Р Е Ш Е Н И Е № 4333
Гр. Пловдив, 13.11.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти
гр. състав в открито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря Ирина Тодорова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11053 по описа на ПРС
за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.128, т. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД от
ищеца А.А.Ш.,***, чрез адв. Т. Д.,***, Дом Левски, ет.1,
офис 1, срещу “ТРАНС СИТИ”
АД, ЕИК:*********, с адрес на управление гр. Панагюрище, ул.”Мерул” № 1 за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 1 685,73 лв.,
представляваща сбор от неизплатени
части от трудово възнаграждения за периода 01.07.2011г. – 11.12.2012г.,
ведно със законна лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на
исковата молба (01.07.2013 г.) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е
работил в ответното дружество по трудов договор за неопределено време на
длъжността “к ” през периода от 02.07.2007г. до 11.12.2012г., когато е напуснал
по чл.325 т.1 от КТ – по взаимно съгласие.
Срещу полагания от него
труд, съгласно трудовия договор работодателят му дължи уговореното с него
трудово възнаграждение. Твърди от дължимото му ТВ да са останали неизплатени ТВ
за периода от 01.07.2011г. до 11.12.2012г., съгласно удостоверение
№043/08.04.2013г., съответно: за м. януари 2012г. – 66,64лв.; за м.февруари
2012г. – 92,37лв.; за м. март 2012г. – 99,79лв.; за м.април 2012г. – 104,45лв.;
за м.май 2012г. – 95,16лв.; м. ноември 2012г. – 219,68лв., м. декември 2012г. –
1 007, 64лв., или общо сума в размер на 1 685,73лв., която и до
момента ответникът не му е изплатил. Въз основа на така очертаната обстановка
се иска осъждане на ответника да заплати сумата от общо 1 685,73лв.,
представляваща сбор от неизплатени
части от трудово възнаграждения за периода 01.07.2011г. – 11.12.2012г.,
законната лихва върху всички главници, считано от предявяване на искова молба –
01.07.2013г. до окончателното изплащане, направените разноски за адв. хонорар.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се,
че са изплатени всички трудови възнаграждения и обезщетения.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца неплатеното трудово възнаграждение е необходимо ищецът да установи, че
през процесния период е работил при
ответника, изпълнявал е трудовите си задължения, както и размера на дължимото
трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да
установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.
От събраните по делото писмени доказателства трудова
книжка, трудов договор и допълнително споразумение към трудов договор се
установява, че през периода 01.07.2011 г. 11.12.2012 г. ищцата е била в трудово
правоотношение с ответника, като видно от приложеното по делото Удостоверение
от 08.04.2013 г. дължимите от работодателя суми за трудови възнаграждения през
този период са в общ размер от 1685, 73 лв. Ответникът не представя
доказателства за погасяване на това задължение, поради което следва да се
приеме, че сумата е дължима.
Предвид
дотук изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатено трудово възнаграждение за
периода 01.07.2011 г. 11.12.2012 г. в
общ размер от 1685, 73 лв. е основателен и доказан и следва да се уважи .
Вземането
за главница е лихвоносно, законна лихва е претендирана, исковата молба има
характер на покана, поради което лихвата следва да бъде присъдена.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищцата разноски в размер на заплатен
адвокатски хонорар от 700 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата
държавна такса върху уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, възлиза на 67,43 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул” №1,
представлявано от с : адв. С.Ж.,*** да заплати на А.А.Ш.,***, чрез адв. Т. Д.,***, Дом Левски, ет.1, офис 1 сумата от общо 1 685,73
лв., представляваща сбор от неизплатени
части от трудово възнаграждения за периода 01.07.2011г. – 11.12.2012г.,
ведно със законна лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на
исковата молба (01.07.2013 г.) до окончателното изплащане, както и разноски по
делото в размер от 700 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА ТРАНС СИТИ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул. „Мерул” №1,
представлявано от синдика: адв. С.Ж.,*** да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата 67,43
лв. – представляваща държавна такса
върху уважения иск.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок
от датата на постановяването му - 21.11.2013г.,
на осн. чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Дафина Арабаджиева
Вярно с оригинала!
ИТ