Решение по дело №11053/2013 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4333
Дата: 13 ноември 2013 г.
Съдия: Дафина Николаева Арабаджиева
Дело: 20135330111053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е         4333                 

Гр. Пловдив, 13.11.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти гр. състав в открито съдебно заседание на  седми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

            при участието на секретаря Ирина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11053 по описа на ПРС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД от ищеца А.А.Ш.,***, чрез адв. Т. Д.,***, Дом Левски, ет.1, офис 1, срещуТРАНС СИТИ” АД, ЕИК:*********, с адрес на управление гр. Панагюрище, ул.”Мерул” № 1 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 685,73 лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудово възнаграждения за периода 01.07.2011г. – 11.12.2012г., ведно със законна лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на исковата молба (01.07.2013 г.) до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е работил в ответното дружество по трудов договор за неопределено време на длъжността “к ” през периода от 02.07.2007г. до 11.12.2012г., когато е напуснал по чл.325 т.1 от КТ – по взаимно съгласие.

Срещу полагания от него труд, съгласно трудовия договор работодателят му дължи уговореното с него трудово възнаграждение. Твърди от дължимото му ТВ да са останали неизплатени ТВ за периода от 01.07.2011г. до 11.12.2012г., съгласно удостоверение №043/08.04.2013г., съответно: за м. януари 2012г. – 66,64лв.; за м.февруари 2012г. – 92,37лв.; за м. март 2012г. – 99,79лв.; за м.април 2012г. – 104,45лв.; за м.май 2012г. – 95,16лв.; м. ноември 2012г. – 219,68лв., м. декември 2012г. – 1 007, 64лв., или общо сума в размер на 1 685,73лв., която и до момента ответникът не му е изплатил. Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1 685,73лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудово възнаграждения за периода 01.07.2011г. – 11.12.2012г., законната лихва върху всички главници, считано от предявяване на искова молба – 01.07.2013г. до окончателното изплащане, направените разноски за адв. хонорар.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че са изплатени всички трудови възнаграждения и обезщетения.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че през процесния период е работил при ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

От събраните по делото писмени доказателства трудова книжка, трудов договор и допълнително споразумение към трудов договор се установява, че през периода 01.07.2011 г. 11.12.2012 г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника, като видно от приложеното по делото Удостоверение от 08.04.2013 г. дължимите от работодателя суми за трудови възнаграждения през този период са в общ размер от 1685, 73 лв. Ответникът не представя доказателства за погасяване на това задължение, поради което следва да се приеме, че сумата е дължима.

Предвид дотук изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатено трудово възнаграждение за периода 01.07.2011 г. 11.12.2012 г. в общ размер от 1685, 73 лв.   е основателен и доказан и следва да се уважи .

Вземането за главница е лихвоносно, законна лихва е претендирана, исковата молба има характер на покана, поради което лихвата следва да бъде присъдена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцата разноски в размер на заплатен адвокатски хонорар от 700 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на    67,43 лв.

Така мотивиран, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул” №1, представлявано от с : адв. С.Ж.,***  да заплати на А.А.Ш.,***, чрез адв. Т. Д.,***, Дом Левски, ет.1, офис 1 сумата от общо 1 685,73 лв., представляваща сбор от неизплатени части от трудово възнаграждения за периода 01.07.2011г. – 11.12.2012г., ведно със законна лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на исковата молба (01.07.2013 г.) до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер от 700 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул” №1, представлявано от синдика: адв. С.Ж.,*** да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата 67,43 лв.  – представляваща държавна такса върху уважения иск. 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от датата на постановяването му -  21.11.2013г., на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.  

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/ Дафина Арабаджиева

Вярно с оригинала!

ИТ