Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
14.07.2021 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
23.06.2021 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина
Петрова |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина
Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа
докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас.
Адм. Нак. Дело |
номер |
49 |
по описа за |
2021 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от „Устра Бетон” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя му Ж. С. Х., подадена чрез адв.Д.Е.И. от АК - ***, в качеството му на управител и
представляващ Адвокатско дружество „***”, с ЕИК ***, със съдебен адрес за
връчване на съдебни книжа, уведомления и призовки: ***, против Решение №260068
от 05.03.2021 год., постановено
по АНД
№1127/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено
наказателно
постановление №09-002432 от 11.09.2020 год., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.
В жалбата касаторът заявява, че счита, че решението
е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствсните
правила и делото следва да бъде върнато на друг състав на Районен съд –
Кърджали, за ново разглеждане на спора по същество, при спазване на изискванята на ЗАНН и НПК. Сочи, че видно от цитираното наказателно
постановление, му е наложена имуществената санкция, в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева, тъй като не е сключил трудов договор с лицето В. Е. К., с ЕГН **********,
на 12.05.2020 год., преди постъпването му на работа като ***, на обект
„Реконструкция и модернизация на нов цинков завод - строителни работи на
територията на бивш завод ***” - нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Сочи също, че с оглед събраните в
хода на съдебното производство противоречиви гласни и писмени доказателства,
както и с оглед установяване на обективната истина и правилното решаване на
делото, съдът, със свое определние от 07.01.2021 год.,
допуснал до разпит като свидетели, лицата Б. Я. А., с ЕГН **********, О. А. К.,
с ЕГН ********** и Ю. С. С., с ЕГН **********, но в хода на съдебното
производство обаче, свидетелят Б. А. така и не бил разпитан. Касаторът счита, че по този начин съдът е осуетил
възможността му да реализира защитата си, респ. да представи доказателства и да
направи относими доказателствени
искания и че произнасяйки се по съществото на спора без да е разпитан
допуснатия до разпит свидетел Б. Я. А., съдът допуснал съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2, във вр. с
ал.3, т.1 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните му права. С оглед на
изложените в жалбата съображения, моли съдът да отмени изцяло Решение №260068
от 05.03.2021 год. по АНД №1127/2020 год. по описа на Районен съд - Кърджали,
като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, накърнили правото му на защита и да върне делото на друг състав на
Районен съд – Кърджали, за ново разглеждане на спора по същество, с
произтичащите от това законни последици.
Редовно
призован за съдебното заседание, касаторът - „Устра
Бетон” ООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, не се представлява.
Ответникът по касация –
директор на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кържали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител – ст.юрк.Н. К., който
оспорва касационната жалба и я намира за неоснователна. Счита,
че основното твърдение
на жалбоподателя, за допуснато нарушение
на процесуалните правила при разглеждане
на делото пред районния съд,
е неоснователно. Сочи, че съдът многократно
в хода на производството е правил опит да призове
свидетеля Б. Я. А. на няколко различни адреси, но въпреки
положените усилия е установена невъзможност този свидетел да
бъде призован, поради което счита,
че правилно съдът е заличил същия. Твърди освен това,
че по делото са
приобщени множество други писмени и гласни доказателства, включително и по искане на жалбоподателя,
които по безспорен начин доказват извършеното нарушение, поради което правилно решаващият съд е преценил, че разпитът
на този свидетел
няма да доведе
до установяване на нови факти
и обстоятелства, които са от съществено
значение по делото. По тези
съображения, моли
съда да постанови съдебен
акт, с който да остави в сила
обжалваното решение на Районен
съд – Кърджали, постановено по
АНД № 1127/2020 год., като правилно и обосновано. С оглед
изхода на спора, моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА „Главна инспекция
по труда”. Подробни съображения в подкрепа на
обжалваното решение излага в писмена защита, която
представя в съдебно заседание.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че
от доказателствата по делото е установено по безспорен начин,
че на 14.07.2020 год., служители на
Дирекция „Инспекция по
труда” - Кърджали са извършили
проверка в обект на касационния жалбоподател, при която са установили,
че „Устра Бетон” ООД е допуснало до работа лице,
с което няма сключен писмен трудов договор и
че по безспорен начин, от събраните по
делото доказателства, е установено, че в случая става
въпрос за правоотношения, които имат белезите на
трудово-правни, поради което основателно е било преценено, че е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл.61, ал.1 от КТ, която задължава работодателя да сключи писмен трудов
договор с работника, преди постъпването му на работника.
Счита също, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
като споделя доводите
на ответника, че не е налице
твърдяното процесуално нарушение в касацаионната жалба, а именно - че
съдът е постановил решението си при
непълнота на събраните доказателства, тъй като действително
се установява, че Районен
съд – Кърджали е положил необходимите усилия за призоваване на свидетеля А., поради което не
може да търпи
укор в тази насока. По тези
съображения предлага обжалваното решение
на Районен
съд – Кърджали да бъде оставено в сила.
Кърджалийският
административен
съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание всъщност
е това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което нарушение се твърди
като допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№260068 от 05.03.2021 год., постановено по АНД №1127/2020 год.,
Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №09-0002432
от 11.09.2021 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град
Кърджали, с което,
на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.413, ал.3 от Кодекса на труда,
на „Устра Бетон” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в
качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение
на 61, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
За
да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е установил, че
на 14.07.2020 год. и на 23.07.2020 год.,
при извършена проверка от свидетелите Е. Ю., И. С. и К. С. - *** в Дирекция
„Инспекция по труда” -
Кърджали, във връзка с постъпило в Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали Постановление
от Районна прокуратура Кърджали с Вх.№1158/2020 год. от 03.07.2020 год., извършили проверка по документи и по работни места в обект на
контрол: „Реконструкция и модернизация на нов цинков завод - строителни работи
на територията на бивш завод ***”, намиращ се в ***, с
изпълнител на строително-монтажните работи - „Устра-Бетон” ООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***. При проверката било установено, че
търговското дружество,
представлявано от Ж. С. Х. – управител, в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на
труда, не е сключил трудов договор на 12.05.2020 год. с В. Е. К., с ЕГН **********, преди постъпването му на работа
като ***. На
23.07.2020 год.
В.
Е. К. попълнил
декларация на основание чл.402, ал.1, т.3
от Кодекса на труда, в която декларирал,
че от 12.05.2020 год.
е работил всеки ден,
от 08:00 часа до 17:00 часа, като *** в „Устра-Бетон” ООД, с работно място в *** и че е получил трудово
възнаграждение,
в размер на ***
лева за м.май 2020 год.,
начислено в платежна ведомост за м.май 2020 год.
и след направени удръжки му е
изплатена сума от ***
лева, срещу подпис във
ведомостта. Видно от книгата за ежедневен инструктаж, В. Е. К. е бил инструктиран от
12.05.2020 год., всяка сутрин, от И. Р. Я., работил е с работното
време на всички останали работници, задължително е носил осигуреното му ЛПС -
каска и според отбелязаното в книгата на 14.05.2020 год.,
15.05.2020 год.
и т.н. - извършвал
е изкопни работи, като са
били спазвани почивните дни, определени за всички
работници, т.е. установено е, че е
налице повторяемост на
трудовите функции и ежедневна подчиненост на работодателя. На 21.07.2020 год.
бил
представен в Дирекция
„Инпекция по труда” - Кърджали граждански
договор от 12.05.2020 год.,
сключен между „Устра-Бетон”
ООД и В.
Е. К., който бил със срок на изпълнение
до 01.06.2020 год.
и предмет - извършване на 60 м2 шпакловка на стени и 120 м2 боядисване на стени
и тавани. На 29.05.2020 год.,
след трудов инцидент с Б. А., между „Устра-Бетон” ООД и Ю. С. С. бил сключен трудов договор.
На база извършените
проверки в офиса на дружеството-жалбоподател и по работни места, както и от
представените документи, проверяващите свидетели Ю., С. и С. съставили Протокол
за извършена проверка с Изх.№ПР2019410/29.07.2020 год., в който вписали констатираните от тях нарушения, между
които било и това за работника В. К. – нарушение
на чл.61, ал.1, във
вр. с чл.62 ал.1 от Кодекса на
труда, т.к. контролните
органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали
съществуващото между страните правоотношение като трудово. За установеното административно нарушение, на 03.08.2020 год. бил съставен АУАН, за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, връчен на С. Х. - управител, който подписал акта
без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН. Въз основа на този АУАН, на
11.09.2020 год. наказващият орган издал процесното
наказателно постановление, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на дружеството-жалбоподател
административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за
извършено нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ.
Изложената фактическа
обстановка районният съд е установил от показанията на
свидетелите И. Д., Е. Ю. и К. С., на които е дал вяра изцяло, като
ясни,
логични и последователни, кореспондиращи помежду си, както и с останалите
събрани по делото доказателства; от писмените доказателства - АУАН от 03.08.2020 год., ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за
извършена проверка с Изх.№ПР2019410/29.07.2020 год., за който няма данни да е обжалван; Граждански договор №**/*** год.; Извадка от книгата за ежедневен инструктаж на
проверявания обект; копие на книга за влизане и излизане на лица в обекта;
Уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ,
както и от другите
приети писмени доказателства. Съдът е посочил, че в тази посока са и
показанията на свидетелите О. К. и Ю. С. С., които от
които се устантовява извършената работа, работното време и
почивките, както и заплащането на труда, като св.К. заявил пред съда, че не е имал сключен граждански договор, като са
били на нещо като изпитателен срок, за да види работодателят как се справят с
възложената им
работа.
При анализа на всички
тези доказателства районният съд е установил, че на 14.07.2020 год.
и на 23.07.2020 год.
е извършена проверка от страна на контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” - Кърджали, в обект на
контрол, в който са извършвани СМР от дружеството-жалбоподател, при която е установено,
че търговското дружество,
в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е сключил
трудов договор на 12.05.2020 год.
с лицето В.
К., преди постъпването му на работа като
***. Посочил е, че видно
от книгата за ежедневен инструктаж,
лицето е инструктирано последователно всеки работен ден от 12.05.2020 год.
от св.И. Я., който декларирал
това обстоятелство в писмено обяснение, както и пред съда и че в книгата за инструктаж е
дадено и писмено указание от страна на работодателя, за задължително носене
на каски от инструктираните лица. Съдът
е отбелязъл също, че от
книга за влизане и излизане на обект „Ново цинково произвоство” - ***, е видно, че на
12.05.2020 год.
и следващите работни дни, В. К.
е бил на обекта и е полагал труд заедно с останалите работещи, спазвайки
определени часове на влизане и излизане в обекта, както и не е била направена
и справка в информационната система на ИА „ГИТ”, от която се установило,
че „Устра-Бетон”
ООД е сключил трудов договор с лицето В. К.
на 29.05.2020 год.
Съдът
е посочил, че от
съществено значение за възприетата фактическа обстановка са и саморъчните
обяснения, дадени от Б. А. на 29.05.2020 год., в които е удостоверил, че с В. К. са се
договорили със собственика на фирма „Устра” - С., да работят като
*** при ремонта на ОЦК, като все още нямал сключен трудов договор, но
предстояло да сключи такъв, както и попълнената на
23.07.2020 год.
от В. К.
декларация,
на основание чл.402, ал.1, т.3
от Кодекса на труда, в която същият
декларирал,
че от 12.05.2020 год.
е работил всеки ден,
от 08:00 часа до 17:00 часа, като *** в „Устра-Бетон” ООД, с работно място в ***, че е получил трудово
възнаграждение в размер на *** лева за м.май 2020 год.,
начислено в платежна ведомост за м.май 2020 год.
и че след
направени удръжки му е
изплатена сума от ***
лева. Районният съд е приел, че от изложеното е видно, че е налице
повторяемост на трудовите функции и ежедневна подчиненост на работодателя и че наличието на граждански договор в правния мир, без
категорични доказателства, от които да бъде направен извод, че е започнало
изпълнението му на конкретна дата, само по себе си обосновава извод за
допуснато нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и нещо повече -
че
приложеният граждански договор е с оскъдно съдържание, без да е посочен за кой
точно обект става въпрос, сключен е на 12.05.2020 год., но св.Ю. С. заявил пред съда, че извършили
шпакловане и боядисване на 1000-1500 кв.м. за около месец и половина-два, което е съвсем
различно от посочения в граждански договор обем на работа. Районният
съд е отбелязъл, че не без значение е и поведението
на жалбоподателя, който на следващия ден след настъпилата трудова злополука -
28.05.2020 год., е сключил и регистрирал трудов договор с това лице, което също
било индиция, че правоотношението между К. и „Устра-Бетон”
ООД *** е било трудово, което се е прикривало със сключения граждански договор.
Предвид
гореизложеното, районният съд е приел, че работодателят „Устра-Бетон” ООД не е
сключил трудов договор с лицето В. Е. К. преди постъпването му на работа като
*** в търговското дружество, с което е осъществен от обективна страна състава
на нарушентиетго на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна районният
съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от надлежна страна и в законоустановения срок по
чл.59, ал.2 от ЗАНН и поради това следва да бъде разгледана по същество.
Съдът
е посочил, че разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи,
че трудовия
договор се сключва между работника или служителя и
работодателя преди постъпването
на работа и че е установено по
делото, че от 12.05.2020 год., К. е предоставял работна сила за жалбоподателя,
като е осъществявал трудова дейност в обекта, като строителен работник, с оглед
на което безспорно е налице трудовоправно отношение,
за което са приложими разпоредбите на КТ. Съдът е посочил също, че на основание чл.1, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ), отношенията при предоставянето на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения, както и че анализът на събраните по
делото доказателства сочи, че В. Е. К. е бил нает на работа и е
престирал работна сила при наличие на всички характеристики на трудовото
правоотношение. Съдът е направил извод, че съществуването
на граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово
правоотношение е недопустимо и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ
не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен
трудов договор, така че дори и временно да се осъществява трудова дейност, то
това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя за сключване
на трудов договор. Съдът е посочил, че следва
да се прави ясно разграничение между договор за изработка, какъвто се твърди да
е бил сключен от административно наказаното лице и трудов договор и че за да е съставомерно едно деяние по дадената в НП правна
квалификация на нарушението, следва да се установи престиране
на работна сила за сметка на работодателя и при негов риск, тоест предмет на престацията е работната сила в определен времеви период
(работно време), а не определен трудов резултат, какъвто е предметът на
договора за изработка и че в последния случай, от изпълнителя се дължи
определен трудов резултат, а не престиране на работна
сила, като изпълнителят е задължен за определен резултат и той сам определя
времето, през което ще осъществи същия - до уговорения между страните срок.
Предвид изложеното по-горе, районният съд е приел, че нарушението е доказано -
работодателят не е сключил трудов договор с
работника преди постъпването му на работа, с което и не са били спазени
правилата на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ
и че с оглед на констатираното
нарушение, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „Устра-Бетон” ООД ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ
наказание „имуществена санкция” или „глоба”, в размер от 1500 до 15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62,
ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 от КТ. Съдът е посочил, че
административнонаказващият
орган е съобразил в пълнота критериите за индивидуализация на наказанието,
предвидени в чл.27 от ЗАНН, като определената по вид и размер санкция е към
минимума и е справедлива, съответства на степента на обществена опасност на деянието
и на нарушителя, за който няма доказателства да е бил наказван друг път за
подобно нарушение.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват
основание за отмяна на наказателното постановление, като е приел, че АУАН и
обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно,
от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
че нарушението е описано пълно, с всички относими към
конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при
които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. Приел е също, че от изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не
е налице съществено
нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правото
на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му, че е правилна дадената правна квалификация
на установеното нарушение, както и че пропуски не са допуснати и при връчването
на АУАН и наказателното постановление. Районният съд е посочил, че доводът на
жалбоподателя, че не бил налице консумиран състав на административно нарушение,
с оглед представения граждански договор, също не се споделя, поради това, че този
документ се опровергава от останалите писмени и гласни доказателства, обсъдени
по-горе и кредитирани от съда, както и е посочил, че липсват основания за
прилагане на чл.28
от ЗАНН, тъй конкретното
деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този
вид нарушения и не представлява маловажен случай. Предвид тези съображесния, районният съд е извел и оконматения
си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63
ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, съдът е приел, че следва на
административно-наказващия орган да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно който, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съдът е посочел, че по силата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по
ЗАНН е от 80 до 120 лева и че в случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в което са разпитани осем свидетели, както и че е изготвена и
депозирана писмена защита, поради което е приел, че следва да се присъди
възнаграждение в размер от 100 лева. Съдът е отбелязъл,
че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, именно в
полза на същата, в качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд също
така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е.
не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд
производство и не са налице основания
за неговата ревизия в този
смисъл.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че районният съд, въз основа на приобщените по делото
писмени и гласни доказателства, съвсем вярно е установил и възприел
фактическата обстановка, като тя се споделя в пълна степен и от настоящата
съдебна инстанция. Съдът е направил подробен и коректен анализ на събраните по
делото доказателства, като въз основа на това е направил и правилни и
законосъобразни правни изводи, като същите се споделят в пълна степен от
настоящата инстанция, включително се споделя напълно и крайният правилен и
законосъобразен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
По
отношение инвокираното оплакване в касационната жалба,
а именно – че атакуванато решение е постановено при
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в това, че съдът се е произнесъл по съществото на спора, без
да е разпитан допуснатия до разпит свидетел Б. Я. А. и така осуетил
възможността на касатора да реализира защитата си,
респ. да представи доказателства и да направи относими
доказателствени искания, настоящият съдебен състав
намира следното:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, присъдата и решението
подлежат на отмяна или изменение
по касационен ред, когато е допуснато съществено нарушение на процесуални
правила, а разпоредбата на чл.348,
ал.3, т.1 от НПК регламентира, че нарушението на
процесуални правила е съществено, когато е довело
до ограничаване на процесуалните права на страните,
ако не е отстранено. Следва най-напред да се посочи, че в
жалбата против процесното наказатено
постановление, с която е бил сезиран Районен съд – Кърджали, от страна на
жалбоподателя не е било направено доказателствено
искане да бъде допуснат до разпит като свидетел Б. Я. А., като в жалата са направени искания, да бъдат допуснати до разпит
като свидетели други две лица – И. Р. Я., при режим на довеждане и В. Е. К.,
при режим на призоваване на посочения в жалбата адрес, с оглед установяване на
обстоятелствата досежно извършваната от втория
свидетел работа на обекта на проверка. С Разпореждане №260083 от 30.09.2020
год., районният съд е допуснал до разпит първия от тези двама свидетели, при
режим на довеждане, като е допуснал до разпит, при режим на призоваване, свидетеля
Ю. С. С., като първият от тях – И. Р. Я. е дал показания в съдебното заседание,
проведено на 05.11.2020 год. За това съдебно заседание, вторият допуснат свидетел
Ю. С. С., не се е явил, като в това съдебно заседание, от процесуалния
представител на жалбоподателя е била
представена вносна бележка за внесена такса за призоваването му. В същото
съдебно заседане процесуалният представител на
жалбоподателя е заявил, че държи на разпита на неявилия се свидетел Ю. С. С.,
както и е направил доказателствено искане, за
следващо съдебно заседание да бъде допуснат до разпит и В. Е. К., при режим на
довеждане, като с протоколно определение от същото съдебно заседание, съдът е
допуснал до разпит като свидетел в следващо съдебно заседание и това лице. Допуснатите
до разпит като свидетели лица - Ю. С. С. и В. Е. К., са се явили в следващо
съдебно заседание, проведено на
03.12.2020 год. и са дали показания, като в това съдебно заседание, от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя не са били направени никакви
други доказателствени искания и е бил даден ход по
същество на делото. На следващо място е необходимо да се посочи, че в срока за
произнасяне, Кърджалийският районен съд, с Определение №260006 от 07.01.2021
год., е отменил протоколното определение от 03.12.2020 год. по АНД №1127/2020
год. по описа на съда, с което е даден ход на делото по същество и е възобновил
съдебното следствие по това АНД №1127/2020 год., като по свой почин е допуснал
до разпит като свидетели още три лица – Б. Я. А., О. А. К. и Ю. С. С., за които
е постановил да се изиска справка от НБД „Население” за адресите им, с оглед
призоваването им. В следващо съдебно заседание, проведено на 18.02.2021 год.,
двама от тези трима, допуснати по почин на съда, свидетели са се явили - О. А.
К. и Ю. С. С., като и двамата са дали подробни показания в това съдебно
заседание. По отношение на неявилия се свидетел Б. А. А., в протокола от
съдебното заседание е отразено, че същият, нередовно призован, не се явява и че
след направената справка в НБД „Население” е установено, че адресът на същия е
в ***, като изпратената му призовка не е била върната, за да се установят причините
за нередовното му призоваване. След разпита на двамата явили се свидетели,
процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Д.И.
от АК - *** е заявил, че се отказва от разпита на свидетеля Б. А. и е поискал
същият да бъде заличен от списъка на лицата за призоваване, като на това искане
процесуалният представител на административнонаказващия
орган не е възразил, като е заявил, че не държи на разпита на този свидетел.
При това положение, районният съд е приел, че с оглед изясняване на обективната
истина не е наложителен разпита на нередовно призования за съдебното заседание
свидетел Б. Я. А. и е уважил направеното от процесуалния представител на
жалбоподателя – адв.Д.И. от АК - ***, искане, като с
протоколно определение от същото съдебно заседание е заличил от списъка на
лицата за призоваване свидетеля Б. Я. А.
При
това положение, предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав
намира, че оплакването в касационната жалба в насока, че съдът се е произнесъл
по съществото на спора, без да е разпитан допуснатия до разпит свидетел Б. Я.
А. и че така осуетил възможността на касатора да
реализира защитата си, респ. да представи доказателства и да направи относими доказателствени искания
и съответно, че поради това обжалваното решение е постановено при допуснато
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК, е
категорично неоснователно. В тази връзка следва да се посочи най-напред, че
този свидетел е бил допуснат до разпит не по направено доказателствено
искане от жалбоподателя, било то в жалбата или в съдебно заседасние,
а по почин на съда. На следващо място, в хода на производството по делото, в
проведените три съдебни заседания, са били разпитани общо 8/осем/ свидетели –
както актосъставителя и другите двама служители – ***
от Дирекция „Инпекция по труда” – Кърджали, извършили
проверката, така и още 5/пет/ лица – също строителни работници, полагали труд
на същия обект по същото време, в т.ч. и лицето В. Е. К., посочено в съставения
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление като лице, с
което не е бил сключен трудов договор
преди постъпването му на работа като *** на този обект. От подробните показания
на тези петима свидетели непротиворечиво се установяват всички обстоятелства досежно извършваната от свидетеля В. Е. К., като ***,
трудова дейност на този обект: „Реконструкция и модернизация на нов цинков
завод - строителни работи на територията на бивш завод ***”, в т.ч. вида и
естеството на извършваните от него СМР, както
и обстоятелства свързани с режима на достъп до обекта,
провежданите ежедневни инструктажи и редица други. На следващо място, по административнонаказателната преписка са приложени и приети
като доказателство по делото и саморъчно написани обяснения от лицето Б. Я. А.,
от датата 29.05.2020 год./на л.21/, в които същият ясно и недвусмислено е заявил, че от
около една седмица работи в *** за фирма „Устра”, че работи като ***, заедно с ***
– В. К. и че заедно с него се договорили със собственика на „Устра” - С./С. Х./. От горното следва, че действително, както е приел и
районния съд, че не е наложителен разпита на нередовно призования за съдебното
заседание свидетел Б. Я. А., с оглед изясняването на обективната истина, като
всички факти и обстоятелства са детайлно изяснени както от приобщените по
делото писмени доказателства, така и от гласните такива – показанията на
разпитаните в хода на производството пред районния съд 8/осем/ свидетели.
Най-сетне,
отново следва да се посочи, че този, допуснат по почин на съда до разпит
свидетел – Б. Я. А., не е разпитан и е заличен от списъка на лицата за
призоваване въз основа на доказателствено искане,
направено от процесуалния представител на жалбоподателя „Устра-Бетон” ООД, а
именно – по искане на адв.Д.И., направено в съдебно
заседание, проведено на 18.02.2021 год., което искане, след дадено становище от
процесуалния представител на АНО, е било уважено от съда и този свидетел е бил
заличен от списъка на лицата за призоваване. При това положение, според
настоящия съдебен състав, е меко казано нелепо, в касационната жалба, изготвена
от същия този процесуален представител и пълномощник на „Устра-Бетон” ООД – адв.Д.И., да се твърди, че районният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2,
във вр. с ал.3, т.1 от НПК, което довело до
ограничаване на процесуалните права на доверителя му, т.е. на „Устра-Бетон” ООД
***. По разбиране на настоящия състав е крайно некоректно да се прави опит,
процесуалното поведение и процесуалните действия на процесуалния представител и
защитник на жалбоподателя в първоинстанционното
производство - „Устра-Бетон” ООД ***, да се представят или да се прави опит да
се представят като допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните
правила.
Пределно
ясно е, предвид горното, че никакво нарушение на процесуалните правила не е
допуснато от решаващия състав на Кърджалийския районен съд, още по-малко пък
съществено такова, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните и в частност на жалбоподателя в първоинстанционното производство, като твърденията, изложени
в касационната жалба в тази насока, са напълно неоснователни и голословни.
Ето защо и по изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав намира, че касационната
жалба, подадена от „Устра Бетон” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя му Ж. С. Х. от ***, чрез
адв.Д.Е.И. от АК - ***, е неоснователна
и недоказана и не е налице соченото в нея касационно основание за отмяна
на обжалваното решение на Кърджалийския
районен съд.
Следва, при това положение, да бъде постановено
решение, с което, обжалваното решение, като обосновано, правилно и законосъобразно,
постановено без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, да бъде оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и предвид своевременното направената от процесуалния
представител на ответника претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва в полза на административнонаказващия
орган/АНО/ да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно който, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и който размер се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до
120 лева. В случая, по настоящото КАНД е проведено едно съдебно заседание, в
което се е явил процесуалния представител на АНО и е осъществил процесуално
представителство, изложил е съображения и доводи в хода на делото по същество и
е изготвил и представил в съдебно заседание и писмена защита. Поради това съдът
намира, че следва да се уважи претенцията за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, като същото следва да се присъди в полза
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260068 от 05.03.2021 год., постановено
по АНД №1127/2020 год. по
описа на Районен съд - Кърджали.
ОСЪЖДА
„Устра Бетон” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ,***,
представлявано от управителя му Ж. С. Х. от ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с
ЕИК ***, сумата от 100/сто/ лева,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.