Мотиви:
ЯРП е повдигнала
обвинение против подсъдимия Л.К.И. ***
за престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 НК
По делото са предявени
и приети за съвместно разглеждане граждански искове от Г.С.Б. *** против подсъдимия
за сумата от 7423.20лв. за причинени имуществени вреди от престъплението и за
сумата от 20000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението , ведно
със законната лихва върху горните суми от датата на увреждането до
окончателното им изплащане. Б. е конституиран и в качеството на частен
обвинител.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението така както е предявено с обвинителния акт. Счита
същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства. За извършеното
престъпление пледира на К. да се определи наказание лишаване от свобода при
условията на чл. 54 НК под средния към минималния предвиден в текста на закона
размер, което да се отложи от
изтърпяване за изпитателен срок от три години. Гражданските искове се преценят
като основателни и се пледира за уважаването им от съда по справедливост.
Гражданският ищец и
частен обвинител Б. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен повереник-адвокат. Чрез повереника
си поддържа обвинението против подсъдимия, като се присъединява към становището
на държавното обвинение относно вида, размера и начина на изтърпяване на
наказанието, което следва да се наложи на И.. Гражданските искове се преценят
като основателни и доказани и се иска уважаването им от съда в пълен размер,
ведно с произтичащите от това законни последици
Подсъдимият Л.И.
участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощени защитници-адвокати.
Не се признава за виновен по предявеното му обвинение като дава подробни
обяснения във връзка с него. Чрез защитниците си счита обвинението за
недоказано от обективна страна и моли за постановяване на оправдателна присъда
с отхвърляне на исковете за обезвреда. Алтернативно,
при неуважаване на горното становище се иска определяне на наказание при
отчитане на всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото , приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият отглеждал
крави в стопанска постройка, находяща се на ул.“С. Н.“
№ ** в с. К.
На 16.09.2018г около
18.00ч. стадото с крави на И. се прибирало от паша ,
съпровождано от ***а на И. – К. К. и пастира му Х.К.. Докато преминавали по
улицата една от кравите счупила страничното огледало на паркиран лек автомобил,
собственост на св. Б. .
Св.С.Б., който видял
причиненото от кравите увреждане съобщил за това на вуйчо си – св. Б.. Тъй като
това не се случвало за първи път Б. последвал стадото, за да потърси
отговорност за случилото се. Първоначално разговарял с пастира – св. Х.К. , а
след това и със ** на подсъдимия – К. К.. В хода на разговора К. и Б. започнали да се обиждат и псуват, а
не след дълго се словили и започнали да се бутат.
Подсъдимият, който в този момент бил в обора и посрещал пристигащите животни
излязъл навън. Виждайки случващото се между ** му и Б. се приближил до последния
и с помощта на вила му нанесъл удар в главата в теменната област. В резултат на
удара Б. паднал на земята и изпаднал в пълно безсъзнателно състояние. Докато
бил на земята И. нанесъл удар с крак в лицето на Б., при което били избити
предните четири зъба от горната челюст на Б.. Подсъдимият залял Б. с кофа с
вода, за да се освести. Св.С.Г., заедно
с ***си отишли до св. Б., помогнали му да се изправи и да се прибере.
По-късно същия ден Б. ***,
където след преглед бил оставен на лечение.
По време на лечението
си в Хирургично отделение на МБАЛ „СВ.Пантелеймон“
Ямбол Б. заплатил 23.20лв. – потребителска такса; 5.80лв. за преглед от ЛКК,
както и на АИППИМПДМ Дентална клиника 32 ЕООД –
7400лв. за възстановяване на дефекти на
зъбна редица на горна челюст (липсващи гони
централни и странични резци)
Видно от заключението
на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на нанесения
побой на пострадалия Б. му било причинено сътресение на мозъка , протекло в началото с изпадане в пълно безсъзнателно
състояние и избиване на предните четири
зъба (резци) от зъбната редица на горната челюст. Описаните наранявания са
причинили разстройство на здравето временно опасно за живота на пострадалия за
срок не по-малко от 3-4 месеца при нормалния ход на развитие на оздравителните
процеси както и избиване на зъби без които се затруднява дъвченето и
говоренето.
Съгласно заключението
на изслушаната комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза подсъдимият Л.И. не се води на диспансерно наблюдение в психиатричен кабинет и не боледува от
психично заболяване. Към момента на извършване на деянието е бил в ясно
съзнание, без данни за продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието, без психопатологични възприятия и при интелект и памет в рамките на
нормата за възрастта и социалния опит.
По време на инцидента е бил в психично състояние,при което е могъл да възприема
правилно фактите,които имат значение за делото, да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си. Бил е в състояние на
повишена тревожност и повишено психическо напрежение. Реакциите му по време на
конфликта не могат да бъдат определени като внезапни и импулсивни, а протичат
във времето по линията на ескалация на напрежението . Самоконтролът над
поведението е съхранен, спомените за деянието са запазени изцяло, тоест същият
не е действал в състояние на физиологичен афект.
От заключението на
изслушаната комплексна съдебно психолого-психиатрична
експертиза се установява, че *** на подсъдимия Л.И. – К. К. страда от психично
заболяване – биполярно афективно разстройство.
Сегашен епизод – депресивен.Умерени затруднения при социалната адаптация. Към момента на извършване на
деянието К. предвид психическото и физическото състояние не е бил способен да
възприема правилно фактите т значение за делото, да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си. Бил е в състояние
на психотично
мотивирано поведение. Въпреки повежданото лечение К. се е намирал в състояние
на хиподепресивен епизод. Наличието на хиподепресивни прояви коренно променя способността на
освидетелствания да възприема правилно фактите т действителността както и да реагира съответно на възприетото. К.
не е в състояние да възприема в пълен
обем фактите имащи значение за делото и
да дава достоверни показания за тях. Поради това същият не е в състояние да
участва пълноценно и адекватно в наказателния процес по делото.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена отчасти въз основа на обясненията на
подсъдимия, от показанията на свидетелите Б., С.Г., С.Г., Д.Д., В.Т., М.Т., Х.К.,
въз основа на писменото заключение на изслушаната съдебно-медицинска експертиза
и разпита в съдебно заседание на вещото лице – д-р С., писмените заключения на
изслушаните две комплексни съдбни психолого-психиатрични
експертизи и разпита в съдебно заседание на вещите лица –д-р Ц. и Г.А.,а така
също и приложените по делото писмени доказателства - фактури – 2бр., фискални
бонове – 2 бр., характеристика, СМУ,епикриза, справка
за съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия в
частта им, в която се сочи, че е ударил пострадалия с пръчка. На първо място
обясненията на подсъдимия в тази им част противоречат на показанията на
свидетелите С.Г., С.Г. и Д. Даскала и на следващо място на обективните находки
по време на прегледа на пострадалия от съдебен лекар. Локализираните две
успоредни еднакви по размер, форма и големина продълговати рани отстоящи една от друга на разстояние от около 4 см. в
теменната област на главата съгласно съдебният лекар добре отговарят да са
получени при удар със зъбите на вилата. Вещото лице сочи, че в случай, че
нараняванията са причинени в резултат на удар с пръчка, така както твърди
подсъдимият, те са резултат от минимум два удара. Съдът не даде вяра на обясненията на
подсъдимия и в частта им , в която се твърди, че след нанесените му удари Б. не
е падал на земята и не е изпадал в безсъзнателно състояние, а само е коленичил,
след което се е изправил и си е тръгнал.
От една страна в тази им част обясненията на подсъдимия противоречат на
показанията на свидетелите С.Г., С.Г. и Д.Д., а от
друга страна са вътрешно противоречиви. Посочените свидетели Д., С.Г. и С.Г. са
в близка родствена връзка с пострадалия, но съдът счита показанията им за
достоверни, доколкото се подкрепят от приложената по делото медицинска
документация и обективните находки както на съдебния лекар по време на прегледа
на пострадалия така и на лекуващите му лекари в Хирургично отделение, където
последният е бил оставен на лечение. От друга страна подсъдимият твърди, че е
полял пострадалият с вода, защото е имал малко кръв по главата си, като
същевременно сочи, че се е изплашил от състоянието на пострадалия и е предложил на близките му да извика
линейка. Показанията на посочената група свидетели не се опровергава от
показанията на свидетелите Т. и Т. и Х.К., тъй като същите не са били очевидци
на случилото се , а са възприели моменти предшестващи случилото се (Т. и К.)
или следващи го (Т. и Т.) Показанията на свидетелите Т. и Т. относно
състоянието на пострадалия след инцидента, не опровергават показанията на
свидетелите С.Г., С.Г., Д. и Б. в частта им в която последните сочат, че С.Г. и баща му са помогнали на Б. да се
изправи и да се прибере. Всички
разпитани по делото свидетели са категорични, че от стопанската постройка на И.
до къщата на св. С.Г. отстоянието е около 180 метра.
И Т. и Т. твърдят, че в момента, в който са видели пострадалия да се прибира
същият е вървял сам, като е бил почти до дома си, а св. С.Г. и *** са били на
кръстовището. При това положение логически обосновано св.С.Г. и баща му да са
вдигнали пострадалия от земята и да са го подкрепяли в началото , така както
твърдят в показанията си Ст.Г., С.Г., Б. и Д. , а в последствие, при изминаване
на по-голяма част от разстоянието до дома му Б. да се е съвзел и да е продължил
да върви сам, а Г. и баща му да са останали на кръстовището да разговарят с Т.
, така както твърди последния и съпругата му.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянието
си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление
по чл. 129 ал.2 НК , тъй като на 16.09.2018г около 18.30ч. в с. К. на ул. „С. Н.“
№ 14 пред стопанска постройка обор чрез
нанасяне на удар по главата в областта на темето и удар с крак в областта наустата е причинил средна телесна повреда на Г.С.Б. ***,
изразяваща се в сътресение на мозъка, протекло с изпадане в пълно безсъзнателно
състояние и избиване на предните четири зъба (резци) от зъбната редица на
горната челюст,причинили разстройство на здравето временно опасно за живота на
пострадалия за срок не по-малко от три четири седмици при нормален ход на
развитие на оздравителните процеси, както и избиване на зъби без които се
затруднява дъвченето и говоренето.
Непосредствения обкт на престъплението по чл. 129 ал.1 НК са обществените
отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Авторството на деянието
се установява по безспорен начин както от обясненията на подсъдимия, така и от
показанията на разпитаните по делото свидетели С.Г., С.Г. и Д.Д.. Съдът даде вяра на показанията на последните , без
оглед на близката родствена връзка между свидетелите и пострадалия, тъй като
показанията им се подкрепят от представените писмени доказателства и преди
всичко от обективните находки по време на лечението на Б. *** и прегледът му от
съдебен лекар. В тази насока са и показанията на самия пострадал и тези на
свидетелите Т., Т. и К., които макар и да не са очевидци
на случилото се описват момента непосредствено преди и след деянието. От обективна страна изпълнителното деяние се
характеризира с въздействие върху организма на другиго, което предизвиква
изменение в отделни органи, тъкани или системи на организма на пострадалия или
води до промени в тяхното функциониране. Касае се за типично резултатно
престъпление, като за квалифициране на деянието по чл. 129 ал.1 НК е необходимо
увреждането на организма да е от такава степен, че да е довело до трайно
отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта; на движението
на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи, без
причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби,
без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или
други части на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота
или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които
проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.
В конкретния случай по
безспорен начин се установява, че Б. е претърпял увреждания, характеризиращи ги като средна
телесна повреда, тъй като изпадането й в безсъзнателно състояние от степен на
кома е довело до разстройство на
здравето временно опасно за живота. В тази насока, относно наличието на коматозно състояние,
съдът възприе изцяло заключението на
изслушаната по делото съдебно –
медицинска експертиза, като обосновано,
компетентно и обективно изготвено, съобразено изцяло с показанията на
свидетелите С.Г., С.Г. и Д.Д.. Видно от показанията на свидетелите Георгиеви, така и от показанията на св. Д., след
падането си на земята Б. е останала да лежи неподвижно, без да охка , да стене,
в което състояние е останал до вдигането му от земята от св. С.Г. и неговия
баща. В тази насока са и показанията на пострадалия Б., който в съдебно
заседание заявява следното: „ Оттам нататък ме удариха. Ударът попадна по
главата отзад. Не помня нищо след това. Не знам колко време съм бил на земята ,
но шурето и малкият –племенника дойде взеха да ме
надигат и тогава се освестих малко…. Почнах да си спомням когато ме бяха
хванали и ме надигаха.Като не изправиха се освестих. “ Аналогични са и
показанията на св. Т. и Т., видели пострадалият минути след инцидента, в
момент, в който същият се е прибирал към дома си. Тъй като походката му е била
странна „движеше се пружинирайки, мисля че беше в нетрезво състояние , само
походката му ми направи впечатление…Виждах го, че се люлее“ (св. Т.) “ ; „“Този
човек беше пиян и се клатеше… По походката реших, че е пиян. (св.Т.) посочените
свидетели са решили, че това се дължи на употребен алкохол. Едва при прегледа
на пострадалия в МБАЛ е установено , че същият е бил с нарушени функции на
вестибуларния апарат. Всичко това по безспорен начин обосновава наличието на коматозно състояние, което е довело до разстройство на
здравето на пострадалия, временно опасно за живота му, без оглед на
обстоятелството, че това състояние е продължило за кратък период от време.
Безспорно е налице и избиването на зъби без които се затруднява дъвченето и
говоренето. Както от показанията на пострадалия, така и от тези на св. С.Г., и Д.
се установява, че в резултат на нанесеният му удар с крак от подсъдимия в
областта на главата на Б. са били избити четирите резци от горната челюст.
Посоченото телесно увреждане е констатирано и при лечението на пострадалия в
МБАЛ Ямбол, а така също и по време на прегледа му от съдебен лекар.
Налице е и пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и причиненото на
пострадалия телесни увреди. Видно както от показанията на св. Ст.Г., С.Г. и Д.
така и от заключението на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза
изпадането на пострадалия в безсъзнателно състояние от степенен на кома е
настъпило непосредствено след нанесения му удар в областта на главата, а
загубата на предните четири зъба е резултат от нанесения удар с крак от страна
на И. в лицето на Б..
От субективна страна
деянието е осъществено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че с
нанасянето на удар в областта на главата на пострадалия с помощта на вила и
удар с крак в лицето на последния ще му причини телесни увреждания със
значителен интензитет и пряко е целял
настъпването на този вредоносен резултат.
При определяне вида и
размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе предвид следното: От
една страна съобрази сравнително
високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обуславяща се от
вида и интензитета на въздействие върху организма на пострадалия. От друга
страна съдът съобрази чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите
характеристични данни, предшестващият престъплението конфликт между пострадалия и синът на подсъдимия. С оглед на
всичко това съдът определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства към минималния, предвиден в текста на закона размер, а именно
лишаване от свобода за срок от една година.
Същевременно съдът
прецени, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание от три месеца лишаване от свобода не е несъразмерно тежко, поради което
отказа да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Тъй като
определеното на подсъд.
И. наказание е в рамките до три години
лишаване от свобода, към датата на осъществяване на деянието същият е с
чисто съдебно минало и с оглед ниската лична обществена опасност на същия съдът
прецени, че за постигане на целите на специалната и генерална превенция,
визирани в чл. 36 от НК и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради
което, и на осн. чл. 66 ал.1 НК, отложи изтърпяването
му за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Досежно
предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди: При горния
изход на делото съдът прецени предявените граждански искове за обезвреда за основателни, тъй като в резултат на
причинените телесни повреди от страна на подсъдимия гражданският ищец – Б. е
претърпял от една страна имуществени вреди равняващи се на заплатените суми за
лечение в размер на 7429лв. Тъй като искът е предявен за горната сума, подлежи
на уважаване в пълен размер. От друга страна Б. е претърпял значителни болки и страдания за един
продължителен период от време. При определяне конкретния размер на гражданския
иск за неимуществени вреди съдът изходи както от вида и характера на причинените
телесни увреждания, така и от периода от време, необходим за отзвучаването
на травмите. С оглед на това съдът прие
искът за доказан и основателен до
размера на 10000лв., до които размер уважи същия, като за разликата до
предявения такъв от 20000лв. го отхвърли.
Тъй като подсъдимият
беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на осн.
чл. 189 НПК съдът ги осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 1543лв,
вносими в полза на републиканския бюджет по сметката
на ОД МВР Ямбол и 90 лв. вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС,
както и 697.16лв. държавна такса, съобразно уважения размер на гражданските искове.
Съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на гражданския ищец
направените съдебни разноски в размер на 1500лв.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: