Р Е Ш Е Н И Е №1804
10.05.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шести
март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13370/2018 г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково
производство.
Делото е образувано по искова молба на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец”,
ул. “Хенрик Ибсен” № 15 ет. 7, представлявано от А. В. Г. , в която се иска
установяването на реда на чл. 422 от ГПК на вземане на ищеца против ответника
А.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, произтичащо по отношение на ищеца от
договор за цесия , а по отношение на ответника – от договор за потребителски
паричен кредит с номер *********, от дата 20.04.2012 г , по силата на който ответника
е получил от цедента БНП Париба пърсънъл файненс” АД сума пари.
Твърди се , че договорът за
кредит е сключен при следните параметри – ответната страна получила в заем сума
от 2500 лева, платена от кредитора на датата на сключване на договора ,
20.04.2012г. От своя страна, Д. се задължила да върне сумата, заедно със лихва
като възнаграждение на кредитора, в размер на 63.49 % ( процента), изчисляема
на годишна база, и при годишен процент на разходите от 94.76 %; кредиторът
приел плащане на общо 24 броя равни месечни вноски от по 186.34 лева, общо
4472.16 лева. Считано обаче от 20.03.2012г, ответникът преустановил
об8служването на кредита, като сумите по същия станали изискуеми в пълен размер
с изтичането на срока на договора, 20.03.2014г. Плащане отново не постъпило ,
при което с договор за цесия от дата
10.01.2017г вземането на кредитодателя
по него е прехвърлено по реда на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите на ищеца, като за настъпването
на цесията длъжникът бил уведомен.
“Фронтекс Интернешънъл” ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение под № 3828/27.04.2018г. , издадена по частното дело № 6531 по описа на РС Пловдив за 2018г. Така
издадената заповед обаче била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, и затова се от съда да постанови решение ,с което да признае за установено
спрямо ответника съществуването на вземане в размер от 1810.72 лева – остатък за плащане от
главницата , ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението –
25.04.2018г. до окончателното плащане, и
704.75 лева „договорно обезщетение за забава„, за периода от 21.02.2013г до
13.04.2018г. и да се присъдят в полза на
ищеца сторените по делото разноски.
Ответника оспорва съществуването на вземането.
Възразява да е получила уведомление за извършената цесия. Исковете било
недоказани, като не било ясно как е изчислена търсената сума, нямало и
доказателства, че главницата е преведена на длъжника. Възразява да е изтекла
погасителната давност за вземането, като в тази връзка , се позовава на кратката тригодишна такава.
Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава
заключение , че сумата по договора е получена от ответника , а неплатената част
от кредита е в размер на 1810.72 лева- главница , договорена лихва в размер на
797.81 лева , и обезщетение за забава в размер на 945.80 лева за периода от
21.02.2013г до 13.04.2018г. Общо дължима по договора според вещото лице сума: 3554.33 лева.
Допустим
установителен иск с основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл. 86 от същия закон и чл. 99 от Закона за
задълженията и договорите.
Искът е допустим като установителен. Спазени са сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК.
По същество се явява и основателен .
По делото е представен договор под номер **********, от дата 20.04.2012
г , в заверено от страната копие, по силата на който ответника е получил от
цедента „”БНП Париба пърсънъл файненс” АД сума от 2500 лева, като се е задължил
да върне общо 4472.16 лева , на 24 равни месечни вноски от по 186.34 лева.
Падежа на вноските е на двадесето число на текущия месец, като първата се дължи
за април 2012г., а последната – за март 2014г.
В
договора има споразумение , чл. 1 , същият да се счита в сила „при подписване
на групата „удостоверяване на изпълнението „, но от представеното копие от
същия такава група не личи , няма и
видимо място за полагане на подпис на длъжника. Спори се също така , дали
сумата по кредита е била предадена на
Д., тоест, ответникът се брани и чрез възражение за неизпълнен двустранен
договор.
Договорът за заем е реален, независимо от формата предаването на сумата
от кредитодателя на кредитополучателя предпоставя съществуването му . Съдът
приема, че сумата от 2500 лева е получена от ответника, макар и съответната
графа в договора („удостоверяване на
изпълнението „) да е нечетлива; оценявайки договора в светлината на чл. 178 ал.
от ГПК с оглед всички доказателства по делото,
съдът обаче приема както че той съществува , така и че сумата по него е
предадена от цедента на ответника. Това е така , тъй като вещото лице дава
заключение , че сумата от 2500 лева е
усвоена от ответника на дата 23.03.2012г, което кореспондира със датата на
сключване на договора , и с твърденията на
ищеца , че кредитът е отпуснат изцяло на същата дата . Затова съдът го
кредитира. На следващо място , в самия договор фигурират неоспорени подписи на
ответника под всяка страница с
изключение на графата „удостоверяване на изпълнението”, има подписан от същата
стандартен европейски формуляр и плащания на първите няколко вноски,
съставляващи частично изпълнение по
договора. Или между ответника и цедента има валидно възникнало облигационно
правоотношение, реален договор като източник на задължение на ответника да
престира обратно заемната сума и договореното възнаграждение на кредитора.
На следващо място , от приложеното копие от същия , доказва се и
съществуването на договора за цесия ( л.11 от делото), по силата на който
ищецът се легитимира като носител на вземането. Номерът на договора за кредит
фигурира под № *** в приложението – опис на договорите , вземанията по които са
цедирани на ищеца ( договорът за цесия е рамков ).
Няма как да се сподели възражението на ответната страна , че не е била
уведомена за извършената цесия. Подобно възражение е относимо към предмета на
спора само в хипотеза на плащане на суми
на цедента , каквото нито се твърди, нито се доказва.
Възражението за изтекла погасителна давност за вземането също е неоснователно. Ответната страна няма права да се позове на
кратката , тригодишна погасителна
давност, доколкото не е налице вземане от описаните в чл. 111 от ЗЗД
такива – това , че кредиторът е приел плащане на части ( вноски ) не прави
вземането такова за периодични плащания. Давностния срок за погасяване на
вземането е общия петгодишен такъв и
тече от датата , на която вземането е станало изискуемо в пълен размер – от
датата на изтичането на договора , 20.03.2014г. Заявлението за издаване на заповед
за плащането на процесното вземане е подадено в съда на дата 25.04.2018г , към която дата срокът по чл.
110 от ЗЗД не е изтекъл, а така образуваното производство за установяване на
вземането е прекъснало изтичането й.
Сумата от 704.75 лева, посочена в исковата молба като „договорно
обезщетение за забава” всъщност представлява не възнаграждението на кредитора
за предоставянето на заемните средства, а обезщетение за забавата при връщането
на същите в патримониума на кредитора, след като е изчислена съобразно
законната лихва за периода на забавата и независимо от това , че за плащането и
съществува изрична договорна клауза между страните. Такава клауза не е нито
нищожна , нито унищожаема , докато договореното обезщетение за забава не
надхвърля размера на законната лихва , тъй като законът изрично предвижда права на кредитора да получи такова
– чл. 86 от ЗЗД. Изчисления от вещото
лице размер на това обезщетение за процесния период е всъщност 945.80 лева ,
надвишава търсения - заповядан и със
заповедта за плащане – при което искът е основателен и в тази с и част.
Разноските се възлагат в тежест на ответника , в пълен размер.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено спрямо А.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***
отношенията между страните, дължи на “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – район „Лозенец”,
ул. “Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от А. В. Г., следните суми , за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3828/27.04.2018г. по
частното дело № 6531 по описа на РС
Пловдив за 2018г.: 1810.72 лева –
остатък за плащане от главница по договор номер *************, от дата
20.04.2012 г с БНП Париба пърсънъл файненс” АД , ведно със законната лихва от
датата на подаването на заявлението – 25.04.2018г. до окончателното плащане, и 704.75 лева
обезщетение за забава – мораторна лихва
за периода от 21.02.2013г до 13.04.2018г..
Осъжда А.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район „Лозенец”, ул. “Хенрик Ибсен” № 15, представлявано от А. В.
Г., сумата от 537.43 лева разноски по двата производства , вкл. частното дело №
6531 по описа на РС Пловдив за 2018г.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ