дори да носят дати по време на спряното строителство, това не
доказва, че работите не са реално извършени. Именно спирането на
строителството е наложило очевидно всички извършени до този момент
работи да се документират. Съдът не дължи произнасяне по всякакви други
въпроси, повдигнати за първи път с писмената защита, които не са посочени
като оплаквания в жалбата. Само за изчерпателност следва да се посочи, че
подновеното с писмената защита възражение без такова оплакване в жалбата,
че дружеството "Ню строй вижън" ЕООД не разполагало със собствена
техника и механизация за извършване на процесните работи се опровергава
от представените по делото договор и протокол за отдаване на техника под
наем от 01.02.2016 г. между него като наемател и и "Мед натурал" ЕООД като
наемодател. При положение че вземането - предмет на договора за
прехвърляне на вземане от 05.08.2019 г. съществува, а договорът за цесия е
породил валидно действие и длъжникът - ответник е уведомен за него от
стария кредитор "Ню строй вижън" ЕООД на 19.08.2019 г. , искът се явява
основателен и следва да се уважи изцяло в предявения частичен размер от
85000 лева.
Решението е правилно и следва да се потвърди изцяло. Доказателства за
направени от въззиваемата страна разноски за настоящата инстанция не са
представени, предвид което такива съобразно изхода на спора не й се
присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на АС
5
Варна-ТО
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 372/18.10.2021 г. на Окръжен съд
Варна-ТО по т.д. № 957/2020 г.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 - ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6