№ 13089
гр. С., 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110130937 по описа за 2024 година
„.“ ЕАД е предявило срещу К. Г. С., И. К. С. и Г. К. С. искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца следните суми: сумата от по 86.34 лева всеки от тях, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., за периода
от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от по 23.14 лева всеки от тях, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2022г. до 15.05.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от по
5.15 лева всеки от тях, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.04.2021г до 30.04.2022г, ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от по 1.48 лева всеки от тях, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.06.2021г. до 15.05.2024г. върху цената на услугата дялово разпределение. /при
съобразяване на допуснатото изменение на предявените субективно и обективно съединени
искове по чл. 214 ГПК в последното открито съдебно заседание/.
В исковата молба ищецът твърди да е налице облигационно отношение с ответниците
в качеството им на наследници на П. Г. С. възникнало въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответниците суми за
исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите
1
заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на
продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от името на
ответниците, чрез назначения им особен представител, в който се оспорват предявените
искове по основание и размер. Излагат се твърдения, че не са налице доказателства, въз
основа на които да се установи дали ответниците са приели наследството на П. С., във
връзка с което се релевират и доказателствени искания. Оспорва се твърдението, че
наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния недвижим имот, с оглед на
което се изтъква, че не е налице и облигационна връзка между нея и ищцовото дружество.
Подчертава се, че наследодателят на ответниците не е заявявала желание за свързване към
топлопреносната мрежа, включително не е ползвала услуга във връзка с отоплението на
имота и е нямала монтирани уреди за измерване. Наведени са аргументи, че общите условия
на ищцовото дружество не са влезли в сила, тъй като липсват доказателства за
публикуването им съобразно законовите изисквания. Изтъква се, че не са ангажирани
доказателства в процесния имот да е реално потребена, съответно доставена топлинна
енергия на претендираната от ищеца стойност. Оспорва се и наличието на валидно сключен
договор с „.“ ООД, тъй като приложеният по делото бил от 2002г. Твърди се, че не е налице
и правно основание именно ищеца да претендира суми за дялово разпределение. Сочи се, че
не са налице и доказателства за техническа годност на измервателните уреди на ищеца.
Излагат се и твърдения, че не е нестъпила изискуемостта на процесните суми, доколкото не
били представени доказателства за публикуване на фактурите, с които претендираните суми
са начислени. Подробно се излагат аргументи и относно неприложимостта на методиката за
дялово разпределение, тъй като същата е отменена от ВАС. Твърди се, че в случая намира
приложение ДиректИ. 2011/89/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно правата на
потребителите. Релевирано е възражение и за изтекла погасителна давност. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД /с предишно наименование
„.“ ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
2
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ., находящ се в гр.С., ж.к. ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция. Това обстоятелство се потвърждава и от
представения протокол от проведено на 10.06.2002г. ОС на собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост с адрес гр.С., ж.к. ., и сключения въз основа
на него договор с третото лице-помагач /л.22 и л.24 от делото/.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между ищеца и наследодателя на ответниците
и в последствие между ищеца и самите ответници през исковия период, доколкото са
изложени подробни аргументи от името на ответниците в депозирания от тях чрез
назначения им особен представител отговор на исковата молба досежно липсата на
възникнало облигационно отношение. Предвид това следва да бъде установено дали между
страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с
това Софийски районен съд приема следното:
За установяване наличието на облигационно отношение между страните по делото е
представен нотариален акт за собственост върху жилище построена върху държавно място
№ . от 19.04.1983г, по силата на който . и Г. . са признати за собственици на апартамент .,
находящ се на трети етаж във вход В, в сграда ., на ул. „., в местността ., в гр.С., който адрес
на имот съгласно удостоверение изх.№ .02.07.2015г. на ГИС С. /л.21 от делото/ е идентичен с
адрес гр.С., ж.к. „И.“ бл. 71. Същевременно съгласно приета по делото справка за родствени
връзки /л. 153 и л.154/ . и Г. Ш. са били в брак. Следователно топлоснабденият имот е бил
придобит от двамата при условията на СИО съгласно действащата към 1983г разпоредба на
чл.13 то СК /ДВ. Бр. ../ Съгласно така цитираните справки за родствени връзки . е починала
на 14.06.2011г, като е оставила за свои наследници съпруга си Г. Ш. и двете си деца – П. С. и
. Ш., които на основание чл. 5, ал.1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН са получили по 1/3 ид.ч от
притежаваното от нея имущество, в това число и от притежавания от нея топлоснабден
апартамент. С настъпване на смъртта на . семейната имуществена общност със съпруга и е
била прекратена, поради което следва да се приеме, че . към датата на смъртта си е
притежавала 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на Г. Ш..
Следователно Г. Ш., П. С. и . Ш. са получили по наследство по 1/3 ид.ч от нейните 1/2 ид.ч
или по 1/6 ид.ч от процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани
доказателства някой от тримата да се е отказал от наследството на ..
Съгласно представената по делото справка за родствени връзки на Г. Ш. същият е
починал на 28.01.2015г., като е оставил за свои наследници двете си деца П. С. и . Ш., като
всеки от тях на основание чл. 5, ал. 1 ЗН е получил по 1/2 ид.ч от притежаваните от него
3
общо 4/6 ид.ч., т.е всеки е получил по 2/3 ид.ч по наследство от Г. Ш.. Предвид това следва
да се приеме, че П. С. и . Ш. са придобили по наследство от Г. Ш. по 2/3 ид.ч от
топлоснабдения имот и по 1/3 ид.ч от топлоснабдения имот по наследство от Г. Ш., т.е през
2015г. П. С. и . Ш. са били собственици на по 1/2 ид.ч от имота.
Във връзка с правото на собственост на П. С. и . Ш. върху топлоснабдения имот
видно от представените по делото искова молба с вх.№ 8009638/27.04.2016г. и решение №
46001/1.10.2018г. по гр.д.№ 2.г. по описа на СРС, 67 ми състав, е било образувано
производство по делба, като е допусната делба на същия имот при квоти в съсобствеността
за двамата именно по 1/2 ид.ч.
По делото е приета и справка за родствени връзки на П. С. /л. 44 от делото/, от която е
видно, че същата е починала на 06.06.2021г и е оставила за свои наследници по закон
съпруга си К. Г. С. и двете си деца И. К. С. и Г. К. С. – ответници по настоящото дело, които
на основание чл. 5, ал.1 ЗН са получили по 1/3 ид.ч от притежаваните от П. С. 1/2 ид.ч., т.е
всеки от тях е придобил по наследство по 1/6 ид.ч от проецсния имот. Същевременно от
страна на ищеца не са ангажирани доказателства след смъртта на П. С. през 2021г в рамките
на исковия период да е извършена делбата на същия имот и той да е бил възложен на някой
от ответниците изцяло.
С оглед всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца
са ангажирани доказателства единствено, че ответниците през исковия период са били
собственици на по 1/6 ид.ч от процесния топлоснабден имот.
Неоснователно се явява възражението на ответниците релевирано чрез назначения
особен представител, че ответниците са се отказали от наследството на П. С.. Напротив,
видно от приложеното към настоящото дело гр.д.№ .г по описа на СРС, 83ти състав, е
налице дори изрично приемане на наследството направено от Г. К. С.. По отношение на
другите двама ответници в действително не са ангажирани доказателства за изричното
приемане на наследството от страна на ищеца, но следва да се съобрази, че съгласно чл. 48
ЗН наследството се придобИ. с приемането му, като приемането произвежда действие от
открИ.е на наследството, което приемане може да бъде изрично /като в случая с ответника Г.
С./ и мълчаливо /като в случая с другите двама ответници/.Съгласно възприетото в
съдебната практика /решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др./
нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от открИ.ето на наследството по смисъла на
чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследство.
В случая ответниците К. С. и И. С. не са заявили изрично, че са се отказали от
наследство, а са посочили единствено, че е имало дело във връзка с въпрос досежно
приемането или отказ от наследство. Следователно не е заявено надлежно оспорване
на приемането на наследството с изложени относими фактически твърдения, което би
довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца за установяване на това
обстоятелство. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответницата твърдения за
вписан отказ от наследство или пък за приемането му по опис, нито пък са представени
4
доказателства за това, следва извода, че възражението относно обстоятелството, че било
недоказано приемането на наследството, е неоснователно.
Следва за пълнота изрично да се отбележи, че в случая не е било налице и
възможност за ищеца да инициира производство по чл. 51 ЗН, доколкото приемането и
отказът от наследство са едностранни и неотменими волеизявления, които имат строго
личен характер и зависят изцяло от личната преценка на лицето, призовано към
наследяване. По тази причина определянето на срок по чл. 51 ЗН на страна, представлявана
от особен представител, не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма
правни последици, тъй като същият разполага с правната възможност да изразява воля в
тази насока, която е свързана изцяло с лична преценка на призования наследник и се
отразява пряко в неговата имуществена сфера. Противното би довело до нарушаване, респ.
ограничаване на правото на приемане на наследството, каквато не е целта на закона
/така определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на ВКС, I г. о., определение
№ 460/22.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3616/2015 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Ето защо нормата на чл. 51
ЗН не може да намери приложение в разглеждания случай.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установено по безспорен начин, че
през исковия период собственик на 1/2 ид.ч от топлоснабденото жилище до 06.06.2021г. е
била П. С., а след тази дата до края на исковия период собственици при квоти в
съсобствеността по 1/6 ид.ч са били именно ответниците по делото в качеството на
наследници на П. С..
Същевременно съгласно действащата през исковия период уредба, разписана в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ клиенти на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Ето защо съдът приема, че ответниците се явяват материално легитимирани да
отговарят за заплащането на цената на потребената през исковия период топлинна енергия в
процесния имот именно в качеството си на собственици на по 1/6 ид.ч на топлоснабдения
имот, съответно и в качеството си на наследници на предишния собственик, който е бил
задължен да заплаща 1/2 от цената на топлинната енергия. Следва да се отбележи, че от
ищеца не са ангажирани доказателства П. С. или някой от ответниците да е подавал молба да
встъпи в облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за целия имот.
Предвид това съдът приема, че всеки от ответниците следва да отговаря единствено да
размера на притежаваната от него квота в съсобствеността през исковия период, съответно
до размера на наследената част от задълженията на П. С.. Същите в качеството си на
потребители на топлинна енергия са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за
продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
5
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е
необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство се
потвърждава от приетите по делото общи условия, предоставени като извадка от
публикация във вестник М.р, специално приложение „.. Същевременно по делото не е
установено и някой от ответниците или техният наследодател П. С. да е упражнил правото
си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния
период.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните за периода от
06.06.2021г. до 30.04.2022г и съответно облигационната връзка на П. С. от 01.05.2021г до
06.06.2021г е безспорно установена, Софийски районен съд намира, че основният спор по
делото се концентрира върху въпроса дали до имота на ответниците реално е доставена
топлинна енергия в посоченото от ищеца количество и на претендираната стойност. Във
връзка с това настоящият състав приема следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № . от 12.03.2020г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, и ценена в съвкупност с представените по
делото доказателства – формуляри за извършен реален отчет, носещи подписа на
потребител, се установява, че в имота на ответниците е имало 3 броя радиатора с монтирани
ИРРО, които са били отчетени, като за монтираната в банята щранг-лира е изчислена
топлинната енергия на база инсталирана мощност в съответствие с нормативните
изисквания.
В заключението се вещото лице е посочило изрично, че именно въз основа на така
извършените реални отчете не е начислена топлинната енергия за БГВ, тъй като в отчетите
било изрично отбелязано „старо“ и „ново“ показание - 142 куб.м.
За исковия период според констатациите на експерта е начислена топлинната енергия
за сградна инсталация съобразно формулата, приложена в Наредба № . от 12.03.2020г на
база пълна отопляема кубатура – 170 куб.м съгласно акт за разпределението на кубатурите в
сградата.
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в съвкупност с
представените по делото писмени доказателства – талони за отчет на уреди за дялово
разпределение, носещи подписа на потребител и неоспорени от ответниците, водят до
непротиворечивия изрод за осъществяване на доставка на топлинна енергия в количествата
начислени от ищцовото дружество за сградна инсталация и за отопление.
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания, като е съответствал на одобрения тип.
6
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „.“ЕАД са приспаднати
техническите разходи в абонатната станция.
Софийски районен съд намира за необходимо да посочи и че, не е налице нарушение
на общностното право, каквито са твърденията на ответниците, тъй като предмет на
установяване в настоящото производство е задължението да се заплати именно реално
потребеното количество топлоенергия, доказването на което в рамките на производството
обуславя основателността на иска. Следва да се има предвид, че Европейските директиви са
актове, които обвързва по отношение на дължимия резултат, но оставят националните
власти да изберат формата и начина за въвеждането им в действащото право. Те нямат пряко
действие, когато е транспонирана в българското право в срока, указан в тях. Единствено в
хипотезата, при която дадена директИ. не е въведена в действие своевременно, всеки правен
субект може да се позове пряко на нейните разпоредби пред българския съд, който е длъжен
да не приложи националните норми, противоречащи на разпоредбите на директИ.та.
Настоящият случай не е такъв. Освен това, самата система за дялово разпределение е била
въведена с чл. 112 г от ЗЕЕЕ (отм.) в изпълнение на изискванията на ДиректИ. 93/76/ЕИО на
Съвета от 13.09.1993г. относно ограничаване на емисиите от въглероден двуокис чрез
подобряване на енергийната ефективност. ДиректИ.та е била отменена с чл. 31 от ДиректИ.
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. относно ефективността
при крайно потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. С директИ.та се
дават указания за държавите членки да разработят и реализират програми в областта на
таксуване на енергията, предназначена за отопление, климатизация и топла вода за битови
нужди, на база действителната консумация. На този принцип (разпределение разходите за
отопление съобразно потреблението) е и самата въведена система за дялово разпределение,
като той е залегнал и в ДиректИ. 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.12.2002 г. относно енергийните характеристики на сградите (така Решение № 5 от
22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г.).
Следва да се отбележи, че във връзка с приложението на ДиректИ. 2005/29/ЕО, е
постановено решение от 05.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17, цитирани и от
ответниците в отговора на исковата молба, с което Съдът изрично е посочил, че се допуска
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Следователно е прието, че не е налице нелоялна търговска
практика, която да противоречи на европейското право при наличието на разпоредби в
българското законодателство предвиждащи заплащането на сградна инсталация.
С оглед релевираното възражение от ответниците досежно отмяната на методиката за
дялово разпределение към Наредба № . от 12.03.2020г следва да се посочи, че същата не
може да обоснове неоснователност на предявените искове. По аргумент от чл. 195 от АПК, а
7
и съобразявайки дадените разяснения в мотивите на Тълкувателно решение № 2/19.11.2014г.
по тълк.д.№ 2/2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът намира, че законът не отрича действието на
подзаконовия нормативен акт до момента на съдебното му обявяване за нищожен или
унищожаем по реда на АПК, т.е до постановяването с окончателен съдебен акт за отмяна на
посочената методика, същата намира приложение, като отмяната и няма обратно действие.
Следователно доколкото отмяната е осъществена с решение на ВАС след изтичане на
исковия период, то в рамките на исковия период именно този нормативен акт е бил
приложим и правилно е бил приложен.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски (равни
или прогнозни) не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза и гореизложеното относно осъществената реална доставка на топлинна енергия
съдът намира, че следва да се приеме, че доказаното по делото количество потребена в
имота на ответниците, съответно от наследодателя им, топлинна енергия за исковия период
е на стойност 313.41 лева за целия имот /128.52 лева за сградна инсталация и 184.89 лева за
отопление на имота/.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност
още в отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
8
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такИ. за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2021г. (първият месец от заявения период съобразно изменението направено от ищеца)
е станало изискуемо на 15.07.2021г. и от този ден е започнал да тече тригодишният
давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Давностният срок за това вземане би изтекъл на
15.07.2024г, но е бил прекъснат с подаване на исковата молба на 30.05.2024г. Ето защо
съдът намира, че релевираното възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
С оглед всичко изложено и при съобразяване на обстоятелството, че всеки от
ответниците притежава по 1/6 ид.ч от топлоснабдения имот, съответно по 1/6 от
задълженията на П. С., настоящият състав намира, за установено по делото, че К. С., И. С. и
Г. С. дължат по 52.24 лева /313.41:6/ - цена на топлинна енергия доставена до имота в
периода от м.05.2021г. до м.04.2022г. Предвид това исковете срещу ответниците следва да
бъдат отхвърлени за разликата над 52.24 лева до пълния предявен срещу всеки от тях размер
от 86.34 лева.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение, което вземане не е погасено по давност за исковия период от м.04.2021г до
м.04.2022г. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.
Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия,
влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
9
възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим
на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия
клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че
именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е
материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължима сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.31 от делото/ е в размер на 15.47 лева и е начислена за периода от
м.04.2021г. до м.04.2022г. При съобразяване квотите в съсобствеността всеки от ответниците
– по 1/6, всеки от тях дължи сума в размер на по 2.57 лева. За разликата над така посочената
сума до пълния размер на всеки предявен иск от по 5.15 лева исковете подлежат на
отхвръляне.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В случая следва да намерят приложение Общите условия от 2016г., съгласно чл. 33 от
които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок, след изтичане на
срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът дължи
обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която също
е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се отнася.
Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2021-
2022г. е издадена на 21.07.2022г., поради което съдът приема, че срокът за плащането и е
изтекъл на 15.09.2022г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от 15.09.2022г. до
15.05.2024г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон м.05.2021г.-м.04.2022г
топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва. Размерът на дължимата
мораторна лихва следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК на общ 64.75
лева. Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на ответниците
следва да бъдат уважени за сумата от по 10.79 лева за всеки от тях, а за останалата част на
10
така посочената сума – исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо исковете
по отношение на ответниците за сумите от по 1.48 лева за всеки от тях - мораторна лихва
върху цената на услугата дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 50 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за изслушване експертиза,
300 лева – депозит за особен представител. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК настоящият състав
определя в минимален размер на 100 лева. Предвид това общият размер на сторените от
ищеца разноски в исковото производство е 750 лева. Следователно в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер общо на 423.73 лева /по 141.24 лева всеки от ответниците/
– разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски съразмерно с отхвърлената част има
и ответниците, но същите са били представлявани от особен представител, поради което не
се дължи присъждане на разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „. №., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 52.24 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 10.79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 15.05.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 2.57 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021г до 30.04.2022г, ведно със
законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за цената на топлинната енергия за сумата над 52.24 лева до
пълния предявен размер от 86.34 лева, искът по чл. 79, ал.1 ЗЗД за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над 2.57 лева до пълния предявен размер от 5.15 лева, иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва върху цената на топлинната енергия за сумата над
11
10.79 лева до пълния предявен размер от 23.14 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 1.48 лева за периода от
15.06.2021г. до 15.05.2024г.
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „. №., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 52.24 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 10.79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 15.05.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 2.57 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021г до 30.04.2022г, ведно със
законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за цената на топлинната енергия за сумата над 52.24 лева до
пълния предявен размер от 86.34 лева, искът по чл. 79, ал.1 ЗЗД за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над 2.57 лева до пълния предявен размер от 5.15 лева, иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва върху цената на топлинната енергия за сумата над
10.79 лева до пълния предявен размер от 23.14 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 1.48 лева за периода от
15.06.2021г. до 15.05.2024г.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „. №., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 52.24 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на
вземането, сумата от 10.79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 15.05.2024г. върху цената на топлинната енергия, сумата от 2.57 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021г до 30.04.2022г, ведно със
законна лихва от 30.05.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иск по чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ за цената на топлинната енергия за сумата над 52.24 лева до
пълния предявен размер от 86.34 лева, искът по чл. 79, ал.1 ЗЗД за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над 2.57 лева до пълния предявен размер от 5.15 лева, иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторната лихва върху цената на топлинната енергия за сумата над
10.79 лева до пълния предявен размер от 23.14 лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение в размер на 1.48 лева за периода от
15.06.2021г. до 15.05.2024г.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „. №., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 141.24 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА Г. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „., да заплати на „.“ ЕАД,
12
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „. №., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 141.24 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд.
ОСЪЖДА И. К. С., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „., да заплати на „.“ ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „. №., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 141.24 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен
съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач -
„.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13