Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./15.01.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в
състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5780/2020 г.
Производството
по делото е образувано по предявен от „И.” ЕООД, *** срещу „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.”
ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** иск с правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на 6300,38 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за
цесия между „К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без
основание стройност на начислена с фактура № **********/18.06.2010 г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в
производството по гр.д. № 10163/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е
издаден на 12.06.2019 г. изпълнителен лист.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
С решение по
гр.д. № 10163/2014 г. по описа на Районен съд, град Варна съдът е уважил
предявеният от „К.Г.” ЕООД срещу “Е.П.П.” АД иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, с който ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 6300,38 лв., представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел.енергия по фактура
№ **********/18.06.2010 г. Твърди,
че в хода на разглеждане на първоинстанционното
производството, ищецът „К.Г.” ЕООД е прехвърлил на „И.” ЕООД вземането си в размер на 6300,38 лв. по
корекционната процедура с договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. След
влизане в сила на решението в полза на „К.Г.”
ЕООД е издаден изпълнителен лист на 12.06.2019г., а съобразно спогодба –
анекс от 23.12.2014г., сключена между страните по договора за цесия, цедентът „К.Г.” ЕООД е поел задължение да предаде на
цесионера „И.”
ЕООД изпълнителния лист за посоченото
вземане. Заявява, че три месеца след като са прехвърлили вземането си на „И.” ЕООД, първият ответник прехвърля
същото вземане на втория ответник, на когото предава и оригинала на
изпълнителния лист. Посочва, че за извършеното прехвърляне „К.Г.” ЕООД уведомил “Е.П.П.” АД.
Твърди се още, че договорът за цесия
между „К.Г.” ЕООД и „П.М.“ ЕООД е
антидатиран. Вместо да изпълни поетите задължения, цедентът „К.Г.” ЕООД е предал изпълнителния лист на „П.М.“ ЕООД, който се легитимира като
носител на вземането с договор за цесия, сключен преди цесионния договор от 23.10.2014г.,
за което прехвърляне длъжиникът “Е.П.П.”
АД е бил уведомен на 20.01.2015г. Въз основа на него и по молба „П.М.“ ЕООД е образувано изпълнително
производство. По отношение на ответника „Г.Г.Г.Е.” ЕООД се сочи, че същият извънсъдебно претендира титулярство
на спорното право. Отделно се твърди, че „Г.Г.Г.Е.” ЕООД отговаря за задължения на „К.Г.“ ЕООД, солидарно с дружеството. Предвид
изложените твърдения, заявява, че е налице правен интерес от предявяване на
исковите претенции и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждането и на
сторените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131
ответникът “К.Г.” ЕООД е депозирал писмен отговор. Поддържа тезата, че уведомяването за извършената
цесия няма отношение нито към сключването, нито към действителността на
договора за цесия от 21.10.2014г. Релевирано е възражение за недействителност
на договора за цесия от 23.10.2014г., сключен между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД и
спогодба – анекс от 23.12.2014г, на осн. чл. 40 ЗЗД, тъй като пълномощникът на “К.Г.”
ЕООД адв. К.Т.е действал във вреда на упълномощителя, защото е уговорено цената
да бъде платена на кредитора на “К.Г.” ЕООД, явяващ се потребител на ел.
енергия.Релевирано е и възражение за нищожност на двете съглашения, поради
заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Изтъква се, че К.Т.е
“създал” двете дружества с намерение да придобива вземания на абонати на ЕРП.
Целта, която си е поставил, е била “И.” ЕООД да придобива безспорно установени
вземания на потребители на ел. енергия, а “К.Г.” ЕООД – вземания на абонати,
които не са съдебно установени и при неблагоприятен изход от делата, последният
търговец да носи риска от възложените в негова тежест съдебно-деловодни
разноски, които не е в състояние да погаси.
В срока по чл. 131
ответникът “П.М.” ЕООД е депозирал писмен отговор. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът “П.М.” ЕООД е
депозирал писмен отговор, с който счита предявеният иск за недопустим, а в
условие на евентуалност за неоснователен. Заявява, че всички сключвани договори
между “К.Г.” ЕООД и “И.” ЕООД за цесия от 23.10.2014 г. са развалени, съгласно
волеизявления от 02.07.2018 г. и 14.12.2018 г. Твъдри се, че на 21.10.2014г. “П.М.” ЕООД и “К.Г.” ЕООД са
постигнали съгласие по съществените елементи на договора за цесия, поради което
считано от тази дата ответникът е носител на процесното вземане. Доколкото
уведомяването за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на
сключения на 21.10.2014г. договор за цесия, то момента на уведомяване на
длъжника за извършеното прехвърляне, е правно ирелевантен. Заявява, че
доколкото претендетът е обвързан от СПН на решението по предходния приключил
спор по гр.д. № 10163/2014 г. по описа на ВРС, съгласно правилото на чл. 226,
ал.3 ГПК, претенцията му се явява изначално неоснователна, тъй като съдът е
длъжен да зачете това съдебно решение при решаване на настоящия спор. Предвид изложеното се настоява за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Ответникът „Г.Г.Г.Е.” ЕООД не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
иск на “К.Г.” ЕООД срещу „Е.П.П.” АД е образувано
гр.д. 10163/2014г.
по описа на ВРС правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на 6300,38 лв., представляваща цедирано вземане по силата
на договор за цесия между „КНМ Г.” ООД и „Б.“ ООД, ЕИК *********, включващо
сума по корекция
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 19.03.2010
г. до 16.06.2010
г. в обект - находящ се в гр. Г.О., ул. „Св. К.Б.“ № 96, аб.№ 05078087, платена от цедента без
основание, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане.
Приет
като писмено доказателство по делото е договор за прехвърляне на вземане от
24.07.2014 г., сключен между КНМ Г.” ООД
като цесионер и „Б.“
ООД, ЕИК ********* като цедент, в което цедентът прехвърля на цесионера
вземане за сумата от 6300,38 лв., представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от
19.03.2010
г. до 16.06.2010
г. в обект - находящ се в гр. Г.О., ул. „Св. К.Б.“ № 96, аб.№ 05078087, платена от цедента без
основание за
сумата от 6200,38 лева.
В производството
по гр.д. № 10163/2014 г. по описа на Районен съд – град Варна, са представени и
приобщени към доказателствата по делото е представеното уведомление от
26.10.2014 г. на “К.Г.” ЕООД, чрез пълномощника му адв. К.Т., с което дружеството уведомява „Е.П.П.” АД, че с договори за цесия от 23.10.2014г. е прехвърлил на „И.” ЕООД 198 вземания, измежду които
и това, предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, посочено в позиция под № 159 (л.86 от 10163/2014г. на ВРС). Като писмено доказателство и в настоящото
производство е прието горепосоченото уведомление.
С процесния договор за цесия от 23.10.2014г., “К.Г.” ЕООД
представлявано от пълномощника си адв. К.Т.е
прехвърлило на „И.” ЕООД вземането си от 6300,38 лв., представляваща цедирано вземане по силата
на договор за цесия между „КНМ Г.” ООД и „Б.“ ООД, ЕИК *********, включващо
сума по корекция
на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 19.03.2010
г. до 16.06.2010
г. в обект - находящ се в гр. Г.О., ул. „Св. К.Б.“ № 96, аб.№ 05078087, което вземане цедентът е
придобил от абоната „Б.“ ООД, ЕИК ********* с договор за прехвърляне на
вземания от 24.07.2014г.
Уговорено
е, че цената, срещу която вземането се прехвърля, е в размер на 6200,38 лв., за
която страните се съгласяват, че ще бъде заплатена изцяло от цесионера на кредитора на цедента
„Б.“ ООД на основание чл. 101 ЗЗД.
Със спогодба –анекс от 23.12.2014г.,
сключена между „К.Г.” ЕООД, „И.“ ЕООД и „Г.Г.Г.Е.“ЕООД, имаща за цел да уреди
отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на
вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са
приели, че „К.Г.” ЕООД е изпълнило
задължението си да уведоми на осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Е.П.П.” АД за
прехвърлените вземания с писмо по ел поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.(чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата стойностна прехвърлените
вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2). С
подписването на анекса „И.“ ЕООД се е задължило
да заплати на кредиторите на „К.Г.” ЕООД по всичките 198 договора сумата от
282 887,67 лева(чл. 5). „К.Г.” ЕООД се е задължило да преде на „И.“ ЕООД
изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те вземания (чл.13).
В
пълномощното от 04.07.2014г. /л.165
от настоящото делото/, Петър Колев, действащ като законен представител на “К.Г.”
ЕООД, е упълномощил адв. К.Т.„да се разпорежда с
всички вземания при условия, каквито пълномощникът намери за добре, вкл., но не
само да уведомява от мое име съответния длъжник за сключени договори за
прехвърляне на съответните вземания, както и да извършва всякакви други правни
и фактически действия на управление и разпореждане в всички мои вземания.” С
оглед така представеното пълномощно и съобразявайки от една страна обема на
учредената на пълномощника представителна власт, а от друга постигнатата
уговорка между “К.Г.” ЕООД и „И.” ЕООД досежно
плащането на цената по договора за цесия от 23.10.2014г., платима от “И.” ЕООД
на абоната в шестмесечния срок, указан в чл.6 от спогодба- анекс от
23.12.2014г. съдът приема, че пълномощникът не е действал във вреда на
представлявания. Същият е бил надлежно упълномощен да се разпорежда с всички
вземания на “К.Г.” ЕООД при условия, каквито пълномощникът намери за добре.
Следователно уговорката не е във вреда на представлявания, защото тя обезпечава
изправността на “К.Г.” ЕООД по договора за цесия, сключен с абоната „Б.“ ООД.
Договорът
за цесия от 23.10.2014г. не е нищожен на другите сочени от “К.Г.” ЕООД
основания - заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Каква е
целта, която един търговец преследва със създаване на едно дружество, е правно ирелевантна, след като са налице всички предпоставки за
възникването му като правен субект.
Не
може да се приеме и че договорът за цесия от 23.10.2014г. е развален поради
неизпълнение, изразяващо се в неплащане на договореното възнаграждение по него.
Това е така, тъй като с последващия анекс от 23.12.2014г.
страните са преуредили отношенията, като са приели,
че цедента „И.“ ЕООД
ще заплати цената направо на абонатите по
договорите, по които „К.Г.” ЕООД е придобило вземанията. Касае се за
допустима новация на облигационната връзка на страните, след която вземането на
цесионерът „К.Г.” ЕООД се явява погасено. Не може да се приеме и че договорът за
цесия от 23.10.2014г., както и спогодбата от 23.12.2014 г. са развалени поради нежелание
и незаинтересованост да продължи участието си в конкретна облигационна връзка и
отпаднал интерес, с оглед представеното и прието по делото като писмено
доказателство по делото уведомление от 18.12.2020 г., доколкото разваляне е
допустимо при твърдения за неизпълнение каквото в случая не се твърди.
С
договор за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., сключена между „К.Г.” ЕООД и
„П.М.“ ЕООД, цедентът „К.Г.” ЕООД прехвърля на цесионера вземанията си от дължника
„Е.П.П.“ АД както следва – вземането си от 6300,38
лв., представляваща цедирано вземане по силата на
договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и „Б.“ ООД, ЕИК *********, включващо сума
по корекция на потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия за период от 19.03.2010 г. до 16.06.2010 г. в обект
- находящ се в гр. Г.О., ул. „Св. К.Б.“ № 96, аб.№ 05078087, което вземане цедентът
е придобил от абоната „Б.“ ООД, ЕИК ********* с договор за прехвърляне на
вземания от 24.07.2014г. за сумата от 6250,38 лева, която ще бъде заплатена в
срок от шест месеца от подписване на настоящия договор.
Видно
от уведомление за сключени договори за прехвърляне на вземания, изходящо от „Е.П.П.” АД уведомление е получено от длъжника на 20.01.2015г., че е прехвърлило с договори за цесия от
21.10.2014г. вземанията си, измежду което и това, предмет на осъдителния иск по
гр.д. №10163/2014 г. по описа на Районен съд – град Варна под № 56, в полза на
“П.М.” ЕООД.
Въз
основа на влязлото в сила решение гр.д. № 10163/2014г. на ВРС за сумата от 6300,38 лв. по молба 07.06.2019
г. на “К.Г.” ЕООД е издаден изпълнителен лист. По делото не е представен
договора за цесия от 21.10.2014г., но е представено уведомление за цесията до
длъжника.
Договорът
за цесия от 21.10.2014г. е представен за първи път в настоящото производство
/л. 114/. В него е посочено, че “К.Г.” ЕООД, действащо чрез управителя П.К.прехвърля
на “П.М.” ЕООД вземането си за 6300,38 лв., придобито от абоната „Б. ООД“ за
цена от 6250,38 лв.
Спорният
по делото въпрос е кое от двете дружества - „И.” ЕООД и “П.М.” ЕООД, е титуляр
на вземане, придобито от “К.Г.” ЕООД с договор за цесия от 24.07.2014г.
От
съществено значение в разрешаване на конкуренцията между множество
правоприемници, респ. за пораждане на правните последици за новите длъжници и третите лица ще е релевантният съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД момент – съобщаването на цесията от цедента
на длъжника. Когато цедираното вземане не е обявено
на длъжника, цесията не произвежда действие и вземането не се счита прехвърлено
от стария на новия кредитор. В кръга на третите лица следва да се включат
длъжникът, правоприемниците на страните и кредиторите на цедента
и цесионера.
Когато
цесионерите се конкурират помежду си, титуляр на
вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил
на длъжника най-напред. Останалите могат да търсят отговорност от цедента. В този смисъл облигационно право, четвърто
издание, издадетлство Сиби,
2007 г., проф. А.К., стр. 497.
Цесията
от 21.10.2014г. е действителна, но е породила действие спрямо всички трети лица
с уведомяването на длъжника „Е.П.П.” АД на 20.01.2015
г. към който момент „К.Г.” ЕООД вече не е бил носител на вземането, тъй като го
е прехвърлил на „И.” ЕООД с договор за цесия от 23.10.2010г., за което
прехвърляне длъжникът е уведомен на 26.10.2014г. От тази дата титуляр на
прехвърленото вземане, както спрямо длъжника, така и спрямо третите лица, вкл.
и „П.М.” ЕООД, е „И.” ЕООД въз основа на договора за цесия от 23.10.2014г.
Горният
извод на съда се подкрепя и от изявлението на пълномощника на “К.Г.” ЕООД,
съдържащо се в уведомлението, достигнало до „Е.П.П.”
АД на 26.10.2014г., което представлява признание на неизгоден факт, че към
посочения момент титуляр на вземането е „И.” ЕООД въз основа на договор за
цесия от 23.10.2014г.
Идентично
признание за съобщаването на цесията се съдържа и в нотариална покана, рег. № 3323/2018,
том 1, № 167, изпратена от „К.Г.” ЕООД до И.” ЕООД /л.63/ от настоящото дело.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде уважен.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата
страна „И.” ЕООД, чиито размер, според представения списък и ангажираните
доказателства, възлиза на 807,02 лв., от които 40 лева за производството по
обезпечение на иска и 15 лева в производството по в.ч.т.д. № 680/2020г. на
Окръжен съд – Варна, образувано по частна жалба срещу прекратително
определение по настоящото делото, 252,02 лева – заплатена държавна такса за
настоящото производство и 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. За производстово по ч.гр.д. № 12798/2019г. на ВРС разноските
следва да се възложат единствен в тежест на „К.Г.” ЕООД и „П.М.” ЕООД, тъй като
„Г.Г.Г.Е.” ЕООД, не е страна в това производство.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено в отношенията между „И.” ЕООД, ***, „К.Г.”
ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.” ЕООД, *** на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „И.” ЕООД е носител на вземане в размер на
6300,38 лв., произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между „К.Г.”
ЕООД и „И.” ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на
начислена с фактура № **********/18.06.2010 г. електроенергия след извършена
корекция на сметка, което е съдебно установено в производството по гр.д. №
10163/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на 12.06.2019 г.
изпълнителен лист
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, ***, „П.М.” ЕООД, *** и „Г.Г.Г.Е.”
ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, ***
сумата от 767,02 лв., представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.Г.” ЕООД, *** и „П.М.” ЕООД, *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „И.” ЕООД, *** сумата от 40 лева, представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 12798/2019г.
на ВРС по молба по чл. 390 ГПК съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: